Р Е Ш Е Н И Е
№ 3807, 16.11.2015 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 29.10.2015 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР
: Марияна Михайлова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6329 по описа за 2015 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. “Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М.Ф., твърди, че на 30.12.2011 г.
е сключил с К.И.П. Договор за потребителски паричен кредит номер .............., по който й е предоставил кредит в размер на 2578.19
лв., които същата се е задължила да върне ведно с добавка, представляваща
печалба за дружеството на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 146.87
лв. Длъжникът преустановил плащането на вноските по договора на 05.12.2012 г.,
поради което по силата на чл. 5 от договора всички вземания, възлизащи на :
2432.43 лв. – главница; 1385.09 лв. – надбавка по чл. 3 от договора и 408.49
лв. – лихва от 04.01.2013 г. до 11.11.2014 г., станали предсрочно изискуеми. За
тях ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 16672 по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. с. за
2014 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение,
поради което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда, признавайки,
че в хода на производството по делото са извършени частични плащания, да
признае за установено, че ответницата му дължи : 2432.43 лв. – главница ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, по което е
образувано ч. гр. д. № 16672/2014 г. в
съда – 25.11.2014 г., до окончателното й изплащане, и 1277.08 лв. - надбавка по
чл. 3 от договора. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка със Закон за потребителския кредит .
Ответницата К.И.П. с ЕГН
**********,***, оспорва предявените искове, като твърди, че липсва яснота
относно начина на формиране на претенциите, както и че ищецът не е отчел
извършени от нея плащания.
Съдът като обсъди твърденията на
страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Продължение на решение по гр. д. № 6329/15 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 2/4
Ответницата не оспорва, а и се установява от
приложенията към исковата молба, че на 30.11.2011 г. е сключил с “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД Договор за потребителски паричен кредит ............., по който последното й е отпуснало заем в размер на
2949.45 лв., който П. се е задължила да върне в срок до 05.01.2015 г. на 36
месечни вноски, от които 35 в размери от по 146.87 лв. и една изравнителна в
размер на 146.90 лв. /или общият размер на плащанията възлиза на 5287.35 лв./,
като същите включват плащания по главницата, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалба за кредитора /чл. чл. 3, изр. 3/. В чл. 5, изр. 2
от договора е уговорена предсрочна изискуемост на всички вземания по него при
просрочване на две или повече месечни вноски. Според направеното в исковата
молба признание П. е погасила 10 месечни вноски по договора, тези, дължими до
05.11.2012 г. включително, след което е преустановила плащанията по договора,
поради което в съответствие с уговорките в чл. 5 изр. 2 от договора настоящият
състав приема, че считано от 05.12.2012 г. всички вземания по него са станали
предсрочно изискуеми.
В обобщение на горното могат да се
направят и следните правни изводи : Между
страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор за
потребителски кредит, към който са приложими правилата на действащия Закон за
потребителския кредит, по силата на който в правната сфера на всяка от страните
по него са възникнали права и задължения, в това число и задължение за
ответницата да върне предоставения й заем при посочените в договора условия.
Поради неизпълнение на задълженията на ответницата да заплати в определените в
договора срокове погасителните вноски с падежи : 05.12.2012 г. и 04.01.2013 г.,
считано от 04.01.2013 г. всички вземания по договора – оставащите 26
погасителни вноски, възлизащи според погасителния план на : 2179.98 лв. – главница и 1638.67 лв. – печалба /изчислена на
база на погасителния план въз основа на посочените в него остатъци по
главницата при направата на съответната погасителна вноска и на размера на
погасителната вноска, от който се намалява вноската по главницата за съответния
месец, например – оставащата главница след направата на вноската за месец
октомври възлиза на 2227.21 лв., а след направата на погасителната вноска за
месец ноември 2012 г. е останала непогасена главница в размер на 2179.98 лв.,
следователно размерът на заплатената главница възлиза на 47.23 лв. = 2227.21
лв. – 2179.98 лв., а размерът на заплатената надбавката по чл. 3 от договора се
равнява на 99.64 лв. = 146.87 лв. – 47.23 лв./, са станали предсрочно изискуеми
по силата на чл. 5, изр. 2 от него, поради което ответницата дължи и
обезщетение за забава съгласно чл. 5 от договора в размер на законната лихва за
периода 04.01.2013 г. – 11.11.2014 г., което в първоначално заявения с исковата
молба размер от 408.49 лв. ищецът признава, че му е заплатено с оглед на
извършени след датата на завеждане на исковата молба в съда от страна на
ответницата частични плащания, поради което
Продължение на решение по гр. д. № 6329/15 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 3/4
установителният
иск за това вземане като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
До датата на приключване на съдебното дирене
ответницата не ангажира доказателствени средства относно установяване на факта
на плащане на останалите две процесни вземания на ищеца, поради което съдът
намира, че е налице неизпълнение на тези задължения и предявените установителни
искове като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени, като :
искът за непогасената главница до размера на сумата от 2179.98 лв. лв., като за
разликата до пълния претендиран такъв от 2432.43 лв. същият като неоснователен
следва да бъде отхвърлен, а искът за претендираната надбавка - до размера на
претендираните с исковата молба 1277.08 лв.
По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, то и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК тя следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноските по производството по предявените установителни искове за надбавката
по чл. 3 от договора и за мораторните лихви, както и разноските по
производството по предявения иск за претендираната главница, възлизащи в общ
размер на 111.12 лв.; на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 300 лв. адвокатско
възнаграждение, а на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.14 г.
постановено по т. д. № 4/13 г. на ВКС на РБ – сумата 394.47 лв. разноски по
производството по ч. гр. д. № 16672 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с.
за 2014 г., в това число 79.47 лв. държавна такса по производството съразмерно на
уважения иск за главницата, 300 лв. адвокатско възнаграждение и 15 лв. държавна
такса по производството по в. ч. гр. д. № 3698 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр. с. за 2014 г.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.П. с
ЕГН **********,***, дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. “Младост” 4, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от М.Ф., по Договор за потребителски паричен
кредит № ............./30.12.2011 г. :
сумата 2179.98 лв. – главница, ведно със законната лихва от 25.11.2014 г. до
окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от
2432.43 лв. отхвърля предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК като
неоснователен и сумата 1277.08 лв. – надбавка по чл. 3 от договора, за които
вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 10084/26.11.2014 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и Заповед № 1486/09.03.2015 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16672 по
описа на Районен съд - Пловдив, І гр. с. за 2014 г.
Продължение на решение по гр. д. № 6329/15 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 4/4
ОТХВЪРЛЯ предявения от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к.
“Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М.Ф., иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К.И.П. с ЕГН
**********,***, му дължи по Договор за потребителски паричен кредит № ............./30.12.2011 г. сумата 333.49 лв. – лихва за забава за
периода 04.01.2013 г. – 11.11.2014 г., за което вземане дружеството се е
снабдило със Заповед № 10084/26.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16672 по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. с.
за 2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.П. с ЕГН **********,***, да заплати на “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – ж. к. “Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано
от М.Ф. : сумата 111.12 лв. разноски по производството по гр. д. № 6329 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2015 г. съразмерно на уважените
искове; сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по гр. д. № 6329 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2015 г. и сумата 394.47 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 16672
по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2014 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./ З.Б.
Вярно с оригинала.
ММ