Решение по дело №5407/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………….., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                      

 СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5407 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А.А.Л., роден на *** г. в гр.М,, с ЛНЧ **********, с постоянен адрес:*** срещу К.М.Г.С., роден на *** г. в гр.Т,, с разрешение за продължително пребиваване в Република България №***, издадено на ***от МВР гр.Варна, валидно до 10.01.2019 г., с адрес: с.С., искове с правно основание чл.422 от ГПК за приемане на установено, че дължи сумата  5 000 евро /пет хиляди евро/ главница, представляваща част от задължение по Запис на заповед за сумата в общ размер от 20000 евро, с място на издаване с. С., дата на издаване 28.02.2018 г., с падеж 31.03.2018 г., издател К.М.Г.С.,  роден  на *** г.  в  гр.Т,, с разрешение за продължително пребиваване в Република България №***, издадено на *** г., валидно до 10.01.2019 г. от МВР гр.Варна, с адрес с.С., с личен паспорт №***, издаден на 23.07.2014 г. от Почетното консулство на Република Португалия в София, България, валиден до 23.07.2019 г. и поемател А.А.Л., роден на *** г. в гр.М., с ЛНЧ:**********, притежаващ личен паспорт №***, издаден на 10.04.2015 г. от УФМС 614, валиден до 10.04.2020 г. и Разрешение за продължително пребиваване с №***, издадено на 07.12.2017 г. от МВР - Варна, с постоянен адрес:***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение  по ч.гр.д. № 1898/2018г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че на 26.02.2019г. длъжникът по ч.гр.д. № 1898/2018г. по описа на ВРС, К.С. чрез процесуален представител е подал възражение. С Разпореждане №9034/27.02.2019г. , съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си по Заповед за изпълнение №1005/08.02.2019г. на ВРС срещу К.М.Г.С., поради което и в месечния срок ищецът предявява иска си.

Твърди, че ответникът му  дължи заплащане на претендираната сума от 5000 евро, представляваща част от общо дължимата по представения запис на заповед от 28.02.2019 г. главница от 20 000 евро. Счита вземането за безспорно, защото произтича от редовен от външна страна менителничен документ (ценна книга), материализиращ безусловно поето задължение за плащане. В евентуалност твърди, че представеният запис на заповед представлява разписка, удостоверяваща предаването от ищеца и получаването от ответника на парична сума в размер на 20 000 евро, която подлежи на връщане на ищеца на31.03.2018г. Претендира съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на претенцията. Ответникът твърди, че не говори и не може да разчита текстове, изписани на български език, поради което заповедната ценна книга се явява категорично недействителна. В условията на евентуалност, по повод недействителността и в частност унищожаемостта на ефекта, на основание чл. 28, ал. 1, изр. 1,вр. чл. 27 ЗЗД, възразява, че при подписване от страна на ответника на процесния документ, г-н С. е останал с впечатление, че подписва разписка за платена от ищеца в брой сума по каузално правоотношение, съществуващо между страните, като полагането на подписа на „издателя" е осъществено при наличието на погрешната представа, че същият се подписва върху разписка и абсолютна субективна увереност, че тази му представа съответства на обективната действителност.

Ответникът твърди, че е останал с впечатление, че разписва разписка за заплатена от ищецът в настоящото производство на ответника ЧАСТ от първоначалната вноска от договорената цена, в размер на 20 000 евро, като при установените между тях обичайно неформални отношения, сумата е предадена на продавача в брой. Сочи, че сделката е за продажба на дружествените дялове от капитала на „***" ООД и съответно тяхното придобиване от страна на ищеца.

Ответникът твърди, че едва при връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разбрал, че е подписал запис на заповед, а не разписка. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По частно гражданско дело №1898/18 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К.М.Г.С., роден на *** г. в гр.Т,, с разрешение за продължително пребиваване в Република България №***, издадено на ***от МВР гр.Варна, валидно до 10.01.2019 г., с адрес: с.С.да заплати на А.А.Л., роден на *** г. в гр.М,, с ЛНЧ **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник  адвокат С.С.Б.Ж.,*** сумата  5 000 евро /пет хиляди евро/ главница, представляваща част от задължение по Запис на заповед за сумата в общ размер от 20000 евро /двадесет хиляди евро/, с място на издаване с.С., дата на издаване *** г., с падеж 31.03.2018 г., издател К.М.Г.С.,  роден  на *** г.  в  гр.Т,, с разрешение за продължително пребиваване в Република България №*********, издадено на 30.06.2014 г., валидно до 10.01.2019 г. от МВР гр.Варна, с адрес с.С., с личен паспорт №***, издаден на 23.07.2014 г. от Почетното консулство на Република Португалия в София, България, валиден до 23.07.2019 г. и поемател А.А.Л., роден на *** г. в гр.М. с ЛНЧ:**********, притежаващ личен паспорт №65№3178757, издаден на 10.04.2015 г. от УФМС 614, валиден до 10.04.2020 г. и Разрешение за продължително пребиваване с №***, издадено на 07.12.2017 г. от МВР - Варна, с постоянен адрес:***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.12.2018 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в размер на 696,00 лв. /шестстотин деветдесет и шест лева/,  от които 196,00 лв. /сто деветдесет и шест лева/, държавна такса за образуване на делото и сумата 500,00 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 По делото е представен запис на заповед от 28.02.2018г. с издател К.М.Г.С. за сумата от 20 000 евро и поемател А.А.Л. с падеж 31.03.2018г.

По делото е представена електронна кореспонденция между страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.

Съгласно т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, като при заявено от ответника - издател на ефекта, относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Възражения, основани на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение биха били допустими от страна на издателя, когато същият е и страна по каузалното правоотношение, но настоящият случай не е такъв. Съдът не е приел за разглеждане соченото каузално правоотношение между „***" ООД, ЕИК: *** и „***" ООД, ЕИК: *** , тъй като сочените търговци са различни субекти от страните по записа на заповед. Поради което и не са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Ответникът възразява, че е чужд гражданин и не говори, не може да разчита текстове написани на български език, поради което процесната запис на заповед е недействителна.

За възникване на задължение по запис на заповед законът не е въвел специално изискване за нотариално удостоверяване на подписи или съдържание. Менителничното отношение е абстрактна сделка и като такава не се изисква наличие на конкретно основание.

На първо място, ответникът К.С., не оспорва истинността на записа на заповед. Съдът тълкува изявлението по отношение на писмения документ, материализиращ диспозитивния документ със съдържание, отразяващо волята на страната по сделката. Истински диспозитивен документ е именно документа, който е автентичен, т.е. материализира изявлението на лицето, сочено за негов автор. В случая ответникът не оспорва своето авторство, т.е. че отразеното в менителничния ефект съответства на негово изявление. В този смисъл и въз основа на разпоредбата 180 от ГПК, съдът преценява подписването на документа като изявление за съгласие със съдържанието вписано в него.

Последователна е практиката на ВКС, която настоящия състав напълно споделя, че щом чужденецът е подписал документа, изготвен на български език, значи е знаел какво е неговото съдържание /иначе би могъл да откаже да го подпише/, освен ако не е бил подведен от лицето или лицата, които са му помогнали за превода или умишлено е бил въведен в заблуждение по някакъв друг начин, за да го подпише /в този смисъл решение № 64 от 6.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 651/2007 г., ТК, I т. о. /.

За наличието на фактическия състав на измамата като основание за унищожаемост на сделката по чл. 30 от ЗЗД е небходимо наличието на следните елементи: да е сключена сделка, едната страна по сделката да е в заблуждение, това заблуждение да е предизвикано умишлено от насрещната страна и сделката да е сключена именно поради заблуждението. Ответникът сочи, че умишленото въвеждане в заблуждение се състои в поддържането на невярна представа, че подписва разписка за платена в брой сума по каузално правоотношение. Същевременно липсва посочване на такова каузално правоотношение между страните по сделката А.А.Л. и К.М.Г.С., както и не се събраха доказателства установяващи умишлено въвеждане в заблуждение на ответника.

Представеният запис на заповед отговаря на установените в чл.535 ТЗ изисквания за форма и съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити. Доколкото от текста е видно, че като падеж на задължението е посочена датата 31.03.2018 г. съдът намира, че вземането е станало изискуемо с настъпването на тази дата и не е необходимо предявяването на записът за плащане. Представеният запис на заповед от външна страна е редовен и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в размер на 20 000 евро.  За ответника е възникнало валидно менителнично задължение основано на коментирания Запис на заповед, чийто падеж е настъпил. Ответникът върху когото лежи доказателствената тежест, не ангажира доказателства за погасяване на задължението си по цитираната ценна книга.  

Поради което предявеният иск се явява основателен.

  

 

По разнодските:

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 196 лв. внесена д.т. и 500 лв. адв.възнаграждение или общо сумата от 696 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски  сумата 196 лв. за дж.такса и внесено адв. възнаграждение 500  лв. в исковото производство или общо 696 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

   

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че К.М.Г.С., роден на *** г. в гр.Т,, с адрес: с.С.дължи на „А.А.Л., роден на *** г. в гр.М,, с ЛНЧ **********, с постоянен адрес:*** вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1898/2018 г. на ВРС сумата от 5 000 евро (пет хиляди евро) главница, представляваща част от задължение по Запис на заповед за сумата в общ размер от 20000 евро, с място на издаване с. С., дата на издаване *** г., с падеж 31.03.2018 г., издател К.М.Г.С.,  роден  на *** г.  в  гр.Т,, с разрешение за продължително пребиваване в Република България №*********, издадено на *** г., валидно до 10.01.2019 г. от МВР гр.Варна, с адрес с.С., с личен паспорт №***, издаден на 23.07.2014 г. от Почетното консулство на Република Португалия в София, България, валиден до 23.07.2019 г. и поемател А.А.Л., роден на *** г. в гр.М., с ЛНЧ:**********, притежаващ личен паспорт № ***, издаден на 10.04.2015 г. от УФМС 614, валиден до 10.04.2020 г. и Разрешение за продължително пребиваване с №***, издадено на 07.12.2017 г. от МВР - Варна, с постоянен адрес:***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.12.2018 г.

 

ОСЪЖДА К.М.Г.С., роден на *** г. в гр.Т,, с адрес: с.С.дължи на „А.А.Л., роден на *** г. в гр.М,, с ЛНЧ **********, с постоянен адрес:*** сумата от 696 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч. гр. д. № 18981/2018 г. на ВРС.

 

ОСЪЖДА К.М.Г.С., роден на *** г. в гр.Т,, с адрес: с.С.дължи на „А.А.Л., роден на *** г. в гр.М,, с ЛНЧ **********, с постоянен адрес:***  сумата от 696 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева), представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

 

 

                                                              СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :