Р Е Ш Е Н И Е №698/16.11.2018г.
16.11.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив. Г.,
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 716 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение, предявена от С.Б.Й. против «Агростарт 2010» ЕООД, с която се иска да се приеме за установено на осн.чл.124 от ГПК по отношение на ответника, че договор за наем от 28.09.2011 г. е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление, както и да се осъди ответника на осн.чл.233 от ЗЗД да върне на ищеца недвижимите имоти, предмет на разваления договор, както и да заплати на ищеца сумата от 968.79 лв. – наемна цена за стопанската 2016/2017 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът се легитимира като собственик по силата на нот.акт № *** г. на нива - ПИ с идентификатор № 14725.29.15 в землището на с. Г. Т. Общ. Т. Обл. Я. м. „***“ с площ от 15 999 кв.м.,на нива - ПИ с идентификатор № 14725.35.25 в землището на с. Г. Т. Общ. Т. Обл. Ямбол, м. „***“ с площ от 9 297 кв.м. и на нива - ПИ с идентификатор № 14725.34.21 в землището на с. Г. Т. Общ. Т. Обл. Я. м. „***“ с площ от 6 997 кв.м. както и че за този имоти Т. Д.П. е сключил договор за наем от 28.09.2011 г. с ЕТ „***“ /праводател на ответника/, надлежно вписан. С договора за наем била уговорена наемна цена в размер на 60 кг зърно/дка от засетите за съответната стопанска година култури, или левовата им равностойност. Сочи се, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимата наемната цена за имотите за стопанската 2016/2017 г., като във връзка с това му е била изпратена и покана със срок за доброволно изпълнение, но такова не последвало, като в същата ответникът бил предупреден, че в противен случай ищецът ще счита договора за развален. Ето защо, ищецът счита, че има правен интерес да поиска от съда да констатира този факт, като прогласи за развален договора за наем от 28.09.2011 г. и осъди ответника да му върне имотите, както и да му заплати дължимата наемна цена за имотите за стопанската 2016/2017 г. в размер на 968.79 лв.
Правното основание на предявените искове е чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който моли за уважаване на исковете, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил исковете с твърдението, че липсва основание да се счита договорът за наем за развален, тъй като едва през м.12.2017 г. ищецът се е легитимирал пред ответника като собственик на имотите и правоимащ да получи рентата, /т.е. че наемателят не е виновен за изпадането си в забава за изпълнение на паричното задължение за заплащане на наемната цена/, а от друга страна – защото ищецът е претендирал левовата равностойност, а не добивът от 60 кг зърно/дка, което му е било предложено от ответника и както е било уговорено в договора, поради което не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на наемната цена. Според ответника, приоритетно е уговорено плащането на наемната цена да се извършва в натура, а при невъзможност – в левова равностойност. Твърди, че единственото обстоятелство, поради което не е било извършено плащане, е бил спорът между страните относно начина на заплащане на наемната цена – в натура, или в левова равностойност. Сочи се, че дължимото плащане в левова равностойност е в размер на 484,12 лв., а не колкото се претендира с исковата молба. Освен това, към момента доброволно ответникът бил заплатил на ищеца наемната цена за стопанската 2016/2017 г. в размер на сумата от 581,33 лв., с цел избягване на ненужни спорове. Поради това, че сам с поведението си кредиторът е изпаднал в забава да приеме предложеното му изпълнение, длъжникът счита, че по този начин го е освободил от неговата забава и следва да понесе отговорност за разноските. По тази причина ответникът счита, че договорът за наем не е развален поради неплащане на цената, защото неизпълнението не се дължи на причина, за която той отговоря, като сочи, че ищецът няма правен интерес от иска за заплащане на наемната цена, тъй като същата е заплатена в хода на процеса.
В съдебно заседание ответника изпраща процесуален представител, който моли за отхвърляне на исковете, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответната страна и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ищецът е собственик на процесните земи, че за същите има сключен валиден договор за наем от 28.09.2011 г., обвързващ ответника, както и че до датата на завеждане на иска не е била заплатена дължимата наемна цена за процесните имоти за стопанската 2016/2017 г. Не спорят и че владението върху имотите не е предадено на ищеца. Спорят относно това дали е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на цената, или е налице неоправдано забавяне, дали е налице основание договорът за наем да се счита за развален поради неплащане на наемната цена, и може ли същата да бъде изплащана в левова равностойност, или приоритетно - само в натура.
От представения от ищеца Договор за наем от *** г. се установява, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която Т.Д.П. чрез пълномощника си Д. И. Д. в качеството му на наемодател, е предоставила на наемателя Н.Я.Н., като собственик на ЕТ „ ***“,със седалище с.Г. Т.община Т. ул.“***, за временно и възмездно ползване процесните недвижими имоти, за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2011 г. до 30.09.2021 г., при задължение на наемателя съгласно чл. 5, ал.1 от договора да заплаща на наемодателя годишна наемна цена в размер на 60 кг. зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или левовата им равностойност, платима за същата година, като съгласно ал. 2 на чл. 5 от договора, годишната наемна цена се заплаща не по-късно от края на всяка стопанска година.
Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ***,дело № *** г. на нотариус Е. Щ.,с рег. № ***,с район на действие ЯРС, ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти от Т. Д. П. от гр.Б. От представения договор за продажба на търговско предприятие от 04.06.2017 г. се установява, че след сключването на процесния договор за наем, наемателят ЕТ “***“ продал търговското си предприятие на ответника „***“ ЕООД, който е встъпил в неговите права и задължения.
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ЗЗД, при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
Процесният договор за наем е вписан в имотния регистър, следователно е останал в сила за приобретателя,видно от представеното копие заверено с вярно с оригинала от пълномощника на ищеца от ТР и регистъра на ЮЛНЦ при Министерството на правосъдието,Агенция по вписванията.
Един от споровете между страните дали наемното плащане се дължи в натура или левовата му равностойност.
Видно от представения договор за наем сключен на 28.09.2011 г. в гр.Я.,се установява,че страните по него са постигнали съгласие залегнало в чл.5,ал.1 наемателя да заплаща на наемодателя годишна наемна цена в размер на 60 кг.зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или левовата им равностойност ,платима за същата година. Съгласно разпоредбата на чл.20 ЗДД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. В настоящия случай и тълкувайки волята на страните залегнала в чл.5,ал.1 от договора за наем който са сключили на 28.09.2011 г.,следва да се приеме,че същите са се уговорили за заплащане на годишната наемна цена в натура или в левова равностойност,която уговорка е изцяло в полза на наемателя. Той е този който има право да избере по какъв начин да престира задължението си, в зависимост от добитата от него реколта и реализирана печалба през съответната стопанска година.В исковата молба се твърди,че на 24.06.2016 г. е подписан протокол между страните с постигнато съгласие за отдадените земи в землището на с.Г. Т. за стопанската 2016/2017 г. да се заплаща 50 лв. на декар,като за нови земи закупени от ищеца с договор с ответника наемното плащане да е в размер на 40 лв. на декар. Такъв протокол от 24.06.2016 г. не е представен като писмено доказателство по делото от ищеца и пълномощника му. Ето защо,настоящия съдебен състав приема,че в правомощията на наемодателя е да избере вида на насрещната престация, тъй като правото на избор принадлежи на задълженото лице.
На следващо място следва да се отговори на въпроса дали ищецът своевременно е уведомил ответника за настъпилата промяна в собствеността.Страните не спорят,че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2015 г./приложен на лист 9 от делото/ ищеца е придобил от Т. Д. П. от гр.Б. процесните ниви описани в него в землището на с.Г. Т.,общ.Т. обл.Я. за които ниви има сключен договор за наем.По делото е представено уведомително писмо от ищеца, адресирано до управителя на ответното дружество, представляващо уведомяване за настъпилата промяна в собствеността на земеделските земи и представляващо покана за издължаване на дължимата наемна цена за стопанската 2015/2016 г. Това уведомително писмо не е датирано,като има данни,че е получено от ответното дружество с оглед на това,че в левия долен край има надпис получих и подпис,което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество,като към него няма и приложени писмени доказателства в подкрепа на твърденията за промяна в собствеността.
Представена е и покана за плащане на наем за земеделски земи от ищеца до ответното дружество, с която отново са наведени твърдения за придобиване от страна на ищеца на земеделски земи в землището на с. Г. Т. включително процесните, като ответникът е поканен в петдневен срок от получаване на писмото да преведе по посочена банкова сметка ***, че в противен случай ищецът ще счита договора за наем за развален поради неизпълнението му. Тази писмена покана също не е датирана, като по делото са представени доказателства за доставянето й с куриер на ответното дружество на 19.12.2017 г. – обстоятелство, което не се оспорва от ответника.
В отговор на изпратената покана, ответното дружество е изпратило на ищеца писмо от 22.12.2017 г. на посочения от него адрес за кореспонденция в с. Злати войвода. В същото е посочено, че към въпросната покана са били приложени заверени копия на нотариални актове в подкрепа на ативната легитимация на ищеца, но същият не бил уточнил коя земя в кой от сключените договори за наем попадала, а като клаузите по тях били различни, и с това начин ответникът е обосновал забавата в изпълнението си. Съдът намира този довод на ответника за несъстоятелен – след като е разполагал с данни за имотите, за които ищецът му е представил доказателства, че се легитимира като техен собственик, ответникът сам е могъл да си направи справка по въпросните договори за наем, чието съдържание отлично познава, и да установи всяка от земеделските земи в кой от договорите попада и при какви клаузи е отдадена под наем. Т.е. съдът намира, че ищеца своевременно е уведомил ответника за настъпилата промяна в собствеността.
На следващо място, ответникът е възразил против искането за заплащане на дължимия наем в левова равностойност, като се е обосновал, че съгласно уговореното в договора, решението дали наемното възнаграждение да се плати в зърно на декар или в левова равностойност, е в прерогативите на наемателя, и тъй като ищецът не се явил нито лично, нито чрез упълномощено лице, за да получи наемното възнаграждение в определения срок по договора, нито имал право да определя вида на плащането, то ответникът счита, че не е виновен за неизпълнението. В писмото на ответника от 22.12.2017 г. е изразена готовност наемното възнаграждение за 2017 г. да бъде изплатено на наемодателя през 2018 г. във вид на зърно, в периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2018 г., ведно с наема за 2018 г.
Настоящия съдебен състав счита,че ответното дружество с оглед представените доказателства,не е бил изправна страна по договора. Съгласно чл. 87 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В настоящия случай ищецът в настоящото производство доказа по безспорен начин,че е бил изправна страна по посочения договор. Договора за наем от 28.09.2011 г. е сключен в писмена форма,като с покана с писмена форма получена от ответното дружество на 19.12.2017 г. ищецът е предоставил на длъжника срок от 5 дни,в рамките на който същия е следвало да изпълни задължението си,за да не се счита процесния договор за развален. Също така няма спор,че за стопанската 2016/2017 г. ответника е ползвал под наем процесните имоти предмет на спора по настоящото производство,както и няма спор,че към момента на приключване на устните състезания продължава да ги полза и същите се намират в негово владение. Също така следва да се приеме,че ищеца е изправна страна по договора,като е изпълнено задължението да предостави на ответника ползването на процесните ниви предмет на спора и описани в договора за наем от 28.09.2011 г. В тази насока съдът не възприема тезата на пълномощника на ответника,че кредитора-наемодател е бил длъжен да се яви в местожителството на наемателя в уговорения в договора за наем срок и да потърси ответника за предаване на договореното наемно плащане,като цитираното в писмената защита решение по никакъв начин не обвързва настоящия съдебен състав с оглед на това,че същото е постановено от Районен съд.
С оглед на така представените по делото доказателства, съдът намира предявените от ищеца искове по чл.124,ал.1 ГПК и по чл.233 ЗЗД за изцяло основателни. За да бъде уважен предявеният иск за приемане за установено по отношение на ответника, че процесният договор за наем от 14.09.2011 г. е бил развален поради виновното му неизпълнение от страна на ответника с връчено уведомление, ищецът следва да докаже по делото, че е бил изправна страна по договора, за да може да претендира изпълнение на насрещните задължения от ответното дружество. Съгласно чл. 87 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
В настоящия случай това изискване е изпълнено – договорът за наем е сключен в писмена форма и в писмена форма с покана, получена на 19.12.2017 г., ищецът е предоставил на длъжника достатъчен и подходящ срок – 5 дни, в рамките на който същият е следвало да изпълни, за да не се счита договорът за развален. В поканата не е посочено изрично кое задължение ищецът претендира да бъде изпълнено - наемната цена за коя стопанска година да му бъде заплатена, но по делото няма спор, че към датата на получаването на поканата, ответникът е имал неизпълнени задължения за заплащането на дължим наем за предходни стопански години, чийто падеж отдавна е изтекъл. Няма спор също, че през стопанската 2016/2017 г. ответникът е ползвал под наем процесните имоти, както и че в момента продължава да ги ползва и че същите се намират в негово владение, с оглед на което съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави възмездно на ответника ползването на процесната земя.
Също така между страните не е спорно,че към датата на получаване на поканата за плащане на наем на земеделски земи и получена от ответника на 19.12.2017 г. наемът за стопанската 2016/2017 г. по процесния договор за наем не е била заплатена от него ,като претендирането наемно плащане част от него е било изплатено в хода на производството.С оглед на което съдът приема,че към датата на връчване на поканата,на ответника му било ясно,че е имал неизпълнени задължения към ищеца. Ирелевантно за настоящия спор съдът счита обстоятелството,че в по-ранно писмо от 24.10.2017 г. ответника е поканил ищеца да получи наемното плащане в натура,като определил срок затова,с предупреждение,че в противен случай наемателя ще счита,че наемодателя се отказва да си получи плащането. В договора за наем от 28.09.2011 г.,в чл.5,ал.2 от същия е уговорено годишната наемна цена да се заплаща не по-късно от края на всяка стопанска година. Така уговорения срок е в полза на длъжника,като същия може да отложи изпълнението до края на съответната стопанска година,в случая до края на 2017 г.След изтичането на този краен падеж същия автоматично изпада в забава.Съгласно разпоредбата на чл.84,ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,длъжника изпада в забава след изтичането му,като не е необходимо изплащането на покана. С оглед на гореизложеното,ответника е бил неизправна страна по договора,като е изпаднал в забава с изтичането на съответната стопанска година в случая 2017 г
С оглед установеното по делото, ищецът не е имал право да претендира плащане на наема единствено в левова равностойност, не и в натура, тъй като правото на избор на вида престация е предоставено на длъжника с договора.В този случай с оглед на това,че ищеца се е позовавал на условие да получи плащане на наемна цена единствено в левова равностойност,а не в натура,същия е упражнил права,с които не е разполагал. Настоящия съдебен състав счита,че не може да се приеме,че кредиторът с поведението си не е оказал съдействие на длъжника да приеме предложеното с писмото му от 24.10.2017 г. изпълнение и че с това е станал причина последният да бъде освободен от собствената си забава – както беше вече посочено, длъжникът не може да определя на кредитора краен срок, в рамките на който, ако не се яви да получи изпълнението, ще се счита, че се отказва от него. След като е имал неизпълнени задължения към наемодателя, с които е бил наясно, и след като с поканата-предизвестие за плащане на наемната цена са му били предоставени доказателствата за активната легитимация на ищеца, за да бъде добросъвестен, ответникът е следвало да предложи изпълнение било в натура, било в левова равностойност - по негов избор, като само в този случай същият би се освободил от собствената си забава. Ответникът, обаче, е действал недобросъвестно, тъй като, въпреки че е знаел, че не е изправна страна по договора, е отказал плащане в пари, а е предложил плащане в натура, но не в рамките на 5-дневен срок за изпълнение с поканата, а едва в края на стопанската година. Такова изпълнение безспорно е имал право да предложи в такъв срок и същото би било навременно, но само относно дължимия наем за стопанската 2017/2018 г., чийто падеж не е изтекъл. Не е предложено, обаче, точно и навременно изпълнение в рамките на дадения срок относно наема за посочената стопанска година , за които ответникът не се е издължил и по отношение на които отдавна е в забава. След като е знаел, че има неизпълнени задължения,които не е изпълнил нито към праводателите на ищеца, нито към ищеца, то длъжникът е следвало да има готовност да изпълни или в пари, или в натура. Въпреки горното, съдът счита, че ответното дружество не е изпълнило задължението си за заплащане на уговорения наем, тъй като, съгласно нормата на чл.97 от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът, т.е. ответната страна може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, а ал. 2 на същия член доуточнява, че когато предаването за пазене на дължимото е съпроводено със значителни разноски или неудобства, като следва да се има предвид, че съхраняването на зърно, следва да се извършва при определени условия и помещения, то длъжникът след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да бъде внесена в Банка на името на кредитора, т.е. като не е изпълнено това си задължение, ответното дружество се явява неизрядна по договора страна, което обуславя възможността на ищеца да реализира потестативното си право да развали договора.Ако ответника е искал да изпълни задължението си в пари нищо не му е пречило да го изпълни. Отделно съобразно чл.97, ал.1 изр. второ от ЗЗД, е посочено, че пари могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешението на съда. В настоящият случай няма твърдения, че длъжникът е бил възпрепятстван да изпълнени задължението си от страна на кредитора за получаване на наемното възнаграждение,като същият е могъл да го внесе по негова сметка в банка която му е била известна.
Като не е сторил това и като не е предложил изпълнение в рамките на 5-дневния срок, даден от ищеца с предизвестието, ответникът виновно не е изпълнил задължението си. Ето защо, процесният договор за наем от 28.09.2011 г. следва да се счита за развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление. Предявеният установителен иск по чл. 124 от ГПК е основателен и следва да се уважи, като следва да се уважи и обусловеният иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да върне на ищеца процесните имоти, предмет на договора за наем от 28.09.2011 г., за които няма спор, че са в негова фактическа власт, тъй като след прекратяването на договора е отпаднало основанието същият да ги държи.
Относно обусловения иск по чл.232,ал.2 ЗЗД.
Установява се,че по сключения договор за наем от 28.09.2011 г. в чл.5,ал.1 от същия се установява ,че страните са се договорили, наемателя да заплаща на наемодателя годишна наемна цена в размер на 60 кг.зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или левовата им равностойност,платима за същата година.
По делото е приета и изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява,че ва 10.05.2018 г. чрез платежно нареждане ответното дружество е заплатило на ищеца сумата в размер на 581,33 лв. с основание наем договор от 28.09.2011 г. за 2016/2017 г. за 32,296 дка или 60 кг. за дка по 0,30 лв. за кг. Също така било видно,че от представеното извлечение от счетоводните регистри на ответника,че изплатената от банковата сметка в „Райфайзенбанк“ сума в размер на 581,33 лв. била осчетоводена на 10.05.2018 г.,като е дебитирана сметка 499 „други кредитори“ срещу кредита на сметка 503 „банкови сметки на Райфайзен“. При справка в ОД „Земеделие“ било установено,че не се събира информация за пазарните цени на пшеница или други култури на ниво общини или конкретни землища и региони.С протокол от 15.08.2016 г. за стопанската 2016/2017 г. било определено средно годишно ретно плащане по начин трайно ползване в размер на 21,00 лв./дка за ниви в землището на с.Г. Т.,общ.Т. обл.Я. За землищата ,в които договорите са сключени на база плащане в натура-по средна текуща цена от 29 борсова сесия на Софийска стокова борса било определено 0,24 лв./кг. или за 32,296 дка,60 кг./дка-1937,76 кг. по 0,24 лв./кг. на стойност 465,06 лв.По данни от информационната система на НСИ на България за 2017 г. цената на тон мека пшеница била 287,47 лв./тон/,съответно цената за килограм пшеница била 0,28747 лв./кг.В случай ,че наемното плащане по договора за наем от 28.09.2011 год. било извършено в левова равностойност на договорените 60 кг. на зърно от декар,съгласно цената на тон мека пшеница според официалната статистика на НСИ за 2017 г.,наемната цена щяла да бъде в размер на общо 557,05 лв.
Настоящия съдебен състав приема и цени заключението на вещото лице,като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастието на вещото лице,въпреки,че заключението му бе оспорено от ищцовата страна на основание чл.200,ал.3 ГПК. В тази насока,настоящия съден състав счита за ирелеватно признатия факт на ответника,че за преходната стопанска година е заплатил по 35 лв. за декар по всички наемни договори,с изключение на наемния договор на ищеца, като неотносимо към настоящия спор. Следва само да се отбележи,че на съдът не са представени договорите за наем с останалите лица които е сключил ответника,но дори и да са представени те не подлежат на обсъждане защото не са предмет на настоящия спор. Също така настоящия съдебен състав,не следва да обсъжда обстоятелството,че за преходната стопанска година ответника е платил на ищеца сумата от 30 лв. на декар по същия договор,с оглед на това,че това обстоятелство също не е предмет на спора по настоящото производство. Също така съдът не възприема направеното оспорване от страна на пълномощника на ответното дружество с отговора на исковата молба,че по договорни отношения с ищеца за стопанската 2015-2016 г. са надплатили погрешно по-голяма сума и същата следвало да се прихване със сумата за настоящата стопанска година. Ако ответното дружество счита,че е надплатило на ищеца повече от това което е дължал за стопанската 2015-2016 г. следва да потърси правата си по съдебен ред,но не в това производство.
Съгласно чл.228 ЗЗД ,с договора за наем наемодателя се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване,а наемателя да му плати определена цена. От смисъла на посочения законов текст се вижда,че между страните по един договор за наем трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса : относно вещта,която се предоставя за временно ползване и относно възнаграждението /наемната цена/,която наемателя му дължи за предоставеното му ползване.Касае се за двустранен договор,поради което спрямо него се прилагат правилата на ЗЗД.Сключеният между страните договор е възмезден. Наемодателя се е задължил да предостави на наемателя за временно ползване посочените в договора процесни ниви в землището на с.Г.Т. срещу задължение на наемателя да заплаща на наемодателя годишна наемна цена в размер на 60 кг.зърна на декар от засетите за съответната стопанска година култури или левовата им равностойност,платима за същата година. Настоящия съдебен състав счита,че волята на страните по договора за наем и принципът за свобода на договарянето,съответно обуславят действието на договора като закон по отношение на тези ,които са го сключели или неговата задължителна сила. Същия следва да се изпълнява точно и съобразно уговореното в него. С оглед на това и съгласно заключението на вещото лице,съдът приема,че ако ищеца беше получил наема в зърно по 60 кг. на декар,същият би получил 1937,76 кг. и след продажбата му би реализирал печалба в размер на 557,05 лв.съгласно информационната система на ТСИ за Р.България за процесната 2017 г.Всичко над тази сума е предмет на договаряне между страните при осъществяване на сделката при продажбата на зърното. С оглед на това,че в хода с платежно нареждане от 10.05.2018 г. ответното дружество е превело по банковата сметка на ищеца сумата от 581,33 лв.,която сума се равнява на 0,30 лв. на декар,съдът счита,че иска е доказан до размера на тази сума, като за разликата до размера на предявения иск за сумата от 968,79 лв. се явява неоснователен.Ответника ,преди приключване на устните състезания по делото удостовери,че така дължимата сума е изплатена,съдът намира,че този иск се явява изцяло неоснователен. Само в тази насока следва да се отбележи,че пълномощника на ищеца в производството твърди,че с протокол от 24.06.2016 г. подписано между двете страни са постигнали съгласие за отдадените земи в землището на с.Г.Т. за стопанската 2016/2017 г. да се заплаща сумата от 50 лв.на декар,като за новите земи закупени от ищеца наемното плащане щяло да е в размер на 40 лв. на декар.Както бе посочено по-горе такъв протокол в настоящото производство не бе представен,като пълномощника на ответника твърди,че такова споразумение не е постигано между страните и няма подписан такъв. С оглед на това съдът счита,че ищеца не доказа в настоящото производство такова постигнало съгласие и подписването на такъв протокол.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски. Същите включват, както следва: 900 лв. - адвокатски хонорар, 100 лева - внесен депозит за вещо лице, и 150 лв. – заплатена държавна такса, или общо сумата от 1150,00 лв. Ето защо, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от делото /т.е. на 2/3 от сумата от 1150 лв./, а именно – за двата уважени иска, или на сумата от 766,67 лв., която ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78,ал.3 ГПК , ответникът от своя страна има право на разноски за отхвърления по делото на един от исковете, или на 1/3 от направените от него разноски в общ размер на 400 лв., т.е. на сумата от 133,33 лв., която ищецът следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. «Хаджи Димитър» № 2, представлявано от управителя Д.И.Д. че договор за наем от 28.09.2011 г., нотариално заверен под № *** на нотариус Т. П. с рег.№ *** на НК,с район на действие при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Я. под № *** , том ***, стр.***, с наемодател Т. Д. П. и наемател ЕТ „***“,булстат: ***,седалище с.Г. Т. общ.Т. обл.Я., е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление.
ОСЪЖДА «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Г с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. «Хаджи Димитър» № 2, представлявано от управителя Д. И. Д. да върне на С.Б.Й. с ЕГН ********** от с. З. в. м. «***», фактическата власт върху следния недвижим имот: нива - ПИ с идентификатор № 14725.29.15 в землището на с. Г. Т. Общ. Т.Обл. Я. м. „***“ с площ от 15 999 кв.м.,нива ПИ с идентификатор 14725.35.25 в землището на с. Г. Т. Общ. Т. Обл. Я. м. „***“ с площ от 9 297 кв.м. и нива ПИ с идентификатор 14725.34.21 в землището на с. Г. Т. Общ. Т. Обл. Я. м. „***“ с площ от 6 997 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Й. с ЕГН ********** от с. З. в. м. «***» против «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. «Хаджи Димитър» № 2, представлявано от управителя Д. И.Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 968,79 лв.,представляваща неизплатена наемна цена за стопанската 2016/2017 г. по договор за наем от 28.09.2011 год. , нотариално заверен под № *** на нотариус Т. П. с рег.№ *** на НК,с район на действие при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Я. под № *** , том ***, стр.***, като неоснователен за разликата от 581,33 лв. до 968,79 лв. и поради плащане на задължението в размер на 581,33 лв..
ОСЪЖДА «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. «Хаджи Димитър» № 2, представлявано от управителя Д.И.Д. да заплати на С.Б.Й. с ЕГН ********** от с. З. в. м. «***», сумата от 766,67 лв. - разноски.
ОСЪЖДА С.Б.Й. с ЕГН ********** от с. З.в. м. «***», да заплати на «Агростарт 2010» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. «Хаджи Димитър» № 2, представлявано от управителя Д.И.Д., сумата от 133,33 лв. – разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: