РЕШЕНИЕ
№ 1712
гр. Пловдив, 08.08.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 874
по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Н.П.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. И. С., против Решение № 2153-15-53/22.02.2019г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата му против Разпореждане № РП-4-15-00468253/12.10.2018 г., издадено от
Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ - Пловдив. В нея се излагат доводи, че оспорения административен акт
е незаконосъобразен и неправилен и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че считано
от 09.03.2017г. е налице редовно вписан отказ от наследството на наследодателя П.П. П., поради което липсват основания да се счита
жалбоподателят за наследник, който следва да изплаща дължимите публични
вземания. Изтъкват се съображения, че административните органи са своевременно
уведомени за това, поради издаването на съответните административни катове са
били изначално незаконосъобразни поради нарушение на административно
производствените правила, като е налице и незаконосъобразно прихващане на тези
суми от дължимо обезщетение за безработица по чл.54б от КСО. Редовно призован,
в съдебно заседание се представлява от ад.С., която поддържа жалбата и моли да
се отмени издаденото решение по изложените в нея съображения. Не претендира
разноски.
Ответният административен орган –
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, редовно призован, се представлява от процесуалния
си представител юриск. П., който оспорва жалбата като
неоснователна. По същество в писмени бележки излага съображения, че издаденият
административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна, поради което моли
да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на
страните и на база събраните в хода на делото писмени доказателства, намери за
установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото няма спор, че П.П. П., ЕГН ********** *** е получавал лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, както и че същият е починал на
18.03.2015 г., съгласно акт за смърт № 0011/ 09.03.2017г.. Не се спори, и че на
основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от КСО, вр. чл.96 ал.2
от КСО с Разпореждане № ********** от 01.04.2017 г. на Ръководителя на
"ПО" в ТП на НОИ - Пловдив е прекратена личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на П.П. П. поради смъртта
на лицето, считано от 31.03.2015 г. - краят на месеца, през който е починал
пенсионера. Ето защо и получените от П.П. П. пенсии
за периода от месец април 2015 г. до месец март 2017 г., общо в размер на
8554.02лева, били възстановени по банковата сметка на Централно управление на
НОИ, за което било съставено платежно нареждане от 14.03.2017 г. на „Юробанк и Еф Джи България“ АД. Същевременно за периода от
01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на П.П. П. е удържана сума в общ размер от 3757.80лева,
дължими във връзка с осъществено принудително изпълнение по изп.
дело №20128240401276 по описа на ЧСИ peг. № 824,
Район на действие Окръжен съд - Пловдив и наложена обезпечителна мярка „запор“
върху пенсията на П., за което е било получено с вх. № МП-40190/21.06.2012 г. запорно съобщение №16583/20.06.2012 г. за дължима сума в
размер на 9097.16 лв. в полза на взискателя ОББ АД. Съгласно
уведомление с изх. № МП-40190#1,2/22.06.2012г. (лист 127 по делото) е наложена на
основание чл. 446 от ГПК удръжка върху пенсията, като за периода от 01.07.2012
г. до 31.01.2017 г. е била в размер на 164.33 лева месечно, а за месец февруари
2017г. е в размер на 59.01 лв., в едно с начислената лихва. Видно от писмо изх.
№ 3036-15-1250 от 30.11.2017 г., Началника на отдел "Пенсии" при ТП
на НОИ – Пловдив своевременно е уведомил ЧСИ, че за периода от месец април 2015
г. се спира удръжката от пенсията по ИД №20128240401276 поради настъпилата на
18.03.2015г. смърт на пенсионера. С него е изискал преведените удръжки за периода
от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. в размер на 3757.80 лв. да бъдат възстановени
на ТП на НОИ - Пловдив. Ето защо със съобщение с вх. 3010-15-1501/08.12.2017г.
по описа на ТП на НОИ – Пловдив е постъпило уведомление от ЧСИ, че постъпилите
суми за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. в общ размер на 3757.80 лв.
са разпределени и преведени по сметка на взискателите
ОББ и Агенция за събиране на вземанията, поради което е налице невъзможност от
негова страна да бъдат възстановени. В тази връзка с писмо изх.
№1029-15-50125/28.12.2017г. Началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ –
Пловдив е уведомил жалбоподателят, че по отношение на неговият наследодател
Петър П., починал на 18.03.2015г., не е съществувало
право да получи отпусната му лична пенсия за периода от 01.04.2015 г. до
31.03.2017г, поради което следва да възстанови сумата от 3757.80лева по
сметката на ТП на НОИ - Пловдив. Такива писма със същото съдържание са
изпратени и на лицата П. П. Кирш, П. П.П. и С. П.П., като солидарно
отговорни съобразно приложеното Удостоверение за наследници на Петър П. *** на
05.01.2018г.. С отговор, постъпил в ТП на НОИ-Пловдив чрез куриерска пратка от
09.02.2018г., жалбоподателя приложил Препис - извлечение от акт за смърт на П.П. П. и Съдебно удостоверение за отказ от наследство от
09.03.2017г., с вписването му пред Районен съд – Пловдив. независимо от така
представените му доказателства, изкл. Николай П. като правоприемник на
имуществото на починалия му наследодател, с Разпореждане № РС-4-15-00377009/14.02.2018г.
ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив на основание
чл. 114, ал. 4 от КСО постановил Н.П. да възстанови неоснователно изплатената
след смъртта на П.П. П. сума за пенсия в размер на
3757.80 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и седем лева и 80 ст.) - главница,
представляваща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от
01.04.2015 г. до 31.03.2017 г., като се мотивирал, че същият е наследник на починалия.
По делото не са приложени доказателства за връчването на Разпореждане №РС-4-15-00377009/14.02.2018
г. на жалбоподателя, като липсват и доказателства за изплащане на посочените
суми чрез доброволно погасяване в срока по чл.114, ал.3 от КСО. Същевременно със
заявление вх. № 235/16.07.2018 г. до ТП
на НОИ – Пловдив, жалбоподателят на основание чл. 54а от КСО е поискал
отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане №155-00-235-1
от 19.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
- Пловдив на Н.П.П. е отпуснато парично обезщетение
за безработица, считано от 06.07.2018г. до 05.11.2018г.., като същевременно с
разпореждане №155-00-235-2 от 19.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал.1, вр. чл. 54г, ал.1 от КСО е спряно изплащането му, считано
от 06.07.2018г., а с последващо разпореждане
№155-00-235-3 от 06.08.2018 г. на основание чл. 54ж, ал.1, вр.
чл.54г, ал.3 от КСО е възобновено изплащането на отпуснатото парично
обезщетение за периода от 06.08.2018 г. до 05.12.2018 г. Така контролните
органи при ТП на НОИ - Пловдив установили, че Н.П.П.
има изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване представляващо
парично обезщетение за безработица по чл. 546 от КСО в размер на 240.48 лв. за
периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.. С разпореждане № РП-4-15-00468253/12.10.2018 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО е постановено да извърши прихващане от парично
обезщетение за безработица на изискуемо вземане за ДОО, произтичащо от
неправомерно получена пенсия на наследодателя, от наследника му Н.П. в размер
на 3757.80лева до размера на задължението 240.48 лв. Така издаденото
Разпореждане №РП-4-15-00468253/12.10.2018г. е обжалвано, като същият изрично е
посочил, че има надлежно вписан в Районен съд – Пловдив отказ от наследство на
покойния наследодател П.П. П.. С Решение №
2153-15-53/22.02.2019г., Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е потвърдил изцяло
оспореното пред него разпореждане, като е приел, че в случая безспорно е
установено, че е налице изискуемо вземане на ДОО, установено по надлежния ред с
влязъл административен акт. Приел е също така, че на жалбоподателят се дължи
парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, поради което е
законосъобразно да се извършено прихващане между двете вземания, каквато
възможност е изрично предвидена в чл. 114, ал.5 от КСО.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства: материалите
по административната преписка, касаеща атакувания
административен акт, получена с писмо 5924/26.03.2019г. и заявление до ЧСИ от
11.05.2017г..
При така установеното от фактическа
страна,съобразно събраните в съдебното производство доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е предявена от надлежна страна, участник в административното производство, в
законоустановения срок, против административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустима. Оспореният административен акт, както и разпореждането по
чл. 114, ал. 5 от КСО, са издадени от компетентни органи, в необходимата им за
това писмена форма и от формална страна са съответни на изискванията на чл.59,
ал. 2 т.1-8 от АПК, поради което липсват основания за прогласяване на
нищожност. Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Потвърденото с процесното
решение разпореждане е издадено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, като с него
е било извършено прихващане на преценена като дължима от наследника Н.П.П. сума в размер на 3757,80 лв., представляваща преведени
удръжки за периода от 01.04.2015г. до 31.03.2017г. по изпълнително дело
№20128240401276 по опис на ЧСИ, които са разпределени и преведени по сметка на взискатели от пенсията на наследодателя П.П. П., починал на 18.03.2015г., с дължимите му от ДОО
парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО сума в размер на
240,48лева. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.5 от КСО дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на
принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал.5, т.1 от КСО или по реда на ДОПК,
или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. В настоящият случай това задължение е установено с Разпореждане
№ РС-4-15-00377009/14.02.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, за което по делото няма доказателства за връчването
му на жалбоподателя, съответно не може да се приеме, че същото е влязло в сила.
Налице е позоваване от административният
орган на обстоятелства, които не са били годни факти, които могат да породят
съответните за това правни последици. Редът за установяването на тези публични
вземания е предписан в КСО, който е специален по отношение на ДОПК нормативен
акт, като това следва да стане с разпореждане на компетентното длъжностно лице
в съответното ТП на НОИ. Дължимите суми по разпорежданията, които не са
погасени доброволно в 14-дневния срок по чл. 114, ал.3 КСО подлежат на
принудително изпълнение по реда, указан в ал.4 (редакция - ДВ, бр. 99 от 2017
г., в сила от 1.01.2018 г.), а именно: суми за пенсии и парични обезщетения,
неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото
лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците.
За събиране на сумите длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, издава разпореждане, което се връчва по реда на чл. 110,
ал. 4., като разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок
от връчването им. Съгласно ал.5 изр.2 на същата разпоредба, прихващането се
извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Така създаденият ред за прихващане и
принудително изпълнение на разпорежданията, установяващи вземанията на ДОО от
неправилно извършени осигурителни плащания на осигурените лица е специален по
отношение на реда за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания,
определен в ДОПК. Така разпоредбата на чл. 163, ал.1 от ДОПК изрично предвижда
изключение от правилото за събиране на публичните вземания по реда на кодекса,
когато в закон е предвидено друго. В случая това друго е предвидено в нормата
на чл.114, ал.4 КСО, а в чл.114, ал.5 от КСО е предвидено и прихващането на
публичното вземане на ДОО с изискуеми вземания на осигурения от ДОО. По своето
правно естество, за да се осъществи прихващане по реда на чл. 114, ал.5 от КСО като
способ за принудително изпълнение, в правомощията единствено на осигурителният
орган е правото за прихващане, за да удовлетвори вземането си. По тези
обстоятелства от страна на жалбоподателят не се спори. Следва обаче от страна
на административният орган, който осъществява прихващането, да бъдат съобразени
всички изисквания, касаещи принудителното изпълнение, вкл. и тези, уреждащи несеквирестируемостта на имуществото на длъжника. При липса
на специални разпоредби в КСО относно прихващането, при неговото осъществяване
по реда на чл. 114, ал.5 от КСО, е било задължително да намерят приложение общите
разпоредби на ДОПК относно принудителното събиране на публичните вземания. С
нормата на чл. 213, ал.2, т.1 от ДОПК се допуска насочване на принудителното
изпълнение на публични вземания върху цялото имущество на длъжника, с изключение на обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица. В хода на съдебното
производство се установи, че в случая прихващането е върху паричното
обезщетение на Н.П.П., отпуснато му по чл.54б от КСО за
безработица. Така отпуснатото обезщетение за безработица в размер на 240,48 лева
попада в несеквестируемото имущество по смисъла на
чл. 213, ал.2, т.1 от ДОПК и не подлежи на принудително изпълнение. По тези
съображения принудително изпълнение върху това обезщетение с потвърденото с процесното решение разпореждане се явява незаконосъобразно,
а атакувания административен акт, като не е отчел тези елементи, е издаден при
съществено противоречие с материалноправните
разпоредби.
Отделно от изложеното и за прецизност
съдът следва да отбележи, че по
административната преписка е приложено съдебно
удостоверение от 09.03.2017 г., издадено от Районен съд – Пловдив, от което е
видно, че Н.П.П. е направил отказ от наследството по
отношение на наследодателя П.П. П.. По образуваното в
тази връзка частно гражданско дело №3499/2017г. съдът с Определение №2261 от
09.03.2017 г. е вписал същия в особената книга на съда под №151/2017г. и същият
е станал неоттегляем. Това обстоятелство е станало
известно на административният орган, като в тази връзка са събрани
доказателства относно доставка на пратка от куриерско дружество ЕКОНТ, в която жалбоподателят
е уведомил на 09.02.2018г. ТП на НОИ – Пловдив, за което са приложени препис -
извлечение от акт за смърт на П.П. П. и Съдебно
удостоверение за отказ от наследство от 09.03.2017г.. Съгласно разпоредбата на
чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му, което произвежда
действие от откриването на наследството. От страна на Н.П.П.
не е имало извършено приемане на наследство, а жалбоподателят е направил
изричен отказ от същото по надлежния ред по чл. 52 от ЗН, с писмено заявление
до районния съдия, в района на който е открито наследството, като отказът е
вписан в особената за това книга. Съгласно
т. 1 от мотивите на Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г., ОСГК на ВС, както
приемането и неприемането на наследството произвеждат действия от откриване на
наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент,
което означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени
в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на
наследодателя, т.е. не е бил наследник. Отказалият се от наследство в нито един
момент след откриването му не е имал право върху него, поради което не може да
бъде длъжник и по установените за събиране публични вземания на наследодателят.
Отказът от наследство по своята същност е едностранно волеизявление на лице,
притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от
тежестите, с които е обременена една наследствена маса. По тези съображения
възраженията на жалбоподателят се явяват основателни. Направеният от Н.П. отказ
от наследство води като последица това, че същият е загубил качеството
„наследник“ и спрямо него липсват обективните предпоставки да бъде приложена
разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО, според който текст сумите, изплатени
неправомерно след смъртта на починалото лице, се събират солидарно от
наследниците. В случая отказът от наследство е направен и вписан в книгите
преди постановяването не само на оспореното в настоящото производство решение и
потвърденото с него разпореждане, но и преди издаването на Разпореждане №
РС-4-15-00377009/14.02.2018 г., с което е установено задължението. Прави
впечатление, че в нито един от цитираните актове, органът не е коментирал
направения от жалбоподателя отказ от наследство, за който както бе посочено по
делото има данни, че ТО на НОИ – Пловдив е надлежно уведомен още на
09.02.2018г..
Необходимо е също така да се отбележи,
че в настоящият случай се касае за недължимо платени суми от страна на ТП на
НОИ на взискателите на починалото лице. Видно от
приложеното по делото съобщение вх.№ 3010-15-1501/08.12.2017г. по описа на ТП
на НОИ - Пловдив, ЧСИ е уведомил ТП на НОИ – Пловдив, че постъпилите суми по изп. дело № 20128240401276 за периода от 01.04.2015 г. до
31.03.2017 г. в общ размер на 3757.80 лв. са били законосъобразно разпределени
и преведени по сметка на взискателите и не съществува
правна възможност да бъдат възстановени. Ето защо е налице друга правна
възможност, като ТП на НОИ – Пловдив може да потърси в друго съдебно
производство от взискателите по изп.
дело № 20128240401276 възстановяване на недължимо платените им суми.
При така изложеното е налице незаконосъобразност
на оспореното Решение № 2153-15-53/22.02.2019г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, както
и на потвърденото с него Разпореждане № РП-4-15-00468253/12.10.2018г., издадено
от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив. От страна на жалбоподателят не се претендират
разноски, поради което с оглед изхода на спора произнасяне от съда по тях не се
дължи.
Предвид гореизложеното, на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на Н.П.П.
с ЕГН**********, с адрес *** РЕШЕНИЕ №2153-15-53 от 22.02.2019г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
РП-4-15-00468253/12.10.2018 г., издадено от Ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на Р България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за постановяването му, по реда на АПК.
СЪДИЯ: