Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2411 09.06.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17794 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245,
ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 129 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
В.Г.Г., с ЕГН: **********,***, със съд. адрес: ******, чрез пълномощника адв. И.Д.
е предявил срещу „Еврохаус БГ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Патриарх Евтимий” № 1, ет. 9, представлявано от
управителя С.А. обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр.
чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 129 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата
от 590 лева – неплатено тр. възнаграждение за м. август 2013г., сумата от 106
лева – неплатени осигуровки за м. август 2013г. за сметка на работодателя,
сумата от 590 лева – неплатено тр. възнаграждение за м. септември 2013г.,
сумата от 106 лева – неплатени осигуровки за м. септември 2013г. за сметка на
работодателя, законна лихва и разноски.
Ищецът
твърди, че в процесния период е работил по трудово правоотношение с ответника
на длъжност „архитект”, което ТПО било прекратено, считано от 07.10.2013г. по
взаимно съгласие на страните, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Твърди, че за
периода м. август 2013г. – м. септември 2013г. вкл. е полагал труд, като
дължимото му възнаграждение за този период възлизало по 590 лева на месец.
Същото не било платено. Твърди работодателят да не му е заплатил същото, като не
е заплатил и внесъл дължимите осигуровки, като същите за сметка на работодателя
били по 106 лева месечно, а за сметка на работника по 127, 50 лева месечно.
Тези суми не били внесени от работодателя, нито били заплащани от ищеца, поради
което се твърди работодателят да дължи на ищеца осигуровките, които той е
длъжен да му внесе, по 106 лева за август и за септември 2013г. Ето защо моли
да бъде осъден ответника да му ги заплати. Претендира законна лихва и разноски.
В съдебно заседание поддържа исковете и моли изцяло да се уважат.
В срок постъпил писмен отговор
от ответника не е постъпил, същият не взема становище по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства - трудов договор № 29 от 05.06.2013г., споразумение за
прекратяване на ТПО № 38 от 07.10.2013г. и заверено копие от трудовата книжка
на ищеца се установява, че ищецът е
работил в ответното дружество по трудово правоотношение на основание
трудов договор за определен срок – до 05.10.2013г. на длъжността „архитект“, с
основно месечно възнаграждение 590 лева, без уговорено доп. такова, за 8-часов
раб. ден. Със споразумението за прекратяване на трудовото правоотношение от 07.10.2013г.
трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т.
3 от КТ поради изтичане срока на договора. В трудовата книжка на ищеца е
вписано ТПО с ответника в периода 05.06.2013г. – 07.10.2013г., основно месечно
възнаграждение 590 лева и основание за прекратяване – чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, и е отбелязано прослуженото време – 4 месеца и два дни.
От показанията на свидетеля С.П.,
бивш колега на ищеца се установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника в
процесния период и е полагал труд до 07.10.2013г., когато ТПО било прекратено,
като ищецът имал проблеми с работодателя във връзка с изплащането на ТВ и
осигуровките.
За
установяване конкретния размер на дължимите на ищеца суми по делото е допуснато
и прието заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
З.М., което се кредитира от съда като компетентно и обективно изготвено. Същото
не е оспорено от страните. От заключението на вещото лице се установява, че
дължимите на ищеца трудови възнаграждения за периода м. август 2013г. – м.
септември 2013г. са в общ брутен размер от 1180 лева, по 590 лева за всеки един
от двата месеца, от тази сума дължимите осигуровки за сметка на работника са
76, 11 лева месечно, общо 152, 22 лева, дължимият ДОД е 102, 76 лева, по 51, 38
лева месечно, като нетната дължима на ищеца сума за месеците август и септември
2013г. е в общ р-р 925, 02 лева, по 462, 51 лева за всеки един от двата
процесни месеца. Касателно осигуровките за сметка на работодателя, същите за
процесния период са по 106, 79 лева месечно, общо 213, 58 лева, като същите не
са дължими на работника, а в полза на НАП. Същото се отнася и за дължимите
данъци и осигуровки за сметка на работника – те се начисляват от работодателя и
се изплащат в полза на държавния бюджет и на бюджета на държавното обществено
осигуряване, като при закъснение работодателят остава задължен за така
посочените суми към държавата и ги дължи със съответните лихви.
При така установените факти от значение на
спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128,
т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е
да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи иска за заплащане
на обезщетение за забава е необходимо да се установи, че се касае за лихвоносно
вземане, датата на падежа на всяко
вземане и размера на обезщетението за процесния период.
От представените доказателства
безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното
дружество по трудово правоотношение, че е полагал труд, че трудовото
правоотношение е прекратено, както и че не му е платено в пълен размер
дължимото трудово възнаграждение. Видно от заключението на вещото лице,
неплатеното нетно труд. възнаграждение на ищеца за проц. период възлиза на 925,02
лева нетна сума за получаване, поради което и искът ще се уважи в този размер,
като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1180 лева ще се
отхвърли като неоснователен.
Що се касае до осигурителните
вноски и ДДФЛ, включени в брутния размер на обезщетението, съдът намира, че
същите не се дължат на ищеца, тъй като представляват задължения към фиска, а не
към работника, които се удържат и превеждат от работодателя в полза на
съответните финансови органи, като за несвоевременното им внасяне отговорност
носи работодателя, а не работника. Работникът има право да получи нетното
възнаграждение, след приспадане на задълженията към фиска, поради което и на ищеца
ще се присъдят именно сумите в нетен размер, общо 925, 02 лева.
Касателно осигуровките за сметка
на работодателя, искът за присъждането им ще се отхвърли по дотук изложените
съображения. Съгл. разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и 5 и чл. 7 от КСО тези суми се
дължат от работодателя, независимо дали трудовите възнаграждения са изплатени
или не и той е задълженото лице, което следва да внесе същите в полза на
бюджета на Държавното обществено осигуряване. Съгл. чл. 6, ал. 12 от КСО
осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от
възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им. Ето
защо само в случай, че същите са били неправомерно удържани от работодателя от
ТВ на работника, той би имал право да претендира тяхното заплащане, какъвто не
е настоящият случай. Ето защо този иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху главницата за неплатено тр. възнаграждение от подаване на
ИМ – 05.11.2013г. до окончателното плащане, тъй като такава е претендирана и
вземанията за тр. възнаграждение са лихвоносни.
С
оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска, тъй като е претендирал заплащането
им. Направените от същия разноски възлизат на сумата от 300 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение на адв. Д., като съразмерно с уважената част от иска
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 199, 36 лева – адв.
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
С оглед изхода на спора
ответникът има право на присъждане на направените по делото разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска. Доколкото обаче такива не се претендират и не се
доказва да са извършени, разноски на ответната страна не следва да се
присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева (петдесет
лева) - ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ. В негова тежест
следва да се възложат и направените разноски от бюджета на съда за
съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите
възлизат на сумата от 50 лева (петдесет лева), като следва да бъдат заплатени
по сметката на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Еврохаус БГ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. „Патриарх Евтимий” № 1, ет. 9, представлявано от управителя
С.А. да заплати на В.Г.Г., с ЕГН: **********,***, със съд. адрес: ****** чрез
пълномощника адв. И.Д. следните суми: сумата от 925, 02 лева (деветстотин двадесет и пет лева и две стотинки), представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение
за периода м. август 2013г. – м. септември 2013г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 05.11.2013г.
до окончателното им плащане, както и сумата от 199, 36 лева (сто деветдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) – разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над сумата от 925, 02
лева (деветстотин двадесет и пет лева и две стотинки) до пълния
предявен размер от 1180 лева (хиляда сто и осемдесет лева), както и иска за
заплащане на сумата от 212 лева (двеста и дванадесет лева) – неплатени
осигуровки за периода м. август 2013г. – м. септември 2013г. включително за
сметка на работодателя, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Еврохаус БГ”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Патриарх Евтимий” № 1, ет. 9, представлявано от управителя С.А. да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд следните суми: сумата от 50
лева (петдесет лева), представляваща държавна
такса върху уважените искове, и сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски за ССчЕ от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 09.06.2014г., на
осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Асп. Георгиева
Вярно с оригинала
ЕА