Решение по дело №1640/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ на АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН и е образувано по касационна жалба на „Семиз“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Варна, [улица] , представлявано от управителя О. Р. Х., срещу решение № 708/30.05.2022г. , постановено по АНД № 1351/2022г. по описа на Районен съд-Варна.

В касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Оспорва се констатацията на районния съд за извършено административно нарушение, тъй като българската държава неправилно е транспонирала Директива №2006/126/ЕО . Прегледите за умствена и физическа годност за управление на МПС следва да съвпадат с подновяване на СУМПС . Съгласно чл. 7, §2 , б. „б“ от цитирания общностен акт свидетелства , издадени от държавите -членки за категории С, СЕ, ,С1, С1Е, D, DE D1 и D1Е имат срок на валидност 5 години. Според т. 5 от приложение № 3 на Директивата завишени стандарти могат да бъдат въведени на национално ниво само при първоначално издаване и последващо подновяване на СУМПС. Според българското законодателство срокът на валидност на удостоверението за психологическа годност е 3 години и не е обвързан от срака на притежавано от водача СУМПС, поради което доказването на психологическа годност на водачи не се реализира по начина, предвиден в цитираната директива. Отправено искане към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение .

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но депозира писмени бележки в насока основателност на подадената касационна жалба.

Ответникът по касационната жалба – директор на РД на ИА „ Автомобилна администрация“ – Варна ,в съдебно заседание не се представлява , но депозира писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира се юриск. възнаграждение.

Участващият в производството представител на ВОП дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е основателна предвид следното:

Предмет на съдебен контрол пред РС-Варна е било наказателно постановление /НП/ № 23-00001543/ 17.09.2021г. на началника на областен отдел на ИА „ Автомобилна администрация“ - [населено място], с което на „Семиз“ ООД е била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 / три хиляди/лв. за нарушение и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ .

От фактическа страна районния съд е приел, че през месец юни 2021г. при извършена комплексна проверка на "Семиз" ООД , притежаващо лиценз № 05839/11.01.2011г. за обществен превоз на товари на територията на Р.България, валиден до 10.01.2026г., е било констатирано, че на 22.10.2020 г. в [населено място], общ. Белослав, обл. Варна дружеството е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари на територията на Р. България, видно от пътен лист сер. "Й" №215/18.11.2020г. и копие на товарителница от същата дата, с товарен автомобил "Мерцедес", кат, N3G, с peг. № 0532НР, собственост на превозвача, с монтиран аналогов тахограф "Kienzle" 1381.**********, с водач Г. Ц. П., като последният не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като предходното такова е изтекло на 11.04.2016 г.

На 30.07.2021г.е бил съставен АУАН срещу посоченото дружество за нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр. 2от ЗАвПр . В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО и на 17.09.2021г. последният е издал процесното НП.

От правна страна предходната съдебна инстанция е приела, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от компетентен орган.Формиран е извод, че административнонаказателното производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН. Счела е след анализ на представените доказателства , че санкционираното дружество-превозвач е осъществило от обективна страна състава на описаното в НП административно нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В мотивите на обжалваното решение се съдържа позиция за липсата на противоречие между националното законодателство и регламентацията на Директива № №2006/126/ЕО , тъй като цитираният общностен акт има за предмет правно регулиране на СУМПС и преследва целта по тяхното унифициране . Решаващият съд се позовава на текстове от преамбюла на Директивата , където се отчита важността на индивидуалните превозни средства , докато конкретният случай касае обществен превоз на товари т.е. управление на МПС като професионално занятие.

Касационният съд счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо , но неправилно, тъй като е постановено при погрешно тълкуване на приложимия материален закон.

Предприетото административнонаказателно санкциониране на касатора е по чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПР заради допуснат обществен превоз на товари от водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, поради изтекъл срок на предходно такова . Според разпоредбата на чл. 7а , ал.2 от ЗАвПр лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Новелата на чл. 8 , ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания , в относимата редакция към датата на извършване на нарушението, гласи , че удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

Съгласно последваща редакция на цитираната правна норма с ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г. удостоверението за психологическа годност е безсрочно. На тази законодателна промяна не е придадено обратно действие , но в случая следва да се съобрази постановеното решение от 18.01.2024г. на Съда на Европейския съюз / СЕС/ по дело № С-227/2022г., според което чл.7, § 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейнсот като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат СУМПС от категории С, СЕ, ,С1, С1Е, D, DE D1 и D1Е , издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление , така и имащо по-кратък срок на валидност от него удодстоверение за психологическа годност .

Предвид даденото тълкуване на Директивата от Съда на Европейския съюз и настоящата редакция на чл. 8 , ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. , въвеждаща безсрочен характер на удостоверението за психологическата годност административноноказателното санкциониране на „“Семиз“ ООД е незаконосъобразно . В тази връзка обжалваното решение на РС-Варна , с което е потвърдено издаденото НП, подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.

При този изход на правния спор съдът не следва да присъжда съдебно-деловодни разноски на касатора , тъй като като не е сезиран с подобно редовно искане.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд Варна

ОТМЕНЯ решение № 708/30.05.2022г. по АНД № 1351/2022г. на Варненския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-00001543/ 17.09.2021г. на началника на областния отдел на ИА „ Автомобилна администрация“ - [населено място], с което на „Семиз“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози .

Решението е окончателно.