Р Е Ш Е Н И
Е
№……………../……………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна
Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 15856 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от Р.Й.Р., ЕГН **********,***, действаща чрез адв. Т.
И., срещу О. В., с адрес: *, действаща чрез юрк. С.Ц.,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: 1./
сумата от 7 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени травматични
увреждания и негативни емоционални и психически преживявания, причинени в
резултат на ухапване от безстопанствено куче на 23.02.2019 г. в к.к. „*“, О. В.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в
съда - 11.12.2020 г., до окончателното погасяване на задължението; 2./ сумата в размер на 1275.56 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 23.02.2019 г. до 11.12.2020 г.; 3./ сумата в
размер на 198.89 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди за направени разходи за медикаменти и таксиметрови услуги вследствие на
увреждането на ищеца причинено от ухапване от безстопанствено куче, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
11.12.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на
23.02.2019 г. по време на разходка по плажната ивица
около хотел „*“ в к.к. *, където ищцата била отседнала, същата била нападната
от бездомно /безстопанствено/ куче с маркировка, което я е
съборило и ухапало по дясната подбедрица. Твърди се, че пострадалата не могла
да стане, тъй като изпитвала силни болки в крака, била
силно уплашена и не знаела какво да направи. Посочва се, че кучето било голямо,
оранжево с марка на ухото. Излага,
че не е можела да върви сама, поради което след първоначалния шок, успяла да се
обади на приятел, който ѝ помогнал да се придвижи до хотела, откъдето
позвъняли на телефон 112 и около 16:30 ч. пристигнал екип от Районното
поделение на МВР, а след тях дошъл и екип от Центъра за спешна медицинска
помощ. Твърди, че служителите на рецепцията на хотела
са казали, че също са виждали оранжевото голямо безстопанствено куче на плажа,
което било много агресивно. Ищцата била транспортирана до МБАЛ „*" -
спешно отделение, където ѝ направили първична обработка на раните и ѝ назначили терапия. Р.Р. била насочена
към хирург, който обработил раните,
назначил последваща терапия, както и смяна на превръзки и дренажи на два пъти в
седмицата, тъй като раните не били повърхностни.
Посочва се, че едната от раните била разкъсна, а
другите – прободни, от проникналите в тъканта зъби на кучето. Излага, че за
посещенията си при хирурга,
се налагало да използва таксиметрови услуги, тъй като била в обективна
невъзможност да шофира и да използва личния си автомобил. Била насочена и към
инфекционист за противобясна профилактика, като започнала пълен курс
противобясна ваксина с пет броя апликации по схема, но след втората апликация на ваксината получила алергична реакция, което наложило последващи посещения при дерматолог, инфекционист и алерголог. Назначена била
терапия от дерматолога, но след третата апликация на ваксината обрива се
разразил с нова сила, което
наложило приема на нови медикаменти, а след всяка следваща апликация на
ваксината, обривите се появявали отново, като сърбежът бил нетърпим, потискащ и изнервящ.
Лекарите предположили, че обрива може да е краста, което още повече травмирало
ищцата и докато се уточни диагнозата, същата се изолирала от всички, стояла в
дома си сама, не отговаряла на обаждания и нямала желание да контактува с никого, не искала да се вижда с приятели, родители, децата
си, колеги. Въпреки, че диагнозата се отхвърлила, психичното ѝ състояние
останало същото. Твърди, че е направила алергична реакция и към медикаментите,
с които обработвали раните и полето около тях, вследствие
на което получила изгаряния и мехури по тези участъци, което допълнително
натоварило психичното и състояние. Поради това на ищцата било издадено
продължение на болничния лист за временна
неработоспособност. Твърди, че раните ѝ заздравявали трудно, а след последната
апликация на ваксината, обривите се разразили отново, като тази ситуация
продължила още четири месеца. Наложило ѝ се е да отсъства от работа в продължение на два
месеца, а принудителната ѝ неработоспособност в този период на
възстановяване също я потискала, защото финансите ѝ за преживяване били
ограничени, а разходите за медикаменти не били малки. Твърди се, че в следствие
на преживяното ищцата станала много потисната, изолирала се от контакти, не
излизала от дома си, плачела непрекъснато, не можела да спи, не можела да се
храни, отслабнала на тегло около 10 килограма, а състоянието продължило с
голяма интензивност около 11 месеца. Същата станала избухлива, раздразнителна и
конфликтна, което наложило прибягването до психотерапевтична помощ. Твърди, че
и към настоящия момент изпитва силен страх и ужас от кучета и се разтреперва
само при вида на куче, било то и домашно, като често
сънувала преживяното. Поддържа се, че задължението за полагане на грижи за
безстопанствените животни е в тежест на съответната община.
По
същество се моли съдът да уважи предявените осъдителни искове.
Претендират
се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника - О. В., в който се сочи, че
предявените искове са допустими, но се оспорват същите както по основание, така
и по размер. Не се оспорва, че на 23.02.2019 г. в к.к. * ищцата е била ухапана от куче. Подробно се
посочва обаче, че не е осъществен фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД,
доколкото общината си е изпълнила законовите задължения и не е налице
противоправно бездействие от нейна страна. По повод алергичната реакция на
ищцата, вследствие на ваксините, се излага, че е
следвало същата да бъде предварително тествана, за да бъде избегнат този
резултат. Поддържа, че исканото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
и размерът му не е съобразен с характера на травматичното увреждане,
продължителността на лечението, понесените от пострадалата болки, страдания и
преживян страх. Моли за отхвърляне на исковете, в условие на евнтуалност - за
намаляване размера на търсеното обезщетение, съобразно принципа за справдливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Претендира разноски.
В
хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез адв. Т. И. поддържа
предявените искове.
Ответната
община, редовно призована за същото съдебно заседание, чрез
юрк. С.Ц. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство,
очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Не
е спорно по делото, че на 23.02.2019 г. в к. к. * е настъпил инцидент, при
който ищцата Р.Р. е била ухапана от безстопанствено куче; че за
случката е регистрирано обаждане на телефон 112. Тези факти
се констатират и от ангажираните по делото от ответната страна писмени
документи на л. 58-л. 64.
От
приобщеното към материалите по делото експертно заключение по СМЕ се
установява, че раната от ухапване е в областта на
дясна подбедрица с кръвонасядане и оток по кожата на подбедрицата около раната.
Констатира се, че се касе за една по-обширна разкъсна
и две проподни рани. След извършена първична хирургична
обработка на раните е поставен тетаничен анатоксин и е назначено антибиотично лечение.
Ищцата е насочена за курс противобясна ваксина и препоръки за проследяване на
раната от хирург. Установява се още, че
диагностицираното увреждане обуславя медикобиологичният критерий временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В процесния случай се касе за рана в границите на кожата без засягане на подлежащи
структури. Раната е обработена и наблюдавана в амбулаторни условия. Обичайният
възстановителен период при подобни наранявания е в границите на
не повече от месец. Констатира се още от заключението, че в хода на възстановителния
процес при пострадалата се е развила алергична реакция, изразена със специфични
обриви по кожата около раната и други пръснати по тялото. Това усложнение е
наложило допълнителни консултативни прегледи. Приета е диагноза контактен
алергичен дерматит от медикаментите, използвани при локалното третиране на
раната. Последващото лечение е насочено основно за овладяване на алергичната
реакция. Наличието на усложнения в раневата зона е довело до вторично
зарастване, което е удължило срока за епителизация. Вещото лице
предполага, че посочването или откриването на алергичния агент би избегнало
прилагането му на по-ранен етап.
В
хода на на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си
и допълва, че алергичната реакция не е в резултат на противобясната ваксина и за
това тя е продължила в пълния си курс. Алергията била в резултат на
препаратите, които са използвани за обработка
на раната – в частност тези, които са съдържали йод и се изразяват в това, че
около раната се развиват обривни единици, като плака или като отделни
мехурчета. Основната характеристика на алергичния обрив
е сърбежът и зачервяването, като е възможно да има и известна степен болка.
Сочи, че наличието на алергична или възпалителна реакция около една рана
удължава процеса на нейното зарастване, но това не се отразява на основната
функция на крайника и затова се приема квалификационен признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице не може да посочи дали
неоздравяването на раната към м.април 2019 г. е в
резултат на алергичната реакция или на самата рана.
Заключението
на вещото лице е в унисон с приобщената по делото медицинска документация,
находяща се на л. 8 и следв. от делото.
От
ангажирнаите фактури и касови бележки се констатира, че ищцата е закупила
медикаменти /парацетамакс; нимезил; аксеф; алора; арлеверт; линекс форте;
енетра; далацин; джинджира алба; фортекал; дипрозон крем; санитарни материали и
т. н./ на обща стойност 185.87 лева, като е заплатила
и таксиметрови услуги на обща стойност 20.28 лева.
