Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 02.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 459 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000304
от 03.05.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на Ж.Г.П. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лв.
Жалбоподателят Ж.Г.П.
моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен,
незаконосъобразен и постановен в нарушение на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби – посоченият в НП Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) бил с дата различна от датата на
съставянето му, била налице неяснота относно нарушението и обстоятелствата, при
които се твърди че е извършено и наличието на животно на пътя не било
предвидимо препятствие.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят Ж.Г.П., не се явява. В писмена Молба сочи, че
поддържа изложеното в Жалбата.
В
съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 15.04.2019 година около 20.30 часа на кръстовището
на улиците „Сан Стефано” и „Княз Борис І” в град
Свиленград, област Хасково, движещият се по улица „Сан Стефано”
в посока магазин „Жанет”, собственост и управляван от жалбоподателя лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Корола” с държавен
регистрационен номер Х 88 99 КМ, блъска домашно животно (магаре), което е
оставено без надзор от собственика му Шидер Г. Шидеров и преминава на пътното платно внезапно от ляво на
дясно. В резултат на случилото се по моторното превозно средство (МПС),
управлявано от жалбоподателя има нанесени материални щети – деформирани преден
калник, броня, преден ляв калник и врата, предно панорамно стъкло, заден ляв
калник и таван и счупени лява странично огледало и осветително тяло. Във връзка
със случилото се пътно-транспортно произшествие (ПТП) на место пристигат свидетелите
Д.Н.Д. и Д.Т.И. ***) след разпореждане от дежурния в РУ – Свиленград. На место
двамата свидетели констатират, че жалбоподателят поради несъобразена скорост
при възникнала опасност на пътното платно не е могъл да намали или спре и е
блъснал магарето, което няколко часа след инцидента умира. П. е изпробван за
алкохол с техническо средство, което отчита 0.00 промила.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д. – Младши автоконтрольор,
ІІ степен в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, на следващия ден – 16.04.2019 година изготвя
Докладна записка и съставя против жалбоподателя П. и в негово присъствие АУАН с бланков №
0667313, серия Д. Последното процесуално
действие извършва и с участието на свидетеля Д.Т.И.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС със скорост, несъобразена
с пътните условия и при възникнала опасност на пътното платно не може да намали
или да спре, поради което предизвиква ПТП, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, която вписва за нарушена. В АУАН са посочени две различни дати и
часове на извършване на процесното нарушение –
16.04.2019 година в 03.30 часа и 15.04.2019 година около 20.30 часа. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Ж.П., който сочи че
няма възражения против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ
- Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното
НП №
19-0351-000304 на 03.05.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
сочи че деянието е извършено на 15.04.2019 година около 20.30 часа, че
санкционният акт е издаден на база АУАН № Д667313 от 15.04.2019 година и налага на
жалбоподателя П. административно наказание „Глоба” в размер на
200 лв. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 14.06.2019 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана
лично от нарушителя.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Н.Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-3874
от 03.07.2019 година, видно от което
Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, видно от която е санкциониран с влезли в сила НП за две
нарушения по ЗДвП през 2008 година и през 2010 година, както и че има множество
наложени санкции с Фишове и наложена принудителна административна мярка.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата
е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете,
с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 16.04.2019 година актосъставителят Д.Н.Д. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ
степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково и е работил като „охрана
на обществения ред” в автопатрул, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, а група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид
изложеното актосъставителят Д.Н. Драгано безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2
и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Към
момента на извършване на процесното деяние, жалбоподателят
е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО
следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва
това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят П. не се е противопоставил
и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
- Констатира се че за датата на
извършване на нарушението в АУАН са посочени две дати и два часа - 16.04.2019
година в 03.30 часа и 15.04.2019 година около 20.30 часа. Нарушен е чл. 42,
т. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН съдържа две дати на извършване на нарушението. Това
е грубо процесуално нарушение, тъй като от една страна не е предявено коректно
обвинение на нарушителя за датата и часа на установеното нарушение, а от друга
страна - компрометира доказателствената стойност на АУАН, който е приложен към Административната
преписка (АНП). При това положение Съдът не може да кредитира за достоверна
датата на твърдяното от АНО нарушение поради което и по същество следва да се
приеме, че въобще не е доказано по делото кога е извършено нарушението.
Датата на нарушението
е част от главния факт в административнонаказателното производство
и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният
момент, който законът свързва с възникване на отговорността
на дееца. От обективна страна административното нарушение се характеризира
с дата, респ. период на осъществяването
си, която следва да бъде
посочена в АУАН и НП. Посочването на този факт
относно обективната страна на административното
нарушение е от значение както за защитата на
административнонаказания субект,
който има право да научи
всички установени елементи на вмененото
му нарушение, за да организира
защитата си, но има значение
и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване
на всеки един от елементите
(обективна и субективна страна) на твърдяното нарушение.
Наличието на две дати в
АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, датата на извършване на деянието
представлява задължителен елемент при описание
на същото. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното
деяние. В случая е компрометирана доказателствената стойност на
официалния документ – АУАН, приложен към АНП, поради което и следва да се
приеме, че въобще липсва дата на установяване на административното нарушение.
Датата на извършване
на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения
Акт, така и за издаденото
въз основа на него НП и липсата й или посочването
на различни дати е нарушение на императивните разпоредби съответно на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН, което
е съществено, тъй като води до
невъзможност да се установи кога
точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, а това пряко накърнява
правото му на защита.
ЗАНН изисква този формалистичен подход. Това е така защото в настоящото производство не може да се поправят грешки, допуснати на административната фаза, пък били те технически,
очевидни или явни. В административнонаказателното производство е непознат
института на фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването
на такава когато се касае до дата на извършване
на деянието, посочена в АУАН или НП, тъй като тази дата е задължителен и изключително важен реквизит ( както вече бе посочено). Именно към тази дата Съдът следва
да гради изводите си за материалната и териториалната компетентност на
актосъставителя и наличието на съществуващ в нормативната уредба състав на
административно нарушение. Т.е. неточното, непълното или грешното посочване на
тази дата винаги е съществено процесуално нарушение. Извеждането на датата
на нарушението от други
доказателства по делото е недопустимо. Ако се
приеме обратното то би се стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се
извличат изводите на АНО. Издаденото НП с посочване на точната дата на
извършеното нарушение не санира допуснатия порок при съставянето на АУАН поради
което и НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Констатираното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
-
Настоящата
инстанция намира, че би било необосновано и неправилно да се приеме, че е
налице движение с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
винаги, когато има настъпило ПТП. Т.е. съгласно § 6 от ДР към ЗДвП, т. 37:
„Препятствие на пътя” е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението.”. За да е налице нарушение
на чл. 20, ал. 2 от закона е необходимо да се установи по безспорен начин, че
водачът е управлявал пътно превозно средство (ППС) със скорост, несъответстваща
на конкретните условия, бидейки длъжен да съобрази поведението си с
предвидимите препятствия по пътя, т.е. следва да бъде установено
обстоятелството дали водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди конкретните
усложнения, съответно дали е положил дължимата грижа, независимо от която е
настъпил вредоносен резултат. В конкретния случай, както вече бе посочено,
нарушителят е санкциониран за това, че при избиране на скоростта на движението
не се е съобразил с пътните условия. Изискването за съобразяване на
скоростта цели да обезпечи
възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т.е.
следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС със
скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие
съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка. Несъобразената скорост не е
абсолютна величина и единствено възникването на ПТП не може само по себе си да
обоснове, че то е в пряка причинно-следствена връзка със скоростта, още повече
че свидетелите Д. и И. не са очевидци на деянието, а
обективните признаци на нарушението извеждат
по предположения, които в съдебно заседание наказващият орган не доказа. В
случая, се установява, че внезапно на пътното платно се
е появило магаре, което не е било „предвидимо препятствие” по пътя. В този
смисъл наличието на животно на пътя не се явява предвидимо препятствие,
напротив – било е предпоставка за ПТП или друг инцидент, какъвто е процесният случай. За пълнота следва да се посочи, че пътен
знак, предупреждаващ за животни в близост до мястото на ПТП-то няма. Отделно от
това нелогично и противоречащо на нормалната човешка логика е обстоятелството
на пътното платно да има магаре. Местонахождението на магарето в обхвата на
пътя, без надзор от страна на водача му, е в нарушение и на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП, което подкрепя довода на настоящия Съдебен състав, че това препятствие на
конкретното място е непредвидимо. Всичко това сочи, че не е осъществен съставът
на нарушението, както от обективна страна, така и от субективна страна, тъй
като водачът не е предизвикал ПТП виновно, поради което НП подлежи на отмяна.
-
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП гласи: „Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини ПТП, се наказва с Глоба
в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”. От цитираните
законови текстове може да се направи извод, че за пълното описание на процесното нарушение в текста на АУАН и НП следва да
фигурират няколко групи факти: 1. с каква скорост се е движил водачът; 2. с
какво не е съобразена тази скорост (атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на ПС, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост); 3. причинено ли е ПТП; 4. в какво се
изразява причиненото ПТП (предизвикване на нараняване или смърт на хора,
повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети). В
настоящия случай част от относимите към нарушението
факти не са посочени в текста на АУАН и НП, т.е. не е пълно описанието на процесното нарушение и не са посочени всички обстоятелства
при които то е извършено:
-- В АУАН и НП не е посочена скоростта, с
която се е движил водачът. Това обстоятелство само по себе си води до
невъзможност да се извърши преценка дали тази скорост е „съобразена” по смисъла
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Вярно е, че при самостоятелно ПТП установяването на
скоростта, с която се е движил автомобилът, е по-трудно, но няма пречка да се
съберат данни от водача за скоростта, която се е движил и ако наказващият орган
не е съгласен с неговите твърдения да събере доказателства, които ги оборват.
-- Съгласно разпоредбата
на § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП, ПТП е „събитие, възникнало в процеса на движението на ППС
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.”. В този смисъл причинената смърт
на магарето не може да се квалифицира като ПТП, тъй като за да се квалифицира
едно събитие като ПТП, същото следва да има за резултат нараняване или смърт на
хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Такъв резултат да е настъпил няма посочен в обжалваното НП. Единственият
безспорен между страните резултат е смъртта на животното, което по принцип не е следвало да бъде на пътното платно.
Описанието на материалните щети по лекия автомобил в Докладната записка на свидетеля
Д., както и споменаването за наличие на такива (без да са конкретизирани и
индивидуализирани) в АУАН, не променя горните изводи на Съда.
-- В описателната част на нарушението
липсва каквато и да било конкретика с какво по-точно от пътните условия не се е
съобразил водачът. И към момента може единствено да се предполага какви са били
пътните условия при настъпването на ПТП и с кои по-конкретно такива условия не се
е съобразил водачът. Липсват данни за усложнена или нехарактерна за този
участък от пътя обстановка. Също така не се установи да е имало по-натоварен от
обичайния трафик по това време, за да е трябвало повишено внимание с случая. Нито
един от свидетелите не конкретизира в разпита си, какви са тези условия от
пътната обстановка, с които не се е съобразил при избиране на скоростта
жалбоподателят, за да не може да намали или да спре при възникване на опасност.
В случая се стига до вариант, при който
един нарушител сам трябва да достига чрез тълкуване до нарушението, което е
извършил. Съдебната практика е категорична, че в тези случаи има съществено
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е лишен от
възможността да се защитава адекватно, поради липса на ясно формулирано
нарушение, което му се вменява във вина. Отделно от това, за да се пристъпи
към съставянето на АУАН и издаването на НП, следва нарушението да е конкретно и
ясно установено, без съмнения или неизяснени елементи от него. Конкретният
случай не е такъв. Изложеното също налага извод за отмяна на обжалвания акт.
- На следващо място следва да се отбележи,
че в НП е посочено, че се издава въз основана на АУАН № Д667313 от 15.04.2019 година.
Такъв АУАН с АНП няма приложен, а и не се твърди да е съставен. Приложеният по
делото АУАН е серия Д с № 667313 от 16.04.2019 година. Т.е. НП е
издадено въз основа на несъществуващ АУАН, което води до отмяна на
обжалвания акт. Както вече бе посочено в
настоящото производство не може да се поправят грешки,
допуснати на административната фаза, пък били те технически, очевидни или явни.
В административнонаказателното производство е непознат института на фактическа
(техническа) грешка и е недопустимо съществуването
на такава.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът
би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна. Спазени биха били предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдът не би приел, че посочването на друга
дата по отношение на Акта в НП е съществено процесуално нарушение, тъй като
коректно е посочен № на Акта и серията. Посоченото не би представлявало
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не било налице. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за
отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което би се
явило изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Правилна
би била
и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
При преценка относно осъществяване на
състава на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали
водачът се е съобразил с пътната обстановка, съобразно изброените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП хипотези. Цитираната
норма изисква определено поведение, което следва да имат водачите на ППС с цел
осигуряване безопасността на движението.
В процесния случай административнонаказателната
отговорност на П. е ангажирана поради несъобразяване на избраната от него
скорост с пътните условия. След като е
възприел пътните условия, П. е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на
автомобила си с влиянието на тези фактори и да намали скоростта до величина,
която да му позволи да спре при наличие на предвидимо препятствие на пътя,
респ. да избегне настъпването на вредоносен резултат. Следователно, именно
виновното несъобразяване на скоростта от страна на П. с конкретните условия на
пътя би довело до реализиране на състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Налице би било и ПТП съгласно дефиницията по § 6, т. 30
от ДР на ЗДвП доколкото има повреда на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя. Появата на магарето на пътното платно би била „предвидимо
препятствие”. Деянието не би представлявало престъпление.
От
субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата би
било
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост. За Съда би се наложил
изводът, че П. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпилия укорим резултат вследствие поведението
си. Налице е небрежност като форма на вината – непредпазливост - допустима за
ангажиране на административнонаказателната отговорност.
Нарушението правилно би било съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба. Нормата на чл.
179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП, посочена в НП предвижда, че с посочената в
нея санкция се наказва водач, който поради движение с несъобразена скорост,
причини ПТП, ако деянието не съставлява престъпление. Административното наказание
би било правилно
и законосъобразно определено както по вида
си, така и по
размер, индивидуализиран във фиксирания такъв от
закона, а именно 200 лв. Съдът би намерил, че така наложеният размер на санкцията се явява
съответен на основния критерий по чл.
27 от ЗАНН, а именно тежестта на
конкретното нарушение. Освен това в случая Глобата е посочена в
закона в абсолютно определен размер и оразмеряването й не подлежи на
преценката на АНО. Следователно като е наложил Глобата именно в този размер същият правилно е
приложил закона. Така наложеното с обжалваното
НП административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57
от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административноно
нарушение, процесното
деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало
маловажен случай, според Съда.
За да достигне до този
извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 26.08.2019
година свидетели – Д.Н.Д. и Д.Т.И.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Д.Н.Д.
и Д.Т.И.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000304 от 03.05.2019 година на
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Ж.Г.П. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)