Р Е Ш Е Н И Е
№.…../ 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на седми ноември двехиляди и шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 144 по описа за
К.В.М. и Н.Й.К. са предявили против „П.” ООД –
Свиленград при условията на обективно и субективно съединяване искове по чл.
125, ал. 3 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищците
твърдят, че с Решение от 06.03.2002 г. по ф. д. № 71/
Ответникът „П." ООД
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените от
ищците К.В.М. и Н.Й.К. искове против „П." ООД са с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ. Цитираната
разпоредба урежда правото на напусналия дружеството с ограничена отговорност да
получи дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването. Правото на дружествен дял възниква при
следния фактически състав: прекратяване членството на съдружник в ООД и последното
да не е изплатило доброволно дружествения му дял.
По
настоящето дело не е спорно, че ищците К.В.М. и Н.Й.К. са наследници на В.М.К., починал на 14.05.2014 г. До смъртта си В.М.К. е
бил съдружник в „П." ООД, като е притежавал 42 дяла по 10 лв. от капитала на
дружеството в размер на 5000 лв. съгласно дружествения договор от 07.05.2012 г.
Не
е спорно също така, че към 31.05.2014 г. ответното дружество не е изготвило
междинен счетоводен баланс за определяне дружествения дял на прекратилия
участието си съдружник и съответно не е изплатило на ищците дружествения дял на
наследодателя им. От изложеното се налага извод, че в случая е налице
фактическият състав на чл. 125, ал. 3 ТЗ, обуславящ правото на ищците като
наследници на починалия В.М.К. да получат дружествения му дял в ответното
дружество.
Спорен
по делото е въпросът за размера на дружествения му дял и в частност за начина
на определянето му. Тезата на ищците е, че стойността на материалните активи
следва да се определи по пазарна стойност, докато ответникът поддържа, че
меродавна следва да е стойността на придобиване, т. е. по историческа стойност.
По този въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС. Според Решение №
1124/ 14.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 245/
Съдът
намира, че логическото тълкуване на закона налага да се възприеме тезата за
пазарната стойност на активите като критерий за определяне стойността на
дружествения дял. Според чл. 127 ТЗ всеки съдружник притежава дружествен дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в
капитала, ако не е уговорено друго. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ урежда
правото на напусналия дружеството съдружник да получи паричната равностойност
на дружествения си дял. Тълкуването на посочените разпоредби в своята
взаимовръзка налага да се приеме, че размерът на дружествения дял по чл. 125,
ал. 3 ТЗ, който напусналият съдружник има право да получи, не може да бъде
различен размера на дружествения дял, който притежава от имуществото на
дружеството, от което следва, че той следва да се определи по пазарната му
стойност. Да се приеме противното - оценяването му по цени на придобиване,
означава напусналият съдружник да получи парична сума, различна от стойността
на дружествения му дял, която може да бъде както по – голяма, така и по – ниска
от реалната му стойност. Именно, за да се гарантира правото на напусналия
съдружник да получи пазарната стойност на дела си, законодателят е предвидил
изготвянето на нарочен счетоводен баланс да стане най – близко до момента, в
който е настъпило прекратяването. Целта на счетоводния баланс е да определи
действителната стойност на имуществото на дружеството с оглед изплащане
дружествения дял на прекратилия участието си съдружник.
От
друга страна правото по чл. 125, ал. 3 ТЗ е съизмеримо с правото на
ликвидационен дял. Двете права са близки по своя характер и функция - правото
по чл. 125, ал. 3 ТЗ възниква при прекратяване на членството на съдружника,
докато правото на ликвидационен дял се поражда от прекратяване на дружеството,
поради което не могат да имат различно съдържание. Ако се приеме, че в
хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ стойността на дружествения дял следва да се
определи по цени на придобиване, а ликвидационният дял – по пазарни цени, това
би довело до неравностойно правно положение между отделните съдружници:
съдружниците, чието членство се прекратява на основанията по чл. 125, ал. 1, т.
1, 2 и 4 ТЗ, ще получат дружествения си дял по цени на придобиване, а ако
веднага след това останалите съдружници вземат решение за прекратяване на
дружеството, ще получат пазарната стойност на дела си.
Аргументи в
подкрепа на горния извод, че определянето стойността на дружествения дял става
по пазарни цени, могат да се извлекат и от нормата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ТЗ,
според която останалите съдружници изплащат дела
от имуществото на прекратилия участието съдружник. Макар и да не е посочено
изрично и в този случай изчисляването на дела на напусналия съдружник става
посредством изготвянето на счетоводен баланс, при който активите на дружеството
се оценят по пазарната им стойност.
Този принцип –
изчисляването на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник да
стане от пазарната стойност на активите – е възприет и в законодателството на
Европейския съюз, а именно чл. 33 от Регламент
(ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25.07.1985 г. относно Европейското обединение по
икономически интереси, съгласно който, ако
някой от членовете прекрати участието си в обединението поради причина,
различна от прехвърляне на правата му в съответствие с член 22, параграф 1,
стойността на неговите права и на задълженията му към обединението се определя,
като се вземат предвид активите и пасивите на обединението към момента на
прекратяване на участието. Според ал. 2 стойността на правата и задълженията на
напускащия член не може да се определя предварително. По тези съображения съдът намира,
че дружествения дял на починалия В.М.К. следва
да се определи по пазарната стойност на активите.
За определяне
размера на дружествения дял на починалия съдружник В.М.К.
по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, според която чистото
имущество на ответното дружество, оценено по пазарна стойност към 31.05.2014
г., е в размер на 868 966 лв., при което размерът на дружествения му дял
възлиза на 72 993. 14 лв. (42 х 1737. 93 лв. – стойност на един дял). Като наследници на починалия В.М.К. ищците са наследили по
равно дружествения му дял, поради което имат право да получат от ответното
дружество по 36 496. 57 лв., но тъй като претендират по 10 500 лв.,
предявените искове следва да се уважат до този размер.
При
това положение следва да се уважат и предявените акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД,
тъй като с изтичането на двуседмичния срок от получаване на нотариалната покана
на 14.09.2015 г. ответното дружество е изпаднало в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва, която за периода 29.09.2015 г. до подаване на
исковата молба е в размер на 187. 04 лв.
Възражението
на ответника за липса на принос на починалия
съдружник В.М.К. за увеличаване имуществото на дружеството е правно
ирелевантно и не следва да се обсъжда по същество, тъй като според изричната
разпоредба на чл. 127 ТЗ размерът на дружествения дял на съдружника се определя
съобразно дяловото му участие в капитала на дружеството, като е без значение
дали е съдействал за увеличение на дружественото имущество.
С оглед изхода
на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „П." ООД следва да заплати на ищците
направените по делото разноски за ДТ, адвокат и вещо лице общо в размер на 3054.
96 лв. или по 1527. 48 лв. на всяка една от тях.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „П." ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Свиленград, бул. „България” № 97 да заплати на К.В.М. с ЕГН ********** *** и Н.Й.К. с ЕГН ********** *** на всяка
една от тях сумата от 10 687. 04 лв., от които 10 500 лв., представляваща
1/ 2 ид. ч. от дружествения дял на В.М.К. в „П." ООД, и 187. 04 лв. – обезщетение за забава за периода 29.09.2015 г. –
01.12.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 02.12.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „П." ООД да заплати на К.В.М. и Н.Й.К. на всяка
една от тях направените по делото разноски в размер на 1527. 48 лв.
Решението може
да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: