Мотиви :
Ямболска районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия А.М.Я.
*** за
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващия по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така
както е предявено. Счита, че от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което подсъдимия следва да
бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение и му бъде наложено наказание
лишаване от свобода,
което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с една трета.
Подсъдимия участва в съдебно заседание лично и с назначения от съда служебен
защитник. Признава се за виновен, като заявява,
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния
акт. Защитникът на подсъдимитя изразява становище, че наказанието
на подзащитния му следва да бъде определено при условията на
чл.55 от НК, а именно пробация.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371
т.2 от НПК съдът прие за установени
следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителният акт.
На 28.04.2020 година , свид. М.А. около 14,00
часа отишъл до строителен обект в гр.Ямбол, където работил, за да занесе бургери, които началника на обекта му поръчал. Паркирал
личния си автомобил марка „Рено“ с рег*** на ул.“***
и без да заключи автомобила, който бил със свалени прозорци отишъл до обекта.
След 10-15 минути се върнал при автомобила си, влязъл в него и установил ,че
жабката на автомобила била отворена и оттам липсва мъжко портмоне от изкуствена
кожа. Огледал в купето и установил, че портмонето било хвърлено на пода на
дясната седалка. Взел го и видял, че от същото липсва сумата от 345,00 лева,
както следва: 6 бр. банкноти с номинал 50,00 лева, 4 бр. банкноти с номинал от
10,00 лева и 5,00 лева на монети. Други липси не установил. За констатираното
веднага сигнализирал органите на РУ-Ямбол.
На 28.04.2020 година за времето от 14,00 часа до около 14,10 часа подс.А.М.Я. ***, в близост до полицията в гр.Ямбол, когато
видял паркиран лек автомобил марка „Рено“, който бил с отворен преден десен
прозорец. Погледнал през прозореца и видял, че в жабката на автомобила имало
портмоне. След това отворил дясната врата на автомобил, марка „Рено“ с рег.№ ***
и проникнал в него. Взел портмонето, отворил го и от същото взел сумата от
345,00 лева, а портмонето хвърлил на пода.След това излязъл от автомобила и
продължил по пътя. Част от парите изхарчил, а сумата в размер на 100,60 лева
предал с протокол за доброволно предаване от 28.04.2020 година.
С разписка от 29.04.2020 година предадената сума в размер на 100,60 лева е
била върната на собственика им М.Г.А..
От приложената справка за съдимост се установява, че към момента на
извършване на престъплението подсъдимия е бил осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена
, както от направеното от подсъдимия
признание, така и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства по безспорен начин се установява, че А.М.Я. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194
ал.1 от НК тъй като на 28.04.2020 година за времето от около
14,00 часа до около 14,10 часа в гр.Ямбол, на ул.“***, от паркиран лек
автомобил марка „Рено“ ,с per. № *** е отнел
противозаконно чужди движими вещи -парична сума в размер на 345,00 лева от
владението на собственика М.Г.А. от гр.Ямбол, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои
Налице е извършено съставомерно деяние по
посочения текст на наказателния закон. От обективна страна предмет на кражбата
са чужди движими вещи, които към
датата на отнемането са притежавали определена парична стойност, а именно 345 лв..
За придобиване на владението вьрху вещите подсьдимия не е получил сьгласието
на собствениците им. Подсьдимият не е придобил
владението на правно основание, което да го
прави или е годно да го направи
собственик на процесните вещи.
Деянието
не представлява маловажен случай, имайки предвид, предишните осъждания на Я..
С оглед на всичко
съдът намира, че подс. Я. е осъществил, както от
обективна така и от субективна страна
състава на чл.194 ал.1 от НК поради което
го призна за виновен по така
предявеното му обвинение.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
съдът взе предвид следното:
За извършеното
от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до
осем
години. Съдебното следствие се
проведе по правилата на глава ХХVІІ от НПК. Съгласно чл.58 А от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373 ал.2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част
на този кодекс
и намалява така определеното наказание с една трета.
При индивидуализацията му от една страна съдът взе в
предвид обстоятелството,
че подсъдимия е възстановил по-голямата
част от откраднатото и съдействието му за разкриване на обективната истина, изразеното от негова страна съжаление,
социалното му положение, дългия период от изтърпяване на последната присъда,
ниската стойност на отнетата парична сума и прие , че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в
закона наказание се оказва изключително тежко. По изложените мотиви съдът му
наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, а именно Пробация, със следните пробационни
мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ДВЕ ГОДИНИ с периодичност два пъти седмично.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ДВЕ ГОДИНИ и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа
годишно, в продължение на две поредни години.
При
този изход на делото съдът осъди подсъдимия да заплати направенните
разноски в размер на 183,14 лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметка на
ОДМВР Ямбол.
Съдът прецени че така определеното
наказание е необходимо и достатъчно за постигане на
целите на специалната и генерална превенция, визирани в чл.36 ал.1 от НК и най – вече
за да се
поправи и превъзпита подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави.
Причини за осъществяване
на деянието: незачитане от страна
на подсъдимия на установения в страната
правов ред, стремеж за облаготетелстване
по престъпен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: