Решение по дело №5770/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 404
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120205770
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205770 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Ж. ЯНК. Н. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Д.Д. – АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № 19, ет. 1,
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, поради неспазване на изискванията за
неговото издаване.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник –
адв. Д. – АК-Ямбол, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че не са
били изпълнени указанията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., което е опорочило
производството до степен налагаща отмяна на НП. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, надлежно призован, не се
представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, тъй като на л. 13-гръб се вижда,
че фишът е връчен на 06.12.2021 г., а жалбата е подадена на 14.12.2021 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 26.04.2021 г. в 09.20 часа в гр.Бургас, ПП I -9, км. 237+490, до фирма „ЕЛТРАК“ в
посока от ПВ „Север“ към ул. „Транспортна“, техническо средство система за контрол на
1
скоростта „ARH CAM S1” с № 11743d1, засякло и заснело, движещ със скорост от 108 км/ч.
автомобил - „Тойота Ц ХР” с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение
било записано като снимка с номер 11743d1/0126683. Установило се, че собственик на
заснетия автомобил „Тойота Ц ХР” с рег. № * е „ОТП лизинг“ ЕООД-клон Бургас, а
ползвател била жалбоподателката. Бил издаден обжалваният електронен фиш, в който било
записано, че скоростта следва да се счита на 105 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 %
в полза на водача).
С фиша за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание „Глоба” в размер на
100 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „ARH CAM S1” с № 11743d1, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л.
14) и Протокол (л. 11) за проверка. Вярно е, че във фиша не е изписано цялото име на
техническото средство, но е посочен неговият номер, поради което не остава никакво
съмнение, че именно то е било използвано по време на осъществяването на контрола, когато
е бил заснет процесният автомобил.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по
чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на
нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
2
средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на
контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Видно от отговора на Община Бургас на л. 32 безспорно се установява, че към датата
на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак
В26 до 80 км/ч, както и че мястото на нарушението попада в границите на населено място
гр. Бургас.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
3
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действало на това място.
Посочена е точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 25 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и изискуемата по
чл. 10, ал. 3 от Наредбата снимка. Всички реквизити на наличния по делото протокол са
налице, като доводите в тази насока също са изцяло неоснователни. От приложената снимка
ясно се вижда разположението на техническото средство непосредствено до пътя.
Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш- посочване на
ползвателя, издател (ОДМВР-Бургас) и т.н.
С оглед възраженията на жалбоподателката за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата
следва да се посочи, че спазването на изискванията на тази разпоредба е ирелевантно за
ангажиране отговорността за нарушение на режима на скоростта. Определянето на местата
за контрол съобразно показателите по чл. 6, ал. 2 от Наредбата няма отношение към
законосъобразността на обжалвания ЕФ, а към целесъобразността на административните
мерки за контрол, в който смисъл практиката на съдилищата от цялата страна е константна и
последователна: Решение № 901 от 17.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 699/2020
г.; Решение № 1575 от 10.02.2020 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 282/2020 г.;
Решение № 1013 от 30.05.2018 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 231/2018 г.;
Решение № 197 от 18.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2688/2020 г.; Решение № 56
от 5.03.2021 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 551/2020 г.; Решение № 2041 от 12.11.2020
г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2272/2020 г.; Решение № 778 от 26.11.2020 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 833/2020 г. и много други.
Освен това, на л. 34 от делото е приложена справка от АНО, в която е посочено, че от
началото на 2021 г. до датата на нарушението на този път са настъпили ПТП с трима
ранени, поради което е може да се направи извод, че всъщност поставянето на техническо
средство в участъка е съобразено с изискването на чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на ползвателя на МПС. Безспорно е, че автомобилът е собственост на друго
юридическо лице- „ОТП Лизинг“ ЕООД, което се доказва от справката за собственост (л. 10
).
По мнение на състава, не буди съмнение, че отговорността на жалбоподателката е
ангажирана именно в качеството й на ползвател, като същата е отразена като такава в
справката на л. 10. След като е отразен ползвателят на автомобила, правилно е приложен чл.
188, ал. 1 от ЗДвП съгласно който ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено
ползването на МПС. В случая ползвателят е изрично посочен от собственика още при
регистрацията на МПС. В тази връзка практиката на съдилищата от цялата страна е
категорична, че в случаите когато при регистрацията на автомобила изрично е посочен и
неговия ползвател, то напълно законосъобразно е да се ангажира отговорността именно на
ползвателя- Решение № 8 от 11.01.2019 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 289/2018 г.;
Решение № 446 от 2.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3338/2020 г.; Решение №
1899 от 22.03.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 885/2018 г.; Решение № 147 от
10.05.2017 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10119/2017 г.; Решение № 102 от
4
27.02.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1010/2017 г. и много други.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. Както бе посочено обаче, в конкретния случай правилно фишът е
бил издаден директно на ползвателя и той е този, който следва да подаде декларацията. В
конкретния случай ползвателят не е подал такава декларация, поради което и правилно
именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като
такъв е била запозната към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията й по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазила.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая
може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Ж. ЯНК. Н. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5