От
обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че същата не е знаела, че има алергия, която се проявила,
когато лечението било преполовило. Преди травматичното увреждане е ползвала
йод, но не се е проявявала процесната алергична реакция.
От
ангажирнаните гласни доказателства чрез
разпита на свид. К. К.и свид. И. И.се
установява по несъмнен начин, че ищцата е преживяла негативни емоционални и
психически преживявания в резултат от инцидента. Последната е отсъствала от работа около 2 месеца. След връщането ѝ била съвсем
различен човек – умълчана, тиха, разсеяна, затворена,
дистанцирана, плачлива. Ищцата станала нервна,
напрегната, през цялото време е била под напрежение. Във връзка с проявената
алергия постоянно ѝ се налагало да ходи по лекари през работното време, което създавало сериозни
трудности в ежедневието ѝ. Отслабнала около 10 килограма. В един момент
ѝ били казали, че може би има краста и тогава
ѝ било изключително срамно и неудобно и съвсем се била затворила в себе си. Това продължило
около година. При среща с куче
изпитвала изключителен страх.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
На първо място следва да се
отбележи, че държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията
си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси.
Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение.
За
да бъде ангажирана отговорността на О. В. по иска с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на осъдителните
искове: 1./ деяние – действие или бездействие, което да е осъществено при или
по повод изпълнение на възложената от общината работа; 2./
противоправност на деянието; 3./ претърпените вреди; 4./ причинната връзка
между противорпавното деяние и вредите; 5./ размера на предявените граждански
притезания, включително характера, степента, интензитета, продължителността на
претърпените неимуществени вреди и всички останали относими факти, обуславящи
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, 6./ както и
изискуемостта на главните задължения и изпадането на ответника в забава.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване
на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има
обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината
на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то
е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето,
на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите
действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица – каквото е и ответникът по арг. от чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България – отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от
техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В
случая, са налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране
отговорността на О. В.: а/ налице е противоправно поведение /бездействие/ от
страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите
действия за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или
животни, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване
на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл.
49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 - 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 48 от Закона
за защита на животните /ЗЗЖ/,
както и от пар. 5 от ПЗР на ЗЗЖ, поради което възраженията на ответинка в тази
насока са несъстоятелни още повече, че от последния не са ангажирани никакви доказателства досежно
осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета, за това че предписаните от закона
действия са осъществени с дължимата грижа, че изпълнените мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите,
организационните и други възможности на общината; б/
причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени болки
и страдания заради настъпилите
в резултат на нападението на бездомното животно в к.к. „*“
телесни увреждания; в/ налице е причинна връзка между вредите и противоправното
поведение на общински служители, на които е било възложено изпълнение на
задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от ЗЗЖ.
С
оглед на изложеното съдът счита, че предявените искове за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди са доказани по основание.
В тежест на ищцата
е да докаже предявените
граждански притезания и по размер, като ответникът изрично е инвокирал
възражение и в тази насока, като е оспорил размера на обезщетението за
неимуществените вреди с оглед вида, характера, степента, интензитета и периода
на възстановяване на претърпените от ищцата травматични увреждания, негативни емоционални и психически
преживявания и другите конкретни данни по делото.
Справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички неимуществени
вреди, означава съдът да определи точен паричен
еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата
цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не
по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да
компенсира вредите.
Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. - в този смисъл е задължителната
тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на
ВС.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение
за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява
на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди,
като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък
размер на обезщетението. Обезщетението не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване.
При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически
условия на живот.
Предвид
конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните
обстоятелства: вида на телесната повреда, който се установява от заключението
по СМЕ, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено
от страните - лека; характера на леките телесни повреди – временно разстройство на
здравето неопосно за живота; интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца –
една
по-обширна разкъсна и две прободни рани; периодът на възстановяване
на процесните травми – около един месец.
Съдът съобрази и факта, че при лекуването на раната
ищцата е развила алергична реакция, изразена със специфични обриви по кожата
около раната и други пръснати по тялото, които обаче не са пряка и
непосредствена последица и в непрекъсната причинна връзка с ухапването,
доколкото алергичната реакция е развита в резултат от използваните медикаменти
и по конкретно тези, които съдържат йод, а не в резултат от
противобясната ваксина. Но въпреки това съдът съобрази негативните емоционални
и психически преживявания, които ищцата е претърпяла в резултат от това
усложнение, което е наложило допълнителни консултативни прегледи, като от
гласните доказателства се установи, че през периода на установяване причината
за алергията е имало съмнения за краста, което неминуемо се е отразило
неблагоприятно върху психиката на ищцата и нейното общо емоционално състояние.
Съдът
съобрази и годините на пострадалата – 62 г. /60 г. към датата на инцидента/, като напредналата възраст обуславя по-ниския праг на търпимост към
физическите болки и страдания, а безспорно по-доброто общо физическо и психическо
здраве е от особена важност на тези години особено за
работоспособен човек. Следва да се вземе предвид и начинът, по който е
причинено увреждането – в резултат на ухапване от куче, което е довело до това
ищцата да се страхува от кучета, включително и от питомни.
При
съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със
съществуващите обществено-икономически условия в страната, съдът намира, че
пълният размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е 3000.00 лева, като за разликата до предявените 7000.00 лева искът по чл. 49 от ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен. По делото не
е инвокирано възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Основателността на иска досежно
главното вземане, обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни
задължения за законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване на задължението и за мораторна лихва за
периода от 23.02.2019 г. до 09.12.2020 г., като размерът на мораторната лихва
за този период, изчислена върху сумата от 3000.00 лева с помощта на лихвения
калкулатор от официалната интернет страница на НАП
/http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ възлиза на 546.71 лева. За
горницата над 546.71 лева до 1275.56 лева искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
Възраженията касателно началната
дата на обезщетението за забава в размер на законната лихва начислена върху
вземането за обезщетение за претъпрените неимуществени вреди са несъстоятелни.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана,
т.е. от деня на деликта – арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Цитираната в отговора
на исковата молба тълкувателна практика на ВКС е неотносима към настоящия
случай с оглед конкретиката на казуса, тъй като търсеното обезщетение не
произтича от незаконен акт на администрацията, т.е. претенцията не намира
правното си основание в ЗОДОВ, а в ЗЗД, поради което е безпредметно да се
обсъжда в настоящия съдебен акт.
Размерът на претърпените имуществени
вреди по повод инцидента се установява от ангажираните фактури и касови бонове,
като общата стойност на закупените медикаменти и услуги за такси възлиза на
206.15 лева. Ответната страна не оспорва причинната им връзка с травматичните
увреждания, поради което искът следва да се уважи до предявения размер от
198.89 лева, ведно с претендираното акцесорно вземане за законна лихва, сичтано
от дтата на сезиране на съда до окончателното погасяване на главното задължение.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При
този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 610.40 лева, от
които: 168.41 лева – държавна такса; 88.40 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и
353.59 лева – адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна помощ
и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер от 55.80 лева.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание
чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, О. В., с
адрес: * да заплати
на
Р.Й.Р., ЕГН **********,***
сумите, както следва: 1./ 3 000.00
лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
травматични увреждания и негативни емоционални и психически преживявания,
причинени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 23.02.2019 г. в
к.к. „*“, О. В., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 11.12.2020 г., до окончателното
погасяване на задължението; 2./ 546.71 лева /петстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 3000.00 лева за периода от 23.02.2019 г. до 11.12.2020 г.; 3./ 198.89 лева, представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди за направени разходи за медикаменти и
таксиметрови услуги вследствие на увреждането на ищеца причинено от ухапване от
безстопанствено куче, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
11.12.2020 г., до окончателното погасяване на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Р.Й.Р., ЕГН **********,***,
бул. „Осми приморски полк“ № 43 първоначално обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 49 и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както
следва: 1./ 4000.00 лева /четири хиляди лева/, представляваща
горницата над 3000.00 лева до 7000.00 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени травматични увреждания и негативни
емоционални и психически преживявания, причинени в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на 23.02.2019 г. в к.к. „*“, О. В., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
11.12.2020 г., до окончателното погасяване на задължението; 2./ 728.85 лева /седемстотин
двадесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разликата
над 546.71 лева до 1275.56 лева - мораторна лихва върху
главницата за периода от 23.02.2019 г. до 11.12.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, О. В., с адрес: * да заплати на Р.Й.Р., ЕГН **********,*** сумата в общ размер от 610.40 лева /шестстотин и десет лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, от които: 168.41 лева – държавна такса;
88.40 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и 353.59 лева
– адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, Р.Й.Р., ЕГН **********,*** да заплати на О. В., с адрес: *
сумата в общ размер от 55.80 лева /петдесет и пет
лева и осемдесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Присъдените в полза на
Р.Й.Р., ЕГН ********** суми
следва да се заплатят от О. В. по следната банкова сметка: *** – ***, BIC – ***,
титуляр Р.Й.Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: