Р Е
Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Средец, 22.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Средецкият районен съд, наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и
седемнадесета година, в
състав:
Председател: Пламен Дойков
при
секретаря К.Л. , като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 506/2016г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от адв.
К.К.,*** – процесуален представител на Т.М.М., ЕГН: **********,*** срещу
Наказателно постановление № 1071 от 08.12.2016г., издадено от инж. Венелин
Радков - Директора на РДГ гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите вр. чл. 268, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите и и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН
му е наложено наказание „глоба” в
размер на 3000,00лева.
Жалбоподателят сочи, че при съставянето на АУАН и при
издаването на процесното наказателно постановление са били допуснати съществени
нарушения на процесуaлните правила . Твърди също така,
че обвинението не било доказано по безспорен и несъмнен начин.
В хода на съдебното заседания за жалбоподателя се
явява адв. К.К. *** . В хода на съдебното заседание мотивира жалбата си с това
, че са били нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН – не било посочено ясно и точно от фактическа страна
в какво точно се изразява нарушението за използване на производствената марка ;
сочи се , че наказаният бил упълномощен от собственика на марката и се
представя копие от пълномощно за това.
Административнонаказващият орган – РДГ гр. Бургас,
чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Юлиян Милушев, пледира за
потвърждаване на процесното НП. Счита , че безспорно е доказано използването на
производствената марка. Според него,
обстоятелстватa по нарушението са доказани и
описани в актовете на наказващия орган. Юрисконсулт Милушев оспорва
представеното пълномощно, а от там и представителната власт на наказания да
ползва марката. Счита, че правилно е приложен закона, точно е определен размера
на наказанието и следва наказателното постановление да се потвърди изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.07.2016г. свидетелите Т.М.Г. и М.Р.Ч. ***
извършвали дейност по проверка на товарни автомобили, превозващи дърва, на територията на ДГС гр. Средец. На разклона
за с. Пънчево, общ. Средец, двамата
организирали КПП . Около 13:15часа свидетелите спрели за проверка т.а. „Газ 53”
с рег. № А1624АР, натоварен с дървесина. Целта на проверката била да се
установи изрядността на превозвания товар – дали има превозен билет и дали
дървесината е маркирана с контролна горска марка. Водач на автомобила бил
жалбоподателят Т.М. ***. При проверката в МПС – то имало и друго, неустановено
лице. Актосъставителят Точно Г. и свидетелят Ч. проверили товара и документацията,
като установили, че дървесината е маркирана с производствена марка с № Ж 1317,
а същата била в товарния автомобил. Водачът М. обяснил на двамата служители на
РДГ Бургас , че той е маркирал дървесината с марката , но не представил пълномощно
да я държи или ползва. Самата марка била собственост на ЕТ „Любка Русева-73 ”
гр. Средец. Представляващата търговеца Русева не била в МПС– то по време на проверката , когато марката била
установена у М.. На място бил съставен констативен протокол, с който марката и придружаващите документи били
иззети, а жалбоподателя и собственика на марката били поканени в РДГ гр. Бургас
, за да им бъдат съствени АУАН. На 14.07.2016г. срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН за това , че използвал чужда производствена марка № Ж 1317 за
маркиране, регистрирана на ЕТ „Любка Русева ” гр. Средец, като маркира
дървесина при транспортиране с мобилен обект „Газ 53” с рег. № А1624АР . При
подписване на АУАН жалбоподателят М. не направил възражения. Иззетите документи
и марката били върнати на притежателя й на същия ден.
По делото като свидетел е допусната Любка Минчева
Русева, гр. Средец. Същата е дала показания, че с жалбоподателя живеят на семейни начала. Русева е заявила,
че във връзка дейността й – търговия с дървесина , притежава посочената
производствена марка с № Ж 1317. Марката била
дадена от нея на М. , за да извършва дейност по маркиране и транспорт на
дървесината. Свидетелката е заявила, че е била упълномощила М. с пълномощно от
01.01.2016г., което обаче той не носел в деня на проверката.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № ЖОО
0031268/14.07.2016г. , наказателно постановление № 1071 от 08.12.2016г.,
свидетелските показания на актосъставителя Т.М.Г., свидетелите М.Р.Ч. и Любка
Минчева Русева.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице
имащо правен интерес . Разгледана по същество е неоснователна.
При издаването съставянето на АУАН и НП не са били
допуснати процесуални нарушения които да водят до отмяната на процесния акт.
По съществото на
казуса, съдът намира за безспорно установено, че на посочената дата –
13.07.2016г., в с. Пънчево, общ. Средец, жалбоподателят Т.М.М. е използвал за
маркиране чужда производствена марка с № Ж 1317, регистрирана на ЕТ „Любка
Русева ” гр. Средец, като маркирал дървесина при транспортиране с мобилен обект
„ГАЗ 53” с рег. № А1624АР. Настоящият състав не намира за основателни
възраженията на защитата , че са нарушени императивните разпоредби на ЗАНН за
съставяне на АУАН и НП. При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното
наказателно постановление. И акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от компетентните органи. АУАН е съставен съласно разпоредбите на чл.
40 – 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин извършеното
нарушение. Достатъчно пълно е посочено времето и мястото на извършване на
нарушението. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното
нарушение, като актосъставителят е посочил, че с деянието си жалбоподателят е
осъществил състава на чл. 268, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. От обективна
страна се доказа , че на посочената дата – 13.07.2016г. жалбоподателят Т.М. е
използвал чужда производствена марка с № Ж 1317 регистрирана на ЕТ „Любка
Русева“ гр. Средец, като е маркирал дървесината при транспортиране с мобилен
обект ГАЗ 53 с рег. № А1624АР. Според Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрол и
опазване на горските територии не се счита за нарушение случай , в който
ползването на производствената марка се извършва в присъствието на собственика
й. В настоящият случай Русева, като представляващ ЕТ „Любка Русева”, не е била в момента на проверката в мобилния
обект и при маркирането на дървесината, същата е предоставила марката във
владение на М., като не е осигурила реда за правомерното й ползване.
Представеното в съдебно заседание пълномощно съдът е приел към доказателствата,
но не кредитира същото по следните съображения. На първо място от показанията
на свидетелите Г. и Ч. стана ясно, че жалбоподателя и собственика на марката не
са представили такъв документ при проверката на 13.07.2016г., на 14.07.2016г. -
когато е съставен АУАН, нито са направили възражение в тридневния срок след
това , с което да сочат подобен документ. На следващо място, в жалбата на М. не
е посочено , че НП е издадено въпреки пълномощното и да се оспори обективната
страна на наказателното постановление. На трето място, документът няма заверка,
от която да се заключи достоверността на поставената дата 01.01.2016г. В тази
връзка, съдът е разпитал и свидетеля Г. , който е посочил, че при съставянето
на акта и М. и Русева са поискали да не бъдат санкционирани , като са
възнамерявали да съставят тепърва пълномощното и да го представят пред
проверяващите органи. По тези съображения съдът не кредитира достоверността на
посоченото пълномощно. Самата разпоредба на чл. 268, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите не е бланкетна и доколкото същата относно деянието си служи с термина
„използване”, последното може да се счита за доказано. Безспорно и актосъставителя
и наказващия орган са посочили в актовете си , че използването е станало с
маркиране на дървесината от страна на жалбоподателя , но самото то като дейност
е само конкретизиране на начина на използване , което е довело до по – голяма яснота на административното
обвинение.
Настоящият състав не
намира основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата
на закона не изисква настъпване на вредни последици от деянието, като самото
извършване на нарушението е достатъчно основание за възникване на отговорността
на жалбоподателя. Производствената горска марка е специфично средство за контрол
на дървесината , която се експедира от съответните обекти. Затова правото да я
употребяват е възложено на тесен кръг лица, притежаващи специфична компетентност,
а загубата й определя задължение за незабавно уведомяване на съответните
органи, за да се предотврати възможността за злоупотреба с нея (по арг. от чл.
206 и чл. 210 ал.2 от ЗГ). Цитираната правна уредба има за последица и
установяването в закона на санкционната норма на чл. 268 ал.1 т.2 от Закона за
горите. В тази връзка е и становището на съда относно определения размер на
наложената санкция. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят М. е
ангажиран към търговската дейност на ЕТ „Любка Русева 73” гр. Средец. Същият не
е случайно лице , що се касае до държането и използването на тази марка и би
следвало да е напълно наясно с режима и законовите изисквания относно
използването на същата. Както стана ясно и от показанията на Русева, М.
системно извършва тази дейност и следва отговорността му да е засилена по
отношение на използването на производствената марка. По тази причина санкцията
в размер на 3000лева , над минимума , но под средния , е оправдан и мотивиран
от наказващия орган . Размерът на глобата ще допринесе за постигане на целите
на административното наказание по смисъла на чл. 27 от ЗАНН.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 1071 от 08.12.2016г.,
издадено от Директора на РДГ гр. Бургас, с което на Т.М.М., ЕГН: **********,***
на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 вр. чл. 268, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложена „глоба” в размер на 3000,00 лв./три
хиляди лева/ като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: