Р Е Ш Е Н И Е № 56
гр. ВРАЦА, 05.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 27.02.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 65 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 162/11.01.19 г. на В.Г.П. с
ЕГН **********, чрез адв. Н.И. от Врачанска адв. колегия, срещу решение на
районен съд гр. Бяла Слатина № 352/31.12.18 г. постановено по гр. дело №
1258/18 г. по описа на същия съд, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от
пълнолетният ищец В.П. срещу неговата майка Л.Б.Г. осъдителен иск с правно
основание чл. 144 от СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 200 лв.
от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение.
В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, тъй като съдът не се е съобразил със събраните по делото
доказателства, а именно: ищецът действително имал нужда от финансови средства
за своята издръжка, а от друга страна по делото било установено
обстоятелството, че ответницата дълги години не се е интересувала от децата си,
не е полагала никакви грижи за тяхното възпитание, както и не им е предоставяла
материална издръжка.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението на районен съд и решаване
спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на исковата претенция.
Ответницата Л.Г., чрез адв. Р.Б., представя отговор, в който заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира присъждане на
съдебни разноски за настоящата инстанция.
Страните нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок ото надлежна
страна в производството, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
След анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази
направените изводи в обжалваното решение, както и оплакванията и доводите на
страните, настоящият състав намира въззивната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Пълнолетният ищец В.Г.П. *** е предявил пред районен съд гр. Бяла
Слатина срещу майка си Л.Б.Г. осъдителен иск с правно основание чл. 144 от СК
да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от дата на
предявяване на иска 25.09.18 г. до настъпване на обстоятелства за нейната
промяна или прекратяване.Майката е оспорила предявения иск възражението, че
исканата издръжка би я затруднила значително. От фактическа страна по делото не
се спори, че родителите на ищеца са разведени от 2007 г., като родителските
права по отношение на родените в брака деца ищеца В.Г.П. и Г.Г.П. са
предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и
издръжка, който следва да заплаща. През
2018 г. ищецът В.П., който е роден на 17.10.99 г. и вече е пълнолетен, е приет за студент, редовна форма на обучение
в НВУ "Васил Левски" гр. Велико Търново по специалност "полева
артилерия". Ищецът живее в общежитие и не заплаща наем, консумативи за
ползване на общежитието, получава и социална стипендия от около 30 лв. За
храна, учебници и транспорт, ищецът е подпомаган от своя баща, брат. По делото
няма данни ищецът да има доходи или имущество. От представените по делото
писмени доказателства, се установява, че ответницата живее в Италия от 2009 г. и
от тогава и до момента е безработна. През 2010 г. ответницата е сключила
граждански брак с италианки гражданин и през 2014 година от брака им е родено
дете на име В.Д.. Изложената на кратко фактическа обстановка по спора, се
установява и от първостепенния съд и не се оспорва от страните. С оглед на
същата, районен съд правилно е приложил материалноправната норма на чл. 144 от СК и излагайки подробни и задълбочени правни съображения е стигнал до извода,
че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
Становището на районен съд се споделя изцяло от настоящата инстанция,
при което атакуваното решение следва бъде ПОТВЪРДЕНО, като на осн. чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща към мотивите на районен съд.
Във вр. с заявените в въззивната жалба оплаквания окръжен съд намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл.
144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, когато те не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато
учат в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст
при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите
си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения. Доказването на фактическия състав предпоставя ищеца да
установи, че учи в редовно или висше учебно заведение, че ответника е негов
родител, нуждата от издръжка и възможността на родителя да я дава без особени
затруднения, а ответникът следва да установи, че ищеца реализира доход, от
който се издържа и че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение
за него.
По настоящето дело не е спорно, че ищецът учи редовно във висше учебно
заведение и не е навършил 25 години. Липсват данни същият да получава доходи,
освен минимална социална стипендия от около 30 лв. и да притежава имущество, от
което да може да се издържа. Следователно доказана е нуждата му от издръжка,
независимо, че ползваното от ищеца общежитие и консумативи се поемат от
Държавата.
Следва обаче да се установи и възможността на ответницата да дава
търсената издръжка, като в хипотезата на предоставяне на издръжка на пълнолетно
лице възможността следва да е такава, че да не представлява особено затруднение
за родителя. Това произтича и от характера на издръжката с правно основание чл. 144 от СК, която не е безусловна, за
разлика от издръжката по чл. 143 от СК на ненавършили пълнолетие деца. Законът
не сочи примерно какво следва да се разбира под понятието особено затруднение,
но практиката е установила като такива затруднения заболяването на родителя,
ново семейство, обременено с други лица, намаление на дохода и др. В случая,
ответницата е създала ново семейство в Италия и през 2014 г. е родила дете, на
което дължи издръжка. По делото бе установено, че ответницата е безработна от
2009 г. и до момента и няма доказателства да е получава каквито и да било
доходи или да има недвижимо имущество, което да й носи някакви доходи, например
наем. При това положение, не е налице втората от кумулативно зададените в
нормата на чл. 144 от СК предпоставки, за да се приеме за основателен иска за заплащане
от родител издръжка на пълнолетен, който учи, а именно: родителят да може да я
дава без затруднения. Съдът приема за установено, че ответницата и роденото от
нея дете се издържат от втория й съпруга и баща на детето, доколкото по делото
няма доказателства за нейни доходи от 2009 г. и към момента. При това
положение, според окръжен съд исканата издръжка от пълнолетния й син би я
затруднила значително по смисъла на чл. 144 от СК.
В заключение, както се посочи по-горе, доколкото окръжен съд споделя
изводите на районен съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора, на въззиваемата следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на 300 лв. - адв. хонорар.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Бяла Слатина № 352/31.12.18 г.
постановено по гр. дело № 1258/18 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В.Г.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Б.Г. *** сумата 300
лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...... Членове
1......... 2............