РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Велико Търново, 20.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 179 по описа на АСВТ за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.В.Б. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Решение № 198/ 17.12.2020 г., издадено от директора на Териториална
дирекция на НАП – гр. Велико Търново. С обжалваното решение е оставена без
уважение жалбата на И.Б. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки
с изх. № С200004-022-0045981/ 22.07.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – гр. В. Търново, с което на основание чл. 200, чл. 201, ал. 3 и чл. 203,
ал. 3 от ДОПК, са наложени запори върху всички безналични ценни книжа
притежавани от И.В.Б., вписани в регистъра на притежателите на финансови
инструменти на Централен депозитар и върху два броя МПС – лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № ***, година на производство 2006 г.,
застрахователна стойност 6 700,00 лв. и лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***,
година на производство 2000 г., застрахователна стойност 1 500,00 лв., и е
потвърдено същото ПНОМ. Съгласно посоченото в постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, размерът на обезпеченото публично вземане е 29 956,31 лв.,
от които главница 15 140,39 лв. и лихви 14 815,92 лв., като събирането на
същите, за което е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на
ТД на НАП – Велико Търново, ще бъде затруднено. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него постановление,
поради неспазване на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Конкретни оплаквания оспорващото лице излага по отношение прилагането от
приходната администрация на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от ДОПК, като се
изтъква, че при принудително производство за задължения на неперсонифицирани
дружества, съдружниците в същите не носят солидарна отговорност, а такава
съобразно тяхното участие. Изтъква също, че след възражение по реда на чл. 173
от ДОПК размерът на подлежащите на обезпечаване задължения, произтичащи от
дейността на ДЗЗД „Калина – ММ“ с ЕИК ********* е различен от този, посочен в
ПНОМ. Жалбоподателят твърди и че по-голямата част от задълженията на
неперсонифицираното дружество, установени с РА № *********/ 22.06.2012 г., са
възникнали в периода 01.12.2010 г. – 30.06.2011 г., т.е. преди той да е
придобил качеството на съдружник в него /от 12.08.2011 г./, при което
отговорността му за тези задължения е неправилно ангажирана. Освен това сочи,
че с договор за продажба на дружествени дялове от 10.06.2016 г. и въз основа на
решение на общото събрание на ДЗЗД от същата дата, е прехвърлил притежаваните
от него дялове на трето лице, което е поело всичките му активи и пасиви като
съдружник. Тъй като изпълнителното дело за събиране на задълженията на
неперсонифицираното дружество е образувано през 2020 г., оспорващият счита, че
са налице обстоятелства, изключващи отговорността му за тези задължения. От съда се иска да отмени решението на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново
и потвърденото с него постановление на публичен изпълнител при териториалната
дирекция. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез
пълномощника си по делото ***Ф. от АК – Хасково, поддържа жалбата с направените
искания, по съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в
хода на устните състезания. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът, директорът на ТД на НАП – гр. В. Търново,
чрез пълномощника си по делото ст. ***Д., оспорва жалбата с доводи изложени в
хода на устните състезания. Твърди формална, процесуална и материалноправна
законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ, като счита,
че е направен анализ на годните обекти на обезпечения в съответен размер на 30
%. Изтъква, че обстоятелството, че част от задълженията са погасени по давност
и отписани, не означава незаконосъобразност на постановлението, тъй като към
момента на издаване на акта, както и към този на приключване на устните
състезания, задълженията съществуват. С тези съображения ответникът, моли съда,
да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на спора в настоящото
производство е законосъобразността на ПНОМ изх. № С200004-022-0045981/ 22.07.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – гр. В. Търново /л. 28 и сл. от делото/. В Териториална дирекция на НАП
– Велико Търново е образувано изпълнително
дело под № *********/ 2020 г. за събиране на публични вземания от И.В.Б. с ЕГН:
**********. Съгласно
отразеното в ПНОМ изх. № С200004-022- 0045981/
22.07.2020 г., и
потвърдителното решение на директора на ТД на НАП, към датата на издаване на
постановлението /22.07.2020 г./ общият размер на тези публични задължения е бил
29 956,31 лв., от които главница 15 140,39 лв. и лихва 14 815,92 лева. Тези
размери на задълженията не се спорят от жалбоподателя. С оспорвания акт е наложен запор върху всички безналични ценни книжа
притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра на притежателите на
финансови инструменти на Централния
депозитар, както и запор върху лек автомобил „Volkswagen“, модел „Туарег“, Peг. № ***, рама № WVGZZZ7D017606, двигател № BKS39317, година на производство 2006 г., със
застрахователна стойност 6 700,00 лв. и лек автомобил „Audi“, модел А6, peг. № ***, рама № WAUZZZ4BZYN081518,
двигател № APU052382, година на
производство – 2000 г., застрахователна стойност 1 500,00 лева. С
постановлението, на основание чл. 200 от ДОПК във връзка с чл. 201, ал.3,
чл.203, ал.3 и чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, за обезпечаване на публични вземания в
размер на 29 956,31 лева. Публичният изпълнител е мотивирал налагането на
мярката със затруднено събирането на посочените задължения.
В преписката е налично и Запорно
съобщение № С200004-122-0012243 от 22.07.2020 г. /връчено на 22.07.2020 г./, в
което е посочено, че се издава на основание чл. 201, ал. 3 от ДОПК и в което е
вписано, че на И.В.Б. се налага запор върху
посочените по-горе леки автомобили „Volkswagen“ и „Audi“. Със Запорно съобщение № С200004-120-0006107 от
22.07.2020 г. /връчено на същия ден/, на основание чл. 203, ал. 3 от ДОПК, е
наложен запор върху притежаваните от длъжника безналични ценни книжа. Посочено
е, че на основание чл. 203, ал. 7 от ДОПК от получаване на запорното съобщение,
безналичните акции, минават на разпореждане на публичния изпълнител.
Срещу ПНОМ изх. №
С200004-022-0045981/ 22.07.2020 г. е
била подадена жалба пред директора на ТД на НАП - Велико Търново с доводи,
идентични с изложените пред съда. С Решение № 198/ 17.12.2020 г. на директора
на ТД на НАП - Велико Търново жалбата е оставена без уважение и е потвърдено
издаденото ПНОМ. Решаващият орган е посочил, че в ПНОМ са изложени фактическите основания, мотивирали публичния
изпълнител за издаването му. Определяща за налагането на обезпечителните мерки
е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността
длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което
ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично
задължение е невъзможно когато лицето към датата на изпълнението не разполага с
достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в
съответните размери или в последствие /поради намаляването му/, няма такова.
Изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за
разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения,
видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхното
бързо и ефективно осребряване /т.е. те не са ликвидни/. Преценката за
затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е
направена на база установения размер на задълженията му, като е изследван
въпроса за наличното имущество, вкл. наличието на тежести върху това имущество.
След извършването на тази преценка въз основа на установените факти, с оглед
необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането,
решаващият орган е преценил, че публичният изпълнител, законосъобразно е
пристъпил към постановяване на процесиите обезпечителни мерки, чрез налагане на
запор върху притежаваните ценни книги и МПС от жалбоподателя.
В хода на съдебното производство са
приети, представените от ответника доказателства изпратени с писмо вх. № 1257/
23.03.2021 г. от директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, включително
приложените към жалбата на И.В.Б. документи. От страна на жалбоподателя са
представени Решение № 203/ 06.01.2021 г. на териториалния директор на ТД на НАП
- Велико Търново, писмо изх. № С 210004-179-0001524/ 24.02.2021 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново и разпореждане за частично
прекратяване на производство по принудително изпълнение с изх. № С
210004-035-0003666/ 19.01.2021 г. на ТД на НАП - Велико Търново.
Според приложеното по делото
Удостоверение за връчване по електронен път, решението на директора на ТД на
НАП е връчено на задълженото лице на 08.03.2021 г., жалбата срещу него пред
АСВТ е подадена на дата 15.03.2021 г., чрез органа, който го е издал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да
разгледа спора съд по постоянен адрес на жалбоподателя, при спазване на
принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред. Обжалването
е извършено и в определения от чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, което
го прави процесуално допустимо.
След служебно извършена проверка съдът установи,
че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от
компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 197 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по
обжалване на ПНОМ на публичния
изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, в установения от закона 14-дневен срок от постъпването на жалбата. Актът на горестоящия орган е издаден писмена
форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК
реквизити, включително фактическите и правните основания за постановяването му.
Самото постановление за налагане на обезпечителни мерки също е издадено от
оправомощен за това орган, в изпълнение на правомощята му по чл. 167, ал. 1 и
чл. 195, ал. 3 от ДОПК и в писмена форма, при изключително лаконични мотиви.
Постановлението на публичния изпълнител
и решението на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново са издадени при
допуснати нарушения на изискванията за форма, съществени нарушения на процесуални
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Законодателят поставя отмяната на
наложената обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в чл.
197, ал. 3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане
на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Съответно, разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК поставя като изисквания
за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с
невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.
Обезпечителната мярка представлява едновременно защитата и санкцията, в които
се състои обезпечението на конкретно вземане и като такава тя трябва да
отговаря на обезпечителната нужда. Тези характеристики на обезпечителните мерки
са намерили нормативен израз в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, която поставя
изискването обезпечението да съответства на вземанията на държавата и общините.
Това означава при определяне на обезпечителната мярка да се държи сметка както
за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на
длъжника без прекомерното му обременяване. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните принципи в административното
производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК.
Съобразно легалното определение на принципа на съразмерност съдържанието му се
свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му
правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК задължава административните органи да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, несъразмерими с
преследваната цел.
В контекста на изложеното, в конкретния
случай се установява, че по преписката липсва мотивирано искане за налагане на
обезпечителни мерки, а в самото постановление на практика също липсват мотиви,
обосноваващи нуждата от налагането на процесните обезпечителни мерки. В
констативната част на постановлението само е отразено общо, че ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане, без да се съдържат
конкретни съображения за необходимостта от налагане на обезпечение върху
имуществото на И.Б. и съответно, за налагането на конкретните обезпечителни
мерки. В постановлението не е посочен и размерът на обезпечаваните задължения
поотделно, по всяко изпълнително основание за конкретния период, което
съставлява нарушение на изискванията за форма на постановлението по чл. 196,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Публичният изпълнител е бил длъжен да посочи размера на
задълженията отделно за всяко конкретно основание и за всеки конкретен период -
главница и лихви. Общото посочване на определена сума - главница и лихви, не
означава, че публичният изпълнител е спазил цитираното императивно изискване за
конкретизация на размера на публичното задължение и дължимите лихви. Едва от
оспореното решение, което не е в състояние да преодолее коментираните пороци на
ПНОМ, става ясно, че жалбоподателят е бил
съдружник в ДЗЗД „Капина-MM“ с размер на дялово участие 30%, а другото лице
съдружник в дружеството е К.В.М.с дялово участие 70%, като след направена
служебна справка се е установило, че задълженията на ДЗЗД „Калина-ММ“ към
датата на произнасяне на горестоящия орган са в размер на 102 055,84 лева.
Тази сума, отново е общо посочена, без да стават ясни произходът на задълженията
и периодите на възникването им. Съществена яснота по изброените въпроси не
внася и съдържанието на представените едва пред съда документи – съобщения за
доброволно изпълнение, разпореждане за присъединяване от 04.12.2015 г. и
разпореждане от 15.12.2020 г. /последното също с в голяма степен неразбираемо
съдържание/. Макар някои от сумите, посочени като дължими в част от изброените
актове /съобщението за доброволно изпълнение от 14.07.2020 г. р разпореждането
от 15.12.2020 г./ да съответстват на отразените в процесното ПНОМ, продължава
да остава неизяснен в пълнота както произходът на тези задължения, така и защо
те са обвързани с жалбоподателя и на какъв принцип е извършено определянето на
техния размер /в разпореждането от 15.12.2020 г. се сочи някакво разпределение
между съдружниците, ДЗЗД „Калина-ММ“, без да се навлиза в подробности/.
В крайна сметка, дори след като с
разпореждането за насрочването на делото е указана доказателствената тежест на
страните, административния орган, не е представил доказателствата върху които е основал акта
си. Както в постановлението, така и в решението на директора на ТД на НАП –
Велико Търново е посочен единствено общ размер на вземането. Коментираните
пороци във формата на ПНОМ и акта на горестоящия орган съставляват и
процесуални нарушения от категорията на съществените. Те накърняват правото на
защита на лицето върху чието имущество са наложени обезпечителните мерки, тъй
като го поставят в затруднение да узнае изпълнителното основание за издаване на
постановлението, произхода и размера на отделните обезпечени задължени, а от
там да предприеме съответните адекватни действия по евентуалното оспорване на
акта. Отделно тези нарушения на практика препятстват съда от извършване на
пълна проверка относно материалната законосъобразност на наложените мерки и
съответствието им с целта на закона, вкл. на твърденията на жалбоподателя
относно времевия период на възникване на задълженията, нормативното и
фактическото им основание, неговата обвързаност с въпросните задължения и
прочие. Поради това коментираните формални и процесуални нарушения съставляват
достатъчно основание за отмяната на обжалваните актове на публичния изпълнител
и на директора на ТД на НАП.
За пълнота на изложението следва да се
посочи следното. Договорът за гражданско дружество е уреден нормативно в чл.
357 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Неперсонифицираното дружество
се създава с договор между две или повече лица, които обединяват своята дейност
за постигане на една обща стопанска цел. Съгласно гражданското законодателство
неперсонифицираното дружество няма отделна правосубектност, като носители на
правата и задълженията са участващите в него лица, съобразно своето участие.
Тоест, според общия закон, неперсонифицираното дружество няма материална, нито
процесуална правосубектност. За целите на данъчно-осигурителното производство е
предвидена специална законова регламентация, съобразно която, за разлика от
гражданския процес, гражданското дружество се счита за отделен правен субект,
надлежно легитимиран да участва в данъчния процес. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ДОПК, неперсонифицираните дружества и осигурителните каси за производствата по
кодекса се приравняват на юридически лица. Тоест за данъчни цели
неперсонифицираните дружества следва да се разглеждат като самостоятелни правни
субекти, които са носители на данъчни права и задължения. Участващите в
гражданското дружество лица, отговарят за установените данъчни задължения до
размера на участието си. Това означава, че участващите в гражданското дружество
лица, обратно на поддържаното от приходната администрация, не отговарят за
цялото установено задължение, тъй като партньорите в ДЗЗД не са солидарни
длъжници, а по отношение на принудителното изпълнение срещу тях за публични
задължения на дружеството, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 9, ал.
2, изр. второ от ДОПК.
Също за пълнота, а и за да се отговори доколкото
е възможно в цялост на възраженията релевирани с жалбата, следва да се съобрази
и регламентацията в чл. 101 и чл. 102 от ЗЗД, относими към представения Договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 10.06.2016 година. Независимо как
ще бъде тълкувано прехвърлянето на дружествени дялове в размер на 30 % от И.В.Б.
на „Скор“ ЕООД - като встъпване на съдлъжник в определено задължение или
заместване на длъжник, като предпоставка и за двете е предвидено изричното
съгласие на кредитора, в случая държавата. Доколкото в настоящия случай при
доказано образувано изпълнително производство срещу ДЗЗД „Калина-ММ“ през
2014 г., такова съгласие на кредитора не се установява, а не се и твърди, поради
което конкретното възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Както се посочи, последно изложените съображения
са единствено за яснота на страните. Съдът намира, че издаденото от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново ПНОМ изх. № С200004-022-0045981/
22.07.2020 г, е формално и процесуално незаконосъобразно, до степен
препятстваща проверка за съответствието му с материалния закон, а доколкото
такава проверка е възможна, при съобразяване мотивите в решението на
горестоящия орган – и противоречащо на императивната разпоредба на чл. 9, ал.
2, изр. второ от ДОПК. Съответно, като е потвърдил това постановление,
ответникът е издал незаконосъобразно решение, което следва да се отмени.
Жалбата е основателна и следва да се уважи.
При този изход на
делото, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски. На основание чл.
161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени
поисканите в жалбата и сторени по делото разноски в размер на 400,00 лв. –
адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. –
внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 197,
ал. 4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя по жалба на И.В.Б. с ЕГН **********, адрес ***, Решение № 198/ 17.12.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200004-022-0045981/ 22.07.2020 г., издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП – гр. В. Търново.
Осъжда Национална агенция за приходите –
гр. София да заплати на И.В.Б. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в
размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК.
Административен
съдия: