О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1273/28.8.2020г.
гр.Пазарджик
Административен
съд- Пазарджик, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Светомир Бабаков частно касационно дело № 844 по
описа за 2020г. на Административен съд-Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на адв. В.П., в качеството му на
процесуален представител на на Д.Й.Д., срещу Определение № 331 от 07.07.2020 г.
по АНД 1135/2019 г. по описа на РС
Пазарджик. Със същото е оставена без
разглеждане молба вх. № 11517 от 25.06.2020 г. и молба- допълнение вх. № 11711
от 29.06.2020 г. за допълване на решение № 719/06.12.2019 г. по АНД 1135/2019 г. по описа на РС Пазарджик в частта за разноските.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
оспореното определение. Иска се неговата отмяна. В молба вх. № 5668/25.08. 2020
г. се излагат допълнителни аргументи за онователността на жалбата
Ответникът по частната жалба не
взема становище по същата.
Административен съд Пазарджик, като се запозна с представените с
преписката доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
За да остави молбата за доълване на решението в частта за
разноските, районният съд е приел, че в производството пред него, нормата на
чл. 306 от НПК е неприложима, тъй като специалната норма относно режима на
присъждане на разноски по ЗАНН/ч. 63 ал.3 от ЗАНН/ пепраща към чл. 144 от АПК,
който препраща към 248 от ГПК. Посочил е, че след като молбата за ддопълване на решението в частта
за разноските е подадена извън срока за въззивното обжалване на решението,
същата се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Касационната инстанция споделя този извод.
С решение № 719/06.12.2019 г. по АНД 1135/2019 г. по описа на РС Пазарджик, съдът
е отменил частично наказателното постановление предмет на спора досежно едното
от вменените нарушения и го е потвърдил за второтото такова. Това решение е
било обжалвано пред касационната инстанция, която с решение № 337/23.06.2020 г.
по к.а.н.д. № 71/20 г.по описа на АС
Пазарджик го оставила в сила.
След влизането в сила на решението на РС Пазарджик, били
депозирани две молби- от 25.06.2020 и 29.06.2020 г., с които се искало
допълване на същото решение в частта за раноските от въззивния съд.
Правилно и обосновано, районният съд е посочил в определението си,
че действащата редакция на чл. 63 ал.3 от ЗАНН препраща към въпросите за
присъждане на разноски към АПК, а по силата на приложимото правило на чл. 144
от АПК, за неуредените в АПК въпроси свързани раноските се прилагат
разпоредбите на ГПК. Субсидиарно приложимата на основание чл. 144 от АПК в случая разпоредба от ГПК се явява чл. 248
ал.1 от същия кодекс. По силата на посочената норма, в срока на обжалване, а
ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му съдът по
искане на страните може да допълни или измени решението в частта за разноските.
В случая няма спор, че решението на ПзРС по АНД
1135/2019 г. е било обжалваемо- нещо повече- правото на жалба е било и
реализирано от двете страни. При това положение, искането за допълване или
изменение на решението в частта за разноските е следвало да бъде направено в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните. Искането за допълване
обаче е направено след изтичането на този преклузивен срок- на 25.06.2020 г.,
поради което същото е било недопустимо за разглеждане от съда.
Нещо повече, в случая изначално не е било допустимо искане за
допълване на решението в частта за разноските, тъй като такова искане не е било
направено до последното проведено съдебно заседание пред въззивната
инстанция- именно до 21.11.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът се произнася по искането за
раноските с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция- т.е.
съдът дължи произнасяне по разноските само ако има направено съответно искане в
тази насока. В конкретния казус искане за присъждане на разноски пред
въззивната инстанция изобщо е нямало как да бъде направено, тъй като към
21.11.2019 г. е действала старата редакция на ЗАНН, а новата алинея 3 на чл. 63
от ЗАНН /според която в съдебните производства, страните имат правото на
присъждане на разноски/ е въведена с ДВ бр 94/29.11.2019 г., т.е. влязла е в
сила след последното проведено заседание пред районния съд. Това не означава,
че страната няма правна възможност да предяви претенцията си за разноски, но
това може да стане чрез иск по чл. 1 от ЗОДОВ, а не по реда на чл. 306 т НПК
или 248 от ГПК.
Ето защо оспореното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 221 ал. 2 пр.1 от АПК вр. с
чл. 236 от АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 331 от 07.07.2020 г. по
АНД 1135/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/