Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 285 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на СДРУЖЕНИЕ „Н.А.НА
Д.И М.Х.С Д.” за отмяна на
неприсъствено решение от 20.11.2018 г., постановено по гр. д. № 86135/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 126 състав, с което Сдружение „Н.А.на Д.и М.Х.с Д.” е
осъдено да заплати на „С.” ЕООД по иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 7 354 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение по
договор за предоставени хотелиерски услуги, съгласно фактура № 3067/10.10.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
28.12.2017 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 995 лв., представляваща сторени по делото разноски. С посоченото
решение в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист.
Молителят се позовава на ненадлежно връчване
на препис от исковата молба, регламентирано в чл.240, ал.1, т.1 ГПК като
основание за отмяна на постановеното неприсъствено решение. Твърди, че за
образуваното срещу него исково, а впоследствие и изпълнително производство, е
узнал едва при получаване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М.Б.. СРС е
приел, че преписът от исковата молба и от решението са му редовно връчени по
реда на чл.50, ал.4 ГПК, като съобщенията са изпращани на адрес в гр. Пловдив,
ул. „*******. Видно от Портала за електронни административни услуги за юридически
лица с нестопанска цел в обществена полза към Министерство на правосъдието,
както и от справката за актуално състояние на сдружението от регистър БУЛСТАТ
към Агенция по вписванията, адресът на управление на сдружението е различен:
гр. София, ул. „*******. Въпреки че препис от исковата молба е изпратен и на
този адрес, на върнато в цялост съобщението е отбелязано от деловодителя на
състава, че същото е получено в деловодството на 10.04.2018 г., без посочено
име и подпис получателя. Последвало е изпращане на ново съобщение на същия
адрес, което също е върнато в цялост. Върху него е отбелязано, че адресатът не
е открит, както и друго лице, което да приеме съдебните книжа. Приложена е
процедурата по залепване на уведомление по чл.47 ГПК, на адреса в гр. Пловдив,
който адрес е различен от този, на който е регистрирано дружеството. Въпреки
върната в цялост призовка с отбелязване, че на адреса няма офис и упълномощено
длъжностно лице на търсеното дружество, останалите книжа по делото вкл. и
препис от постановеното неприсъствено решение са изпращани само на този адрес,
на който сдружението никога не е било регистрирано. Моли съда да отмени
постановеното неприсъствено решение и да върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Ответникът по молбата „С.” ЕООД е
депозирал писмен отговор, с който я оспорва. Счита, че доводите на молителя са
неоснователни. Още в исковата молба е посочен адрес на ответника, който е
официално оповестен в Агенция по вписванията, а именно в гр. София, ул. „*******.
Именно на този адрес и съдът е разпоредил изпращането на препис от исковата
молба и приложенията към нея за отговор по реда на чл.131 ГПК. Връчителят е
посетил адреса четири пъти в различни часови интервали, като едно от
посещенията е извършено в неработен ден. При посещенията си е установил, че там
няма офис или канцелария на сдружение „Н.А.на Д.и М.Х.с Д.”, както и поставени
инициали или обозначителни табели указващи, че на този адрес се помещава
сдружението или негови представителни органи. Същевременно е установен контакт
с лице, живеещо на адреса, което е заявило, че е наемател на апартамента от
няколко години и там не се помещава сдружение с такова име и не познава
управителя му Е.К.. Предвид отразените от връчителя данни в съобщението, съдът
е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл.50, ал.4 ГПК. С цел да бъдат гарантирани правата на
ответника и осигуряване на възможност на същия да участва в производството по
делото, районният съд е извършил допълнителна справка за други адреси, на които
евентуално би могло да се помещава офис на сдружението. В тази връзка исковата
молба е изпратена за връчване в гр. Пловдив, ул. „*******. Съдебният служител
посетил адреса констатирал, че там няма офис и упълномощено длъжностно лице на
търсеното дружество. Събрана е информация, че през м.май 2018 г. сдружението е
напуснала адреса, поради което отново е залепено уведомление по чл.50, ал.4 ГПК. С оглед на това счита, че не са налице допуснати нарушения на
процесуалните правила свързани с призоваване на ответника по делото. Моли съда
да отхвърли молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид релевираните
доводи на молителя, възраженията на насрещната страна и съобрази материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В нормата на чл.239, ал.4 ГПК е
регламентирано, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Ето защо
те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните
неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез
искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал. 2 ГПК.
Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по
чл.240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на
обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред,
характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича
от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява
контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на
влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и
изчерпателно посочени в процесуалния закон (решение № 164/23.07.2013 г. по гр.
д. № 710/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по гр. д. №
1365/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).
В случая молителят е избрал да се
защити срещу постановеното спрямо него неприсъствено решение по реда на чл.240,
ал.1 ГПК. В тази норма е установен преклузивен срок, в рамките на който
страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна – едномесечен срок от връчването на
неприсъственото съдебно решение.
До молителя е изпратена призовка
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в
исковата молба адрес, който съвпада и с вписания в Регистър Булстат адрес на
управление. Призовката се е върнала в цялост с отбелязване от връчителя, че
офисът е бил посетен многократно, с посочени дати, по различно време, но не е
открито лице, което да получи съдебните книжа На адреса нямало инициали на адресата,
живеели наематели. По сведение на последните адресатът не пребивавал на адреса.
Препис от съдебните книжа е изпратен
на следния адрес: гр. Пловдив, ул. *****, от който съобщението се е върнало в
цялост, с отбелязване от връчителя, че адресът е посочен по различно време,
включително през почивен ден, но не е открито длъжностно лице на търсеното
сдружение По сведение на наемател от адреса от м.03.2018 г. сдружението не е на
този адрес.Залепено е уведомление с отбелязване, че на адреса няма офис и
длъжностно лице на търсеното сдружение.
На 19.05.2018 г. е залепено уведомление
на входната врата на адреса в гр. София, ул. *****, с отбелязване относно
датите на посещение по различно време. Удостоверено е, че не открито лице,
което да приеме съдебните книжа. На адреса живеели наематели и по техни
сведения сдружението не е на посочения адрес повече от 2 години.
За първото съдебно заседание
ответникът е призован чрез прилагане на съобщение с отбелязване, че е връчено по
реда на чл.50, ал.4 ГПК.
Въззивният съд констатира, че с
исковата молба е представено препис от сигнал до Комисия за защита на личните
данни, изходящ от ответника „Н.А.на Д.и М.Х.с Д.“. В този сигнал е посочен
адрес за кореспонденция гр. София, ул. „*****, посочен е електронен адрес,
посочени са стационарен и мобилен телефонни номера.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Молителят поддържа, че неправилно е
призован за открито съдебно заседание по реда на чл.50, ал.2 ГПК, като
призовката не е изпратена на вписания в търговския регистър адрес.
Съгласно разясненията, дадени с
решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО
постановено по реда на чл.290 ГПК, за да бъде надлежно осъществено връчване на
търговец по реда на чл.50, ал.2 ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото,
то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в Търговския регистър, без да
впише новия си адрес. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е
напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има
табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават
служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи
познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога.
Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, включително
и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал
на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без
обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца,
опорочава връчването на съобщението. В разглеждания случай връчителят е събрал всички
необходими сведения.
В нормата на чл.50, ал.4 ГПК е
регламентирано, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не
намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по
чл.47, ал.1. Второ уведомление не се залепва. Тази норма не може да намери
приложение в разглеждания случай, тъй като връчителят е имал достъп до адреса
на управление, но е установил, че сдружението е напуснало адреса, на който
пребивават наематели. Ето защо неправилно решаващият съд е приел, че са налице
предпоставките на чл.50, ал.4 ГПК.
За изчерпателност на изложението
следва да се отбележи, че фингираното връчване, регламентирано в нормата на
чл.50, ал.2 ГПК намира приложение единствено, само ако са били
изчерпани всички останали възможни за съда начини за връчване на съдебните
книжа на известните по делото адреси. Аргумент в тази насока е нормата на чл.49 ГПК, съгласно която място на връчване освен седалището, е и мястото за
осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от
адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.
Доколкото принципът на състезателност предвижда поначало всяка от страните да
има възможност за пряко участие в процеса с цел защита на своите права и
съответно задължение за съда да обезпечи надлежното му упражняване, прилагането
фингираното връчване по реда на чл.50, ал.2 ГПК се явява крайна мярка за
осигуряване нормалното движение и развитие на производството по делото. Ето
защо, независимо от събраните сведения от връчителя, че ответникът не се
помещава на вписания в търговския регистър адрес на управление, правно
релевантно е обстоятелството, че по делото е известен друг адрес, електронен
адрес и телефони на ответника, от които същият не е призоваван по делото. Едва
при невъзможност за редовно връчване на тези адреси, респ. уведомяване по
телефона на ответника с цел връчване на съдебните книжа в канцеларията на съда,
следва да се приложи фингираното връчване по реда на чл.50, ал.2 ГПК. В случая
СРС не е сторил това.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че са налице предпоставките на
чл.240, ал.1, предл.1 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява основателна.
Това налага отмяна на постановеното неприсъствено решение.
В този
случай, макар да не е изрично посочено в процесуалния закон, делото следва да
бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, тъй като в
производството за отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество от
въззивния съд. Противното би довело до смесване на две самостоятелни производства
- това по отмяна и въззивното в едно, което е процесуално недопустимо, тъй като
би лишило страната, веднъж лишена от участие в процеса, от една инстанция (решение
№ 79 от 24.07.2017 г. по т. д. № 8/2016 г., на ВКС, ТК, І ТО).
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ неприсъствено
решение, постановено в проведеното на 20.11.2018 г. открито съдебно заседание
по гр. д. № 86135/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 126 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на СРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.