Определение по дело №1089/2021 на Апелативен съд - София

МОТИВИ по ВНЧД № 1089/2021 год.

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по подаден частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и
подадена жалба от началника на Затвора гр.***.
С протоколно определение №1013/14.09.2021година,постановено по н.ч.д.№2624/2021
година по описа на Софийски градски съд на основание чл.70 НК е постановено условно
предсрочно освобождаване на осъдения Н. И. А.,с установена самоличност,ЕГН **********
от изтърпяване на останалата част-3 години,9 месеца и 27 дни,от наложено му наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 20 години по нохд №1096/2009 година по описа на
СГС.По този начин съдът е уважил направеното искане да се постанови „УПО“ по реда на
гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на
наказанието„лишаване от свобода” от осъденото лице.С определението си,на основание
чл.70 ал.6 НК вр.чл.42а,ал.2,т.2 НК,съдът е постановил в рамките на изпитателния срок
спрямо осъдения Н.А. да се изпълнява пробационна мярка „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“.
С подадения частен протест прокурор от СГП атакува постановения съдебен акт като
незаконосъобразен.Твърди,че първият съд необосновано е приел да са налице кумулативно
предвидените от Закона две предпоставки:
-осъденият А. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Не оспорва,че осъденото лице е изтърпяло повече от половината от наложеното му
наказание ,както и факта,че при осъдения А. са налице значителни положителни промени в
поведението му,оценени коректно от затворническата администрация.Едновременно с това
намира ,че внимателната оценка на всички обстоятелства по делото не водят до еднозначен
и категоричен извод за настъпили такива категорични,трайни и необратими положителни
промени в поведението на осъдения Н.А.,които да обосноват законосъобразно прилагане на
института на „УПО“.Поддържа,че осъденият има дължимо добро поведение към
администрацията в затвора ,налице са снижения в оценките му за опасност от рецидив и
режима на изтърпяване на наказание ,награждаван е и не е наказван,като са налице данни
съвестно да изпълнява трудовите си задължения.Наред с това се сочи,че не са достигнати
онези критерии за положителна промяна ,които категорично да сочат на необратимост.В
тази насока се твърди,макар да се уточнява,че това не са основни критерии на оценка /вид и
характер на осъществената престъпна деятелност,за която молителя е осъден и срока на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“/,че следва да продължи да се акцентира
върху утвърждаване на постигнатите положителни резултати.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов,с който се остави без
уважение стореното искане по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия
срок на изпълнение на наказанието„лишаване от свобода” от осъденото лице.
В частната жалба на началника на затвора гр.***,подадена чрез надлежно упълномощен
процесуален представител /заповедЛ-216 от 16.06.2021 година/ се твърди,че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.По същество се обобщава,че е неправилен
извода на първия съд за осъдения А. да са налице и двете кумулативно предвидени от
Законодателя предпоставки,съставляващи условия за приложение на института на „УПО“по
гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК,касателно останалия срок на изпълнение на
наказание„лишаване от свобода”. Като не спори,че осъденият е изтърпял повече от
половината от определеното му наказание, жалбоподателят сочи,че не са налице достатъчно
1

категорични доказателства,които да установяват поправяне на осъдения А. в
пенитенциарното заведение в степен,изискуема от Закона.
Намира,без да се оспорват установените и отразени коректно положителни промени в
поведението на осъденото лице,на основа разписаното в чл.96 и чл.97 ЗИНЗС,че първият
съд неточно и „некоректно“е акцентирал единствено на положителни характеристики и
отразени обстоятелства в изготвения по делото доклад от инспектор „Социални дейности и
възпитателна работа“,без да отчете становището на началник на Затвора и на
затворническата администрация , както и обстоятелството,че„…доказателствата по делото
следва да са единни и непротиворечиви…“за това налице ли е трайно и необратимо
поправяне на осъденото лице. Акцентира на отразеното в препланирания план на
присъдата,касателно необходимост от „затвърждаване“ на нагласите за законосъобразен
начин на живот и на уменията за самоконтрол ,последователност и
целенасоченост.Изложени са подробни съображения.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов,с който се
остави без уважение искането на осъденото лице,сторено чрез защитника му.
Въззивният съд е намерил,че за изясняване на обстоятелства във връзка с оплакванията
на протестиращата и на обжалвалата съдебния акт страни,следва делото да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.345 ал.1,пр.последно,с призоваване
на страните,като се съберат допълнителни доказателства.Поради това е допуснал до разпит
като свидетел инспектор Св.А.-„Социални дейности и възпитателна работа“при затвора
гр.***,ЗООТ „***“ ,изготвил доклад и препланиран план на присъдата,като е събрал
писмени доказателства,касателно изтърпян срок на наказанието „лишаване от свобода“ от
осъдения А..Назначи,в хода на проведено съдебно дирене тройна комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза ,изпълнена от проф.д-р П.М.,д.А. и магистър К.
П..
След проведено съдебно дирене пред въззивния съд,представителят на Апелативна
прокуратура София е поддържал подадения протест с основанията,изложени в
него.Намира,че постановения съдебен акт е необоснован,като доказателствените източници
са обсъдени едностранчиво от първия съд.Акцентира на изпълнената по делото КСППЕ и
изводите на експертите,касателно степента на поправяне и искреността при
освидетелстването на осъденото лице.Като намира,че поправителният процес при А. не е
приключил иска отмяна на постановения съдебен акт и постановяване на нов,с който се
остави без уважение стореното искане за прилагане института на „УПО“.
Представителят на началника на Затвора гр.*** оспорва законосъобразността и
обосноваността на атакувания съдебен акт.
Акцентира на констатациите и експертните изводи по изпълнената и приета от съда
КСППЕ с искане за отмяна на постановения съдебен акт и постановяване на нов,с който се
остави без уважение искането за прилагане на института на „УПО“ по отношение на
осъдения Н.А..
Защитата на осъдения А. поддържа становище за законосъобразност на атакувания
съдебен акт.Излага подробни съображения в подкрепа изводите на първия съд,като сочи,че
коректно са обсъдени всички относими за правилното решаване на наказателно-правния
спор обстоятелства.Подчертава заявеното от разпитания по делото свидетел А.,отразеното в
изготвения от този свидетел социален доклад,на констатациите,касателно поправянето на
осъденото лице,данните за неговото поведение в пенитенциарното заведение,данните за
полаган от осъдения труд и изразено мнение от работодателя,снижението на риска от
рецидив и факта,че осъдения не е наказван,а е награждаван за добро поведение.Отчита
сериозната основа за ресоциализация на осъдения Н.А. извън пенитенциарното
заведение,подкрепата от семейството му и лично изразеното от осъденото лице,касателно
2

усилията ме да осмисли поведението си и да се поправи.Анализира изразените експертни
изводи,като акцентира да добросъвестност в поведението на осъдения в процеса на неговото
освидетелстване,констатираната ниска степен на враждебност,тревожност и ниска
експресия на гнева.Оспорва твърденията на експертите за „невалиден“ профил,вследствие
симулативен подход в поведението на А..
Оспорва начина,по който е проведено интервюто с осъдения А.,доколкото констатира
упоритост,по същество „агресивност“ в изискването на експертите да върнат осъдения към
деянието,сторено преди около 13 години.Намира,че проведеното интервю и изпълнението
на въпросник,като част от изследването /отговори на 64 въпроса/ не откриват основания да
не се даде вяра на твърдяното от осъдения,а там ,където са открити несъответствия,това се
отдава на нормално притеснение,проявено от А..
Претендира постановяване на съдебен акт,с който се потвърди като законосъобразен
постановеният първоинстанционен съдебен акт.
Осъденият Н.А. е подкрепил становището,мотивите и доводите на защитата си.
В лична защита е изразил отношение към проведеното освидетелстване,обяснил е
мотивите си да даде отделни,конкретни отговори на поставени към него въпроси.Твърди,че
е преосмислил поведението си и се е поправил,като е изразил готовност да се впише и
ресоциализира извън пенитенциарното заведение.
Поддържа искане да се потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт.
Съдът,като прецени оплакванията в подадените частен протест и жалба от началника на
Затвора гр.***,като съобрази становището и доводите на страните,след собствена оценка на
доказателствените източници и проверка на атакуваното определение,намери че подадените
частен протест на прокурор от СГП и жалба от началник на Затвора гр.*** са
основателни.Поради това,с определение,постановено по настоящото дело отмени като
незаконосъобразно определение №1013/14.09.2021 година на Софийски градски
съд,постановено по н.ч.д.№ 2624/2021 година по описа на съда,с което на основание чл.70
НК е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения Н. И. А.,с установена
самоличност и ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част-3 години,9 месеца и 27
дни,от наложено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години по нохд
№1096/2009 година по описа на СГС,и с което,на основание чл.70 ал.6 НК вр.чл.42а ал.2,т.2
НК съдът е постановил в рамките на изпитателния срок спрямо осъдения Н.А. да се
изпълнява пробационна мярка„задължителни периодични срещи с пробационен
служител“,като вместо това ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н. И. А.,с
установена самоличност и ЕГН **********,подадена чрез защитника му адв.Ю. С. от САК,с
посочен съдебен адрес,за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения
Н. И. А.,ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част-3 години,9 месеца и 27 дни,от
наложено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години по нохд №1096 / 2009
година по описа на СГС.
Съображенията са следни:
Осъденият Н. И. А. е роден на *** година в гр.***,с постоянен адрес в
гр.***,ж.к.“***“,бл.56,вх.Ж,ет.4,ап.78,българин,български гражданин е,не е женен ,със
средно образование,осъждан.Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора гр.***,ЗООТ „***.
Видно от приложените по делото писмени доказателства е постъпил в Затвора гр.*** на
04.02.2009 година,като по отношение на него,с начало 22.05.2008 година е приведено в
изпълнение определено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20/двадесет/ години
по нохд №1096/2009 година по описа на СГС за извършено престъпление по чл.116 НК.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-14.09.2021 година,осъдения А.
3

е изтърпял фактически 13 години,3 месеца и 19 дни,като към тази изтърпяна част са
добавени и зачетени 2 години,10 месеца и 14 дни от работа или всичко-16 години,2 месеца и
3 дни ,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.*** 172/14.09.2021 година,л.32 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 3 години,9 месеца и 27 дни.
Лишеният от свобода А. е изтърпявал наказанието си при определен първоначален
„строг“ режим.Данните по делото сочат,че този режим е заменен последователно с „общ“
режим,считано от 23.03.2016 година и на „лек“режим,считано от 18.03.2020
година.Категоризиран е в пенитенциарно заведение от открит тип,съгласно заповед №
12/06.02.2018 година.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е определена на 41 точки,впоследствие
редуцирана няколкократно,а понастоящем е определена на 19 точки.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище и справка изх.№172/02.07.2021
година,л.2-ри и справка №172/13.07.2021 година и справка №172/14.09.2021 година,л.32 от
делото,Доклад за лишения от свобода А.,л.л.3-5,изготвен от инспектор СДВР на 22.06.2021
година,ведно с препланиран план на присъдата на лишения от свобода,похвала от
Кооперация „Панда“,л.7 ,Становище от началник сектор ЗО“***“,л.8,Докладна записва от
Св.А.,л.20,трудова характеристика,Доклад за пробационен надзор,л.л.33-34 от
делото,писмени доказателства, приложени към досие на лишения от свобода А.,относими
към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият А. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд е
отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателства за поправянето на осъденото
лице в комплекс със степента на изпълнение целите на наказанието по плана на
присъдата,наред с установеното към момента на постановяване на съдебния акт в
цялост,относно поправянето на осъдения А.. В мотивите си първият съд е дал отговор на
поставените пред него въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в
поведението на осъдения в нейните качествени и количествени показатели,които са
релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл НПК.
Първият съд е приел обобщително,че процесът на личностното поправяне на осъдения
Н.А. е завършил,реализиран е принципът на прогресивната система на изпълнение на
наказанието и в правните си изводи се е основал на събрани и проверени към този момент
по делото писмени доказателства.За да постанови атакувания съдебен акт,първият съд,макар
и лаконично,ясно и последователно е посочил,че нито степента на обществена опасност на
извършеното престъпно деяние,нито остатъка от неизтърпяната част са основания,които
могат да служат като такива,за да се откаже прилагане института на УПО,когато всички
други обстоятелства сочат на дълбоко и трайно поправяне на осъденото лице.С този
принципен извод и настоящият съд се съгласява.Намерил е,че по делото са събрани
достатъчно доказателства,че с примерно поведение и с честно отношение към труда А. е дал
доказателства за своето поправяне.За да обоснове този свой решаващ извод,първият съд е
анализирал изготвения Доклад за осъдения А. от инспектор СДВР при Затвора гр.***,ЗООТ
„***“,Св.А.. Позовал се е на отразеното в този доклад,сочещо,че осъденият е израснал в
благоприятна среда,извършеното е изключение в живота му,а след постъпването си в
4

Затвора „….активно се включва в организационните дейности за осмисляне на свободното
време“.По същество,за да обоснове този свой извод първият съд е съобразил отразеното в
Доклана от инспектор СДВР,че осъденото лице се включва активно в тренинг група по
проект „Врата на надеждата“,завършва езиков курс за напреднали и музикален курс,работи
последователно като чистач в СУ“ Св.Иван Рилски“на територията на ЗООТ,като
библиотекар и към фирма„КиК-И.П.“,а към настоящият момент работи на работен обект
извън пределите на ЗООТ „***“.Последното категорично сочи според първия съд,че на
осъденото лице му е гласувано голямо доверие,на основа отчетените от него промени в
поведението му.Отчетено е,че данните ,приложени към досието на осъдения и към самото
дело сочат на отговорно отношение и проявено старание от страна на А. към възложените
му трудови задачи.Наказван е еднократно,като многократно е бил награждаван /заповед
№374/03.10.2019 година,заповед №221/22.07.2020 година,заповед №426/30.12.2020 година
,заповед №204/22.04.2021 година/.Първият съд е отчел снижаването на риска от рецидив от
41 на 19 точки,както и обстоятелството,че съществува здрава основа,позволяваща
ресоциализация на осъденото лице.
Следва веднага да се посочи,че с тези фактически изводи и настоящият съдебен състав
се съгласява.
Видно е за настоящият съдебен състав,макар това изрично да не е отразено в мотивите
на първия съд,че наред с отразеното в Доклада на инспектор СДВР и в Докладна записка от
28.10.2021 година,л.19-ти,са отразени положителни промени,като е акцентирано,че осъдения
признава и осъзнава вина и вредния ефект от поведението си за себе си и другите,налице е
мотивация за промяна,и е изразена готовност за ресоциализация.Отчетени са осъзнати
нагласи за водене на законосъобразен начин на живот,при липса на безразсъдно и рисково
поведение,без агресивни и дискриминационни нагласи и усвоени адекватни социално-
приемливи модели на поведение.Акцентирана е промяна в оценката на риска от сериозни
вреди за обществото.
Особеното е,че е отразено изрично липсата на данни за осъществяване на
манипулативен начин на живот,което обстоятелство ще се коментира при анализа на
експертното заключение и изводи.
Оттук,насетне първият съд е разгледал вътрешно противоречивото отношение на
затворническата администрация към искането на осъдения А. за прилагане института на
„УПО“ по отношение на него,като е изразил недоумение защо през 2019 година е дадено
положително становище за предсрочно освобождаване на осъдения,а понастоящем,без да са
налице отегчаващи поведението му обстоятелства,това становище е отрицателно.Намерено
е,че е проявено необяснимо пристрастие от затворническата администрация,което е дало
основание да се дискредитира обосноваността на заявеното от началника на Затвора гр.***.
Първият съд,обаче не е съобразил,че следва да прецени на какво се дължи тази изразена
разлика в становището на инспектор СДВР,отразено в цитирания Доклад и добрите данни
от писмени доказателства за осъдения,от една страна и отрицателното становище на
затворническата администрация.
Именно тези констатирани вътрешни противоречия са дали основание САС да разпита
св.А. по делото и да назначи КСППЕ.
Съвкупният анализ на всички изяснени факти и обстоятелства дава основание
въззивния съдебен състав да кредитира решаващото становище на затворническата
администрация,в лицето на началника на Затвора гр.***,на основата на експертни изводи по
изпълнената КСППЕ.
Настоящият съд намира,както изложи и по-горе,че извода за налични положителни
характеристики за осъдения А. от първият съд,следва да се сподели като основателен.
Безспорно първият съд е акцентирал на изготвения Доклад от инспектора СДВР,на
5

приложените трудови характеристики и писмени доказателства,сочещи на това,че А. е
награждаван многократно и понастоящем работи на външен,за затворническото
общежитие,работен обект.По-горе се изложиха и конкретни доводи на решаващия
съд,обусловили постановения от него съдебен акт.
Събраните от настоящият съд допълнителни доказателства чрез разпита на св.Св. А.
,обаче установяват частични,но съществени противоречия в твърденията на този
свидетел.Видно е, че и пред настоящият съд А. е изтъкнал положителните промени в
поведението на осъденото лице.Позовал се е на изготвени психологически доклади,които
според този свидетел подкрепят изводите му, обективирани в цитирания Доклад.Проверката
на настоящият съд,обаче установява,че освен психологичен доклад от м.юни 2011 година,не
се открива друг доклад или документ,удостоверяващ твърденията на А. или на факта,че с
осъденото лице се е работило по този начин.От друга страна,в приложено по делото
Становище се сочи,че за продължителен период от време осъдения А. не е „наблюдаван“,по
същество с него не са работили психолози към пенитенциарното заведение,а самият той за
последните две години не е участвал в колективни мероприятия.Последното може да се
обясни с работата на осъдения на външен обект,но не оправдава липсата на професионални
грижи,работа и оценка от специалисти с този осъден.
Всичко това е дало основание настоящият съд да се усъмни в степента и
категоричността на твърдените положителни промени в поведението на осъдения А..Този
извод на настоящият съд в пълнота се основава и на изпълнената пред съда и приета по
делото КСППЕ. Именно изпълнената експертиза от проф.д-р М.,д-р А. и експерт К.П. и
доводите на експертите пред съда е попълнила неточности и неясноти,и е позволила да се
изведе аргументиран решаващ извод от въззивния съд.
Видно е,че при изпълнение на поставената им задача,експертите д-р М.,д-р А. и К.П. са
анализирали всички налични експертни заключения за А.,изпълнени в хода на досъдебното
и съдебно производство,наличните писмени документи за него,включително изготвените
Доклади от затворническата администрация и психологичен доклад от 2011 година, провели
са интервю,и са провели изследване по специализиран метод,който позволява значителна
обективност при психологическото и психиатрично изследване на осъденото
лице,включително на настъпили в поведението му промени,мотивация,стремежи,както и
дълбочината им.
Експертите са анализирали изпълнена за А. КСППЕ от 2008 година,както и даденото
заключение,сочещо на това,че отказът на А. тогава да сподели преживяванията си към
момента на извършване на деянието не позволява оценка на емоционалното му състояние по
време на случилото се,както и ДКСППЕ установяваща,че трудностите в интерперсоналните
отношения и адаптивните затруднения на А. произтичат от личностни
особености,характеризиращи се със затвореност,егоцентризъм и емоционална
дистантност,затрудняващи самоутвърждаването му. Акцентира се на стремеж към
постигането на специално признание,от които силно се нуждае. Експертите са се запознали с
психологическо заключение за Н.А. от 13.02.2009 година,изпълнено от
В.С.,МП,ГД“ИН”,Затвор гр.***,установило,че към изследвания момент А. е с интелект в
норма,с вариативност на речника и умения за общуване,без отчетени налудности,с усещане
за безсилие и преумора при натрупани вълнения,обиди и страх,който ескалира при
вероятност за неуспех.Анализирано е и изпълнено психологическо изследване от м.юни
2011 година на МП,ГД “ИН”,изпълнено от С. К.,сочещо за изграден негативизъм,игнориращ
аргументи,несъвпадащи с неговото разбиране за живота,със склонност да образува
параноидни идеи,като е изразено злопаметен,преживяващ в продължителен период от време
проявени към него грубост или незначителна обида.В преценка на експертите,изпълнили
настоящата КСППЕ са попаднали под внимание изводите в това психологично
изследване,сочещи на това,че към изследвания момент /2011 година/ има засилени
6

параноидни идеи,че му се желае злото,а четенето на медицинска литература,поддържа и
допълва фантазиите му,водещи до споделяне,че „….е готов да убие или да нарани някого“.В
цитираното психологично изследване се сочи,че такъв акт от страна на А. е възможен,а
избора на жертва…е с оглед предоставената възможност….“,и с оглед достъпността и,без
задръжки да нападне,и способен бързо да разчлени тяло на човек.
В изразеното си становище пред въззивният съд,по сторено възражение на защитата
,експертите са заявили,че не са проявили неоправдана агресивност при освидетелстването
на А.,връщайки упорито въпросите си към престъпното деяние и мотивите,движили
осъдения към този момент.Категорично са заявили,че въпреки усилията си не са достигнали
до дълбочината на мотивите на осъдения,който упорито е поддържал,че се касае за
младежка грешка. Според експертите,обаче мотивацията е базисна за възможността да се
оцени поведението на освидетелствания и да се изведе извод за промяната,настъпила у него
и дълбочината и.
Поради това не приема за основателно възражението на защитата,че начинът,по който е
проведено интервюто по същество е изкривило същността на дадените от осъдения
отговори.
Въззивният съд не приема за основателно възражението на защитата,че е необоснован
изводът за „невалиден“ профил на осъденото лице,доколкото този извод,според защитата,е
свързан с необоснованост на твърдението на експертите за симулативно поведение на
осъденото лице.
Въззивният съд намира,че наред с обсъдените по-горе експертни заключения и писмени
данни,от съществено значение за правилното решаване на делото и за формирането на
решаващ извод за незавършен корекционен процес при осъдения А. е проведеното интервю
,подробно анализирано от експертите в с.заседание.Освен проведеното интервю,за да
обосноват извода си експертите са провели и психологическо изследване по метода Mini-
Mult-R.С оглед това проведено психологическо изследване с Mini-Mult-R,обобщените
данни,според експертите сочат ,че:
-по скала „Лъжа” са получени стойности Т=70.32,които са извън границите на нормата
и определят профила на лицето като невалиден,а резултатът сочи,че изследваното лице не е
достатъчно самокритично,представя ситуацията по начин позволяващ му всякъде и във
всичко да изпълнява всички норми и изисквания на поведението.Според експертите
високите резултати по скалата показват умишлено желание да се представи в „подходяща“
светлина освидетелстваното лице,но при такова поведение липсва искреност,за сметка на
проявена симулация.
-по скала „Валидност” е получена стойност Т=44.17,която е в границите на нормата.
-по скала „Корекция” стойностите са Т=70.48,които са извън границата на нормата и
определят профила на лицето като невалиден,доколкото такава стойност „….предполага
преднамерена неискреност,отричане на малки проблеми,надценяване на собствената
личност“.
Експертите са категорични,че„По индекса на фалшиво позитивни и фалшиво негативни
отговори,отговорите,дадени от лицето са оценени като фалшиво негативни“,а спрямо индекс
на социална желателност и честност са отчетени социално желателни отговори.Това е дало
основание експертите да обобщят,че „по процент положителни отговори профилът е в
норма,но по процент отрицателни отговори, профилът е невалиден“.В подкрепа на този
извод е отчетен резултат по Индекс на Уелш,Т=-10,стойност извън границите на
нормата,определяща профила на лицето като невалиден,поради дисимулация. Експертите са
регистрирали ниска степен на активна враждебност и тревожност, висок фрустрационен
индекс и ниска експресия на гнева,съчетан с високо пасивно-агресивно реагиране,нисък
индекс на агресия,нисък индекс на импулсивност.Обобщили са,че „Водещите клинични
7

скали при пациента са Психопатия (Т=44,13),Хистерия (Т=43,41),Депресия (36,31) и
Параноя (Т=35,21).Скалите не подлежат на интерпретация,предвид невалидността на
профила“.
В основата на своето решение,въззивният съд е поставил обобщаващите,решаващи
изводи на експертите,посочили в експертизата си и в доводите си пред съда в открито
съдебно заседание,че „Несъмнено изтърпяването на наказание,както и различната
хронологична и биологична възраст на освидетелствания са променили някои личностови
аспекти при него.Отделен въпрос е дали промяната е повърхностна и свързана с това,че е в
контролирана среда или е дълбока и ценностова. Отсъствието на кохерентност и съзвучност
на получените резултати не дават основание да приемем категорично,че промяната е
дълбока,и е на ниво ценностова система“.
Експертите,с оглед комплексното изследване не приемат заявеното от осъдения,че
мотивът за деянието е основно свързан с младежка личностова незрялост на А.,без той да
обясни „..бруталността на действията му“.Експертите са отчели,при поставени
допълнителни въпроси,че у А. ескалира напрежение и се достига до стереотипни
отговори,водещи до отказ да отговаря.Мотивират извода си с дадените от А. отговори:„така
трябва да се е случило... може да е било така...предполагам, че са ми липсвали някакви
социални умения, сега ми е трудно да се връщам назад...явно трябва да ме е
обидил...конкретно не знам, не си спомням...“,които са в рамките на рационализация,т.е в
рамите на проявено защитно поведение.Цялостната оценка при проведеното
освидетелстване са дали основание експертите да се усъмнят в искреността на
освидетелстваното лице,поради което са защити извода си за невалиден профил.
Въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря изводите на експертите,дали
основание да постанови решаващия си извод.Пояснението,дадено от А. по отделни
поставени въпроси при изследването/общо 64 на брой,въпреки твърдението на осъдения,че
не си спомня да е отговарял на толкова въпроси/,не може да промени обобщаващия извод на
съда за незавършен корекционен процес при осъдения.Въпреки възражението му в тази
насока,че са налице и двете предпоставки за постановяване на УПО,следва да се посочи,че
не е налице един от двата основни разделителни критерии,решаващи въпросите за прилагане
института на т.н.“условно предсрочно освобождаване“.
Обосновано е възразено срещу атакувания съдебен акт,без да се оспорват установените
и отразени коректно положителни промени в поведението на осъденото лице,на основа
разписаното в чл.96 и чл.97 ЗИНЗС,че първият съд е акцентирал единствено на
положителни характеристики и отразени обстоятелства в изготвения по делото доклад от
инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“,без да отчете становището на
началник на Затвора и на затворническата администрация,както и на факта,че
доказателствата по делото не са единни и непротиворечиви ,касателно данните за трайно и
необратимо поправяне на осъденото лице.
Новоизследваните обстоятелства дават основание да се сподели такъв извод,касателно
обосноваността му.Безспорно са налице данни за преосмисляне поведението от страна на
осъдения А.,както твърди пред настоящия съд,и са налице данни за поправяне с
възможности за ресоциализира извън пенитенциарното заведение,но поправителния процес
не е достигнал до онази степен,която Законодателя изисква.
Въззивният съд намира,че към момента не са изпълнени целите на наказанието
„лишаване от свобода”и заложените в препланирания план на присъда цели и
задачи.Лишеният от свобода се нуждае от стабилизиране на доказателствата за настъпила
трайна промяна в поведението и нагласите и все още процеса на поправяне и превъзпитание
не е завършил.Въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на
лишения от свобода към момента на постановяване на атакувания съдебен акт и наличните
данни за поправяне на осъденото лице,са налице доказателства,че целите на наказанието не
8

са изпълнени,както изисква Закона.Не е осъществен в пълнота принципа на прогресивната
система при изпълнение на наказанието. Очертаните проблемни зони,особено подчертани в
експертното заключение,сочат извод затова,че плана на присъдата не е изпълнен,а
становището на началника на затвора гр.*** установява непостигнати в пълнота цели и
задачи в плана на присъдата.Социалната работа с осъдения следва да продължи в насока
осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него.
Въззивният съд намира,че преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават
отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в
степен,изискуема от Закона.За осъдения корекционната работа следва да продължи до
постигане разписаните цели по индивидуалния препланиран план на
присъдата.Фактическите и правни изводи на решаващия съд са съобразени с
данни,установени по ясен ред,оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС ,свързана с
плана за изпълнение на присъдата.
По делото пред въззивния съд бяха направени разноски в размер на 2 700 лв. за
възнаграждения на експертите по приетата КСППЕ. Тези разноски следва да останат за
сметка на държавата,доколкото съдът не се произнася по виновността на вече осъденото
лице,а преценява дали са налице основанията на чл.70 НК. Производството е особено
производство и в него не намират приложение всички разпоредби от Общата част на НПК.
В случая се касае за реализиране на второто правомощие на държавата по наказателното
правоотношение спрямо лице,което е под неин контрол – изтърпява наказание лишаване от
свобода и се явява в този смисъл с невъзможност да носи отговорност и за сторените по
делото разноски. Поради това съдът не възложи тези разноски върху осъдения А..
На основа на горното,въззивния съд,постанови съдебния си акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
9

Номер на акта:	1310
Дата:	20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия:	Камен Иванов

Дело:	20211000601089
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 октомври 2021 г.

Определение по дело №1089/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите