№ 296
гр. Пазарджик, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200847 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Р. Р., ЕГН ********** против Електронен
фиш за налагане на глоба с К№ 8721212 на ОДМВР- Пазарджик, с който
жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал 1
от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2,т.2 от с.з. с глоба в размер на
50 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на
процесуалния му представител поддържа жалбата и излага подробни
съображения за отмяна на фиша като ангажира и доказателства. Претендира
разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозира писмено
становище. Претендира разноски
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 10.07.23г., в 14.35ч. ,, със стационарно АТТС за контрол на скоростта
на МПС било заснето движение по АМ Тракия, в обл. Пазарджик, км 86+400
на лек автомобил с рег. номер **** 158 км/ч ( л. 23) при ограничение,
въведено за АМ - до 140км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила - виж СР МПС - на л.22 и
първоначално санкциониран законовия управител на дружеството-собственик
Д. М. ( л. 26) . Същият подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП ( л.29). в
нея декларирал , че предал МПС на жалбоподателя на 10.07.23г., в 14.35ч. ,
прилагайки към декларацията и СУМПС на жалбоподателя ( л. 30).
С процесния ЕФ последният е санкционирана за управление на МПС с
превишена скорост - 153 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо
отчетената скорост ) - нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание
чл. 189, ал.4 вр чл. 182,ал.2, т.2 ЗДвП му е наложена посочената глоба.
Твърденията, с които жалбоподателят атакува извода за авторство са
последователни и подкрепени от събраните гласните доказателствени
средства : собствените му обяснения и показанията на свидетеля. Те,
съответно на заявеното в допълнението към жалбата ( л.43 и 44 и сл.),
еднозначно сочат, че жалбоподателят работи от 2021г. като шофьор на
линейка в хоспис в родния си град( л.47, гърба) , стопанисван от юридическо
лице със законов представител д- р М.. При изпълнение на служебните си
задължения управлява оборудвана и брандирана линейка , като никога не е
управлявал процесния автомобил, за чието управление с превишена скорост е
санкциониран. По-важното - несъмнено е доказано, че не го е управлявал на
мястото на нарушението и във възприетото време на извършването му.
Напълно еднопосочни за установяване на този отрицателен факт са
обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля . Последните,
наред с непосредствените впечатления при разпита, установяват
достоверността в твърденията на жалбоподателя, за който изначално
съществува съмнение, че чрез обясненията си ще представи изгодни за себе си
факти. В случая заявеното от жалбоподателя е напълно потвърдено от
свидетеля, като непосредствените впечатления при разпита и на двамата,
освен убедителността им, установяват и истинността им. Затова се прие за
2
напълно безспорно доказано заявеното от двамата ( л.55-56), че на датата на
нарушението към 13-14ч. жалбоподателят е бил в имота си в гр. Бургас,
където предал ключа на свидетеля, за да започне да боядисва къщата му.
Установи се още, че жалбоподателят ( както самият той твърди) има
повече от 20 ЕФ, издадени за нарушения от същия вид в различни области на
страната - ви5ж на л. 38 , справка за нарушител.
Другият факт, който установява погрешността на извода относно
авторството във ЕФ, се извлича от данните в попълнената декларация по чл.
189, ал.5 ЗДвП. Неин автор е законовият представител на юридическото лице,
собственик на процесното МПС. Нейното съдържание относно часа и датата
на предаване на автомобила потвърждават заявеното от жалбоподател, че
законовият представител злоупотребява с известните му лични данни на
жалбоподателя и копие от СУМПС. Достъпът му до тези данни е бил
гарантиран, тъй като жалбоподателят работи като шофьор на линейка в
управлявания от него хоспис. Попълвайки тези известни му данни в
декларацията по чл. 189, ал.5 на ЗДвП , авторът й е посочил, че предоставил
автомобила на жалбоподателя в 14.35ч – в гр. Бургас ( л.29), а
нарушението , извършено на около 200 км, е точно в 14.35ч.. Обективната
невъзможност няма да се коментира, тя е ясна и директна .
Ясно е също, че декларациите по чл. 189, ал.5 ЗДвП създават
възможност за злоупотреба с правото – с позволени от закона средства (
декларацията ) да се постигне забранен от закона резултат ( ангажиране на
административно-наказателна отговорност на субект, който не е извършил
санкционираното нарушение). Тъкмо поради това е предвидена и наказателна
отговорност за неверни данни в декларацията, но компетентен да реши дали
процесната съдържа такива е само прокурора, към който вече жалбоподателят
се е насочил ( виж на л. 51,гърба|).
Горното прави напълно доказана тезата на защитника за
незаконосъобразност на ЕФ, с който е санкциониран субект, който не следва
да понесе административно-наказателната отговорност за процесното
нарушение.
Изводите за незаконосъобразност на ЕФ обосновават решението за
отмяната му, поради което основателна (чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144 вр. чл. 143
АПК вр. чл. 78, ал. 7 ГПК) е и претенцията за разноски в полза на
3
жалбоподателя. Те са сторени ( 400 лева - л. 54) дори под минималния
размер, поради което претенцията против тях за прекомерност е
неоснователна.
Неоснователно е искането на ОД МВР Пазарджик за юрисконсултско
възнаграждение, предвид решението за отмяна на ЕФ.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба с. К№ 8721212 на
ОДМВР- Пазарджик, с който Т. Р. Р., ЕГН ********** е санкциониран за
извършено нарушение по чл. 21, ал 1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал.2,т.2 от с.з. с глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на Т. Р. Р., ЕГН **********,
сума в размер на 400 лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4