РЕШЕНИЕ
№ 14702
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110105288 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
Образувано е по молба от 31.01.2023г., подадена от Г. Д. Д., роден на 06.06.1995г., за
защита от домашно насилие, респективно за издаване на заповед за защита по ЗЗДН, в
негова полза, срещу А. Д., роден на 07.07.1967г., за осъществени от страна на последния
актове на домашно насилие за времето 27.01.2023г.-28.01.2023г., подробно описани в
молбата.
За ответника се твърди, че е баща на молителя, неоспорено от страните.
Ответникът оспорва да е извършил вменените му във вина актове на домашно насилие,
описани подробно в сезиращата молба от 27.01.2023г.г., като на свой ред пресъздава
случилото се между страните.
Със заповед за незабавна защита от 31.01.2023г. съдът е наложил мярка за защита
срещу ответника по чл.5, ал.1, т.1, т.3, предл.1 и 2 от ЗЗДН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото се установява, че страните по делото са син и баща. Не е спорно, че
молителят живее на адрес
След съвкупен и задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства, доводите на страните в настоящото производство, се установява по безспорен
начин, че отношенията между страните са силно изострени и това не се дължи на
заболяването, от което страда молителят. Между тях липсва коректност и диалогичност. По
делото от кредитираните показания на св. Ю. Г., като логични, последователни и
кореспондиращи с писмените доказателства събрани по делото, съдът намира за доказан
твърденият акт на домашно психическо насилие, изразяващо се лишаване на молителя от
достъп до жилището му, достъп до документи, пари и дрехи. Св. Л. И. също потвърждава, че
1
молителят не е имал достъп до жилището си, тъй като ответникът е сменил бравата и не е
предоставил ключ на молителя. Неоснователно се изтъква , че молителят има заболяване,
което му пречи правилно за възприема действителността, т.е., че спрямо него не е извършен
акт на домашно насилие. Заключението на СПЕ сочи, че молителят има диагноза
Параноидна шизофрения, което състояние на молителя може да има наличие на състояния
на страх и агресия, обусловени от „вътрешни убеждения“на Г. за съществуването на
обстоятелства, които не кореспондират напълно с реалността, но това му състояние се
проявява периодично. Извода на съда за осъществено от ответника спрямо молителя
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, не се променя от даденото заключение
на СХЕ, тъй като описаното деяние на ответника от молителя кореспондира с показанията
на св. Л. И. и св.Ю. Г..
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че спрямо ответника, като извършител на
домашно психическо насилие, с нисък интензитет, следва да бъде наложена мярката по чл.
5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице и възможност на
ответника да преосмисли бъдещото си поведение, като на последния следва да се наложи и
глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200 лева, съобразен не само с по-ниската тежест на
деянието, но и с липсата на данни по делото за доходи и имуществото на последния. Съдът
не е обвързан от искането на пострадалия и следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мярката ще
доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
При този изход на спора и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да
осъди ответника да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер
на 25.00 лева. Това е така, защото съгласно чл.11, ал.2 ЗЗДН „при издаване на заповед за
защита съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на
домашното насилие”.
И двете страни по делото претендират разноски. При този изход на спора на молителя
се следват разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, като са доказали
направени такива в размер на 600 лева – заплатено възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие (л.175 от д.), т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителя разноски по делото в размер на 600 лева. При този изход на спора на ответника не
се следват разноски, поради което и искането му за присъждането на такива следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу А. Д., роден на
07.07.1967г., ЛНЧ **********, с адрес: тел. **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА А. Д., роден на 07.07.1967г., ЛНЧ **********, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Д.
Д., роден на 06.06.1995г., ЛНЧ **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Д., роден на 07.07.1967г., ЛНЧ **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на А. Д., роден на 07.07.1967г., ЛНЧ **********, на основание чл. 5, ал. 4
от ЗЗДН, глоба в размер на 200.00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА А. Д., роден на 07.07.1967г., ЛНЧ **********, да заплати по сметка на
2
СРС държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА А. Д., роден на 07.07.1967г., ЛНЧ **********, да заплати на Г. Д. Д.,
роден на 06.06.1995г., ЛНЧ **********, сумата от 600.00 (шестстотин) лева – разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д., роден на 07.07.1967г., ЛНЧ
********** за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл.
20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3