Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. П.***, 17.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 587 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 и
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по Жалба с вх. №
2940/24.09.2019 г. на Г.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № КПК
-18/05.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ – П***, с което е отхвърлена нейна
Жалба вх. № 1012-13-45 от 06.08.2019 г. против Разпореждане №
Д-13-999-00-********** от 16.07.2019 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите. С последният акт, на основание чл.40, ал.4 от КСО е
спряно производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по Болничен лист № *** за
периода от 06.06.2019 г. до 20.06.2019 г. на Г.Б.Б..
В жалбата се твърди, че оспореното решение
на директора на ТП на НОИ – П.*** е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради това
подлежащо на отмяна. Сочи се също, че потвърденото с него разпореждане на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е постановено при липса
на мотиви, без да са изложени фактическите основания за издаването му, без да е
ясно коя от хипотезите на чл.40, ал.4 от КСО е приета за настъпила и без да е налице която и да е от предпоставките за
спиране на производството по същата норма /чл.40, ал.4 от КСО/.
Процесуалният представител на
жалбоподателката адв. Н.Х. ***, в съдебно заседание и в представени по делото
писмени бележки доразвива доводите в жалбата и поддържа искането за отмяна на
оспорения акт. Моли за присъждане на направените разноски и представя списък на
същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – П.***,
чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Й. С.***, оспорва жалбата и
моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – П.***, като съобрази събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От фактическа
страна:
Административното
производство е образувано по повод Болничен лист № *** от 10.06.2019 г. /л.8/, издаден от Групова практика за
специализирана медицинска помощ – „***“ ООД – гр. П.*** на Г.Б.Б. с ЕГН **********
за ползване на болничен отпуск в периода от 06.06.2019 г. до 20.06.2019 г. В
него е посочено, че същата работи като счетоводител в „***“ ЕООД.
Данни за него постъпили в Електронния
регистър на болничните листове и решенията по обжалването им /ЕРБЛРО/.
При обработката му се установило, че до
началника на сектор „Контрол по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – П.*** е
изпратено Писмо /сигнал/ от началника на сектор КП при НОИ – ТП – П.*** с изх.
№ 1130-13-183 от 09.07.2019 г. /л.20/, съдържащо молба за извършване на
проверка на осигурителя „***“ ЕООД с ЕИК ***и адрес: гр. П, Главен път П.*** –
Р., Бензиностанция №***, за да се установи дали подадените данни в регистъра на
трудовите договори и регистъра на осигурените лица съответстват на данните в
първичните документи, като при необходимост да се съберат сведения и обяснения
от осигурените лица и осигурителите за изясняване на факти и обстоятелства по
реда на чл.44 – 46 от АПК.
По повод сигнала ръководителят на ТП на НОИ
– П.*** издал Заповед № ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 г. /л.21/, с която възложил
да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „***“
ЕООД от ст.инспектор по осигуряването Б. Г. Г., в срок от 20 работни дни,
считано от датата на връчване на заповедта.
За изясняване на данните по случая били
изпратени: Писмо изх. № 9101-13-111 от 19.07.2019 г. до директора на ТД на НАП –
С., офис – П.*** /л.22/, Писмо изх. № 1130-13-183#1 от 19.07.2019 г. /л.23/,
Писмо изх. № 1130-13-183#4 от 23.08.2019 г. до 9 броя осигурени лица в „***“
ЕООД /л.45/, както и Писмо изх. № 1130-13-183#4 от 23.08.2019 г. до Г.Б.Б.
/л.46/. С последното жалбоподателката била поканена, в 3-дневен срок от
получаването, да се яви в ТП на НОИ – П.*** като носи документ за самоличност и
трудова книжка. Писмото било получено на 27.08.2019 г. от съпруга на Б. /видно
от известието за доставяне на л.47/ и на втория ден - 29.08.2019 г., тя посетила ТП на НОИ – П.***. На посочената
дата тя представила Трудова книжка серия А, № *** /л.51/, в която било
отбелязано, че работи като счетоводител при работодателя „***“ ЕООД, а освен
това дала писмени обяснения /л.48 – 50/ по предварително формулирани въпроси,
касаещи изясняване на факти и обстоятелства за изплащане на обезщетението й.
Във връзка с проверката на горепосоченото
дружество, явяващо се осигурител на жалбоподателката, в ТП на НОИ – П.*** било
получено Писмо вх. № 1130-13-183#3 от 25.07.2019 г. /л.25/ от ТД на НАП София,
офис П.***, съдържащо информация за „***“ ЕООД, с приложени към него годишни
данъчни декларации за 2016, 2017 и 2018 г. /л.26 – 44/.
Междувременно, още на 16.07.2019 г.
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***
издал Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 16.07.2019 г. /л.18/, с което на
основание чл.40, ал.4 от КСО спрял производството по отпускането/изплащането на
парично обезщетение на Г.Б.Б. за временна неработоспособност поради общо
заболяване по Болничен лист № *** за периода от 06.06.2019 г. до 20.06.2019 г. Като
мотив за издаването било посочено, че е „във връзка със сигнал изх. №
1130-13-183/09.07.2019 г. за извършване на проверка в осигурителя „***“ ЕООД от
контролните органи на НОИ“, както и че е плащанията се спират „до приключване
на проверката и уточняване на осигурителния статус на лицата“ не представлява
доказателство по смисъла на чл.40,
ал.2, т.2 от КСО.
Разпореждането
е получено
от Б. на 31.07.2019 г. /л.18/ и обжалвано от нея по административен ред пред
директора на ТП на НОИ – П.*** с Жалба вх. № 1012-13-45 от 06.08.2019 г.
/л.17/.
Като взел предвид гореизложените факти и
писмени доказателства, директорът на ТП на НОИ – П.*** приел, че разпореждането
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и с оглед на това
отхвърлил жалбата на Б..
При съдебното оспорване, освен посочените
писмени документи, по делото са приети и гласни доказателства, събрани чрез
разпит на двама свидетели, посочени от жалбоподателката, а именно: М.И. и В.А.,
и един на ответника: Е.Ц. /всичките без родство и дела със страните/.
От показанията на Ц. се установява, че е
собственик на капитала на „***“ ЕООД, че е подписал много документи, свързани с
дейността на дружеството, но не знае и не може да посочи какви.
От показанията на И. и А. се установява, че
са бивши колежки на жалбоподателката, тъй като са работели по трудово
правоотношение с „***“ ЕООД – първата - като технически секретар, а втората –
като спедитор. Офисът на дружеството се помещавал във фургон, намиращ се до
бензиностанция „***“, на главен път ***, в с. ***. Там, на 4-часов работен ден,
като счетоводител работела и жалбоподателката Г.Б. и изпълнявала типичните за
длъжността задължения, а когато двете свидетелки напуснали работа именно тя
оформила документите им. Самото дружество се управлявало от упълномощени лица,
които разпределяли задачите между работниците и служителите, донасяли парите за
изплащане на трудовите възнаграждения и др. В дружеството работели също
шофьори, механици и др., тъй като фирмата се занимавала с транспортна дейност и
извършвала превози на стоки, най-вече в чужбина, с наети бордови автомобили и
цистерни.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от страна, която има право и интерес от обжалването му. Разгледана по
същество тя е основателна.
Съображенията са следните:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
решение на директора на ТП на НОИ – П.***, издадено след като административният
орган е бил сезиран с
Жалба вх. № 1012-13-45 от 06.08.2019 г., по реда на чл.117,
ал.1 от КСО
и в срока за обжалване по чл.117,
ал.2, т.2 от КСО.
Постановено е в едномесечния срок по чл.117,
ал.3, изр.1 от КСО.
Същото
е издадено от компетентен орган съгласно чл.117,
ал.3 от КСО, а именно: директорът на ТП – П.*** на НОИ.
Обективирано е в посочената разпоредба писмена форма, със съдържание,
регламентирано в чл.59,
ал.2 от АПК.
Мотивиран е според изискванията на чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал и отразява направените от последния фактически и правни
изводи, формулирани на база осъществената контролна дейност. Съдържа ясен
диспозитив и указва реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване.
Датирано и подписано.
От
обстоятелствената част на оспорения акт недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл.40, ал.4 от КСО, като е
уточнил, че това е направено в хипотезата на т.2. С оглед на това, липсата на
мотиви към Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 16.07.2019 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите не се явява съществено
нарушение, тъй като по-горният административен орган, като е потвърдил
обжалвания пред него акт, е изложил към решението си съображенията, по които е
бил издаден, и същите позволяват да се провери неговата законосъобразност.
Липсата на мотиви е преодоляна и са постигнати целите на изискването за
мотивиране, тъй като е обезпечено правилното упражняване на съдебния контрол за
законосъобразността му и същевременно е осигурена възможността на страните да
се защитят адекватно /в който смисъл е Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975
г., ОСГК на ВС/. Съдебният състав обаче намира, че направения от
административния орган извод не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***, предмет на
съдебен контрол е издадено на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО, във вр. с чл.47,
ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване.
Цитираните разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от
ръководителя на ТП на НОИ, да спре производството по отпускане и изплащане на
обезщетение за бременност и майчинство, когато са представени доказателства,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението. В случая фактите, изложени като основание за
издаване на разпореждането, предмет на съдебен контрол, не сочат за наличие на
основанието по чл.40,
ал.2, т.2 от КСО
за спиране на административното производство, тъй като нормата е приложима
когато пред решаващия административен орган са представени доказателства по
смисъла на чл.37
от АПК,
представляващи конкретни данни за правнорелевантни факти, даващи основание за
отказ/прекратяване изплащането на обезщетение. Посоченото в разпореждането
обстоятелство, че спирането е „във връзка със сигнал изх. №
1130-13-183/09.07.2019 г. за извършване на проверка в осигурителя „***“ ЕООД от
контролните органи на НОИ“, както и че е плащанията се спират „до приключване
на проверката и уточняване на осигурителния статус на лицата“ не представлява
доказателство по смисъла на чл.40,
ал.2, т.2 от КСО. Тъй нареченият
„сигнал“ не удостоверява надлежно проверени и категорично установени факти и
обстоятелства, поради което не може да служи като основание за
спиране на производството по отпускане/изплащане на обезщетение за бременност и
майчинство на осигурено при него лице. Възложената проверка и извършените в
хода й действия, за които са представени доказателства от ответника, сочат
единствено за съмнение у административния орган за неспазване на осигурителното
законодателство от осигурителя „***“ ЕООД, което не е сред изчерпателно
изброените предпоставки за спиране на производството по чл.40,
ал.2 от КСО /в този смисъл са Решение
№ 4929 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2018 г., Решение № 5003 от 03.04.2019
г. на ВАС по адм. д. № 11628/2018 г./. От една страна: същите не са
индивидуализирани, за да може да се приеме, че действително касаят относими към
административноправния спор факти, а от друга: от тях, като и от събраните
такива в хода на съдебното производство, по никакъв начин не може да се направи
извод, че биха могли да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението.
Предвид
всичко гореизложено настоящият състав намира, че ръководителят по изплащането
на обезщетенията и помощите неправилно е приложил разпоредбата на чл.40, ал.4, т.2 от КСО и е спрял производството по
изплащане на обезщетение, без да е налице конкретно предвидената в нормата
предпоставка. Като е потвърдил разпореждането по реда на административния
контрол по чл.117,
ал.3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ – П.*** е издал незаконосъобразен акт. Затова
постановеното решение следва да бъде отменено. На основание чл.173,
ал.1 от АПК
следва да бъде отменено и потвърденото с него разпореждане за спиране на
производството по изплащане на парично обезщетение по представения болничен
лист.
Предвид
изхода на спора, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, които са в размер на 350,00 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение /л.9/.
Така
мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ КПК -18/05.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена
Жалба вх. № 1012-13-45 от 06.08.2019 г., подадена от Г.Б.Б. с ЕГН ********** и
адрес: ***, против Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 16.07.2019 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на основание
чл.40, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускането/изплащането на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
Болничен лист № *** за периода от 06.06.2019 г. до 20.06.2019 г.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – П.*** да заплати на Г.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ:/П/