РЕШЕНИЕ
№ 127
Гр.Варна, 02.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на двадесети септември 2017 г., в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария
Маринова
Секретар:
Виолета Тодорова
Прокурор:…
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д. 328 по описа на Апелативен съд – Варна за
2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 328/2017 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Боляри“ ЕАД, представлявано
от изпълнителния директор Г.Г.К. против решение № 468/27.03.2017 г., постановено по гр.д. № 3688/2013 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените срещу А.Л.Н.,
О.Л.Н. и И.Г.М. искове по чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят сумата от 303 439,43 лева, претендирана като имуществена вреда –
направени от ищеца съдебни разноски за защита по ВАД № 2/2011 г. на Арбитражен
съд, гр. София, по твърдението, че е в пряка причинна връзка с противоправното
и виновно деяние на ответниците, представляващо съставяне на конкретно посочени
неистински документи, подписването им и ползването им с цел предявяване на иск
пред арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец -
трето за спора лице - „Енерджи” ЕООД, чийто едноличен собственик и
представляващ е втория ответник.
Жалбоподателят е навел оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на
процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е
молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото
разноски. Окръжният съд не обсъдил всички наведени от ищеца твърдения в
исковата му молба за изготвяне и използване
от ответниците на неистинските документи, както и за предаването им с
договора за продажба на вземането и за изначалното несъществуване на оригинали,
както и не приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК при наличието на неизпълнено
задължение на ответника А.Н. по чл. 190, ал.1 ГПК да представи поисканите му
оригинали на документите. Допуснатите процесуални нарушения довели до погрешни
фактически констатации и до неправилно прилагане на материалния закон, а от там
и до погрешни правни изводи за липсата на елементите от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД при данните по делото за доказана вина, вреда и причинна връзка
между противоправните действия и настъпилите вреди за дружеството.
Ответникът О.Л.Н., чрез адв. А.Д., е
подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба по съображения за
правилността на обжалвания съдебен акт, като е молил за потвърждаване на
решението и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът А.Л.Н., чрез адв. Ж.Я., е
подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и е молил за
потвърждаване на обжалваното решение по съображения за правилността му, като е
молил и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответницата И.Г.М. не е подала
отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от
страна (ищецът по делото) с правен интерес от обжалване на отхвърлителното
решение на окръжния съд, като неизгодно за нея, редовна е и допустима.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, въззивникът чрез своя процесуален представител адв. Я. е поддържал същата и е
претендирал присъждане на разноските. Ответниците А. Н. и И.М., чрез адв. Я. и
адв. В. са оспорвали жалбата и са молили за присъждане на разноските.
Ответникът О.Н. не се явил, като с писмена молба чрез процесуалния си
представител адв. Д. е
изразил становище за неоснователност на въззивната жалба, представил е писмени
бележки и е молил за присъждане на разноските. В предоставения им допълнителен срок,
А.Н., И.М. и „Боляри“ ЕАД са депозирали писмени бележки.
Съдът въз основа на събраните
доказателства и като съобрази възраженията и доводите на страните, намира следното:
Пред Варненския окръжен съд са били
предявени от „БОЛЯРИ” ЕАД срещу А.Л.Н., О.Л.Н.
и И.Г.М. съединени в условията на пасивно субективно съединяване,
осъдителни искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 303 439,43 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от
ищеца съдебни разноски за защита по ВАД № 2/2011г. на Арбитражен съд, гр.
София, по твърдение, че са в пряка причинна връзка с противоправното и виновно
деяние на ответниците, представляващо съставяне на неистински документи,
тяхното подписване и ползване с цел предявяване на иск пред неподведомствена арбитражна
институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец трето за спора лице -
„Енерджи” ЕООД, чийто едноличен собственик и представляващ е втория ответник.
В исковата молба, в допълнителните
уточняващи молби (на л. 109, л.300) и в съдебни заседания (л. 260, л.362),
ищецът е твърдял и поддържал, че въз основа на сключен между „Боляри” ЕАД и
„Алфа-65” ЕООД, представлявано от А.Н., договор за посредничество от
25.07.2007г., дружеството ищец изпълнило задължението си и платило уговореното
възнаграждение в размер на 1 955 830 лева по фактура № 1/19.09.2007
г. Независимо от извършеното плащане, с договор за прехвърляне на вземане
сключен на 14.04.2011г., „Алфа-65” ЕООД, представлявано към този момент от
свързаното с А.Н. лице - ответницата И.М., прехвърлило чрез цесия несъществуващото
вече вземане по договора за посредничество в полза на „Енерджи” ЕООД,
представлявано от О.Н. - брат на А.Н.. Въз основа на договора за цесия и приложени
към исковата молба неистински документи (неавтентични, като неподписани от
представител на дружеството - ищец): Консултантски договор от 25.07.2007г.
подписан от А.Л.Н.; Анекс към договор за посредничество от 30.07.2007г.
подписан от А.Л.Н.; Анекс към договор за посредничество от 20.08.2007 г
подписан от А.Л.Н.; Приемо-предавателен протокол към Консултански договор от
22.08.2007г подписан от А.Л.Н.; Приемо-предавателен протокол към договора за
посредничество от 22.07.2007г. подписан от А.Л.Н.; Допълнително споразумение
към Договор за посредничество от 20.09.2007г. подписан от А.Л.Н.;
Покана-уведомление от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри” ЕАД от 30.03.2011г. подписано
от И.Г.М.; Покана-уведомление от „Алфа
65“ ЕАД до „Боляри” ЕАД от 11.04.2011г. подписано от И.Г.М..Уведомление за
прехвърляне на вземане от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри“ ЕАД и „Енерджи“ ЕООД от
18.04.2011 г. . подписано от И.Г.М.; Покана от „Енерджи” ЕООД до „Боляри” ЕАД
от 18.04.2011г. подписано от О.Л.Н.; Писмо-уведомление от „Боляри” ЕАД до
„Енерджи” ЕООД и „Алфа-65” ЕООД от 20.04.2011г подписано от О.Л.Н. като „вярно
с оригинал“, Енерджи” ЕООД, представлявано от О.Н., предявил срещу „Боляри” ЕАД
иск за заплащане на договореното възнаграждение по договора за посредничество от
25.07.2007г. пред Арбитражен съд, гр. София при СППМ, където било образувано
арб. дело № 2/2011г. Поддържал е, че с приложените към исковата молба
неистински документи се правел опит да се аргументира несъществуваща арбитражна
клауза и да се събере повторно едно вече платено задължение. Приложените
документи не били подписани за „Боляри“ ЕАД от негов представител, а били
подписани от ответниците в качеството им на представляващи практически
свързаните „Алфа -65“ ЕООД и „Енерджи“ ЕООД. Неистинските документи били
предадени на цесионера „Енерджи“ ЕООД и той предявил иска пред арбитражния съд.
Арбитражното дело било прекратено с определение от 08.11.2013 г. с аргументите,
че ищецът „Енерджи“ ЕООД е отказал да представи оригинали на оспорените
документи с цел същите да бъдат изследвани, поради което и не може да се
обективира наличие на арбитражно споразумение. По образуваното арбитражно
производство ищецът направил разноски от 303 439,43 лева за събиране на
доказателства и ангажиране на адвокатска защита. Липсвало основание за
предявяване на иск пред Арбитражен съд, гр. София при СППМ, защото той не бил
компетентен и това било известно на ответниците при подписване на неистинските
документи, при продажбата на несъществуващото вземане и при предявяването на
иска. С действията си по изготвяне и ползване на неистински документи за
доказване на несъществуваща подведомственост и за доказване на основателността
на същата претенция чрез ползване на посочените документи тримата ответници,
които били свързани помежду си, причинили вреди на „Боляри“ ЕАД от
предявяването на неподведомствения иск, изразяващи се в сторените разноски по
арбитражното дело в размер на 303 439,43 лева. Ищецът е претендирал солидарното
осъждане на ответниците, обосновано с общност във вредоносния резултат и
общност на умисъла при създаване на неистинските документи с цел доказване на
несъществуващо вземане и несъществуваща подведомственост.
Ответникът А.Л.Н. чрез адв. Я., в
писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е навел възражения за недопустимост,
евентуално – за неоснователност на иска. Недопустимостта на иска е обосновал с
липсата на правен интерес, предвид наличието на изпълнителен титул за същата
сума и специалния ред за нейното претендиране. По основателността на
претенцията ответникът е диференцирал защитата си в зависимост от твърденията
на ищеца за противоправното поведение на ответника, като по отношение на това,
че е „предявен иск пред неподведомствена институция“ е възразил, че не е предявявал
такъв иск, а по отношение на
поддържаното от ищеца, че противоправното поведение се изразява във „формиране на несъществуващо задължение
чрез изготвяне на неистински документи и цедиране на несъществуващо вземане“ се
е аргументирал с липса на причинно-следствена връзка на това деяние с твърдения
вредоносен резултат.
Ответникът О.Л.Н., чрез адв. А. Д., в
писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е навел възражение за недопустимост на
производството по аргументите за липсата на правен интерес и снабдяване на
ищеца с изпълнителен титул за същата сума. Оспорил е и основателността на
претенцията по съображения, че страни в арбитражното производство на се
физическите лица, поради което и те не са отговорни за сторените разноски. Като
управител на „Енерджи“ ЕООД, гражданската
отговорност на О.Н. е могла да бъде ангажирана само по реда на чл. 137,
ал.1, т.9 от ТЗ. Ищецът не представил доказателства за действително претърпени
вреди (различни от разхода извършен по
арбитражното дело, за което вече бил снабден с осъдителен титул). Представляваното
от ответника дружество „Енерджи“ ЕООД предявило иска като цесионер въз основа
на признатия от ищеца като истински договор за посредничество, поради което и
поведението му не било противоправно, а спорът за погасяване на задължението не
е бил разрешен от съда. Според правилника на Арбитражния съд София, „Енерджи“
ЕООД е разполагало с правната и гарантирана от закона възможност да предяви
исковата си претенция без дори да е налице клауза за арбитражно споразумение и
право на ответника е било да се защити, ако не желае делото да е подведомствено
на избрания от ищеца арбитражен съд. Развил е подробни съображения за липсата
на всеки от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Навел е и
възражение за съпричиняване на вредите от дружеството ищец от зле воден процес
и протакане на същия.
Ответницата И.Г.М. чрез адв. Ж.А. от ВАК е оспорила допустимостта на иска, поради
липсата на правен интерес и снабдяването на ищеца с изпълнителен титул. По
основателността е навела подробно аргументирани възражения за липсата на
елементите на сложният фактически състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД.
Не е било спорно между страните по
делото, а и се установява с представените по делото писмени доказателства, че
на 25.07.2007 г. между ищеца „Боляри“ ЕАД и „Алфа -65“ ЕООД, представлявано от А.Н.
е бил сключен договор за посредничество, по силата на който „Алфа-65“ ЕООД се е
задължил да поредничи в полза на „Боляри“ ЕАД при реализация на продажбата на
85% от акциите на „Пикадили“ ЕАД, а „Боляри“ ЕАД е поел задължение да му заплати възнаграждение в размер на
1 000 000 евро (с левова равностойност 1 955 830 лв.) по
посочена банкова сметка. ***.04.2011 г., „Алфа 65“ ЕООД, представлявано към
този момент от Иска М., в качеството на цедент прехвърлило на цесионера
„Енерджи“ ЕООД представлявано от О.Н. вземането си, произтичащо от договора за
посредничество с „Боляри“ ЕАД за главницата от 1 000 000 евро,
неустойка от 0,5% за всеки просрочен ден и за еднократна наказателна неустойка
от 485 000 евро. С искова молба,
подадена пред Арбитражен съд София, „Енерджи“ ЕООД е предявило искове за
осъждане на „Боляри“ ЕАД да му заплати сумата от 1000 000 евро с равностойност
от 1 955 830 лв., за която е претендирало, че представлява
незаплатено възнаграждение по договора за посредничество от 25.07.2007 г.,
както и сумата от 50 000 евро (с левова равностойност от 97 791,50
лв. - неустойка за забава по чл. 10 от договор за посредничество от 25.07.2007
г. за периода от 02.11.2008 г. до 11.11.2008 г. вкл. Ищецът е поддържал, че
вземанията са възникнали за дружеството „Алфа-65“ ЕООД, което му ги е цедирало.
Компетентността на Арбитражен съд София той обосновал с арбитражна клауза по
чл.13 от договора за посредничество от 25.07.2007 г., подписан между „Боляри“
АД и „Алфа-65“ ЕООД, изменена с чл. 2 от допълнително споразумение от
20.09.2007 г., според която ако страните не постигнат доброволно уреждане на
спора, спорът се отнася за решаване пред допълнително посочен от посредника
арбитражен съд и с упражненото право на избор от „Алфа-65“ ЕООД с покана – уведомление
от 30.03.2011 г. Образуваното арбитражно дело №2/2011 г. по описа на Арбитражен
съд София е било прекратено с определение № 08.11.2013 г., поради липса на
компетентност на Арбитражен съд София да разгледа предявените в рамките на
производството искове от „Енерджи“ ЕООД срещу „ Боляри“ ЕАД. В мотивите на
прекратителното определение, арбитражният съд е посочил, че по делото не е
доказано от ищеца наличието на арбитражна клауза, определяща като компетентен
Арбитражния съд София при СППМ и уважава направеното възражение на ответника в
тази връзка. Според арбитражния съд, твърдяното наличие на арбитражна клауза в
допълнителното споразумение от 20.09.2007 г. не е доказано, а наличието й не
може да бъде доказано, поради това, че ищцовото дружество не представило по
делото оригинал на документа, в който твърди че е закрепена същата, след като то
е било задължено след оспорване от насрещната страна на представеното от ищеца
копие. Със същото определение, ищецът „Енерджи“ ЕООД е бил осъден да заплати на
„Боляри“ ЕАД сума в размер на 303 439,43 лв., представляваща извършени от
„Боляри“ ЕАД разноски във връзка с делото, която сума включва 298 426,84 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, както и 5 012,59 лв. – разноски за събиране на
доказателства. Въз основа на осъдителното определение на арбитражния съд, на
22.01.2014 г. СГС по т.д. № 8512/2013 г.
е разпоредил издаването на изпълнителен лист за вземането на „Боляри“
ЕАД за разноските. Впоследствие, с определение от 30.07.2014 г. на Софийски
апелативен съд по ч.гр.д. №2395/2914 г., разпореждането за издаване на
изпълнителния лист е било отменено по съображения, че определенията на
арбитражния съд, за разлика от решенията
му, не са от изрично посочените в разпоредбата на чл. 404 ГПК актове,
удостоверяващи изпълняемо право. (Следва да бъде посочено, че с изменението на
чл. 404, ал.1 ГПК ДВ, бр.8 от 2017 г. като изпълнителни основания в закона
изрично са визирани и определенията на арбитражните съдилища.).
От събраната по делото присъда № 63/10.02.2015
г. по НОХД № 4215/2014 г. влязла в сила на 02.07.2015 г. се установява, че
ответникът А.Л.Н., подсъдим по наказателното дело, е бил признат за невиновен и
оправдан за това, че на неустановена дата в периода от 25.07.2007 г. до края на
2011 г. в гр.Варна, като длъжностно лице – собственик и управител на „Алфа-65“
ЕООД в кръга на службата си съставил чрез другиго –неустановено лице неистински
частен документ – консултантски договор от 25.07.2007 г. между „Боляри“ АД и
„Алфа-65“ ЕООД, в частта му в която договорът е подписан от представител на
„Боляри“ АД и го употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение,
а именно правоотношение по горния договор между възложителя „Боляри“ АД,
представлявано от С. К. или С. Н. и консултанта „Алфа-65“ ЕООД, представлявано
от А.Л.Н., в който договор консултанта се задължава да изплати консултантски
услуги при продажба на 85% от акциите на „Пикадили“ ЕАД, собственост на
„Боляри“ АД срещу възнаграждение от един милион евро, което възложителят по
договора „Боляри“ АД се задължил да изплати на консултанта, престъпление по чл.
310, ал.1, пр.1, вр. чл.309, ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи, като
съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Деликтната отговорност по
смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента
(отговорния субект) и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да
поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение.
Гражданската отговорност (договорна и деликтна) има за цел да поправя вредите
(т.нар. репарационна цел), които са виновно и противоправно причинени, като
вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се
предполага. На доказване в настоящото производство подлежат елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние, вреда и
причинна връзка между тях.
Неоснователно е възражението за
недопустимост на исковете, аргументирано със специалния ред за реализиране на
отговорността за разноските и с осъждането на „Енерджи“ ЕООД по арбитражното
дело да ги плати на „Боляри“ ЕАД, доколкото по настоящото дело претенцията не е
за разноските, а за обезщетение за вреди от непозволено увреждане от
физическите лица - трети лица за спора по арбитражното дело, като само размерът
на вредите е определен от размера на разноските по арбитражното дело.
Неоснователно е и позоваването на
ищеца на формирана сила на пресъдено нещо по елементите от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД за част от вземането срещу единия от настоящите ответници, тъй
като приетото за установено с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 529/2015 г.
по описа на Варненския апелативен съд досежно отговорността на ответника О.Н.
за причинени вреди на „Боляри“ ЕАД не се ползва с обвързваща настоящият състав
сила, като делото не е по идентичен спор, постановено е при друга фактическа
установеност и касае различно от настоящото вземане, което не е предявено и
като частичен иск.
В настоящия казус причинените на
ищеца вреди според твърденията му, последователно поддържани по делото, се
изразяват в разходите за адвокатска защита и за събиране на доказателства
сторени пред арбитражния съд за защита по прекратеното, поради
неподведомственост на спора, арбитражно дело по предявения от „Енерджи“ ЕООД
срещу „Боляри“ ЕАД иск. Тези вреди стоят в причинна връзка единствено с предявяването
на неподведомствен на арбитражен съд София иск от „Енерджи“ ЕООД,
представлявано от ответника О.Н. срещу „Боляри“ ЕАД и с прекратяването на
арбитражното дело. Предвид, че исковата молба на ищеца „Енерджи“ ЕООД пред
арбитражния съд е била основана на претенция за заплащане на цедирано му от
„Алфа -65“ ЕООД вземане по договор за посредничество от 25.07.2007 г., чиято
истинност ищецът не е оспорвал, а напротив сочил е, че това е действителният
договор между страните, то претенцията
на „Енерджи“ ЕООД не е била основана на посочените от настоящия ищец в исковата
молба като неистински -консултантски договор от същата дата и приложенията към него,
а на претенция по истинския договор за посредничество. Освен това именно,
защото твърдените вреди са в причинна връзка само с прекратяването на
арбитражното дело, по което основателността на иска не е разглеждана, твърдяното
деяние по съставяне и използване на неистински документи с цел предявяване на
иск за събиране на несъществуващо вземане също не стои в причинна връзка с
вредите. Затова и въпросите дали задължението на „Боляри“ ЕАД поето с договора
за посредничество от 25.07.2007 г. и претендирано за плащане от цесионера
„Енерджи“ ЕООД по арбитражното дело е било погасено, включително чрез плащане с
превода на сумата от 1 955 830 лв. на 19.09.2007 г. и дали към
момента на цедирането му вземането по договора за посредничество е съществувало
са ирелевантни. Независимо и отделно от това, по делото няма никакви
доказателства, доказващи знанието на О.Н., че на управляваното от него
дружество е цедирано несъществуващо, поради погасяването му, вземане от „Алфа
-65“ ЕООД и целта му да предяви иска от името на дружеството, за да събере
несъществуващо вземане и с това да увреди „Боляри“ ЕАД. Такъв извод не се
налага само поради твърдяната от ищеца житейска връзка с управителите на
дружеството – цедент (брат на А.Н., с когото И.М. живеела на съпружески
начала).
От посочените в исковата молба като
съставени и използвани от ответниците документи, с които са му причинени
вредите, връзка със заведеното и прекратено арбитражно дело има само
допълнителното споразумение към договор за посредничество от 20.09.2007 г., в
частта му досежно изменената арбитражна клауза. Останалите, сочени като
неистински документи (консултантски договор от 25.07.2007г. подписан от А.Л.Н.;
Анекс към договор за посредничество от 30.07.2007г. подписан от А.Л.Н.; Анекс
към договор за посредничество от 20.08.2007 г подписан от А.Л.Н.;
Приемо-предавателен протокол към Консултански договор от 22.08.2007г подписан
от А.Л.Н.; Приемо-предавателен протокол към договора за посредничество от
22.07.2007г. подписан от А.Л.Н.; Покана-уведомление от „Алфа 65“ ЕАД до
„Боляри” ЕАД от 30.03.2011г. подписано от И.Г.М.; Покана-уведомление от „Алфа 65“ ЕАД до
„Боляри” ЕАД от 11.04.2011г. подписано от И.Г.М.; Уведомление за прехвърляне на
вземане от „Алфа 65“ ЕАД до „Боляри“ ЕАД и „Енерджи“ ЕООД от 18.04.2011 г. .
подписано от И.Г.М.; Покана от „Енерджи” ЕООД до „Боляри” ЕАД от 18.04.2011г.
подписано от О.Л.Н.; Писмо-уведомление от „Боляри” ЕАД до „Енерджи” ЕООД и
„Алфа-65” ЕООД от 20.04.2011г подписано от О.Л.Н.) не стоят в причинна връзка с
твърдените вреди и затова въпросът дали са истински като подписани за „Боляри“
ЕАД от негов представител не е от значение.
Както бе посочено, искът пред
некомпетентния арбитражен съд е бил предявен от „Енерджи“ ЕООД, представлявано
от О.Н.. Предявяването на иск пред некомпетентен съд само по себе си не е
противоправно, като то е скрепено със санкцията от прекратяване на делото и възлагане
отговорността за разноските върху ищеца, което е било сторено от Арбитражния
съд – той е осъдил „Енерджи“ ЕООД да плати разноските на ответника „Боляри“ ЕАД – ищец в настоящото
производство.
В случая, обаче се твърди
съставянето, подписването и използването от ответниците на неистински документ
с цел завеждане на иск пред некомпетентен съд и увреждане на „Боляри“ ЕАД. Допълнителното
споразумение от 20.09.2007 г. към договора за посредничество, с чл. 2 от което
е била обоснована от „Енерджи“ ЕООД, представлявано от О.Н., арбитражното
споразумение и подсъдността на спора пред конкретния арбитражен съд, е бил
подписан за „Алфа -65“ ЕООД от ответника А.Н.. Няма спор, че документът е бил
предаден на цесионера и ищец в арбитражното производство „Енерджи“ ЕООД. Представен
е бил във вид на копие по арбитражното дело и след оспорването му, дружеството
– ищец е било задължено да го представи, което то не е сторило. Поради
непредставяне на документа, твърдяната арбитражна клауза е останала недоказана
от ищеца чрез конкретния документ, а арбитражният съд с оглед на останалите
доказателства по делото не е установил наличие на арбитражно споразумение и е
прекратил делото. В настоящото
производство, предвид твърдението, че деликтът е съставянето, подписването и
използването от ответниците на неистинския документ (относимо за конкретния
документ) с цел завеждане на иск пред некомпетентен съд и увреждане на „Боляри“
ЕАД тези твърдения са недоказани от него. Ответницата И.М. не е участвала в
подписването на документа, нито е доказано участието й в използването му. Не се
спори, че ответникът А.Н. е подписал документа от името на представляваното от
него дружество, но недоказано е останало твърдението за неистинността на документа.
Според ищеца, документът е неистински, защото не е бил подписан от негов
представител, а увреждането е свързано със знанието на това обстоятелство при
подписването му от ответника А.Н. като представител на „Алфа-65“ ЕООД и с използването
му от О.Н., действащ като представител на „Енерджи“ ЕООД при предявяване на
иска. В настоящото производство, след оспорване на този документ, съдът е
задължил третото – неучастващо по делото лице „Енерджи“ ЕООД да го представи,
но съобщението не е връчено на неговия представител О.Н. и този случай не може
да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, която е санкция за страните по
делото от тяхното процесуално неправомерно поведение. Независимо и отделно от
изложеното, дори при положение на установена неавтентичност на документа, като
неподписан за „Боляри“ ЕАД от негов представител, не е доказано по делото първо,
че при подписването му от ответника А.Н.
за „Алфа-65“ ЕООД той е знаел, че документът не носи подпис на представител на
дружеството, а след цесията - и че О.Н. като представител на „Енерджи“ ЕООД е
знаел, че с документите по цесията му е предаден неистински документ и въпреки
това го е използвал. Извод за това не може да бъде направен от обстоятелството,
че оригиналът на документа не е бил представен и при поискване от арбитражния
съд, защото той може да не бъде представен по различни причини, включително ако
е бил изгубен, както е поддържала страната. Освен това непредставянето на
оригинала на документа изобщо не обосновава извод за неговата неистинност, за
знанието на това обстоятелство от непредставящия го и за използването му с цел
увреждане на насрещната по спора страна, каквито са твърденията за
противоправното деяние по настоящото дело. Отделно от това, следва да се
посочи, че ищецът по настоящото дело изобщо не е обосновавал отговорността на
ответника О.Н. с твърдения , че противоправното му поведение се изразява в непредставяне на оригинала при поискването му от
арбитражния съд, действайки по силата на мандата като управител на задължения
за това ищец - „Енерджи“ ЕООД. Напротив,
ищецът и във въззивната си жалба е посочил, че такова мандатно правоотношение
не е твърдяно по делото.
При липсата на доказано противопровно
поведение от ответниците, стоящо в причинна връзка с твърдяните вреди –
разноските на страната в арбитражното производство, не са налице и елементите
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което исковете са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до идентичен
резултат и е отхвърлил исковете, окръжният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора и на осн. чл.
78, ал.3 от ГПК, „Боляри“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на насрещната
страна разноските за въззивното производство, които за А.Н. и И.М. са за платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. Я. в общ
размер от 10 908 лв., договорено и заплатено по банков път, а за О.Н. те са за договорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на сумата от 9 000 лв. Предвид
фактическата и правна сложност на
делото, платените адвокатски възнаграждения не са прекомерни (минималният
размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки от ответниците е 7 598,79 лв.), поради което и
възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК на въззивника е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, Апелативен
съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 468/27.03.2017 г., постановено по гр.д. № 3688/2013 г. по описа
на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА „БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 22, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Г.К. и със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на О.Л.Н.
с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 9 000 лв., представляваща
платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„БОЛЯРИ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 22,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Г.К. и със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Н. с ЕГН ********** и с
адрес: *** и на И.Г.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 10 908
лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при
условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: