Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14
гр.Шумен,28.І.2019
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд ,в закрито съдебно заседание на петнадесети януари
2019г.,
в състав:
Окръжен
съдия:Лидия Томова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Л.Томова
гр.д. № 354/2018г.по описа на ШОС ,за да
се произнесе,взе предвид следното:
Гр.д.
№ 354 за 2018г. е образувано пред Окръжен съд Ш. ,по искова молба на Н.Н.К.,с
ЕГН **********,***,чрез проц.пълномощник адв.Г.И.,***,
с
предявен против Национална агенция по приходите/НАП/,ЕИК **********,*** и
Държавен фонд”Земеделие”/ДФЗ/-гр.С.,бул...,установителен иск, с правно
основание по чл.439ал.1 от ГПК вр. с чл.124 ГПК,с цена на иска 171866,83 лв,за
признаване за установено,че ищецът не дължи на първия
ответник-НАП-взискател по ИД №
260/2016г. по описа на ЧСИ Р.Р. ,както и на втория ответник-ДФЗ,кредитор по
изпълнителните листи,въз основа на които
е образувано изп.дело № 260/2016г. на ЧСИ Р.Р. ,задълженията по
описаните изпълнителни листове и образуваното изпълнително дело,поради това,че
същите НЕ подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по
давност.
Ищецът
излага в исковата си молба,че по силата на изпълнителен лист,издаден на
23.V.2003г.от Районен съд –С./СРС/ ,на основание съдебно решение по гр.д. №
3773/2003г. на СРС,бил осъден да заплати на втория ответник ДФ”Земеделие”,сумата
29999,52 лв,ведно със законната лихва върху нея,считано от 30.ІV.2003г. до
окончателното изплащане,както и сумата от 2452 лв -изтекла лихва до
29.ІV.2003г. и сумата 662,50 лева- годишна лихва до 15.ІХ.2001г.;
По силата на изп.лист,издаден на
23.V.2003г. от СРС ,на основание съдебно решение № 3775/2003г. на СРС ,ищецът
бил осъден да заплати на същия ответник сумата от 6198 лв,ведно със законната
лихва върху нея ,от 30.ІV.2003г. до окончателното плащане,както и сумите от 115
лева изтекли лихви за периода 8.ІІІ.2002г-15.Х.2002г.
и мораторна лихва в размер на 436 лв,за периода 16.Х.2002г.-30.ІV.2003г.;
По силата на изпълнителен
лист,издаден на 11.VІІІ.2003г. от СРС,на основание съдебно решение по гр.д. №
3785 за 2003г. ищецът бил осъден да заплати на втория ответник сумата 13800 лв
главница,305 лв лихва и 1128 лв лихва.;
По силата на изпълнителен
лист,издаден на 18.ІІ.2004г. на Районен
съд-София въз основа на съдебно решение по гр.д. № 407/2004г. на СРС,ищецът бил
осъден да заплати на втория ответник сумата 16180 лв,ведно със законната лихва
върху нея,считано от датата на подаване на молбата до окончателното
плащане,както
и сумата от 708,50 лв лихва за забава.
Въз основа на издадените от СРС
изпълнителни листи по посочените дела, водени от ДФЗ срещу ищеца,през 2006 и
2007 г. били образувани две изпълнителни дела при държавен съдебен изпълнител
при НПРС Е.Х.,а именно: ИД №
20073620400045 и ИД № 20063620400100.Поради липса на искания на взискателя за
извършване на изпълнителни действия в рамките на две години,и двете
изпълнителни дела били прекратени на основание чл.433ал.1,т.8 от ГПК.ИД
45/2007г. било прекратено със съобщение с изх.№ 3619/25.Х.2016г. ,а ИД №
100/2006г.-прекратено със съобщение с изх.№ 2585/16.VІ.2017г.
На 15.ХІІ.2016г.,въз основа на
изброените по-горе четири изпълнителни листи,било образувано ново изпълнително
дело № 20169310400260 по описа на ЧСИ Р.С.Р.,с
район на действие ШОС,рег. № 931,с взискател по изпълнителното дело първия
ответник-НАП-София. С покана за доброволно изпълнение
изх.№329/19.І.2018г.,получена от ищеца на 4.ІІ.2018г. ,последният бил поканен да заплати доброволно по сметката
на ЧСИ сумата 171866,83 лв/сто седемдесет и една хиляди осемстотин шестдесет и
шест лева и 83 стотинки/,представляващи главници и лихви на основание четирите
издадени изпълнителни листи,разноски по изп.дела и такси по Тарифата на ЧСИ.
След направена справка при ДСИ Е.Х.
при НПРС било установено следното:Последното валидно изпълнително действие по
ИД № 100/2006г. било извършено на 30.VІІІ.2006г.,а именно-запор по банкова
с/ка.Последното валидно изпълнително действие по ИД № 45/2007г. било извършено
на 23.І.2008г.-опис на нива.
При така изложените обстоятелства
,ищецът твърди ,че задълженията му по
процесните изпълнителни листи са погасени поради изтекла общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД.По силата на чл.116 б.”в” от ЗЗД ,с предприети
действия по принудително изпълнение давността била прекъсната,след което започва
да тече нова давност,а съгласно на чл.117ал.2 от ЗЗД,когато вземането е
установено със съдебно решение,новата давност всякога е пет години.Оттук ищецът
счита,че от последните валидно извършени
действия на съдебния изпълнител е започнала да тече нова 5-годишна давност,в
какъвто смисъл имало произнасяне и на
ВКС в т.10 от ТР № 2/26.VІ.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГК на ВКС и тази
давност е настъпила/изтекла,преди образуването на новото изпълнително дело № 20169310400260 по описа на ЧСИ Р.С.Р.,за
същите вземания.
С оглед на всичко изложено,както
и поради липса на законова компетентност
у ЧСИ за установяване факта на изтекла погасителна давност,което може и следва
да стане само по съдебен ред,ищецът завежда настоящия иск по чл.439 ал.1 от ГПК
вр. с чл.124 от с.з. и моли да бъде признато за установено спрямо
НАП-София-взискател по ИД № 260/2016г. по описа на ЧСИ Р.Р.,както и спрямо
кредитора по изпълнителните листи,основание за образуване на същото
изпълнително дело-ДФ”Земеделие”,че задълженията по описаните изпълнителни листи
и по образуваното изпълнително дело не подлежат на принудително изпълнение
поради погасяването им по давност.
Постъпил е писмен отговор на исковата молба,по реда на чл.131 от ГПК,от
втория ответник,с който оспорва исковата претенция като неоснователна и
недоказана.Възразява,че вземанията по процесните изпълнителни листи в негова
полза не са погасени по давност,тъй като с образуването на двете изпълнителни
дела при ДСИ-Нови пазар,през 2006 и 2007г. започнала да тече нова петгодишна
давност,а ищецът не бил упражнил правото си по време на тези изпълнителни дела
да
предяви отрицателни изпълнителни искове срещу вземането на ДФЗ или да възрази срещу това вземане,считано
от момента на получаване поканите за доброволно изпълнение от съдебния
изпълнител или да подаде частни жалби до съда,с които да иска отмяна на
определенията,по силата на които са издадени процесните изпълнителни
листове.След прекратяването на изпълнителните дела през 2016г.,за взискателя
започвала да тече нова петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,през който срок взискателят
можело да потърси вземането си.През същата 2016 година,чрез НАП,ДФЗ поискал
образуване на ново изп.дело и такова било образувано-изп.дело №20169310400260
на ЧСИ Р.Р..Счита ,че с образуването на това ново изп.дело отново бил прекъснат срока на
5-годишната погасителна давност на
вземането на ДФЗ срещу ищеца.Позовава се на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на ВС,с което се приема,че погасителна давност не тече,докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.Ето
защо по време на предишните изпълнителни производства давността спряла да
тече,а след предприемане на действията по принудителното изпълнение,чрез
образуване на новото изпълнително дело на ЧСИ Р.Р.,давността била прекъсната
съгласно чл.116,б.”в” от ЗЗД.Освен това, всяко действие от страна на
кредитора,насочено към привеждане в изпълнение на вземането му по законоустановения ред,така и всяко действие на съдебния изпълнител във
връзка с движението на изпълнителното производство,представлявали действия,които в чл.116 от ЗЗД се предвиждали
като способ за прекъсване на давността.
При изложените възражения,съображения
и доводи, моли да бъде отхвърлен иска
като неоснователен и недоказан.
Постъпил е писмен отговор по
исковата молба и от първия ответник-НАП-С.,с който моли да бъде прекратено
производството против него като недопустимо,тъй като ищецът не бил представил доказателства,от които да е
видно,че между него и НАП е възникнало правоотношение, а това се явявало
предпоставка за допустимостта на иска по чл.124 от ГПК.НАП не била процесуално
легитимирана по предявения иск,тъй
като осъществявала единствено функцията
по събирането на частни държавни вземания на ДЗФ. НАП събирала чужди вземания по силата на процесуалната легитимация,която
законът й предоставял и се явявала страна в изпълнителното производство в
качеството си на взискател по силата на законовите разпоредби,които й давали
правомощие да събира по принудителен ред частните държавни вземания ,а не като
носител на самото вземане.
В условията на евентуалност,ако
съдът приеме,че искът е допустим,моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Същият ответник заявява,че
взискателят не е бездействал и не
отговаря на истината твърдението на ищеца-длъжник по изпълнителните
дела,че последното валидно изпълнително действие било извършено през 2008г.В
тази връзка излага следните обстоятелства:
По молба на Агенция за държавни
вземания/АДВ/ било образувано изп.дело 100/2006г. при ДСИ-Н. п.,въз основа на
трите издадени изпълнителни листи,съответно
въз основа на решения по гр.дело №3773/2003г.,3775/2003г. и 3785/2003г.
,всички на СРС. С молба изх. № 10-01-726
от 18.VІ.2007г. било поискано към същото изп.дело да бъде присъединен и
изп.лист от 18.ІІ.2004г. по гр.д. № 407/2004г. на СРС,но вместо това е
образувано ново изпълнително дело под № 45/2007г. на ДСИ-Нови пазар. На
23.І.2008г. ДСИ-Н. п. пристъпил към принудително изпълнение върху недвижими
имоти на ищеца ,с учредена в полза на ДЗФ ипотека,като на посочената дата бил
извършен опис ,а на 9.ХІІ.2008г. била
предявена
пазарната оценка на вещото лице.С обявление № 1/2010г. от ДСИ-Н. п.,имотите
били изнесени на публична продан за периода от 15.ІІІ.2010г.-15.ІV.2010г.Със
съобщение изх.№704/19.ІV.2010г.публичната продан била обявена за нестанала
поради неявяване на купувачи.Насрочени били още две поред публични
продажби,като третата била поискана на
основание чл.494 ал.1 от ГПК,при условията на чл.494ал.2 от ГПК.При тази трета
публична продан за част от имотите били изготвени постановления за възлагане от
8.ХІІ,9.ХІІ и 10.ХІІ.2010г.,които били обжалвани от ищеца-длъжник.Действията на
съдебния изпълнител били потвърдени като законосъобразни с разпореждане от
28.ІІІ.2011г. по гр.д. № 118/2011г. на ШОС,а жалбата на Н.К. била оставена без
разглеждане като недопустима.С определение № 343/2.VІ.2011г. Апелативен съд –В.
потвърдил разпореждането на ШОС.След постановяване на посоченото решение,по
изпълнителното дело била изготвена нова оценка на непродаденото имущество,като
със съобщение от 17.V.2012г. НАП била уведомена,че публичната продан е
реализирана и недвижимите имоти са възложени на трети лица.
С постановление от 1.ХІ.2016г.
производството по изп.дело № 45/2007г. било прекратено на основание
чл.433ал.1,т.8 от ГПК,но прекратяването на изпълнителното производство поради
изтичането на двугодишен срок от последното действие по изпълнението не
означавало,че погасява и правото на
вземане за взискателя. В тази връзка,с молба изх.№ 12-00-279 от 8.ХІІ.2016г. и
въз основа на изпълнителен лист от 18.ІІ.2014г. НАП поискала да бъде образувано
ново изпълнително дело срещу Н.К. ,при ЧСИ Р.Р. и такова било образувано под №
№20169310400260. Впоследствие и изп.дело № 100/2006г. по описа на ДСИ при НПРС било
перемирано и останалите три изпълнителни
листа с молба от 8.VІІІ.2017г. били присъединени по изп.дело № 260/2016г.на ЧСИ
Р.Р.,като по делото били вписани възбрани върху недвижими имоти,собственост на
длъжника.
С оглед на изложеното ,моли
отрицателният установителен иск на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.Претендира да му бъдат присъдени деловодните разноски.
С определение от 23.ХІ.2018г.постановено по реда на чл.140 от ГПК,настоящият
съдебен състав, е прекратил производството
по делото спрямо първия
ответгник-НАП,пради недопустимост,с подробно изложени съображения.Определението
не е обжалвано и е влязло в сила.
В
останалата част ,по отношение оспорените
вземания на втория ответник-Държавен фонд „Земеделие”София по процесните
изпълнителни дела,исковата молба,предявена на основание чл.439 ГПК вр. с чл.124 от с.з.,се явява редовна и
допустима .
След преценка на всички събрани по
делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и на изложените
от двете страни доводи и аргументи,настоящият съдебен състав намира,че разгледана по същество, исковата молба е неоснователна и недоказана,поради следното:
Безспорни по делото,като се
установяват и от представените писмени доказателства,вкл. и тези ,съдържащи се
в материалите по приложените изпълнителни дела,са следните факти и
обстоятелства:
По силата на изпълнителен лист,издаден на
23.V.2003г.от Районен съд –София/СРС/ ,на основание съдебно решение по гр.д. №
3773/2003г. на СРС,ищецът в
настоящото
производство е осъден да заплати на втория ответник ДФ”Земеделие”,сумата
29999,52 лв,ведно със законната лихва върху нея,считано от 30.ІV.2003г. до
окончателното изплащане,както и сумата от 2452 лв -изтекла лихва до
29.ІV.2003г.
и сумата 662,50 лева- годишна лихва до 15.ІХ.2001г.;
На основание съдебно решение №
3775/2003г. на СРС,по силата на което ищецът е осъден да заплати на същия
ответник сумата от 6198 лв,ведно със законната лихва върху нея ,от 30.ІV.2003г.
до окончателното плащане,както и сумите от 115 лева изтекли лихви за периода 8.ІІІ.2002г-15.Х.2002г. и мораторна лихва в
размер на 436 лв,за периода 16.Х.2002г.-30.ІV.2003г.,е издаден изпълнителен
лист от 23.V.2003г.;
Със съдебно решение по гр.д. № 3785
за 2003г. на СРС ищецът е осъден да заплати на втория ответник сумата 13800 лв
главница,305 лв лихва и 1128 лв лихва.На 11.VІІІ.2003г.на основание посоченото
решение е издаден изпълнителен лист.
По силата на изпълнителен
лист,издаден на 18.ІІ.2004г. на Районен
съд-С. въз основа на съдебно решение по гр.д. № 407/2004г. на СРС,ищецът е
осъден да заплати на втория ответник сумата 16180 лв,ведно със законната лихва
върху нея,считано от датата на подаване на молбата до окончателното
плащане,както и сумата от 708,50 лв лихва
за забава.
Съгласно чл.162,ал.4 вр. с ал.2
от ДОПК и чл.87ал.1,т.5 от ЗСДВ, задължението за събирането на вземанията на
ДФ”Земеделие” към ищеца,представляващи частни държавни вземания , лежи върху
НАП.
По молба на НАП,въз основа на
издадените от СРС изпълнителни листи по посочените дела, водени от ДФЗ срещу
ищеца/по същите дела-ответник/,през 2006 и 2007 г. са образувани две
изпълнителни дела при държавен съдебен изпълнител при НПРС Е.Х.,а именно: ИД № 20073620400045 и ИД №
20063620400100. На 23.І.2008г. ДСИ-Нови пазар пристъпил
към принудително изпълнение върху недвижими имоти на ищеца ,с учредена в
полза на ДЗФ ипотека,като на посочената дата е извършен опис ,а на
9.ХІІ.2008г. е предявена пазарната оценка на вещото лице.С обявление №
1/2010г. от ДСИ-Н. п.,имотите са изнесени на публична продан за периода
от 15.ІІІ.2010г.-15.ІV.2010г.Със съобщение
изх.№704/19.ІV.2010г.публичната продан е обявена за нестанала поради неявяване
на купувачи.Насрочени са още две поред публични продажби,като третата е поискана на основание чл.494 ал.1 от ГПК,при условията на чл.494ал.2 от ГПК.При тази трета публична продан за част
от имотите са изготвени постановления за възлагане от 8.ХІІ,9.ХІІ и
10.ХІІ.2010г.,които са обжалвани от ищеца-длъжник.Действията на съдебния
изпълнител са потвърдени като законосъобразни с разпореждане от 28.ІІІ.2011г.
по гр.д. № 118/2011г. на ШОС,а жалбата на длъжника Н.К. е оставена без
разглеждане като недопустима.С определение № 343/2.VІ.2011г. Апелативен съд
–Варна потвърдил разпореждането на
ШОС.След постановяване на посоченото решение,по изпълнителното дело е изготвена
нова оценка на непродаденото имущество,като със съобщение от 17.V.2012г.
НАП е уведомена,че публичната продан е реализирана и недвижимите имоти са
възложени на трети лица.
Поради липса на искания на
взискателя за извършване на изпълнителни действия в рамките на две години,и
двете изпълнителни дела са прекратени на
основание чл.433ал.1,т.8 от ГПК.Съответно ИД 45/2007г. е прекратено с Постановление
на ДСИ при НПРС от 20.ІХ.2016г.,получено от длъжника на 8.ХІ.2016г.,а от
АСДВ-на 1.ХІ.2016г, а ИД № 100/2006г.е прекратено с Постановление от
14.VІ.2017г.на с.ДСИ,съобщено на длъжника на 27.VІ.2017г.,а на НАП-на
23.VІ.2017г.
На 8.ХІІ.2016 г. ,по молба на НАП,
на основание представения изпълнителен лист,издаден
на 18.ІІ.2004г. по съдебно решение по гр.д. № 407/2004г. на СРС,
е
образувано
ново изпълнително дело № 20169310400260 по описа на ЧСИ Р.С.Р.,с район на
действие ШОС,рег. № 931. След перемпцията и на ИД № 100/2006г.по описа на ДСИ
при НПРС,прекратено със съобщение с изх.№ 2585/16.VІ.2017г. , с молба от
8.VІІІ.2017г. останалите три изпълнителни листа са присъединени по изп.дело №
260/2016г.,като по това изпълнително дело са
вписани възбрани върху недвижими имоти,собственост на длъжника.
С покана за доброволно изпълнение
изх.№329/19.І.2018г.,получена от ищеца на 4.ІІ.2018г. ,последният е поканен да заплати доброволно по сметката
на ЧСИ сумата 171866,83 лв/сто седемдесет и една хиляди осемстотин шестдесет и
шест лева и 83 стотинки/,представляващи главници и лихви на основание четирите
издадени изпълнителни листи,разноски по изп.дела и такси по Тарифата на ЧСИ.Дължимостта на тези суми е
оспорена с отрицателния установителен
иск по настоящото производство,съдържащ направено възражение за изтекла в полза
на длъжника погасителна давност.
Спорните моменти по делото са от
правно естество и са свързани с началото на давността,предпоставките и
основанията за спиране на давността
почл.115 б.”ж” от ЗЗД,прекъсването на давността по чл.116 б”в” от ЗЗД ,последиците от спирането и прекъсването на
давността и моментът,от който започва да тече нова погасителна давност.Отговорът
на тези спорни въпроси обуславя извода за изискуемост,респ.дължимост или не на
процесното вземане.
При така установената фактическа
обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбите на чл.115 и 116 от ЗЗД
имат императивен характер и не подлежат на разширително тълкуване.Въпреки
необходимостта от ограничителното им прилагане, създадена е задължителна
тълкувателна съдебна практика във връзка с приложението на посочените
норми,уреждащи режима на давността,касаеща спирането на давността,както и
за естеството на действията за принудително изпълнение,с предприемането на
които давността се прекъсва.Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази
както с приложимия закон,така и с тази практика по неговото тълкуване,свързани
с конкретните установените по делото факти и обстоятелства и направените
твърдения и възражения на страните.
Съдът намира за незаконосъобразни изложените в
отговора по исковата молба съображения на ответната страна и взискател по изпълнителните дела
ЗФ”Земеделие”,че бездействието на длъжника по тях и ищец
в настоящото производство Н.К. след
образуването на изпълнителните дела през 2006 и 2007 година дава основание да
се счита,че 5-годишната погасителна давност не е прекъсната.Обстоятелството
,че „с получаването на поканата
длъжникът е разполагал с цели пет години да предяви отрицателен изпълнителен иск
или пък да иска обезсилването на изпълнителните листове,като обжалва
определението ,с което е допуснато издаването на тези изпълнителни листи”,е
ирелевантно и не води до твърдените от
ответника-взискател последици,а именно ,прекратяване по давност на правото на иск на ищеца-длъжник , срещу
ДФ”Земеделие”...и в този контекст –непогасяване по давност на процесното вземане,респ.неоснователност
на иска . Законодателят по никакъв начин
не свързва основанията за спиране или прекъсване на погасителната давност с
бездействие на длъжника по изпълнителните дела,а само с липсата на предприети действия за принудително изпълнение от страна
на взискателя,който е носител на изпълнителното
притезание.Последният от своя страна не е обжалвал постановленията на ДСИ за
прекратяване на изпълнителните дела.
През процесния период,обхващащ времето от
образуване на четирите изпълнителни дела от ДСИ при НПРС, до образуването на
новото изп.дело №260/2016г. по описа на ЧСИ Р.Р.,имащи за предмет
принудителното изпълнение на оспорените процесни вземания ,са съществували два тълкувателни акта на ВС ,касаещи
разпоредбите на чл.115 и 116 от ЗЗД,уреждащи режима на давността в българското
гражданско право.Първият от тях е Постановление на Пленума на ВС № 3/18.ХІ.1980 г.на ВС на РБ,а вторият –ТР №
2/26.VІ.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,което в т.10 прогласява ППВС № 3/1980г. за загубило сила. Т.е.
отмяната на ППВС №3/1980г. настъпва на 26.VІ.2015г.Законът не е предвидил
момент,от който започват да действат ,респ.отпада действието на тези
тълкувателни актове,но правната логика
налага извода,че съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР,преди същите да са постановени и
обявени преди това. Разрешението на този проблем е дадено с постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на
ВКС,ГК,ІV Г.О.,което настоящият съдебен състав възприема изцяло.В същото е посочено,че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР,те имат обратно
действие и даденото от тях тълкуване
важи от момента,в който правната норма е влязла в сила.,т.е.счита се ,че тя още
тогава е имала съдържанието,което впоследствие
е посочено в тълкувателните актове. Не така обаче стои въпроса с т.нар.
последващи тълкувателни актове.Такива тълкувателни ППВС и ТР са онези,с
които по налагащи се причини и промени
се постановява изоставянето на вече дадено тълкуване и въприемане на ново такова,по
едни и същи действащи норми.Тези
тълкувателни актове според цитираното решение на ВКС се състоят от две части.С
първата се дава новото тълкуване на правната норма,а с втората се обявява за
загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тази втора част поражда действие от момента на
постановяване на новото ТР. „В тези
случаи,ако преди постановяването на новото ТР са се осъществили факти,които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение,които са породили правните си последици,то тези
последици,то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР,което е било действащо към момента на настъпването
на последиците”.
ТР № 2/26.VІ.2015г. по тълк.дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС,което в т.10 прогласява ППВС № 3/1980г. за загубило сила ,се явява
именно такъв последващ тълкувателен акт,поради което няма обратно действие. Т.е. ППВС № 3/1980 г. е преустановило действието
си на 26.VІ.2015г. и дадените с него тълкувателни разрешения са задължителни за времето преди отмяната му,а ТР № 2/26.VІ.2015г.на ВКС ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на гореизложеното,в
разглеждания случай следва да се отчетат
разликите между двата тълкувателни акта
и действието им спрямо настъпилито до постановяването,респ.отмяната им правни
последици в процесните правоотношения.
С ППВС № 3/1980г.се приема , че
погасителната давност не тече,докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Следователно, по време на
изпълнителното производство , от образуването на изпълнителните дела на ДСИ при
НПРС през 2006 и 2007 г.,до 26.VІ.2015г.,
когато е отменено ППВС № 3/2013г ., погасителната давност спрямо процесните
вземания е спряла да тече.Моментът на
преустановяване на спирането на погасителната давност за същите вземания е
26.VІ.2015г. и от този момент започва да тече новата погасителна давност .
По време на периода,в който давността за вземанията е спряла да
тече,бездействието на кредитора не е пасивност,от която той може да търпи
санкция,свързана с тази давност.
Изводът,който се налага е,че от 26.VІ.2015г.,когато е отпаднало спирането
на давността, за процесните вземания не
е изтекъл 5-годишния срок на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
При това положение ,съдът намира за
безпредметно обсъждането на останалите поставени правни проблеми,съдържащи се в твърденията по
исковата молба и във възраженията по нея,като напр.откога е прекъсната
давността и откога е започнала да тече нова погасителна давност,кои точно
предприети принудителни действия могат валидно да прекъснат давността кои са
последните принудителни действия на взискателя или съдебния изпълнител,които я
прекъсват и пр.Тези въпроси намират отговор в ТР № 2/26.VІ.2015г. по тълк.дело №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС,което,както вече беше изложено, се прилага за в бъдеще ,т.е.
касае отношенията между страните след/от
26.VІ.2015г. до завеждането на исковата молба на 8.Х.2018г,. респ.настъпилите
факти и обстоятелства до приключване на настоящото дело,съгл.чл.235ал.3 ГПК.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,съдът намира,че оспорените с исковата молба вземания спрямо ищеца не са погасени по давност и са
изискуеми и ликвидни .Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен и недоказан,поради
което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, ищецът следва
да заплати на ответника Държавен фонд
„Земеделие”направените от последния деловодни разноски в размер на 120/сто/
лева,за юрисконсултско възнаграждение,както и да заплати по сметка на Окръжен съд –Ш. държавна такса в
размер на 6875лв/шест хиляди осемстотин седемдесети пет лева/ върху цената на
отхвърления иск,която съдът е пропуснал да събере предварително.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и
недоказан предявения от Н.Н.К.,с ЕГН **********,адрес:с***,с проц.пълномощник
адв.Г.И.,***, против ответника Държавен фонд”Земеделие”/ДФЗ/-седалище и адрес
на управление:гр.София,бул...,
отрицателен
установителен иск, с правно основание по чл.439ал.1 от ГПК вр. с чл.124 ГПК,за
признаване за установено,че ищецът не дължи на ответника ДФЗ,кредитор по
изпълнителните листи,въз основа на които
е образувано изп.дело № 260/2016г. на ЧСИ Р.Р., Р.С.Р.,с район на
действие ШОС,рег. № 931,сумата 171866,83
лв/сто седемдесет и една хиляди
осемстотин шестдесет и шест лева и 83 стотинки/-парични
задължения по посоченото изпълнително дело,поради това,че същите вземания не
подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА същия ищец да заплати на същия
ответник направените от последния деловодни разноски в размер на 100/сто/
лева,за юрисконсултско възнаграждение,а на държавата да заплати държавна такса
по сметката на Окръжен съд-Шумен ,върху
цената на отхвърления иск,която държавна такса възлиза на 6875лв/шест хиляди
осемстотин седемдесети пет лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд –Варна ,в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: