Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...................../20.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 6102 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 499058 от 02.10.2018 г. постановено по
гр.д. № 72940/2016 г. на СРС, 69 състав, е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Ц.К.Г. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите
както следва: на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 1 804,54 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 41, находящ се в гр.София, ж.к. *****, аб.
№ 392138, за периода от м. 04.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /17.05.2016г./ до плащането; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 244,89 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
31.05.2013г. до 26.04.2016г.; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 65,66 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от м.04.2013г. до
м.04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /17.05.2016г./ до плащането, като са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената на
топлинна доставена топлинна енергия за периода от м. 04.2013г. до м.04.2015г. до
пълния предявен размер от 1 809,97 лв. и за заплащане цената на извършена
услуга дялово разпределение през периода от м.04.2013г. до м.04.2015г. до
пълния предявен размер от 88,10 лв., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на лихва за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 31.05.2013г. до 26.04.2016г. до пълния предявен размер от
248,52 лв. и за заплащане на лихва за забава, начислена върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.05.201 Зг. до
26.04.2016г. в размер на 20,10 лв. С
решението първоинстанционният съд се е произнесъл и
по разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищеца сумата от 340,84 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №26292/2016г. по описа на СРС, 69-ти
състав, както и сумата от 568,72 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Т.”
ООД като помагач на страната на ищеца.
Това решение е обжалвано в срок от ответника Ц.К.Г.
в частите, в които исковете срещу него са били уважени, и в частта за
разноските.
С последващо
определение по чл.248 от ГПК от 03.04.20219 г. е оставена без уважение молбата
на ответника за изменение на решението в частта за разноските, което
определение не е било обжалвано самостоятелно и не е предмет на проверка товъззиния съд.
С въззивната жалба срещу
решението в частите, в които исковете са били уважени, се правят оплаквания за
неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и на
процесуалния закон. Конкретно се правят оплаквания за неправилност поради липса
на доказателства за дължимост на исковите суми поради
недоказване наличието на облигационно отношение между страните, липсата на убедителни писмени доказателства,
които да обосноват извод за дължимост на
претендираните от ищеца суми, не
се установявало и изправността
на уредите, чрез които е извършвано
измерването на топлинна енергия (ТЕ) през процесния период, със суми за връщане са
прихванати стари задължения, извън процесния период, липсата на отчетните
документи и невъзможност за прилагане
служебно начисляване на топлинна енергия /ТЕ/, поради което не следвало да бъде
обсъждана СТЕ която е дала заключение само по документи от ищеца
и третото лице-негов помагач, непредставянето на фактури или други отчетни
документи, подписани от ответника, поради което не следвало да се съобразяват
приетите по делото СТЕ и ССчЕ, че липсвали документи
за метрологична проверка на топломера и и въвеждане на абонатната
станция в експлоатация, за нарушение
на чл.62 от ЗЗП за доставяне на непоискана енергия/услуга, за липсата на
методика за определяне на ТЕ поради отмяна на методиката за дялово
разпределение с решение от 13.04.2018 г. по а.д.№ 1372/2016 г. на ВАС, 4 –то отд. Оспорва се и дължимостта на
сумата за дялово разпределение поради неизвършване на услугата от ищеца.
Оспорва се дължимостта на сумата за лихви за забава порадилипсата на доказателства ищецът да е публикувал
фактурите за дължими суми съгласно ОУ от 2014 г. Претендира за присъждане на разноските
по делото по списък по чл.80 от ГПК пред въззивния съд.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не са дали писмен
отговор по въззивната жалба, в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.”
ЕАД с
писмена молба след този срок, подадена на 20.04.2021 г. пред СГС, оспорва
жалбата, претендира разноски за въззивната инстанция вкл.
за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
Въззивната жалба на ответника е насочена срещу
първоинстанционно решение в частите, в които исковете срещу него са били
уважени.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно
преценката на събраните по делото доказателства и значението на липсващите
такива, както и относно приетото и кредитирано от СРС заключение на
съдебно-техническа експертиза, и несъгласието на ответника с нея.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото
доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответника като собственик на топлоснабдено
жилище, за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по доставка
на ТЕ при договор при Общи условия, обвързващи ответника като собственик на
жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на
реално доставената ТЕ за жилището му, установени от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства за отчет и изравнителни
сметки, представени от третото лице-помагач.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Досежно правилността на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира наведените от ответницата с въззивната жалба доводи за неправилност
за неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
съсобственик на процесния апартамент № 41, находящ се в гр.София, ж.к.*****, придобит от него като
обезщетение по заповед по чл.100 от ЗТСУ/отм./, която заповед замества
нотариален акт и има същата доказателствена стойност относно придобитото право на
собственост върху жилището. За това жилище при ищеца се води партида на с абонатен № 392138 на
името на Ц.К., като самият Ц.К.Г. е подал на 17.11.2005 г. молба до ищеца за
откриване на партидата на негово име. Това сочи, че ответникът се явяват потребители на ТЕ за битови нужди
съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. Така изградената
договорна е продължила да съществува и за исковия период поради липсата на
доказателства, че е била прекъсната, нито че през исковия период ответникът е
загубил правото на собственост върху жилището. Създаването на облигационна
връзка доброволно /извън случаите на създаване н а такава по силата на чл.153
от ЗЕ/ е допустимо съгласно разясненията по ТР № № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС. В случая са налице и
двете основания- по силата на закона и по заявление, за създаване на
облигационна връзка между страните за ползване на ТЕ. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката,
облигационната връзка - договор за продажба
на топлинна енергия - се създава
по силата на закона. Страни
по договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата
на одобрени от съответния орган
общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане
от потребителите. Тези разпоредби са специални по
отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според която договор
при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал. Видно от приложените по делото ОУ/2014 г., за процесния
период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на
топлинна енергия, като обявяването им е и
служебно известно на съда. Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия могат да
възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ.
По делото не
се твърди и не се доказва
ответникът да е подал
възражение по посочения ред, поради което тези ОУ го
обвързват.
Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че най-късно към 17.05.2006 г. –датата насключване
на договора между етажната собственост (
ЕС) на сградата и
третото лице-помагач, избрано на осъществява топлинното счетоводство, сградата съгласно
договора третото лице-помагач по делото трябва да монтират индивидуалните
измервателни урежи на отоплителните тела в имотите на етажните собственици
(изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./). Ответникът, придобивайки жилището през 2004 г.,
и невъзразявайки срещу ОУ за продажба на ТЕ на абонатите на "Т.С."
ЕАД след това, придобива качеството на потребители на ТЕ и става страна в
облигационното правоотношение с ищеца, съдържанието на което облигационно
отношение се регулира от закона и Общите условия, които се считат приети от
ответницата, доколко тя не са доказала, че е възразила срещу тях в срок. Към 2002 г. действа ЗЕЕЕ(отм.), който за първи път регулира договорните отоншение
мужду доставчика на ТЕ, какъвто в случая е ищецът "Т.С." ЕАД, и
потребителите на ТЕ за битови нужди, и в частност тези в сгради Етажна
собственост- раздел V от ЗЕЕЕ отм. За възникване на това облигационно отношение
и за правата и задълженията на страните по него, законът не е поставил като
условие установяване законност на абонатната станция, доколкото съгласно същия
закон, тя е собственост на топлопреносното предприятие-доставчик на ТЕ, и
същото предприятие-ищецът има задължението да поддържа топлопреносната мрежа и
нейните елементи в съотвествие с техническите изисквания и изискванията за
безопасност. В случая обаче, се доказва от приетото разрешение за ползване от
23.03.2005 г. на столична ДНСК, че освен сградата и помещението за абонатната
станция е с разрешение за ползване, т.е. е законно изградено. Този документ е
приложение към исковата молба, не е оспорен и приет по делото, поради което не
са налице основания въззивнитя съд да приложи
последицата по чл.161 от ГТК като го е изискал от ищеца във въззивното
производство.
За да уважи предавените искове за главница, и
обусловения иск за мораторна лихва за забава, първоинстанционият съд не се е
позовал на представените от ищеца фактури, а на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, която е дала заключение и въз основа на документите , приети по
делото- документите за отчет, носещи и
подпис на абоната- от 14.05.2013 г., от 26.04.2014 г., и от 17.05.2015 г., и изравненителни
сметки, представени от третото лице-помагач. Ето защо оплакването по въззивната жалба на ответника за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд относно липсата на фактури, или тяхното
невръчване, се явява неоснователно. Изготвяни от ищеца фактури, нямат обвързваща доказателствена сила и ищецът не
може да бъде
освободен от процесуалното си задължение да установи
при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си
последици, а
именно доставяне на претендираното количество ТЕ за исковия период за имота
собствен на отвтеницата. Съдът не
е основал решението
си на едностранно
съставените от ищеца фактури, а на други събрани и неоспорени доказателства, въз основа
които може да бъде извършената
преценката за
реално доставената и потребена от ответницата ТЕ за исковия период- в случая съдът
и СТЕ са съобразявали и приетите по
делото съставени от третото лице индивидуални справки за отопление и топла вода
и за дялово разпределение, документи за главен отчет, подписан от ответната
страна, и свидетелство за годност на разпределителите в абонатната станция и за
показанията на общия топломер в абон.станция за
исковия период. Свидетелствата за метрологична годност на двата топломера са
приети пред въззивния съд. При преценката на тези
всички доказателства, въззивният съд прави същите
изводи, като тези направени от първоинстанционния съд за установеност с тези
доказателства на реално доставено количество ТЕ и потребена
от ответника за собственото му жилище за
исковия период в размер на общо 1804,54 лв. Видно от СТЕ, дължимите суми за реално
потребена ТЕ в жилището на ответника са посочени при съобразяване и на
годишните изравнителни сметки за исковия период, като няма данни за отражение
на предходни задължения и на прихващане с такива. СТЕ дава информация за
показанията на двата общи топломера в абонатната станция, снети по електронен
път, с посочване на показанията „старо“ и „ново“ по Приложение № 1, при което непредставянето на отчетния картон
с показанията на общите топломери не компрометира това заключение. Заключенията по
СТЕ и икономическа експертизи, са дадено от
компетентни вещи лица с притежавани специални знания в науката топлотехника и счетоводството, мотивирано
е подробно и е обосновано, като вещите лица са дали отговор на
поставените им задачи, предвид на
което и настоящият състав на съда
при извършена преценка във връзка
с чл.202 от ГПК намира,
че следва и да ги кредитира. След като
е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането й, без значение дали ищцовото
дружество е издало фактури за тези
доставки доколкото вземанията на ищеца
не са доказани
само чрез счетоводните му записвания. Без значение е дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури
и дали ги е подписала, тъй като задължението за плащане на
топлинната енергия произтича от доставката
й до топлоснабдения имот, а не от
фактурирането й. Ответникът,
като етажен собственик, дължи цената на реално потгребената
ТЕ не само за притежаваното от тях жилище в тази сграда-етажна собственост, но
и за ТЕ за отопление на общите части, също и за сградната
инсталация като обща част на ЕС. В този смисъл съдът съобрази т.2 от ТР № 2/
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСГК на ВКС и
ТР № 2/2017 г. по т.д.№ 2/82016 г. на ОСГТК на ВКС, сочещи на липсата на противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП,
вр. пар.1 от ДР на ЗЗП,
съобразно което в сградите-ЕС, присъединени към топлопреносната
мрежа за битови нужди, етажните собственици са задължени да плащат цената на
реално потребената ТЕ, вкл. и за общите части на
сградата. Приетата СТЕ сочи че за исковия период ТЕ отдадена от сградната инсталация, е изчислена съгласно приложимата
методика на Наредбата за топлоснабдяването, при
измерване на количеството ТЕ в абонатната станция с годни средства за измерване
(СИ). Не е налице и противоречие с правото на ЕС, доколкото с решение на СЕС от
5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 е постановено, че се допуска с националните
правни уредби на държавите-членки уредба, според която собствениците на
апартаменти в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да са длъжни да участват в разходите за ТЕ за общи части и за сградна инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставка на отопление и не го използват за своя апартамент, както и сметките за
ТЕ за сградна инсталация да се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент. Ето защо въззивният съд приема,
че ищецът е направил реален отчет на количеството ТЕ, потребена
от сградната инсталация и от имота на ответника, като
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Неоснователно е и възражението за отмяна на методиката
за разпределение с решение на ВАС от 2018 г., потвърдено от 5 чл. състав на ВАС с решение № 13691 от 8.11.2018г. по адм.
дело № 4785 от 2018 г. , тъй като това решение на ВАС няма обратно действие по
силата на чл. 195 ал. 1 от АПК, поради което до отмяната му, подзаконовият
нормативен акт поражда правни последици и следва да бъде прилаган. Следователно
независимо от решението на ВАС по отмяна, настоящия състав е длъжен да съобрази
и приложи действащата към процесния период на
доставка на топлинна енергия нормативна уредба и по- конкретно методиката-
приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването
№ 16- 334 от 06. 04. 2007 год.
Въведеното изискване още в ЗЕЕЕ(отм.) в облигационните отношение между страните относно реалното отчитане на количеството доставена ТЕ в сградата-ЕС, и тази, потребена за отопление на
отделните обекти в сградата, респ. и на жилищата, е да се монтират
както в абонатната станция, така и на отполителните тела в отделните обекти, средства за търговско измерване-
топломери, респ. и водомери за топла
вода, по показанията на които да се
отчита реално доставената ТЕ на всеки потребител-страна по договора с топлофикационното
дружество-доставчик на ТЕ, регулиран при Общи
условия . Такива измервателни уреди се
установи да са монтирани както в абонатната станция, така и в жилището на
ответника, като задължение на ответника е да следи за изправност на
измервателните уреди в собственото му жилище. И това възражение по жалбата се
явява неоснователно.
Възражението относно дължимостта
на сумата за услугата дялово разпределение също е неоснователно. Цената на
услугата дялово разпределение по силата на чл.32 от ОУ от 2014 г. се заплаща на
търговеца-продавач, а не на ФДР. Ответникът не е установил да е възразил срещу
тези ОУ от 2014 г. и те го обвързват. Ето защо по делото е доказано наличие на
задължение на ответника към ищеца за заплащане на услугата дялово
разпределение, като реалното извършване на тази услуга от ФДР през исковия
период не се отразява върху заплащане на задължението към ищеца. Относно цената
на тази услуга няма оплакване с въззивната жалба, и
възprвинят
съд следва да приеме тази, определена с първоинстанционното
решение.
Основателно частично е обаче, е оплакването по въззивната жалба за недължимост
на суми за лихва за забава. По отношение на иска
за лихва за забава, такава
се дължи върху главниците за цена на
ТЕ за исковия период до м.02.2014 г. вкл., по реда
на ОУ от 2008 г., по които не
се изисква потребителят да бъде канен да
плати, и е налице забава от изтичане
на 30 дни от края на
месеца, за който се дължи
цената на ТЕ. Тази сума съгласно приетата ССчЕ,
е в размер на 21,90 лв. При ОУ, в сила от м.03.2014 г., обаче, за да
изпадне потребителят в забава, кредиторът-ищец трябва да публикува
фактурите на сайта си, което
по делото не е било доказано,
поради което възражението на ответника за липсата на забава
е основателно, но само за лихвите върху изравнителното вземане според ССчЕ/която е определила лихвата само върху изравнителните
фактури за двата отоплителни сезона/ съответно в размери 170,88 лв. и 52,11 лв.
или общо 222,99 лв. за лихви за забава са недължими и за тази сума искът по
чл.86, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне, и на потвърждаване
за сумата 21,90 лв.
Налага се следователно и намаляване на размера
на разноските по първоинстанционното
решение,
които ответникът дължи на ищеца, на
304,92 7 лв.
за заповедното производство и на
508,61 лв. за исковото производство, съразмерно на отхвърления размер на иска
за лихви.
По разноските за въззивната
инстанция : Съгласно чл.78,
ал.1 и ал.3 от ГПК и изхода на спора, всяка страна по принцип би имала право на разноски пред въззивната инстанция, ако беше осъществена по делото защита
от адвокат на отвтеника и въззивник, съответно
ако беше осъществена защита на ищеца-въззиваем от юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според
Закона за адвокатурата. В случая обаче, в полза нито на адв. И.Д., нито в
полза на въззиваемото дружество не следва да се
присъжда претендираното възнаграждение за адвокат поради оказвана безпхлатна
адв. защита , нито такова за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от адв.Дилов, респ. от юрк. на ищеца , се изчерпва
с подаване на бланкетна молба, след сроковете за въззивна жалба и за отговор по въззивната жалба,
с която претендира уважаване на жалбата/ или на исковете и възлагане на разноски,
което не може да се
счита осъществена защита по делото,
за която да се дължи
заплащане от противната страна, доколкото тези процесуални действия по подаване на
молбите не са изискуеми от ГПК. Ответникът сам
е подавал въззивната си жалба, а не адв.Дилов, и нито един от пълномощниците
на страните не се е и явил в открито съдебно заседание пред въззивния
съд.
Решението няма да подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3,
т.1, предл. първо от ГПК, вр. чл.113 от ГПК/ ДВ,
бр.100/2019 г./, тъй като цената на исковете
е под 5000лв.
Воден от горните мотиви,
СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 499058 от 02.10.2018 г. постановено по гр.д. № 72940/2016 г. на СРС,
69 състав, В ЧАСТТА в която е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Ц.К.Г. дължи на „Т.С.” ЕАД на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 222,99 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 14.09.2014 г. до 26.04.2016 г., начислена върху главницата
за доставена топлинна енергия върху главниците цена на ТЕ за м.03.2014 г.-
м.04.2015 г. и В ЧАСТТА, в които е осъден Ц.К.Г.
да заплати на „Т.С.”
ЕАД, разноски на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК над 304,92 7 лв. за заповедното
производство и над 508,61 лв. за исковото производство,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.” ЕАД ***
23Б, СРЕЩУ Ц.К.Г., ЕГН **********,***, иск на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата
над 21,90 лв.
до 222,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2014 г. до
26.04.2016 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия върху
главниците цена на ТЕ за м.03.2014 г.- м.04.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 499058 от
02.10.2018 г. постановено по
гр.д. № 72940/2016 г. на
СРС, 69 състав, В ОСТАНАЛИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които исковете
са били уважени, и в частта относно отговорността за разноските, съобразно и горния отменителен диспозитив за разноските по
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.И.Г.Д.от
АК-Кюстендил за разноски по чл.38, ал.2 от ЗАдв за въззивната инстнация , и искането
на ищеца „Т.С.” ЕАД за разноски за въззивната инстнация.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.