Решение по дело №25/2019 на Районен съд - Малко Търново

          Р Е Ш Е Н И Е

№…     / 03.07.2019 г. град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

М.Търновски районен съд                                        наказателен състав

На  двадесет и шести юни                                                2019година                         В публичното заседание в следния  състав :

 

                                                     Председател :   ЧАНКО ПЕТКОВ

                                    Съдебни заседатели :  1.

                                                                           2.

Секретар: К.М*

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №25 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на M* I**./, родена на*** г.,притежаваща документ за самоличност No***изд. На****г.***** с
адрес: Р* Р**, M*, A* G* *****, против наказателно постановление №***/2018 г. от 05.12.2018г. на  Зам.Началник на Митница Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.4,т.2 и чл.5,ал.1 от Наредба №Н-1/0102.2012г. е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 ог ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение изделия от злато както следва: 13 броя - 31,30 грама; висулки - 9 броя - 7,59 грама; гривни - 7
броя - 15,58 грама; колиета - 6 броя - 15,84 грама, синджир - 1 брой - 6,83 грама и обеци - 33 броя - 26,18 грама, с общ грамаж 103,32 грама, проба 585-14карата,в готов вид, за търговска цел. Цената на златото, проба 14 карата и такава изработка
към 13.07.2018 г. е 68,00 лв. за един грам. Общата пазарна стойност на гореописаните златни изделия е в размер на 7025,76 лв. /седем хиляди двадесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки/.

 

                   

 

         Жалбоподателят редовно призован не се явява лично.                          Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.

          Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

 Съдът намира за установено от фактическа страна следното:               Административно наказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение   сериен *** от 13.07.2018 г. по описа на Митница-Бургас, съставен от С.Г.П. - служител в Агенция „Митници“, на длъжност митнически инспектор при МП„МалкоТърново“, за това ,че при  извършена проверка на  13.07.2018 г„ около 16:40 часа, на трасе за обработка на входящи автомобили
на МП „Малко Търново“, от Република Турция за Република Румъния е пристигнал лек
автомобил, марка „V**“, с рег.№***, управляван от румънския гражданин
C* C*D* /К. К* Д./. Заедно с него са пътували
M* I* /М.И./ и E* D* /Е* Д./. При пристигане
на автомобила в зоната за митнически контрол актосъставителят попитал водача и
пътниците на разбираем за тях език-румънски и английски дали имат акцизни стоки, валута, изделия от благородни метали - злато, сребро и стоки в търговско количество за деклариране пред
митническите органи. След получени отрицателни отговори превозното средство е било
отклонено за митническа проверка. Извършена е била частична митническа проверка на
превозното средство и пътническия багаж в присъствието на всеки един от
собствениците им. В хода на проверката, в ръчната лична чанта и в куфара на M*
I* /М.И./, е установена недекларирана по надлежния ред стока,
представляваща бижутерия - златни изделия. Същите са били претеглени в нейно
присъствие на електронна везна, марка „В**”, модел В**, сериен №****.
Установено е, че общото количество на бижутата е 100 грама и представляват, както
следва:

-      пръстени - 13 броя;

-      висулки - 9 броя;

-      гривни - 7 броя;

-      колиета - 6 броя;

-      синджир за врат - 1 брой;

-      обици - 33 броя.

Недекларираната стока е задържана с разписка № ***13.07.2018 г.

В личната чанта на C* C* D*/К. К*
Д./., са били установени златни изделия, претеглени на електронна везна, марка
„В**, модел В*, сериен №****. Установено е общо количество 12 грама,
което количество е било върнато на лицето.

В личната ръчна чанта на E* D* /Е* Д./ са установени
златни изделия, които са били претеглени на електронна везна, марка „В*,
модел В**, сериен №******. Установено е общо количество 58 грама, което
количество й е било върнато.

В снето писмено обяснение M* I* /М.И./ заявява, че
откритите при проверката златни бижута са нейна собственост, закупени са от
И*.

За извършените контролни действия е изготвен Протокол за извършена
митническа проверка № **/13.07.2018 г.

С цел установяване вида, пробата, грамажа и общата пазарна стойност на
изделията е извършена оценъчна експертиза от бижутер Т* П* - СД „О*“, гр. Б*. Установено е, че всички бижута са златни изделия, описани както
следва: пръстени - 13 броя - 31,30 грама; висулки - 9 броя - 7,59 грама; гривни - 7
броя - 15,58 грама; колиета - 6 броя - 15,84 грама, синджир - 1 брой - 6,83 грама и
обеци - 33 броя - 26,18 грама, с общ грамаж 103,32 грама, проба 585 - 14 карата, в
готов вид, за търговска цел. Цената на златото, проба 14 карата и такава изработка
към 13.07.2018 г. е 68,00 лв. за един грам. Общата пазарна стойност на гореописаните
златни изделия е в размер на 7025,76 лв. /седем хиляди двадесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки/.

 

 

 

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ вр.чл.4,т.2 и чл.5,ал.1 от Наредба №Н-1/0102.2012г.  Актът  е  преведен на нарушителя от актосъставителя на английски език подписан от нарушителя.

Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН. АНО правилно е приложил и материалния закон. Съгласно действащото законодателство - чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012 г., при пренасяне през границата на страната на благородни метали и
скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия
със и от благородни метали и скъпоценни камъни, в случая бижута и аксесоари от
сплави на злато, същите не се декларират, ако размерът им е до 60 грама. Пренасянето
им над тези размери, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-1, се декларира за целите на
Валутния закон по реда на чл. 9, ал. 1 от същата наредба с декларация за паричните
средства по образец, утвърден от министъра на финансите.

С деянието си M* I*/М.И./ е нарушила разпоредбите на
чл.14а, ал.1 от Валутния закон във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 1
февруари 2012 г. на МФ, с което е осъществила състава на чл. 18, ал. 1 от Валутния
закон.

M* I*/М.И./ не е декларирала пренасяните от нея златни
изделия съгласно разпоредбите на чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон и Наредба № Н-1
от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митническите регистри по чл.10а от ВЗ - за краткост - Наредба № Н-1.

На митнически пункт „Малко Търново” има указателни табели, на които на
няколко езика е указано включително и на румънски език,  че пътниците са длъжни да декларират пренасяните от тях златни изделия с общо тегло над 60 грама. M* I*/М.И./ е била длъжна да декларира пренасяните от нея изделия от злато, осигурена й е била такава
възможност с отправеното запитване от митническия служител дали има за
деклариране валута и валутни ценности, но не е направила това. Предвид това
приемам, че деянието е извършено виновно.

Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя.Видно от акта ,същият е преведен от актосъставителя П.. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 20 Юг., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.20 Юг. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство.

     В съдебно заседание по искане на защитата на жалбоподателя бе допуснат св. К* Д.. .Съдът не дава вяра на неговите показания,тъй като  е в приятелски отношения с нарушителката  и същият е заинтересован от изхода на делото.По искане на АНО бе допусната до разпит и св.В.,която лично е присъствала по време на проверката,самата тя е извършила проверка на И* Д. .Заявява,че акта е преведен от св.П. на английски език.

 Предвид горното съдът намира,че   на 13.07.2018г.,на МП „Малко Търново”, M** /М.И./, родена на****г., притежаваща документ за самоличност No ******, изд. на ***** г. отC****, с адрес: Р* Р*, M*, A* G** 1, BL. A****, не е изпълнила задължението си да декларира с декларация за паричните средства пренасяните от нея златни изделия - общо 103,32 грама, съгласно
разпоредбите на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012 г., с което виновно е осъществила състава на чл.18, ал.1 във връзка с
чл.14а, ал.1 от ВЗ.

 

          Следователно е налице извършването на административно нарушение. Нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят съзнателно е нарушила забраната на закона.

         Относно размера на наложената глоба,съдът намира,че АНО  е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е наложил наказание предвидено в закона.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                           Р      Е     Ш     И   :

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***/2018 г. от 05.12.2018г.на  Зам. Началник на Митница Бургас, с което на M* I* /М.И./, родена на **** г.,притежаваща документ за самоличност No****, изд. на ***г. от C*** с
адрес: Р* Р*, M*, A* G* 1, BL. A****,

за нарушение на чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.4,т.2 и чл.5,ал.1 от Наредба №Н-1/0102.2012г. е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение златни изделия както следва: 13 броя - 31,30 грама; висулки - 9 броя - 7,59 грама; гривни - 7
броя - 15,58 грама; колиета - 6 броя - 15,84 грама, синджир - 1 брой - 6,83 грама и обеци - 33 броя - 26,18 грама, с общ грамаж 103,32 грама, проба 585-14карата,в готов вид, за търговска цел. Цената на златото, проба 14 карата и такава изработка към 13.07.2018 г. е 68,00 лв. за един грам. Общата пазарна стойност на гореописаните златни изделия е в размер на 7025,76 лв. /седем хиляди двадесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки/.

 

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: