Р Е Ш
Е Н И Е
№260087
гр.
Шумен, 21.12.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на трети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Г.Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова
в.гр.дело №416 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №81 от 13.07.2020г. Районен съд-гр.В.П.е прогласил
нищожността на отказ от наследство с невъзможен предмет,
вписан под № 7/2016 г. в особената книга за отказ от наследство, водена в
Районен съд – Велики Преслав, извършен на 12.04.2016 г. от Г.П.П. от
наследството на М.А. П., починал на 07.12.2015 г. в гр. Ш., по предявения от „Банка ДСК“ ЕАД-гр.С., представлявано от В.М.С.и
Ю.Б.Г. срещу Г.П.П.,
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 44 от ЗЗД, като е осъдил П. да заплати на банката:, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата
16947,47лв.-задължение
на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума
по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., ведно със законната лихва сумата, считано от
14.03.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата 688,92лв.-
задължение на законен наследник на кредитополучател за
плащане на договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по
договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и М.А. П., като предявения
иск в останалата му част до пълния предявен размер 2600,03 лв. е отхвърлен; на
основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН,
сумата 239,08лв.-
задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на обезщетение
(„наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок,
през периода от 28.02.2016 г. до 06.03.2018 г., главни парични задължения по
погасителния план – неразделна част от договор за банков потребителски кредит
от 14.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П.; на основание чл. 430, ал. 1
от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата
319,32лв.-задължение
на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., ведно със законната лихва сумата, считано от
14.03.2018 г. до окончателното й изплащане;. на
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата 154,32лв., представляваща задължение на законен наследник на кредитополучател за
плащане на договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 06.03.2018 г., по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П..
Отхвърлил е предявения от банката срещу П.,
иск с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал.
1 от ЗН, за сума в размер на 51,65 лв., представляваща задължение на законен
наследник на кредитополучател за плащане на заемна такса по договор за издаване
и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и М.А. П.. Със същото решение е прогласил
нищожността на отказ от наследство с невъзможен предмет, вписан под №
8/2016 г. в особената книга за отказ от наследство, водена в Районен съд –
Велики Преслав, извършен на 12.04.2016 г. от Н.М.А. от наследството на М.А. П.,
починал на 07.12.2015 г. в гр. Ш., по предявения от „Банка ДСК“ ЕАД- гр. С.,
представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г. срещу Н.М.А.
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 44 от ЗЗД, като е осъдил А. да заплати на банката: на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата 8473,74лв.-задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на
отпусната парична сума по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015
г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., ведно със законната лихва сумата,
считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния предявен размер 16947,47 лв.; на основание чл. 430, ал.
2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата
229,64лв. -
задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна
лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по договор за банков
потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер
2600,03 лв.;
на основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата 239,08лв.-задължение на законен
наследник на кредитополучател за плащане на обезщетение („наказателна лихва”;
„наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от
28.02.2016 г. до 06.03.2018 г., главни парични задължения по погасителния план
– неразделна част от договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П.; на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата
159,66лв.-задължение
на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., ведно със законната лихва сумата, считано от
14.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като
искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен
размер 319,32 лв.; на
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, сумата 154,32лв.-задължение на законен
наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от
22.02.2016 г. до 06.03.2018 г., по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 16.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П..Отхвърлен е предявения от банката срещу А. иск с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 60, ал. 1 от ЗН, за сума в размер на 51,65 лв.- задължение на законен
наследник на кредитополучател за плащане на заемна такса по договор за издаване
и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и М.А. П.. Присъдени са и следващите се
разноски.
Решението
е обжалвано от ищцовата страна „Банка
ДСК“АД-гр.С., представлявано от изпълнителните директори В.М.С.и Ю.Б.Г., чрез
юрисконсулт Л.И., в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Н.М.А. искове:за сумата над 8473.74лв. до пълния
предявен размер от 16947.47лв.-дължима главница по договор за предоставяне на
кредит за текущо потребление от 14.10.2015г., за сумата над 229.64лв. до
459.28лв.-дължима договорна лихва по сочения договор за предоставяне на кредит
и за сумата над
159.66лв. до пълния предявен размер от 319.32лв.-дължима главница по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015г.. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон по подробно изложени аргументи. Поради неправилно тълкуване на чл.21, ал.1 и чл.28 от СК, съдът неправилно приел, че задълженията възникнали по сключените между
банката и П. договори били обект на СИО и прекратяването й поради смъртта на П.
довело до това, че П. отговаряла за 1/2ид.ч. от целия дълг и за още ¼,
която наследява, съответно Н.А. отговарял за ¼ от задълженията на баща
си. Поетите задължения били изцяло извън обхвата на съпружеската общност, която
включвала само вещни права. Моли съдът да го отмени в
обжалваната част и постанови друго, с което заявените от него претенции бъдат
уважени до размер на 16947.47лв., съответно 459.28лв. и 319.32лв. Претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззивна
жалба срещу същото решение е подал и Н.М.А., чрез процесуалния си
представител адв.Х.Д.при ВАК, но в частта с която е прогласена нищожността на
отказа от наследство, вписан под №8/2016г. в особената книга, водена при ВПРС,
в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на банката задължение на законен
наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор
за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и М.А. П. в размер на 8473.74лв, ведно със законната лихва сумата, считано от
14.03.2018 г. до окончателното й изплащане,
сумата 229,64лв. - договорна лихва за периода от 28.02.2016 г.
до 22.07.2016 г. по същия договор,
сумата 239,08лв.- обезщетение
(„наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок,
през периода от 28.02.2016 г. до 06.03.2018 г., главни парични задължения по
погасителния план – неразделна част от договора за банков потребителски кредит,
сумата 159,66лв. - отпусната парична сума по договор за издаване
и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и М.А. П., ведно със законната лихва сумата, считано от 14.03.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата
154,32лв.- договорна лихва за периода от 22.02.2016 г. до 06.03.2018 г.,
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г.. Отказът от наследство, извършен от него прид ВПРС, се
явявал действителен по отношение на банката и предявените претенции за
заплащане на суми по банковия кредит, отпуснат на М.А. П. и по договора за
издаване на кредитна карта, се явявали неоснователни. Управителката на клона на
банката умишлено въвела в заблуждение ответниците, като им обяснила, че следва
да заплащат вноски по кредита, за да може застрахователната компания да се
поризнесе с положителен отговор и застраховката да покрие задълженията на
починалия. Предвид това и не било налице приемане на наследството с
конклудентни действия В момента, в който получили отказ от застрахователната
компания, веднага прекратили заплащането на вноски по кредита. Моли решението да бъде отменено в атакуваните части и постановено
друго, с което предявените срещу му претенции бъдат изцяло отхвърлени.
Претендира и присъждане на деловодни разноски.
Въззивна
жалба срещу решението е депозирала и
ответницата Г.П.П., чрез процесуалния си представител адв.Х.Д.при ВАК. Обжалва
същото в частта, с която е прогласена
нищожността на отказа от наследство, вписан под №7/2016г. в особената книга,
водена при ВПРС, в частта с която е
осъдена да заплати на банката задължение на законен наследник на
кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор за банков
потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П.
в размер на 16947.47лв., ведно със законната лихва сумата, считано от
14.03.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 688.92лв. -
договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г. по същия договор, сумата 239.08лв.- обезщетение („наказателна лихва”;
„наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от
28.02.2016 г. до 06.03.2018 г., главни парични задължения по погасителния план
– неразделна част от договора за банков потребителски кредит, сумата 319.32лв. -
отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 16.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., ведно със
законната лихва сумата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане и
сумата 154,32лв.- договорна лихва за
периода от 22.02.2016 г. до 06.03.2018 г., по договор за издаване и обслужване
на кредитна карта от 16.10.2015 г.. Излага
съображения за неправилност на решението в атакуваните части, идентични с
изложените в жалбата на А.. Моли решението да бъде
отменено в обжалваните части и постановено друго, с което предявените срещу й
претенции бъдат изцяло отхвърлени. Претендира присъждане на деловодни разноски.от ищцовата страна изцяло.
Всяка от страните поддържа своята жалба, като А. и П. вземат становище по неоснователността на жалбата на банката.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явяват процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 14.10.2015г. между „Банка ДСК” ЕАД-гр.
С. и М.А. П. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на
който банката предоставила на П. сума в
размер на 35000,00 лв. за срок на договора 120 месеца, при ГПР- 9.67. Съгласно
чл.7 от договора, падежът е 27-мо число от месеца, а съгласно чл. 8,
кредитополучателят ще издължава главницата по кредита, ведно с дължимата върху
нея лихва. Съдът констатира, че в чл. 19.1 от Общите условия на банката,
неразделна част от договора за кредит, е предвидено, че при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 10 %. В чл. 19.2 от ОУ се сочи, че при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем.
По делото е представен и договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен между
ищеца и М.П. на 16.10.2015 г., по силата на който на кредитополучателя се
предоставя кредитна карта с лимит в размер на 1000лв. с променлив лихвен
процент, с падеж 20-то число на месеца.
По делото са представени също общи условия
по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК. В разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от които е
предвидено плащането на такси от страна на кредитополучателя – за нереволвиране
на кредита, за издаването и обслужването на картата и за операциите, извършвани
с нея, съобразно тарифа на банката.
Видно от удостоверение за наследници изх. №
527/09.12.2015 г., М.А. П. е починал на 07.12.2015 г. и оставил за свои законни
наследници съпругата си Г.П.П. и сина си Н.М.А.-отвеници по делото.
Съгласно представените по делото нотариални
покани, получени от ответниците на 22.07.2016 г., банката е заявила, че поради
забава в плащанията по договор за банков кредит от 14.10.2015 г., обявява
кредита за предсрочно изискуем.
Видно
от удостоверения от 12.04.2016 г., издадени
по ч.гр.д. № 177 и № 178 от 2016 г. на ВПРС,
съдът е вписал в особената книга
за откази от наследство, водена в съда под номера 7 и 8 от 12.04.2016 г.
отказите на всеки от ответниците от наследството на М.А. П..
С писмо № УП-И-185/29.02.2016 г. „Група
животозастраховане“ уведомило ответниците, че не са налице основания за
извършване на застрахователно плащане от страна на дружеството по сключен
договор за застраховка живот със застрахован М.П..
Съгласно показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното
производство свидетели Ж.Н.и А.А., през
последните години от живота на М.П., отношенията му с ответниците не били
добри. Заради бизнеса си П. бил натрупал задължения, което наложило и П. да
замине да работи в чужбина, а А. да живее в гр.В... Свидетелите останали с
впечатление, че ответниците не желаели да получат нищо от починалия. При
разговори,Свид.Ж.Н.сочи, че след смъртта на П. ответниците посетили клона на
банката в гр. В.П.и при проведения разговор с мениджъра на същата, им било
заявено, че следва да продължат да плащат вноски по кредита с цел
застрахователят да извърши застрахователно плащане.
Съгласно заключението на ССЕ,
процесният кредит е усвоен на 14.10.2015 г., когато паричната сума в размер на
35000лв. била предоставена от банката на М.П.. Размерът на задълженията по
договора за потребителски кредит възлизал на: главница – в размер на 33894,94
лв., договорна лихва – 5200,07 лв., лихви/надбавка за забава – 478,16 лв..
Задълженията по договора за кредитна карта възлизали на: главница в размер на
638,63 лв.; лихви – 308,64 лв. и такси – 103,29лв. Вещото лице сочи също, че
картодържателят усвоил от предоставения му лимит в размер на 1000лв.: на
04.12.2015г.-400лв. и на 07.12.2015г./датата на смъртта на П./-300лв.. При
проследяване на движението на банкова сметка, ***, от страна на ответниците били
извършени следните плащания: от Г.П. – на 14.12.2015 г. сума в размер на 430лв.
и от Н.А. – на 15.01.2016 г. и на 19.02.2016 г. – в размер, съответно на 429лв. и 420лв..
При така установената по-горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
Заявени са установителни
претенции-да бъде призната нищожността на извършения от всеки от ответниците
отказ от наследство на наследодателя М.А. П., поради невъзможен предмет, както и
осъдителни претенции с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за заплащане на
дадени в кредит суми, съответно с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ за
заплащане на лихви по кредита.
Съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по исковете за обявяване нищожността на отказите от наследство – че
преди извършения отказ наследникът е изършил действия, сочещи че е налице
приемане на наследството от негова страна; по останалите искове - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и наследодателя на ответниците, настъпване изискуемостта на паричното
задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца по конкретното
правоотношение, съответно наличието на соченото наследствено правоприемство
между кредитополучателя и ответниците по делото. Ответната страна следва да установи факта на
заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове и възнаградителна лихва.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество и М.П. са
били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях
договор за кредит. Установи се също, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по него и му е
предоставило уговорената сума.
Спор е налице досежно това– настъпил ли е
падежа на задължение на ответната страна по договора, настъпила ли е предсрочна изискуемост на
вземането, а също -ответниците явяват ли се правоприемници на
кредитополучателя.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд касателно наличието на извършени от ответниците
действия, сочещи че същите са приели наследството на наследодателя П.,
преди направените откази от наследството
му, и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Отказът от наследство като едностранна
сделка, на основание чл. 44 ЗЗД, е изричен, формален и дефинитивен акт, който
поражда действие, съгласно чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН от момента на
вписването му в особената книга на районния съд. Ако обаче е извършено приемане
на наследството чрез конклудентни действия,
вписаният по-късно отказ от наследството е недействителен
Мълчаливо приемане на наследство съгласно чл.49, ал.2 ЗН
е налице при извършване на фактически или правни действия от наследника, които
несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Това са такива
активни действия, които водят до промяна
в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване
или прекратяване на права и задължения на наследодателя. От тази гледна точка
частичното погасяване на дълг несъмнено се отразява на обема на наследството и
съответно обективира приемането му от наследника. В случая от извършените от
наследниците действия-погасяване на задължения на наследодателя П. по договора
за кредит след смъртта му, несъмнено се предполага намерението за приемане на
наследството, като същите не са действия по управление на наследственото
имущество, целящи неговото съхраняване по смисъла на чл.58 от ЗН. Т.е. същите
представляват конклудентни действия с
последиците по чл.49, ал.2 ЗН. Погасяването на дълг засяга пряко обема и
размера на наследствената маса и може да бъде приравнено с обратен знак на
фактическо разпореждане с наследствено имущество, което несъмнено е
конклудентно действие по приемане на наследството / решение № 535 от 02.09.2011
г. по гр. д. № 92/2010г. на ІІ г. о. на ВКС, определение №429/18.10.2019г. по
гр.д.№2024/2019г., ІІг.о./.
Твърдението на ответниците, че погасили вноски по кредита на
наследодателя П. след смъртта му, тъй като управителката на клона на банката
умишлено ги въвела в заблуждение, като им обяснила, че следва да заплащат
вноски по кредита, за да може застрахователната компания да се произнесе с
положителен отговор и застраховката да покрие задълженията на починалия,
не бе установено по несъмнен начин/ на първо място, показанията на свид.Ж.Н.не са безспорни-същият заявява, че
присъствал на разговор с метиджъра на банката, но не взел участие в него; на второ място същият
заявява, че от банката казали на ответниците да плащат докато излезе решението
на застрахователите, а не че тръбва да плащат, за да се произнесе положително
застрахователят/. Дори да се приеме, че
управителката на клона е казала на ответниците, че следва да заплащат вноски до
излизане решението на застрахователя, за да може застрахователното обезщетение
да покрие задължението, то на практика се касае до съвет, с който последните е можело да съобразят поведението си или не/липсват данни, а и
твърдение, управителят на клона да е представител на застрахователното
дружество/. Застрахователят е отказал изплащане на застрахователното
обезщетение преоради премълчаване на П. на обстоятество свързано със
здравословното му състояние.
На практика, направеното от ответната
страна възражение е, че дори да са извършили действия, сочещи на приемане на
наследството, то те се явяват опорочени, поради въвеждането им в заблуждение.
Но правилата на чл.29 от ЗЗД не намират приложение по отношение на конклудентни
действия.
Следва да се посочи също, че съгласно
изложеното от ответниците, целта на погасяването на вноски по договора за
кредит, сключен от наследодателя им П. била да се извърши погасяване на кредита
от застрахователното плащане, т.е. действията им отново са били насочени към
промяна в наследственото имущество - погасяване на задължения на наследодателя
и получаване на разликата от договорената застрахователна сума и обезщетението
на „Банка ДСК.ЕАД/л.22, л.15/.
Съгласно разпоредбите на чл.5 и чл.9 от ЗН,
когато починалият е оставил едно дете и съпруга, то частите на последните от
наследството са равни, т..е. всеки получава по ½ част от наследството, съответно всеки отговаря до обема
на своя наследствен дял. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, Г.П.П. и Н.М.А. следва да отговарят за по ½ част от задълженията на
наследодателя.
Действително, съгласно разпоредбата на
чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, но в случая кредиторът, в чиято полза е
предвидена солидарност, не твърди такава и не се позовава на нея, ето защо и ответниците следва да отговарят
съобразно квотите си от наследството на П.. Дори да се приеме, че съпрузите
носят солидарна отговорност, то кредиторът може да търси задължението от всеки
от тях. Предвид това и от ответницата може да се претендира както цялата сума
като солидарен длъжник, така и половината-като наследник на кредитополучателя. Съответно ответникът А.следва да отговаря
съгласно обема на наследствените си права-1/2ид.ч..
В случая банката е обявила всички
задължения по договора за предсрочно изискуеми, като е уведомила за това
ответниците на 22.07.2016 г..
Ответниците не доказаха изгодния за тях факт, че било наследодателя им, било те
са погасили в пълен размер задължението за заплащане на главницата по договора,
поради което същите следва да бъдат осъдени да заплатят на банката сумата от
33894.94лв., дължимата главница по процесния договор за кредит за текущо
потребление, съгласно размерът установен от ССЕ, или съобразно дяловете им от
наследството на кредитополучателя – по 16947.47лв..
Страните по договора за потребителски
кредит са уговорили и заплащането на възнаградителна лихва. Съгласно
константната практика, изменението на сключения договор чрез едностранно
обявяване на предсрочна изискуемост преустановява добросъвестното ползване на
сумата след настъпване на предсрочната изискуемост, поради което след този
момент договорна лихва не се дължи. Или в случая договорна лихва се дължи до 22.07.2016 г.-когато изявлението на банката за
обявяване задължението по договора за предсрочно изискуемо е достигнало до
ответниците. Или дължимата от
ответниците договорна лихва за периода 28.02.2016 г. – 22.07.2016 г. възлиза на
918,55 лв.,или съобразно обема на наследствените им права – по 459.28лв.. В
останалата им част, до пълните предявени
размери претенциите за заплащане на договорна лихва се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
В процесния случай се установи, че страните
уговорили наказателна надбавка при неизпълнение в чл.19.1 от общите условия/неразделна
част от договора/, която по естеството си представлява неустойка от неизпълнен
договор. . Така, доколкото се установи неизпълнение от страна на ответниците
на задължението за заплащане на
главницата, същите следва да заплатят такава надбавка/неустойка за периода от
28.02.2016 г. до 06.03.2018г. в размер на 478,16лв., което следва да се заплати
по равно от ответниците/по 239.08лв./..
По исковете кадаещи претенциите
свързани с договор за кредитна карта от 16.10.2015 г.:
Установи се по делото, че на
16.10.2015 г. между банката и М.П. бил
сключен и договор за кредит чрез издаване на кредитна карта, съответно, че предоставеният
лимит в размер на 1000лв. е бил усвоен изцяло
от П.. Ответниците не доказаха изгодния за тях факт,
че било наследодателя им, било те са погасили в пълен размер задължението за заплащане
на главницата по този договор, поради което същите следва да бъдат осъдени да
заплатят на банката сумата от 638.63лв., дължимата главница по процесния
договор за кредитна карта от 16.10.2015г./размерът е съобразен със ССЕ/, или според
дяловете им от наследството на П. – по 319.18лв..
Доколкото
страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва, то ответниците
дължат заплащането на такава в размер на
по 154,32 лв., за периода от 22.02.2016 г. до 06.03.2018 г..
Предвид
изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено.в частта, с която е отхвърлен предявения от „Банка ДСК“ ЕАД- гр. С., представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г.
срещу Н.М.А. иск с правно на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1
от ЗН, в размера над 8473.74лв. до
16947.47лв.-задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на
отпусната парична сума по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015
г.; предявения от банката срещу А. иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ
вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН в размера над 229,64лв. до 459.28лв. - задължение на законен
наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от
28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по договор за банков потребителски кредит от
14.10.2015 г., както и в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, на разликата над 159,66лв.
до 319.32лв.-задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на
отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
16.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., като вместо него бъде
постановено друго, с което А. бъде осъден да заплати на банката: горницата над
8473.74лв. до 16947.47лв./8473.73/-задължение на законен наследник на
кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор за банков
потребителски кредит от 14.10.2015 г.,горницата над 229,64лв. до 459.28лв. /229.64лв./ -
задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна
лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по договор за банков
потребителски кредит от 14.10.2015 г., горницата над 159,66лв. до 319.32лв./159.66лв./-задължение
на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015г..
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която Г.П. е осъдена да заплати
на банката, на основание чл. 430, ал.2
от ТЗ, вр. чл.60, ал.1 от ЗН, горницата над 459.28лв. до 688,92лв.- задължение
на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за
периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по договор за банков потребителски
кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., като вместо
него в тази част бъде постановено друго, с което претенцията за горницата над
459.28лв. до 688.92лв./за 229.64лв./ бъде отхвърлена.
Решението следва да бъде коригирано и
в частта касателно присъдените разноски.
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, Н.М.А. следва да заплати на Банка ДСК“ ЕАД-гр.С.
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 219.47лв., а банката
следва да заплати на П. деловодни
разноски в размер на 16.38лв..
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №81 от 13.07.2020г. на ВПРС в частта, в която Г.П.П. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД- гр. С., представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г., на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, горницата над 459.28лв. до 688,92лв.- задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., в частта, в която е отхвърлен предявения от„Банка ДСК“ ЕАД- гр. С., представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г. срещу Н.М.А. иск с правно на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, в размера над 8473.74лв. до 16947.47лв.-задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., предявения от банката срещу А. иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН в размера над 229,64лв. до 459.28лв. - задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., както и е отхвърлен искът за заплащане на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 от ЗН, на разликата над 159,66лв. до 319.32лв.-задължение на законен наследник на кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 16.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П., както и в частта, в която „Банка ДСК“ ЕАД- гр. С. е осъдена да заплати на Г.П.П. деловодни разноски в размера над 121.97лв. до 280.08лв., а на Н.М.А. в размера над 121.97лв. до 470.04лв., като вместо това в тези части постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК“ЕАД- гр. С. с ЕИК *, представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г. срещу Г.П.П. с ЕГН********** ***, чрез адв.Х.Г. ***, иск за горницата над 459.28лв. до 688.92лв./за 229.64лв./ -задължение на законен наследник на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода от 28.02.2016г. до 22.07.2016 г., по договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.А. П..
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:чрез адв. Х.Г. ***, да заплати
на „Банка ДСК“ЕАД- гр. С. с ЕИК *, представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г.: горницата над 8473.74лв. до
16947.47лв./8473.73/-задължение на законен наследник на кредитополучател за
връщане на отпусната парична сума по договор за банков потребителски кредит от
14.10.2015 г.,горницата над 229,64лв. до
459.28лв. /229.64лв./ - задължение на законен наследник на кредитополучател за
плащане на договорна лихва за периода от 28.02.2016 г. до 22.07.2016 г., по
договор за банков потребителски кредит от 14.10.2015 г., горницата над 159,66лв.
до 319.32лв./159.66лв./-задължение на законен наследник на кредитополучател за
връщане на отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 16.10.2015г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на завеждане на исковата молба -14.03.2018г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ЕАД- гр. С.,
представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г. да заплати на Г.П.П. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 16.38лв..
ОСЪЖДА Н.М.А. да заплати на Банка
ДСК“ЕАД- гр. С., представлявано от В.М.С.и Ю.Б.Г., деловодни раноски пред
въззивната инстанция в размер на 219.47лв..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.