Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                   13.01.2020 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                   мл.с.ИВАН КИРИМОВ

                                                                   

При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 47 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

          С решение от 08.08.2018 г.на СРС ,ГО,74 състав ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.и." ЕАД с ЕИК ******** срещу„Б.0." ЕООД с ЕИК********искове за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на собствен на „С.и." ЕАД терен, съставляващ част от УПИ III, кв.1А, м."Зона Б-5-4", район „Възраждане", както следва: 1 .за терен с площ от 36,20 кв.м, (разликата между реално ползвания терен с площ от 99,00 кв.м, застроен с едноетажна постройка и наетия по договора за наем терен от 62,80 кв.м), сума в размер на 12 358,80 лв., за периода от 01.11.2010 г. до 01.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума; 2.за терен с площ от 339,00 кв.м, (находящ се непосредствено пред автосервиза), сума предявена частично за 20 000 лв., (от общ размер на иска 115 734,60 лв ), за периода 01.11.2010 г. до 01.11.2015 г.. ведно със законната лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.; З.за терен с площ от 155,00 кв.м, (находящ се пред обект „Химическо чистене", в съседство от автосервиза), сума предявена частично за 20 000 лв. (от общ размер на иска 31 750,20 лв ), за периода от 01.11.2012 г. до 01.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „С.и." ЕАД с ЕИК ******** да заплати на „Б.0." ЕООД с ЕИК********сумата от 3 320 лв. разноски по делото.

            Въззивникът –ищец твърди,че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.Исковата претенция не касаела взаимоотношения между наемател и наемодател,а била обоснована от осъщественото от ответника ползване без правно основание  и на други допълнителни площи без да заплаща за това на собственика. Неправилно съдът е обосновал отхвърляне на исковите претенции с мотив за наличие на грешка в площта на отдавания под наем терен.Търсената отговорност е извъндоговорна.Решение 169 /12 на ВКС ,на което се позовал съдът не било относима  практика.Неоснователни били изводите на съда,че през целия период от 2010 г.до разрушаване на сградата ищецът не е заявявал претенции за заплащане на наем различен от уговорения.Не съществувало такова задължение като предпоставка за дължимост на обезщетение  при осъществено ползване нерегламентирано в двустранно съглашение.Покана не била нужна.Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите,установяващи площта на терена,която реално е завзета и ползвана от ответника.Моли да се отмени решението и да се уважат исковите претенции.Претендира разноски.

          В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

          Софийски градски съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:    

        Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

            Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

            За пълнота следва да се отбележи следното:

             Фактическият състав на чл.59 от ЗЗД включва : 1. Обогатяване на едно лице за сметка на другиго; 2. Обедняване на друго лице; 3. Липса на основание за обогатяване; 4. Отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия и да постигне връщане на това, с което дадено лице се е обогатило неоснователно за негова сметка.

             Ищецът е отдал под наем на ответника свой собствен имот, находящ се в м."Зона Б-5- 4", ул."********като представя доказателства,че фактически ползваният от БТЛ-07" ЕООД терен е с различна площ от вписаната в договора за наем и анекси към него, а именно: 1 .Застроената площ в терена, която се ползва от „БТЛ-07" ЕООД измерена графически е 99,00 кв.м или с 36,20 кв.м е по-голяма от договорените 62,80 кв.м и включва: -помещение ползвано за автосервиз с площ от 49,00 кв.м; -помещение обособено за офис с площ от 16,00 кв.м; -метална пристройка с площ от 34 кв.мна част от него с площ от 24 кв.м. През целия период наемателят е заплащал дължимата наемна цена за терен с площ от 62,80 кв.м, която ежегодно е актуализирана, като към датата на прекратяване на договора за наем е в размер на 357,18 лв. След датата на прекратяване на наемния договор, теренът не е освободен и предаден на наемодателя, като ответникът е продължил да заплаща месечни суми, за които от „С.и." ЕАД са издавани фактури с основание „Обезщетение за задържане на имот - чл.45 ЗДДС за съответния месец.

               Правилно съдът е приел,че съобразно твърденията на ищеца, е налице грешка по смисъла на чл.28, ал.З ЗЗД в площта на обекта за който е сключен договора. Правилно е отнесена към случая практика на ВКС ,обективирана и в Решение № 169 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 950/2011 г. на ВКС, I г.о., съгласно която „грешката .... представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена." Макар, че тази практика е по повод на искове за унищожаване на договор поради грешка, същата е относима и в настоящото производство, в частта досежно определяне на същностните елементи на понятието за грешка.

Относно констативните протоколи на служители на С.И. ЕАД от 04.11.2010 г., от 21.12.2012 г. и от 14.04.2014 г.,удостоверяващи разминаване между площта за която е сключен договора и тази за която ищецът е навел твърдения , оспорени от ответника относно истинността, авторството и съдържанието им, в тежест на ищеца е да докаже автентичност, авторство и съдържание. Тъй като това не е сторено, то и на основание чл. 154 ТПК съдът правилно не ги кредитира като доказателства установяващи наведените твърдения.

               Ищецът не е доказал и не е  ангажирал доказателства, тези 3 бр. Протоколи да са достигнали до знанието на ответното дружество, което да е продължило да ползва имот-собственост на ищеца против волята му във връзка с твърдяната по-голяма, площ на имота.

                Не са налице основания за присъждане на обезщетение за ползване без правно основание на по-голяма от договорената по договор за наем площ и предявените на това основание искове правилно са  отхвърлени.

Като е достигнал до този извод първоинстанционният съд е постановил правилно решението си.

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

              На възиваемата страна се дължат сторените разноски във въззивното производство-3000 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.

              На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА решение  от  08.08.2018 г. на  СРС ,ГО,74 състав

     ОСЪЖДА  „С.и." ЕАД с ЕИК ******** да заплати на „Б.0." ЕООД с ЕИК********сумата от 3 000 лв. разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция

               РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване  пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

              

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                              

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                          

 

                                      2.