№ 59
гр. Ихтиман, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200618 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Б. Н. против Наказателно постановление №
21-0274-001261/29.09.2021 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към
ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5от ЗДвП на въззивницата е наложено
наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 4 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
развива подробни съображения за отмяна на НП.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 (ред.
ДВ бр. 94) ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ
на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Въззивният съд изцяло споделя възприетата от
административнонаказващия орган фактическа обстановка.
На 01.08.2021 г. около 19.50 часа в общ. Ихтиман по общински път №
SFO03335 /III-8223/ Веринско-Борика жалбоподателката Д.Н., управлявала
л.а. марка „Ш.“, модел „О.“ с рег. № ******** и реализирала пътно
транспортно произшествие с управляван от съпруга й Й. Т. мотоциклет марка
„Х.“, модел „ЦБР 1100“ с рег. № ******, при което той пострадал, а
възивницата напуснала местопроизшествието преди пристигане на органите
1
на МВР.
В РУ на МВР – Ихтиман постъпил сигнал за произшествието и на място
били изпратени свидетелите Д.Л. и А.П.. На място заварили постр. Й. Т.,
който лежал на земята. Той им обяснил, че жената, с която живее на семейни
начала – жалб. Н., го блъснала със служебния си автомобил. На място дошъл
екип на спешна медицинска помощ, който прегледал пострадалия Т., а
свидетелите Л. и П. издирили жалб. Н., която се намирала на не повече от 600
метра от местопроизшествието. От нея до мястото, където станало
произшествието нямало зрителен контакт. По автомобила й имало видими
следи от ПТП – спукана гума и счупено предно стъкло. След като я
установили, тя също разказала на полицейските служители за случилото се.
Свид. Д.Л. отвел жалбоподателката в районното управление, където
продължил работа с нея. Била тествана за консумация на алкохол и били
съставени различни документи.
За установеното свид. Д.Л., в качеството на младши автоконтрольор,
съставил срещу жалбоподателката Акт № 1342 от 02.08.2021 г. за
установяване на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗДвП.
Въз основа на АУАН от началника на РУ - Ихтиман е издадено
обжалваното в производството Наказателно постановление № 21-0274-
001261/29.09.2021 г., с което за нарушение на за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на въззивницата
било наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Л., П., АУАН,
който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена
стойност и справка за нарушител/водач.
Показанията на свидетелите Л. и П. са логични и непротиворечиви. Те
разкриват всички обстоятелства около процесната полицейска проверка, като
са взаимно допълващи се, доколкото всеки от тях излага различни факти,
които си спомня. Те намират пълна подкрепа в изготвения АУАН. При това
положение следва да бъдат кредитирани в цялост.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва
2
от приложената заповед. При съставянето на АУАН са спазени изискванията
на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4
ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и
споделят от настоящия състав.
Не се споделят доводите на защитата за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН. Поправеният с
химикална паста час на извършване на нарушението в АУАН не представлява
съществено процесуално нарушение. Корекцията е от техническо естество,
приета е от жалбоподателката, която подписала акта без възражение, с оглед
на което не може да се твърди, че същата не е разбрала кога е осъществено
деянието. Известно е, че АУАН се разпечатват от системата на МВР, като при
допусната фактическа неточност този подход със зачертаване, макар и никак
непрецизен, е единствената възможност за отстраняването й. В случая
нарушението би било съществено, ако например имаше съмнение относно
авторството на деянието или при данни. че жалбоподателката същата вечер се
е намирала на териториално отдалечено място. Такива обаче не са налице.
Неоснователно се твърди, че в АУАН и НП са посочени две различни
места на извършване на нарушението. И двата акта е посочено, че то е
извършено в с. Веринско. В АУАН е посочено, че това е станало на път III-
8223 Веринско-Борика, а в НП Общински път № SFO3335. Касае се до две
наименования на едно и също нещо. Общински път № SFO3335 е номерът на
пътя, а III-8223 Веринско-Борика е описанието на пътя съгласно списъка на
общинските пътища, поддържан от МРРБ. В него двата посочени
индивидуализиращи бележи фигурират под № 2131 в списъка, т.е. № 2131 в
списъка, Път № SFO3335, описанието на пътя: III-8223 Веринско-Борика,
община Ихтиман, следователно мястото на нарушението е точно описано.
Дописването с химикал в АУАН от актосъставителя на санкционната
норма, основание за ангажиране на АНО и вида на наказанието също е
непрецизно и недължимо действие, но не опорочава развитието на
административнонаказателния процес. Нещо повече, дори предоставя
информация на нарушителя за предвиденото наказание.
По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината
обстоятелства.
Жалбоподателката законосъобразно е наказана на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП е предвидено
задължение за водач на ППС, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, когато има пострадали, да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
В случая от обективна страна на 01.08.2021 г. около 19.50 часа в общ.
Ихтиман по общински път № SFO03335 /III-8223/ Веринско-Борика
жалбоподателката Д.Н., като водач, при управление на л.а. марка „Ш.“, модел
„О.“ с рег. № ******** реализирала пътно транспортно произшествие с
управляван от съпруга й Й. Т. мотоциклет марка „Х.“, модел „ЦБР 1100“ с
рег. № ******, при което той пострадал, а тя напуснала местопроизшествието
преди пристигане на органите на МВР.
3
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Жалбоподателката съзнавала, че реализирала ПТП, че има пострадал и
напуска мястото на произшествието преди пристигането на органите на МВР
и пряко целяла това.
Налице е неизпълнение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗДвП, като участник в ПТП, с оглед на това правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната й отговорност на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП.
Деянието не представлява маловажен случай, тъй като въпреки, че
пострадалият е съпруг на нарушителката, то е съществувала сериозна
опасност за живота и здравето му. Дори инцидентът да е провокиран от
влошени междуличностни отношения, е недопустимо те да бъдат
разрешавани по подобен начин.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателката законосъобразно е наказана на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП с
наказанието, предвидено в същата разпоредба – глоба и лишаване от право да
управлява МПС. Размерите – глоба 100 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 4 месеца, правилно са определени около
средното. Касае се за деяние с висока степен на опасност, при което е имало
пострадал човек. Жалбоподателката е многократно наказвана за нарушения на
ЗДвП, като предходните й наказания не са постигнали поправителен ефект.
Нещо повече, прави впечатление, че никое от наказанията глоба дори не е
изпълнено. Това сочи, че тя е личност с висока степен на опасност, поради
което наказание в минимален размер би било несъответно на извършеното и
на личната й опасност.
Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0274-
001261/29.09.2021 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР –
София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4