РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Враца, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20251420100861 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********,
гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 срещу П. Г. Ч. с ЕГН ********** и адрес гр.
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 34,24 лева – главница за
незаплатена услуга на топлинна енергия, представляваща 1/3 идеална част от
главницата в размер на 102,74 лева за периода от 31.01.2022 г. до 31.12.2022 г. за имот
с адрес гр. ********* и сумата 11,06 лева – мораторна лихва, представляваща 1/3
идеална част от цялата мораторна лихва в размер на 33,20 лева за периода от
28.02.2022 г. до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2025 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед № 286 от 11.02.2025 г. за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело № 443/2025 г. на Врачански районен съд.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения,
по силата на които й е доставял през процесния период топлинна енергия за битови
нужди. От своя страна последната се явява неизправна страна, тъй като е останала
1
задължена за стойността на доставената й и потребена топлоенергия за процесния
период. Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 443/2025 г. на
Врачански районен съд, която била редовно връчена на длъжника чрез пълнолетно
лице от домакинството й, живущо на адреса. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата
подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което са предявени
настоящите искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата П. Ч., е подала писмен отговор, с който е
оспорила иска по основание и размер по следните съображения: наследственият дял на
ответницата по отношение на имот с адрес гр. *********** е различен от размера 1/3
идеална част, който размер е посочен в исковата молба; към датата на получаването на
препис от исковата молба – 10.04.2025 г., ответницата е изплатила процесните
задължения (като в тази връзка е представен платежен документ, приложен на л. 27 от
делото); процесните задължения са погасени по давност и в този смисъл подаването на
исковата молба след получаването на възражение от страна на ответницата с направено
възражение за давност представлява злоупотреба с права от страна на ищцовото
дружество.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 443/2025 г. на Врачанския районен съд
е подадено от длъжницата П. Ч. възражение по чл. 414 от ГПК, с което са наведени
твърдения, че процесните задължения са погасени с изтичането на кратката
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
С молба с вх. № 5754/15.04.2025 г. на Врачанския районен съд ищецът е заявил,
че признава направеното от ответницата плащане на част от процесните задължения в
размер на 34,24 лева, като остава дължима сумата 11,06 лева-главница, съдебните
разноски по заповедното производство и съдебните разноски по исковото
производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
името на ответницата П. Г. Ч., за имот в гр. ************, е открита партида в
„Топлофикация Враца” ЕАД гр. Враца с абонатен № 3063 за 1/3 идеална част от общо
дължимите за апартамента суми и че етажната собственост на адрес ползва услуги на
„Топлофикация Враца” ЕАД.
По делото не е представен документ за собственост, с който Г. И. Ч., бивш жител
на гр. Враца, починал на 03.05.2021 г., и съпругата му А. И. Ч. (родители на
ответницата) са придобили имот в гр. **********, в режим на семейна имуществена
2
общност, но това обстоятелство е признато от ответницата с отговора на исковата
молба.
Видно от служебно изготвената от съда справка, Г. И. Ч., бивш жител на гр.
Враца, е починал на 03.05.2021 г. и е оставил за наследници по закон съпруга А. И. Ч.,
дъщеря П. Г. Ч. (ответница), син Г. Г. Ч. и дъщеря И. Г. Ч..
От гореописаните писмени доказателства се установява, че ответницата, като
носител по наследство на идеални части от правото на собственост на самостоятелен
имот в сграда-етажна собственост, която е взела решение за доставка на топлинна
енергия, е придобила качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла на
Закона за енергетиката.
От правна страна:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016
г. на Върховния касационен съд, ОСГК е прието, че решенията на общото събрание на
етажните собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки,
те се приемат при осъществяване на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от
Закона за управление на етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на
право на собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират
поради неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават
задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е участвал
при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането
на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим
на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед тези съображения
с решението се задължават съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.
62 във връзка с параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
От представените писмени доказателства се установява, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот, от
което следва извод, че през процесния период страните са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, представени по делото.
По отношение на размера на вземането за главница:
В исковата молба е посочено, че вземането за главница за процесния имот и за
исковия период е в общ размер на 102,74 лева, от които ищецът претендира от
ответницата 1/3 идеална част.
3
Установи се по делото, че процесният имот е придобит от родителите на
ответницата при режим на семейна имуществена общност, както и че бащата на
ответницата е починал и е оставил за наследници съпругата си, ответницата и още две
деца, при което делът на ответницата е 1/8 идеална част, тъй като 1/2 идеална част е на
А. И. Ч., а другата 1/2 идеална част се разделя по равно между трите деца на Г. И. Ч. и
съпругата му А. И. Ч. (чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството). При извършена служебна
справка съдът установи, че по отношение на майката на ответницата и нейните сестра
и брат няма вписан отказ от наследство.
Същите съображения важат относно вземанията за лихви, за които в исковата
молба е посочено, че за процесния имот и за исковия период са в общ размер на 33,20
лева, от които ищецът претендира от ответницата 1/3 идеална част.
От гореизложеното следва, че ответницата дължи на ищеца сумата 12,84 лева –
главница и 4,15 лева – мораторна лихва.
С приложения на л. 27 от делото платежен документ ответницата е погасила в
хода на процеса изцяло процесните вземания, при което дължи разноски по аргумент
за обратното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, съразмерно с признатата за основателна и
доказана част от иска.
За разликата над сумата 12,84 лева – главница и сумата 4,15 лева – мораторна
лихва искът се явява неоснователен и недоказан.
Неоснователно е наведеното от ответната страна възражение за давност, тъй като
нито е едно от процесните вземания не е станало изискуемо преди датата 07.02.2022 г.,
т.е. повече от три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
07.02.2025 г.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца се следват направените разноски по
съразмерност: сумата 28,13 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство – ч. гр. дело № 443/2025 г. на Врачански
районен съд и сумата 65,63 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева)
по гр. дело № 861/2025 г. на Врачански районен съд. Плащането е извършено след
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на П. Г. Ч. с ЕГН ********** и адрес гр. **********, че
4
дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим
Горки“ № 9 сумата 34,24 лева – главница за незаплатена услуга на топлинна енергия,
представляваща 1/3 идеална част от главницата в размер на 102,74 лева за периода от
31.01.2022 г. до 31.12.2022 г. за имот с адрес гр. ********** и сумата 11,06 лева –
мораторна лихва, представляваща 1/3 идеална част от цялата мораторна лихва в размер
на 33,20 лева за периода от 28.02.2022 г. до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2025 г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 286 от 11.02.2025
г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 443/2025 г. на Врачански
районен съд, както следва: за главница – до сумата 12,84 лева като погасен чрез
плащане в хода на процеса, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
– като неоснователен и недоказан, а за мораторна лихва – до сумата 4,15 лева като
погасен чрез плащане в хода на процеса, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер – като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. Г. Ч. с ЕГН ********** и адрес
гр. ********** да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр.
Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 28,13 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – ч. гр. дело № 433/2025
г. на Врачански районен съд и сумата 65,63 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 861/2025 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5