№ 20192
гр. С, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20241110122881 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от Д. Д. искова молба
срещу „У“ Црт. АД, У, действащо чрез „У“ Црт – клон България, КТЧ, с която е
предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 7, т. 1, б. “б“, вр. чл. 5, ал. 1, б. “в“ от Регламент № 261/2004 г., за
признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400.00 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет ... по маршрут Дормунд-С,
планиран по разписание за 27.03.2023 г., ведно със законната лихва от 12.12.2023 г.
до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от 04.01.2024 г., по ч.гр.д.
68522/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е закупил самолетен билет за
полет ... от Д до С /разстояние над 1500 км/. Сочи, че полетът е бил планиран за
27.03.2023 г., с час на излитане 09:00 ч., но същият бил отменен, за което ищецът
твърди, че не е уведомен 14 дни преди датата на отмяната. Излага, че не му е
предоставена информация каква е причината за отмяната. Сочи, че се е явил на
летището навреме. Аргументира, че ответникът е навел твърдения, че причина за
отмяната на полета е стачка в Г. Излага също, че на 27.03.2023 г. били осъществени
други полети, въпреки стачката. Твърди, че е поканил ответника извънсъдебно да
заплати претендираното обезщетение, но плащане не e постъпило. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за
полет ... по направление Д Г – С България на 27.03.2023 г. Развива съображения в
насока, че стачката представлява извънредно обстоятелство, поради което счита, че не
дължи обезщетение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7, т. 1, б. “б“, вр. чл. 5, ал. 1, б. “в“ от Регламент №
261/2004г.
1
В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между страните е
сключен договор за въздушен превоз по направление Д Г – С България за полет № ...,
който е бил планиран за 27.03.2023 г. че полетът е отменен, размера на
претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да установи изпълнение по договора, съгласно
уговореното, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства – стачка или
погасяване на дълга.
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните е сключен договор за
въздушен превоз за полет ... по направление Д Г – С България, планиран за 27.03.2023
г., че полетът е отменен поради национална стачка в Г, че разстоянието между двете
летища е над 1500 км.
С протоколно определение от 01.11.2024г., съдът е отменил доклада, в частта, с
която е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
причината за отмяна на полета е стачка, с оглед формулирано възражение от
процесуалния представител на ищеца.
Ответникът оспорва иска с довода, че е налице извънредно обстоятелство –
стачка, като в отговора се сочи, че в кратък срок, ще представят доказателства.
Въпреки това от страна на ответното дружество не са ангажирани каквито и да било
доказателства, от които да се направи извод, че причината за отмяна на процесния
полет ... по направление Летище Дормунд – Летище С е стачка.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи следното:
За да се отговори на въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията
за „извънредно обстоятелство“, същото следва да се анализира в контекста на
особеностите, при които се осъществява въздушният транспорт.
Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, на която се позовава
ответникът, предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на
извънредни обстоятелства, като установява правилото, че опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната,
респективно закъснението на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е.
от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на
чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Съображение 14 от
преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни превозвачи не носят
отговорност за отменен, респективно закъснял полет, а това са случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и
неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни
обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по Регламента, като
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни
обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от Регламента, така и в
Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a. s.,
2
изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на
отговорността, авиопревозвачът следвало да докаже, че настъпилите извънредни
обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с
конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне
отговорността за заплащане на обезщетение за отменен полет, следва да бъде доказано
освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички
необходими/разумни мерки.
Тъй като освобождаването от плащане на обезщетение представлява дерогация
от обичайното правило, насочено към защита на потребителите, то трябва да се
тълкува стриктно (Решение Friederike WallentinHermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane
SpA, C-549/07, ECLI: EU: C: 2008: 771, т. 17 и цитираната съдебна практика.).
Следователно всички извънредни обстоятелства, съпътстващи събитие като
посочените по-горе в съображение 14 следва да бъдат подложени на оценка във всеки
конкретен случай (Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane
SpA, C-549/07, ECLI: EU: C: 2008: 771, т. 22.). В решение по дело C-28/20 от 23.3.2021
г. се приема, че стачката на персонала на въздушния превозвач по хода на
колективното трудово преговаряне, макар и конфликтно събитие, е присъщо за
нормалното упражняване на дейността на работодателя събитие. В друго свое решение
(от 17 април 2018 г., Helga Krьsemann and Others v TUIfly GmbH) съдът приема, че при
упражняването на своята дейност обичайно на опериращите въздушни превозвачи
може да се налага да се справят със спорове и с конфликти със служителите или с част
от тях. Подобно обаче на мерките за преструктуриране и реорганизация, разглеждани
по делото, по което е постановено това решение, и на социалните конфликти, които
може да произтекат от тях, мерки относно условията на труд и заплащане на персонала
на опериращ въздушен превозвач са част от нормалното упражняване на дейността на
посочения превозвач. Съдът е приел (решение от 7 май 1991 г., Organisationen Danske
Slagterier, C-338/89, EU: C: 1991: 192, т. 18), че стачка, която се предхожда от
предвиденото в приложимото национално законодателство предизвестие, за която е
било обявено, че може да обхване сектори, които оказват влияние върху дейността на
предприятие, което първоначално не е засегнато от тази стачка, не представлява
извънредно и непредвидимо събитие. Заключил е, че намерението на законодателя на
Съюза е да включи в понятието "извънредни обстоятелства" само обстоятелствата,
върху които опериращият въздушен превозвач няма никакъв контрол. За да предвиди в
съображение 14 от Регламент № 261/2004, че извънредни обстоятелства може да
възникнат в случаи на стачки, които оказват влияние върху дейността на опериращия
въздушен превозвач, законодателят на Съюза е имал предвид стачките, които са
външни за дейността на съответния въздушен превозвач. Поради това само стачни
движения, последвани от ръководители на полети или от персонала на летище, може
да представляват "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента
(така решение от 4 октомври 2012 г., Finnair, C-22/11, EU: C: 2012: 604).
В настоящия случай на първо място от страна на ответника не се доказа, че
причина за отмяна на полета е стачка, на второ място дори да се приеме, че полетът е
отменен поради стачка, авиопревозвачът не доказа, че стачните действия са на
ръководители на полети или на персонала на летището, за да се приеме наличие на
извънредно обстоятелство.
В обобщение следва извода, че исковата претенция се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищцата разноски в размер на 50.00лв., от които 25.00лв. –
държавна такса в заповедното производство и 25.00лв. – държавна такса в исковото
производство.
3
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответникът следва да заплати на адв. Д. Х. П.
от САК сумата от 800.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, от които 400.00лв. в заповедното производство и 400.00лв. в исковото
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „У Црт. / У/,
извършващо дейност на територията на България чрез „У“ Црт – клон България, ЕИК
*********, дължи на Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
7, т. 1, б. “б“, вр. чл. 5, ал. 1, б. “в“ от Регламент № 261/2004 г., сумата от 400.00
евро - обезщетение за отменен полет ..., планиран по разписание Летище Д – Летище
С за 27.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 12.12.2023г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от 04.01.2024
г., по ч.гр.д. 68522/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА „У Црт. / У/, извършващо дейност на територията на България чрез
„У“ Црт – клон България, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Д. Д., ЕГН **********, сумата от 50.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „У Црт. / У/, извършващо дейност на територията на България чрез
„У“ Црт – клон България, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.1, т.
3 ЗАдв., да заплати на адв. Д. Х. П. от САК, сумата от 800.00лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4