Решение по дело №1096/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ __990_____

 

23.07.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 22.07.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар К…..,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1096 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Д.А.Г., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-006763/12.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.150 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 300.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя моли за присъждане на разноски при отмяна на процесното НП. В хода по същество на делото представителя на жалбоподателя посочи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, с която са му отнети контролни точки не е връчена на Д.Г. и това е сторено 6 години след издаването ѝ и след процесното нарушение.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 24.02.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 26.02.2020 г. с вх.№251000-4212/26.02.2020 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Със Заповед №70058/09.01.2014 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Бургас е разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя. Като мотив за издаване е посочено неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП, според която водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

            На 30.12.2019 г. и около 9:45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Skoda” модел “Fabia 1.4 MPI” с рег.№ А …. НА в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ по улица „Тракиец“ до №42 с посока на движение към улица „Въстаническа“, когато бил спрян за проверка от К.М. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас. На място М. извършил проверка чрез РСОД (таблет), а след това и по радиостанция чрез оперативен дежурен в ОД на МВР – Бургас и началник група „Административнонаказателна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ – Бургас. След направените справки се установило, че на водача и настоящ жалбоподател били отнети всички контролни точки. М. преценил, че Д.Г. е неправоспособен водач и прекратил регистрацията на управляваното МПС.

            След това и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, на място и на същата дата (30.12.2019 г.) младши автоконтрольор К. Медведе съставил против жалбоподателя Акт №19-0769-006763/30.12.2019 г. (бланков №660137) за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Д. Георгиев. На същата и срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото му нарушение с този АУАН било по чл.150 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявал процесното МПС като неправоспособен водач поради отнемане на всички контролни точки. С АУАН били иззети СУМПС, СРМПС и два броя регистрационни табели.

            На 08.01.2020 г. на жалбоподателя била връчена посочената по-горе Заповед №70058/09.01.2014 г.

            На 12.02.2020 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 24.02.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 26.02.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№251000-4212/26.02.2020 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас била подадена процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

            Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е по чл.150, ЗДвП. Според тази разпоредба всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Категорично към датата на вмененото му нарушение (30.12.2019 г.) на жалбоподателя не е била връчена Заповед №70058/09.01.2014 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Бургас, с която било разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя поради твърдяно неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП, според която водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В това неведение относно този факт жалбоподателят е бил до спирането му от служители на МВР в гр.Бургас на 30.12.2019 г., респективно до връчването на заповедта на 08.01.2020 г.

При това положение настоящия състав не може да установи въобще вина в жалбоподателя при извършване на вмененото му административно нарушение и така установява материалноправно нарушение в издаденото НП.

По делото бяха изискани и представени следните наказателни постановления: №№14542/15.12.2006 г. (връчено на 28.12.2006 г.); 3393/10.03.2008 г. (връчено на 04.06.2008 г.); 20.03.2008 г. (връчено на 11.08.2008 г.); 374/10.07.2008 г. (връчено на 11.08.2008 г.); 06.04.2009 г. (връчено на 12.05.2009 г.) и 3541/13.05.2010 г. (връчено на 11.06.2010 г. С всяко от тези наказателни постановления на жалбоподателя са отнемани контролни точки. Едва през 2014 г., т.е. 8 години след издаване на първото от изброените наказателни постановления и 4 години след издаване на последното от тях, началникът на Сектор „Пътна полиция“ е издал Заповед №70058/09.01.2014 г. за изземване на СУМПС на Д.Г., която от своя страна му е връчена едва на 08.01.2020 г., т.е. 6 години след издаването ѝ, както малко повече от 13 години след издаване на първото от изброените наказателни постановления, респективно – почти 10 години след издаване на последното, вкупом станали основание за издаване на тази заповед (макар това да не е въобще посочено в мотивационната ѝ част).

Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно настоящият не е. След като липсва дори индиция, че към датата на извършване на вмененото му нарушение жалбоподателя Д.Г. е знаел за съществуване на Заповед №70058/09.01.2014 г., то не е налице умисъл в извършването на деянието и същия не е административно-наказателно отговорен. Управлението на МПС е волева, мисловна и физическа дейност, като не са налице доказателства, а и индиции към датата на проверката на 30.12.2019 г. жалбоподателят да не е разбирал свойството и значението на извършваните от него действия.

Според възприетото от наказващия орган становище, щом като на Д.Г. са отнети всички контролни точки, то той е неправоспособен водач. Съгласно чл.171, ал.1, т.4 ЗДвП (макар в Заповед №70058/09.01.2014 г. правното основание да е посочено като: „чл.171, т.4 ЗДвП“), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като принудителна административна мярка се прилага изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП. Встрани от вниманието на наказващия орган е останало обстоятелството, че от страна на МВР е било налице бездействие цели 6 години за връчване на посочената заповед и отнемане на СУМПС, което в никой не е оправдано.

 

Поради посоченото дотук процесното НП следва да бъде отменено.

При очерталия се изход на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 200.00 лева за адвокатско възнаграждение по силата на представения договор за правна защита и съдействие (л.30 от делото). Посоченият размер е съобразен с чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и дори е по-нисък от него, поради което не съществува възможност за намаляването му поради прекомерност.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0769-006763/12.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата,

на Д.А.Г., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание „глоба” в размер от 300.00 лева;

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на Д.А.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

Районен съдия:_Н. ГЕМЕДЖИЕВ_________________

 

 

В.О.: К.СЛ.