Решение по дело №5138/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

 №       ,гр.Пазарджик, 03.08.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5138 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

        Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД – за обявяване на предварителен договор за окончателен и инцидентен установителен иск с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН - за проглясяване недействителност на направен отказ от наследство.

        Подадена е искова молба от Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез И.Г. - адвокат от Софийската адвокатска колегия, съдебен адрес:***, офис №9, адв.И.Г. против К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, заявява, че на основание чл.362 и сл. от ГПК предявява конститутивен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, с правна квалификация чл.19 ал.3 ЗЗД. Претендира и сторените по делото разноски.

          Ищецът твърди, че на 01.11.2017г. между него, в качеството му на купувач и ответника и неговия баща - Г. Д.Ч., в качеството им на продавачи, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил М.  А 160 ***с ДК №***, рама №***срещу цената от 1000,00 (хиляда) лева. Твърди, че видно от регистрационния талон на автомобила, същият е бил собственост на И.И.Ч., с ЕГН ********** и е придобит на 11.02.2008г. Регистрираният собственик - майка на ответника и съпруга на втория продавач, е починала на 27.09.2017г., видно от приложеното удостоверение за наследници. Сочи, че доколкото вещта е придобита по време на брака, тя преминава по наследство към двамата продавачи при квоти - 1/4 за ответника и 3/4 - за втория продавач. Посочва, че при сключването на договора продавачите са заявили, че ще им е необходим един месец, за да оформят документите на автомобила пред компетентните органи и да бъдат вписани като собственици в регистрационния талон. Поради тази причина и датата за сключване на окончателния договор е била определена за 01.12.2017г. На тази дата обаче, на предварителната уговорка за среща при нотариус, се явил единствено първият продавач - бащата на ответника. Същият бил подготвил всички необходими документи за изповядване на сделката. От страна на ответника обаче, било отказано всякакво съдействие, като при многократните последващи обаждания, същият отказвал категорично да се яви пред нотариус и да съдейства за изповядване на сделката.

          Твърди, че сключеният между страните договор има за цел подготовката на окончателния договор - в изискуемата от закона форма, а именно - писмен договор с нотариално удостоверяване на подписите - чл.144 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Липсата на съдействие от страна на ответника, препятства изпълнението на договора - прехвърлянето на собствената му 1/4 идеална част от процесния лек автомобил. Сочи, че видно и от самия договор, платежната цена е в общ размер от 1000,00 (хиляда) лева, която съобразно дяловете на продавачите в съсобствеността се разделя на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева - за първия продавач и 250,00 (двеста и петдесет) лева - за ответника. Доколкото само ответникът отказва да сключи окончателен договор, то за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск само по отношение на съсобственика, притежаващ 1/4 идеални части от процесния автомобил. Сочи, че на основание чл.69 ал.1, т.4 ГПК, цената на иска се определя от стойността на договора, която по отношение на ответника е 250,00 (двеста и петдесет) лева.

          Ищецът твърди, че е заплатил изцяло продажната цена и няма други задължения по договор, които да следва да изпълни. Независимо от надлежното изпълнение на договорните задължения, ответникът бездейства, с което препятства правото на ищеца да се ползва от процесния лек автомобил в качеството си на собственик.

          Моли съда да обяви за окончателен, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, Предварителния договор от 01.11.2017г., сключен между К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г. Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, 3-та част, бл.31, вх.В, ет.3, ап.86, в качеството им на продавачи от една страна, и Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на купувач от друга, в частта, в която К.Г.Ч., с ЕГН ********** прехвърля своите 1/4 (една четвърт) идеални части от правото си на собственост върху лек автомобил М.  А 160 ***с ДК №***, рама №***срещу цената от 250,00 (двеста и петдесет) лева, която сума купувачът е изплатил изцяло при подписване на предварителния договор. Моли съда да осъди, на основание чл.78 ал.1 ГПК, К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** разноските за настоящото производство.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и е направено доказателствено искане.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище, че предявеният иск, макар и допустим, е неоснователен и като такъв, счита, че следва изцяло да бъде отхвърлен от решаващия съд. Заявява, че не оспорва, че на 01.11.2017г. е бил  сключен предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил "М.  А 160 ***" с ДК №***, рама №***между ищеца Б.Д. като купувач и ответника и баща му Г. Ч. като продавачи, наследници на И.И.Ч., починала на 27.09.2017г., по който е получил сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева. Не оспорвам и обстоятелството, че и датата за сключване на окончателния договор е била определена за 01.12.2017г. и че на тази дата се е явил единствено баща му Г. Ч.. Същият бил подготвил всички необходими документи за изповядване на сделката.

          Ответникът оспорва твърденията, че е отказал всякакво съдействие, както и че при многократните последващи обаждания, е отказал категорично да се яви пред нотариус и да съдейства за изповядване на сделката. Твърди, че не е отказал никакво съдействие. Сочи, че причина за неявяването му пред нотариус е обстоятелството, че е направил отказ от наследството на починалата му майка И.И.Ч., вписан в особената книга на Софийски Районен Съд под №1466/15.11.2017г. по гр.д. №80286/2017г. Това обстоятелство не му позволявало да се яви пред нотариус за изповядване на сделка с ищеца, тъй като вече не е съсобственик на описания по-горе лек автомобил.

          Заявява, че не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Противопоставя се на направеното доказателствено искане за допускането до разпит на един свидетел.

          Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск изцяло като недопустим и неоснователен. Претендира и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорари, за което ще представи допълнително и списък на направените разноски съгласно чл.80 от ГПК. Представя писмено доказателство.

          С писмена молба с вх.№13095/31.05.2018г., ищецът, чрез пълномощника си, предвид направеното изявление в отговора на исковата молба и представените доказателства към него, на основание чл.212 ГПК, във връзка с чл.56 ал.1 от ЗН и в законоустановения срок – първото заседание за разглеждане на делото - е предявил инцидентен установителен иск с искане да бъде прогласена недействителността на направения от ответника отказ, постановен по гр.д. №80286/2017г. на СРС, вписан в особената книга на съда под №1466/15.11.2017г., тъй като същият е извършен след като наследството вече е било прието. Сочи съдебна практика. Твърди, че ответникът и към настоящия момент се ползва от процесния автомобил по отношение, на който се иска обявяване на предварителния договор за окончателен. Твърди, че ответникът сключва застраховки и заплаща данъците, дължими за леката кола. Твърди, че освен това преди да заяви отказа си от наследство, ответникът лично е изнесъл голяма част от имуществото на наследодателката си в собствения си апартамент, с които фактически действия е приел наследството по реда на чл.49 ал.2 ЗН.

Ищецът е заявил искане за доказване на твърденията си по предявения инцидентен установителен иск да бъде допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане. Ако ответникът изрично признае констатираните обстоятелства, моли да бъдат отделени за безспорни като се даде ход на делото по същество и се уважат предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

По предявения от ищеца инцидентен установителен иск, ответникът в съдебно заседание изрази становище, че същият следва да бъде приет, тъй като е своевременно подаден. Заяви, че не вижда какво отношение има този иск към основния иск – за обявяване на договора за окончателен. Не оспорва твърденията, че ползва лекия автомобил и че заплаща застраховки и данъци. Не оспорва и другите обстоятелства, изложени от ищеца, във връзка с предявения инцидентен установителен иск.

          С протоколно определение от 03.07.2018г., постановено в производството по делото, на основание чл.212 от ГПК е приет за съвместно разглеждане в настоящият процес, предявения от ищеца инцидентен установителен иск с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН с искане да бъде прогласена недействителността на направения от ответника отказ от наследство, постановен по гр.д. №80286/2017г. на СРС, вписан в особената книга на съда под №1466/15.11.2017г.

          Съдът, след като се запозна с твърденията на ищеца и становището на ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          По предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН:

          Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.56 ал.2 от ЗН.

          По съществото си искът е основателен, по следните съображения:

          С писмения отговор на исковата молба, ответникът е представил Съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, от което е видно, че ответникът К.Г.Ч. е подал молба с вх.№2028504/10.11.2017г., с която се отказва от наследството на наследодателя му И.И.Ч., с ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 27.09.2017г. и че отказът му е вписан в особената книга на съда под №1466/15.11.2017г.

          С молбата, с която е предявил инцидентния установителен иск, ищецът е изложил твърдения, че ответникът и към настоящия момент се ползва от процесния автомобил по отношение, на който се иска обявяване на предварителния договор за окончателен; че ответникът сключва застраховки и заплаща данъците, дължими за леката кола; че ответникът лично е изнесъл голяма част от имуществото на наследодателката си в собствения си апартамент.

          Тези твърдения не са оспорени от ответника. В съдебно заседание същият изрично заяви, че не ги оспорва.

          Предвид горното, съдът приема, че в конкретния случай, извършените от ответника действия, несъмнено не само предполагат, но и установяват неговото намерение да приеме наследството на починалата си майка и негов наследодател. Налице е приемане на наследството по смисъла на разпоредбата на чл.49 ал.2, изр.1-во, предл.1-во от ЗН /чрез конклудентни действия/.

          При тези данни се налага извода, че отказът от наследството на починалия наследодател е направен от ответника К.Ч. след като той вече е бил приел наследството, оставено от покойната му майка. Това прави отказът му от наследство недействителен.

          Направеният отказ от наследство не е произвел действие и наследството е прието. В този смисъл Решение №577 от 30.09.2010г. на ВКС по гр. д. №732/2010г., IV г. о., ГК на ВКС.

          Инцидентният установителен иск като доказан и основателен ще следва да се уважи.

        По предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил и във връзка с нормите  на  чл.362-364 от ГПК.

Така предявеният иск е допустим, тъй като всеки може да предяви иск, за да защити правата си, които счита, че са нарушени.

За да се уважи искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД следва да са налице елементите от фактическия състав на тази разпоредба, а именно: писмено съглашение, съдържащо всички клаузи на договор за продажба, изпълнение на задълженията на купувача, както и доказано право на собственост на продавача.

Според разрешението, дадено в чл.19 ал.3 от ЗЗД,  във връзка с чл.19 ал.1 от ЗЗД и чл.362 ал.1 от ГПК, съдебното решение замества  несключения окончателен договор (“договорът се счита   сключен“ – чл.19 ал.3  от ЗЗД) в нотариално заверена форма. Това означава, че при постановяване на решението съдът е този, който следва да провери дали са налице законовите предпоставки за това.

В конкретния случай и въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че предявеният иск е основателен. Съображенията за това за следните:

От представения с исковата молба, приет по делото и неоспорен Предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил е видно, че на 01.11.2017г., ищецът Б.Р.Д., в качеството му на купувач и ответникът К.Г.Ч. и неговия баща - Г. Д.Ч., в качеството им на продавачи, са сключили един валиден предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил М.  А 160 ***с ДК №***, рама №***с уговорена цена от 1000,00 лева.

С този предварителен договор страните взаимно са се задължили да сключат окончателен договор в срока по чл.1, а именно до 04.12.2017г., видно от чл.3 от договора.

Съгласно чл.1 от договора продавачите са се задължили в срок до 04.12.2017г. да прехвърлят на купувача правото на собственост върху моторното превозно средство - собственост на продавачите по силата на наследствено правоотношение, като Г. Ч. притежва правото на собственост върху ¾ идеални части, а К.Ч. е собственик на ¼ идеални части.

С чл.2 ал.1 от договора, за получаване на правото на собственост върху лекия автомобил, купувачът-ищецът се е задължил да заплати на продавачите цена, уговорена в лева, в размер на 1000 лева. Продажната цена от 1000 лева е платена от купувача в брой при подписване на договора, като в тази част договорът има сила на разписка, съобразно отразеното в чл.2 ал.2 от договора.

При тези данни, съдът приема, че процесният предварителен договор  съдържа съществените елементи на договора за продажба по смисъла на разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, а именно – предмета на договора и цената на продажбата.

Предварителният договор е сключен в изискуемата се от закона писмена форма в съответствие с изискванията на чл.19 ал.1 от ЗЗД. 

Купувачът-ищецът е изправна страна по договора, тъй като още при сключването му е изпълнил насрещното си задължение за заплащането на уговорената продажна цена. Сумата от 1000 лева е платена от ищеца в брой  при подписване на предварителния договор. Последният има сила на разписка в тази му част.

Не е спорно по делото, че в срока по чл.3, във връзка с чл.1 от предварителния договор - до 04.12.2017г. и до настоящия момент между страните не е сключен окончателен договор в предвидената от закона нотариално заверена форма. Страните не спорят, че на уговорена дата - 01.12.2017г., на предварителната уговорка за среща при нотариус, се е явил единствено първия продавач – бащата на ответника и че същият е бил подготвил всички необходими документи за изповядане на сделката.  

Това дава процесуалното право на купувача-ищеца да предяви пред съда иск за сключването на окончателен договор.

В случая, видно и от доказателствата по делото е, че са спазени и особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността, а именно, че ответникът и неговия баща са собственици на лекия автомобил, предмет на предварителния договор и на настоящия иск. Това се установява от представеното свидетелство за регистрация на лекия автомобил и удостоверение за наследници изх.№5465/09.10.2017г. на Столична община. Видно от регистрационния талон на лекия автомобил е, че същият е бил собственост на И.И.Ч., с ЕГН ********** и е придобит на 11.02.2008г. Регистрираният собственик на автомобила е майка на ответника и съпруга на втория продавач по предварителния договор. Същата е починала на 27.09.2017г., видно от приложеното удостоверение за наследници. Доколкото вещта е придобита по време на брака, тя е преминала по наследство към двамата продавачи при квоти - 1/4 за ответника и 3/4 - за втория продавач.

С оглед уважаването на предявения инцидентен установителен иск, направеният от ответника отказ от наследството, оставеното от покойната му майка, е нищожен и не е породил своето правно действие. Ответникът е приел наследството и е собственик на посочените идеални части от процесния лек автомобил.

Предвид изложеното предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД - за обявяване на предварителния договор за окончателен следва да бъде уважен, като доказан и основателен.

 С оглед уговореното в чл.8 от предварителния договор, ищецът и ответникът ще следва бъдат осъдени да заплати по равно дължимите разноски по прехвърлянето на лекия автомобил, съгласно чл.85 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ и т.11, във връзка с т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и във връзка с чл.97 ал.1, т.1 от ЗННД в размер на 32,25 лева по сметка на РС-Пазарджик, определена върху продажната цена, касаеща ответника по предварителния договор.   

Съгласно чл.45 ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.44 ал.1 от ЗМДТ се дължи данък за възмездно прехвърляне на моторното превозно средство, по постояния адрес на приобретателя, а именно по сметка на Община Септември, в размер на 6,50 лв., представляваща 2,6% върху продажната цена за ответника от 250.

Предвид изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 630,00 лева, съгласно приложените по делото разходни документи.

             По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        

 

Р    Е    Ш   И:

         

          По исковете на Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез И.Г. - адвокат от Софийската адвокатска колегия, съдебен адрес:***, офис №9, адв. И.Г. против К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.56 ал.1 от ЗН и чл.19 ал.3 от ЗЗД:

          ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на направения от К.Г.Ч., с ЕГН ********** отказ от наследството на наследодателя му И.И.Ч., с ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 27.09.2017г., постановен по гр.д. №80286/2017г. на СРС, вписан в особената книга на съда под №1466/15.11.2017г., тъй като същият е извършен след като наследството вече е било прието.

          ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, Предварителния договор за покупко-продажба на лек автомобил от 01.11.2017г., сключен между К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г. Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, 3-та част, бл.31, вх.В, ет.3, ап.86, в качеството им на продавачи от една страна и Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на купувач от друга, в частта, в която К.Г.Ч., с ЕГН ********** прехвърля своите 1/4 (една четвърт) идеални части от правото си на собственост върху лек автомобил М.  А 160 ***с ДК №***, рама №***срещу цената от 250,00 (двеста и петдесет) лева, която сума купувачът е изплатил изцяло при подписване на предварителния договор.

          ОСЪЖДА Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят по равно в полза на РС Пазарджик сумата от 32,25 лв., представляваща такса за придобиването на лекия автомобил по обявения за окончателен предварителен договор.

          ОСЪЖДА Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят по равно в полза на Община Септември местен данък за възмездно придобиване на лек автомобил в размер на 6,50 лева.

          ОСЪЖДА К.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник И.Г. - адвокат от Софийската адвокатска колегия, съдебен адрес:***, офис №9, адв.И.Г. разноски по делото в размер на 630,00 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          На основание чл.364 ал.2 от ГПК да не се издава препис от решението, докато страните не докажат, че са заплатени таксата по прехвърлянето на имота от 32,25 лева и местният данък от 6,50 лева.

 

         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: