№ 95
гр. Велико Търново, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 552 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Зърнени храни - Велико
Търново“ ЕООД, ул. „Цанко Церковски“ № 38А, представлявано от управителя М.С.М.,
чрез ***С.М.,*** против Решение № 659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико
Търново относно отдаване под наем на част от имот публична общинска собственост,
а именно фоайе към голяма зала на Община Велико Търново, с площ 129кв.м. и
предназначение – за търговска дейност, актуван с акт № 763/22.08.2000г. С
оспореното Решение № 659/29.07.2021г.
на Общински съвет Велико Търново е дадено съгласие за отдаване под наем на част
от имот публична общинска собственост, определена е начална конкурсна наемна
цена в размер на 2230 лв.възложено е на кмета на община Велико Търново да
организира и проведе публично оповестен конкурс за отдаване под наем при
определени в седем точки условия, измежду които т. 6 спечелилият участник
следва да заплати на последния наемател направените от него подобрения в размер
на 65 908.84лв. съгласно количествено-стойностна сметка, изготвена от
оценител на имота.
В жалбата се
излагат съображения за цялостна незаконосъобразност на оспорения акт като
издаден при неправилно приложение на материалния закон и липса на компетентност
по отношение на т. 6 от Решението на ОС. Жалбоподателят счита, че не е в
правомощието на съвета да задължава частни търговски дружества да закупуват направените
подобрения в имота, което обстоятелство било записано както в договора на
досегашния наемател, така и в проекто договора приложен към тръжните документи.
Оспорват
се като размер и разходите на ремонтите, собствеността на направените
подобрения и факта на тяхното закупуване и осчетоводяване в
дружеството-предходен наемател. В количествено-стойностната сметка била
начислена и 10% печалба на строителя, което на практика означавало, че
посоченото строителство е извършено със съответния договор за строителство,
което счита, че не е извършено по този начин. На следващо място, Общинският
съвет нямал правомощия да задължава частни търговски дружества да закупуват
материални активи помежду си, както и да им указва на каква цена да става това.
Още повече, че оценителят на имоти бил в конфликт на интереси с възложителя на
тръжната процедура, който е неин работодател. Изискването за закупуване на
„трайно прикрепените подобрения“ било посочено и в тръжните документи, в раздел
V „Процедура“, т. 2, подточка 9, в която било записано, че следва да се
представи саморъчно изготвена, подписана и нотариално заверена декларация, че
спечелилия участник се задължава да заплати на последния наемател стойността на
извършените от него подобрения в размер на 65 908.84лв., съгласно
количествено-стойностна сметка, изготвена от оценител на имоти. Освен
посоченото твърди, че предишния наемател не е извършил посочените разходи, не е
направил и задължителните инвестиции, които е бил длъжен да направи по силата
на договора за наем, а извършената оценка е крайно нереална. С така взетото
решение Общински съвет Велико Търново задължавал спечелилия участник да закупи
тента за дворно пространство на стойност 25 000лв. при условие, че отдава
под наем закрита площ от 129 кв. м. Незаконосъобразна
намира т. 3 от обжалваното решение, че при непълнота на представените документи
на участник, депозитът, равняващ се на петкратния размер на наема, не се
възстановява. Счита, че не е спазен чл. 117, ал. 1 от Наредбата като оценката
не е извършана от независим оценител. Освен посоченото, конкретния недвижим
имот не отговарял на изискванията на чл. 115, ал. 3 от Наредбата, тъй като не
били установени такива специфични изисквания. Прави се искане за отмяна
на оспореното решение. Заявява се претенция за присъждане на направените по
делото разноски, за които представя списък.
Ответната
страна – Общински съвет Велико Търново се представлява в открито съдебно
заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, чрез
който оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Счита, че същата е
просрочена доколкото решението е публикувано на интернет страницата на общината
на 03.08.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 08.09.2021г. по същество се прави искане за отхвърлянето й
като неоснователна. По същество намира жалбата за неоснователна, тъй като
били извършени значителни подобрения на имота, които са важни за
функционирането на обекта, не само като търговски обект, но и като вход към
представителната зала на Община Велико Търново, поради което правилно с
количествено-стойностна сметка били остойностени подобренията от предходния
наемател в размер на 65 908.84лв. Евентуалното премахване на подобренията
щели да възпрепятстват нормалното функциониране на представителната зала на
Общината и осигуряването на широк обществен достъп до нея. Моли да се отхвърли
жалбата като недопустима и при условията на евентуалност – като неоснователна. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По силата на
сключен наемен договор между Община Велико Търново и „Планик“ ООД от
29.08.2011г. е предоставена под наем част от имот публична общинска собственост,
намираща се в сградата на Община Велико Търново, представляваща фоайе към
Голямата зала с обща площ 129 кв.м.
Видно е от
акт за публична общинска собственост № 763/22.08.200г. и не е спорно по делото,
че имотът представлява част от сградата на Община Велико Търново, т. е. е
публична общинска собственост.
Тъй като
срокът на договора изтича на 31.08.2021г. кметът на Община Велико Търново е
направел предложение до Общински съвет Велико Търново изх. №
09-00-545/16.07.2021г. да вземе решение, с което да даде съгласие за отдаване
под наем и да определи първоначална наемна цена и условия за конкурса.
На 21.07.2021г. е поведено заседание на Постоянна
комисия по общинска собственост, за което е съставен Протокол № 21/21.07.2021г.
С Протокол №
29 от заседание на Общински съвет, проведено на 29.07.2021г. е прието Решение № 659/29.07.2021г., с което е дадено
съгласие за отдаване под наем на част от имот публична общинска собственост,
определена е начална конкурсна наемна цена в размер на 2230 лв.възложено е на
кмета на община Велико Търново да организира и проведе публично оповестен
конкурс за отдаване под наем при определени в седем точки условия, измежду
които т. 6 спечелилият участник следва да заплати на последния наемател
направените от него подобрения в размер на 65 908.84лв. съгласно
количествено-стойностна сметка, изготвена от оценител на имота.
От извадка от интернет страницата на Община Велико
Търново, раздел „Общински съвет“, подраздел „Решения“ е видно, че решение №
659/29.07.2021г. е публикувано на 03.08.2021г.
В изпълнение на процесното решение на Общинския съвет
е издадена заповед № 22-1539/19.08.2021г., изм. със заповед №
22-1570/27.08.2021г. на кмета на Община Велико Търново. Видно от същите (л. 35
и 36 от делото) не е посочено, че търгът се открива на основание Решение №
659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико Търново.
Видно от писмо изх. № 11-178-143#1/10.11.2021г. от
Община Велико Търново конкурсна документация за участие е закупил и досегашния
наемател „Планик“ ООД, за което е представено платежно нареждане.
Въз основа
на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.
Мотивите за това са следните:
В съответствие с чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА общинският съвет е орган на местно самоуправление, който
упражнява възложените му правомощия с Конституцията на
Република България, ЗМСМА, ЗОС и други нормативни актове. В чл. 21 от ЗМСМА са посочени основни правомощия
на общинския съвет, които му определят
качество на административен орган с административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Съгласно чл. 45, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 69 от 2006 г.)
актовете на Общинския съвет могат да се
обжалват пред съответния административен ред. Съдебен състав в Определение № 8589
от 20.09.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6756/2007 г., IV о., приема, че
решението на общинския съвет, взето на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА по същността си
е административен акт по смисъла на АПК и
може да бъде оспорвано за законосъобразност, при процесуално допустима жалба.
Нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА
допуска оспорване на актовете на общинския съвет
не само от посочените в чл. 45 от ЗМСМА
субекти, но и всяко физическо и юридическо лице, с доказване на правен интерес
от оспорването или евентуално неблагоприятно засягане на права. До приемане на
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА,
респ. § 1, т. 1 от АПК решенията на общинския съвет в упражняване на правомощията по
чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА се приемаха като
гражданскоправни волеизявления, които не подлежаха на съдебен контрол за
законосъобразност, но с оглед на посочените промени, следва да се приеме, че
тези решения на общинския съвет, като
волеизявление на орган на местно самоуправление в изпълнение на законово
определено правомощие, следва да подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, която законосъобразност може обаче да се оспорва при доказан
правен интерес и всички процесуални предпоставки за допустимост на оспорването.
В случая се доказва, че жалбоподателят е участник в тръжната процедура, тъй
като е закупил документи за провеждане на конкурса, поради което за него е
налице правен интерес да оспорва Решението, но не в цялост, а само относно
условията, които намира за опорочени. В
частта, с която Общинския съвет е дал съгласие за отдаване под наем на частта
от имота, за „Зърнени храни - Велико Търново“ ЕООД не е налице правен интерес
от оспорване, тъй като самият той е закупил тръжни документи, т. е. има интерес
по принцип процедурата да бъде проведена. В решенията на Общинските
съвети за разпореждане с имоти общинска собственост се сочи реда, по който да
стане това. Законодателят е допуснал обжалваемостта на тези решения. Интерес от
оспорване на тези решения имат онези лица, чиито права са нарушени от акта или
лицата, чиито законни интереси са нарушени с него. В този смисъл Определение № 3777 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15428/2014 г., III
о. В
настоящият случай жалбоподателят, обосновава интереса си с доказателства за
закупена тръжна документация за участие в конкурса, видно от Фактура № **********/25.08.2021г., издадена
от Община Велико Търново. За жалбоподателя е налице правен интерес да оспорва процедурата,
при която е формирана наемната цена и определени другите условия по конкурса, вкл.
по т. 6 спечелилият участник да заплати на последния наемател направените от
него подобрения в размер на 65 908.84лв. Неоснователно е съображението на
ответника за недопустимост на жабата с мотива за самостоятелност на двете
процедури. На кмета на общината е възложено да организира и проведе публично
оповестен конкурс за отдаването под наем, но същият следва да спазва условията
по т. 1 – 7 от Решение № 659/29.07.2021г. на Общинския съвет. Съгласно раздел V
„Процедури“, т. 6 „Отстраняване от участие“, ако не представи нотариално
заверена декларация за съгласие за заплащане на сумата от 65 908.84лв.,
той ще бъде отстранен от участие. От друга страна, ако попълни такава декларация
означава, че се съгласява да плати сумата от 65 908.84лв., с което
задължение жалбоподателят не е съгласен. Няма как жалбоподателят да реализира
защитата си по пътя на оспорване на Заповед № 22-1539/19.08.2021г., изм. със
заповед № 22-1570/27.08.2021г. на кмета на Община Велико Търново, тъй като
същите се издават в изпълнение на решението на Общинския съвет, в което като
параметри предварително са формирани наемната цена; търговската площ, която се
отдава под наем и задължението да се заплати на предходния наемател,
направените от него подобрения в размер на 65 908.84лв. и загубата на
депозита в размер на петкратната минимална конкурсна цена при непълнота на
представените документи. Тези оспорвани от жалбоподателя параметри, при едно
евентуално оспорване на заповедта на кмета за провеждане на конкурса, ще бъдат
отхвърлени с аргумента, че са на база влязъл в сила, неоспорен акт – Решението
на Общински съвет Велико Търново, с което са изначално определени. С
оспорването на заповедта на кмета не може да се преодолеят зададените с
Решението на Общинския съвет условия, с което именно е несъгласен
жалбоподателят. При евентуална отмяна на заповедта на кмета и започване на нова
процедура по провеждане на конкурс, същата отново ще е в изпълнение на Решение
№ 659/29.07.2021г. със заложените в него условия под точки от едно до седем.
Ето защо обжалването на заповедта на кмета не може да представлява предпоставка
за правния интерес от обжалване на решението на общинския съвет.
По отношение на подаването на жалбата в срок съдът
намира, че позоваването на нищожност
по отношение на т. 6 от оспореното Решение, с твърдяната липса на компетентност
на Общински съвет Велико Търново да може да вземе едно такова решение, с която
точка спечелилият участник се задължава да заплати на последния наемател
направените от него подобрения в размер на 65 908.84лв., обосновава
искането за обявяването на решението в тази част за нищожно, което може да
стане без ограничение във времето на основание чл. 149, ал. 5 АПК.
По отношение на оспорването в останалата допустима
част, независимо от данните в административната приписка за оповестяване на
Решението на 03.08.2021г. по интернет сайта на общината, то подадена на
08.09.2021г. следва да се приеме за подадена в срок на основание чл. 140, ал. 1 АПК. Това е така, тъй като в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
при което съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месец. Не
може да бъде споделено становището на ответника, че в подраздел „Решения“ от
страницата на Община Велико Търново било указано по принцип в какъв срок и пред
кой орган може да се оспорват актовете на Общински съвет Велико Търново. Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК изисква, като част от съдържанието на самия акт, да
се посочи пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Не може да се
очаква от заинтересованите лица, след като се запознаят със съдържанието на
акта, да прегледат общата информация на страницата на общината, за да разберат
дали този тип акт подлежи на обжалване и пред кого. Още повече, че някои от
актовете на Общинския съвет не подлежат на оспорване и неясно при това
положение е, как лицата ще добият информация от коя категория е конкретно
засягащият ги акт. Видно от обявлението на л. 5 от делото, не само в акта, но и
в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Административен съд Велико Търново, намира жалбата, в допустимата й
за разглеждане част, за частично основателна по следните съображения:
Процедурата
по управление на имоти – общинска собственост, е уредена в Закона за
общинската собственост и подзаконова нормативна уредба, в случая
това е Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество (чл. 115, ал. 3 и чл. 116, ал. 1, т. 1).
Съгласно
чл. 14, ал. 7 и 8 от Закона за общинската собственост свободни имоти или части
от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до
10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет.
Части от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за
управление по реда на чл. 12, могат да се отдават под наем, при условие че не се
възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е
предоставен за управление. Наемните цени се определят от общинския съвет.
Оспореното
решение (с изключение на т. 6 от Раздел ІІ) е издадено от компетентен орган.
Решенията за отдаване под наем на общинско имущество обективират действия по
управление на имуществото. В правомощие на ОбС по см. на чл. 21, ал.
1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1
от ЗОС е да взима решение за управление на общинското имущество.
Предмет на решенията е обособена част от недвижим имот, публична общинска
собственост, за който е издаден АПОС (л. 58 от делото). Жалбоподателят
обосновано оспорва компетентността на органа да вземе решение по т. 6, а именно
спечелилият участник да следва да заплати на последния наемател направените от
него подобрения в размер на 65 908.84лв. съгласно количествено-стойностна
сметка, изготвена от оценител на имоти. Общинският съвет няма правомощия да
задължава частни търговски дружества да закупуват материални активи помежду си
на указана от него цена. В тази част решението е взето извън правомощията на
Общински съвет Велико Търново и следва да бъде обявено за нищожно. Нормата на чл. 14, ал. 7
от ЗОС, даваща право за отдаване под наем на части от имоти –
публична общинска собственост, не обосновава възлагане заплащането от новия на
предходния наемател на направени от него подобрения. Още повече, че част от
тази сума представлява тента за дворно пространство на стойност 25 000лв.,
при условие, че Решението на Общински съвет Велико Търново е само за отдаване
под наем на закрита площ от 129 кв. м. Предвид липсата на компетентност,
обосноваваща нищожност на решението в тази част, не следва да бъдат подробно обсъждани
всички останали възражения относно размера и разходите на ремонтите, собствеността
на направените подобрения, факта на тяхното закупуване, осчетоводяване в дружеството-предходен
наемател, както и истинността на количествено-стойностната сметка като
документ. Неотносимо в този смисъл се явява и дали предишния наемател е
направил задължителните инвестиции, които е бил длъжен да направи по силата на
договора за наем сключен между него и общината. Без значение е кога
количествено-стойностната сметка е входирана и не следва да бъдат обсъждани
свидетелските показания на св. К., изготвила КСС.
Заложените
в решението на ОбС изисквания за участие и с въведените в конкурсната
документация условия за заплащане на направените подобрения, оценени на
65 908.84лв., се създава привилегировано положение на заварения наемател,
спрямо останалите участници, които не са такива наематели. В този смисъл Решение № 7137 от 13.06.2008 г. на ВАС по адм. д. №
1323/2008 г., IV о. Видно от протокол № 29 от заседанието, на което е обсъждано
приемането на решението в изказванията е изразено несъгласие с възлагането на
задължение новият наемател да плаща подобрения в такъв обем, тъй като наредбата
на Община Велико Търново признава до шест наема за подобрения, т. 12-13 хиляди
и явно се цели имотът да бъде отново взет от фирмата, която го наема
понастоящем.
Решението в
останалата допустима за разглеждане част е взето в предписаната от закона
писмена форма. Обективирано е в Протокол от заседание на ОбС от 29.07.2021 г.
Решението съдържат реквизитите по чл. 59, ал. 2
от АПК, изключая пред кого и в какъв срок може да се оспорва. В
съдържанието на Протокола и решението е посочен органа-издател на акта,
формирани са фактически и правни основания за тяхното приемане,
разпоредителните части съдържат ясна воля на колективния орган и имат подпис на
председателя на ОбС. Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон
по отношение на част от уговорените условия.
Между
страните няма спор относно вида, характера и собствеността на имота, предмет на
разрешеното от ОбС отдаване под наем. Касае се за част от имот – публична
общинска собственост, представляващ фоайе към голяма зала на Община Велико Търново, с
площ 129кв.м. и предназначение – за търговска дейност.
Общинският съвет, като
колективен орган на местното самоуправление, действа при условията на
оперативна самостоятелност и съобразно чл. 21, ал.
1, т. 8 ЗМСМА решава дали да се разпореди със съответния имот или
вещно право и при каква цена, съобразявайки се с нормите на ЗОС.
В този случай съдебния контрол е ограничен в пределите на чл. 169 АПК.
В чл. 14, ал. 8
от Закона за общинската собственост (ЗОС) е посочено, че
"наемните цени се определят от общинския съвет". Няма разписана
специална процедура и задължителни изисквания, въз основа на които съдът да
проконтролира размера на така определената от общинския съвет начална наемна
вноска. Липсата на правила означава, че цената се определя по целесъобразност в
рамките на оперативната самостоятелност на собственика. Съдът в ограничените
пределите на контрол по чл. 169 АПК
констатира, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност и не е налице
незаконосъобразност в част на определена наемна цена в размер на 2230лв. на
месец. Видно от документа „Изчисляване“ (л. 314 от делото) е взета предвид
отдаваната под наем квадратура от 129 кв.м., а не 207.80лв. Изчисленията са
извършени на основание Глава осма от Наредбата с допълнителните коефициенти,
които се прилагат. В тази смисъл неоснователни са съображенията относно
оспорване автентичност и вярност на документа „Изчисляване“, изготвен от М.Д..
Без значение е дали и кога този документ е входиран в Общински съвет Велико
Търново. Предвид оперативна самостоятелност на органа да определи цената, не се
налага обсъждане на свидетелските показания на същата. От доказателствата по
делото се установява, че за извършената търговия на открито, извън отдаваната
под наем площ, се заплаща наемна цена съгласно чл. 19 от Наредбата за
търговската дейност на територията на Община Велико Търново. В определената от
Общинския съвет Велико Търново наемна цена от 2230лв. не влиза ползването на
откритата площ.
Незаконосъобразна съдът намира т. 3 от обжалваното решение, че при
непълнота на представените документи на участник, депозитът, равняващ се на
петкратния размер на наема, не се възстановява. Нито в закон, нито Наредбата за
реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (л. 176 –
217 от делото) е предвидена подобна възможност. В процесния случай това би
означало, че заради пропуснат документ, да може да бъде задържан депозит от
11 150 лв. (5 х 2230лв.)
Изложеното мотивира съда да отмени решението на ОбС като незаконосъобразно в
тази част.
Не следва да бъдат обсъждани каквито и да било
аргументи, във връзка със Заповед № 22-1539/19.08.2021г., изменена със Заповед
№ 22-1570/27.08.2021г., изменена със Заповед № 22-1570/27.08.2021г. на кмета на
Община Велико Търново, които не са предмет на настоящото дело.
Неоснователно съдът намира и съображението, че
недвижим имот не отговарял на изискванията на чл. 115, ал. 3 от Наредбата, тъй
като не били установени специфични изисквания. Видно от процесното решение
кандидатите са длъжни да представят офертно предложение с разпределение на
инвестициите по години, схема на разположението на маси, столове и друга
мебелировка, което да осигури безпрепятствен достъп до Голяма зала при
провеждане на мероприятия в нея; съобразяване на работното време с
функционирането на общинската администрация и други прояви на Община Велико
Търново, свързани с ползването на Голяма зала, за което подписва декларация,
неразделна част от конкурсната документация. Налице са установени специфични
изисквания, които налагат организирането и провеждането на публично оповестен
конкурс за отдаване под наем на частта от имота.
Предвид всичко гореизложено, решението на Общински съвет
Велико Търново по т. 6, а именно спечелилият участник да следва да заплати на
последния наемател направените от него подобрения в размер на 65 908.84лв.
съгласно количествено-стойностна сметка, следва да бъде обявено за нищожно в
тази част. В останалата приетата за допустима част, жалбата следва да бъде
уважена по т. 3 от обжалваното решение, че при непълнота на
представените документи на участник, депозитът, равняващ се на петкратния
размер на наема, не се възстановява. В останалата част жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора, искането на оспорващата страна за присъждане на
направените по делото разноски е своевременно направено и частично основателно.
На оспорващата страна следва да бъде присъдена сумата от 590 лева,
представляващи заплатената държавна такса (50лв.) и намалено адвокатско
възнаграждение (500лв.) и 40лв. внесен депозит за свидетели. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2500лв. и допълнителни 400лв. е
направено своевременно от ответника в хода по същество. Съгласно чл. 8, ал. 3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Според
т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В този
смисъл Определение № 352 от 17.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6148/2021 г., III
о. и др. Разпоредбата на § 2 е обявена за нищожна с Решение №
14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 г. Това обосновава
извода на настоящия съд, че адвокатското възнаграждение като прекомерно следва
да бъда присъдено в размера по чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно – 500 лв.
Съдът
не намира основание да уважи искането за присъждане на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на допълнителни 100 лв. за
всяко следващо заседание при защита по дело с повече от две съдебни заседания,
а именно 400лв. Не са представени никакви доказателства за заплащането на
сумата от 400лв. от страна на „Зърнени
храни - Велико Търново“ ЕООД на ***М.. От друга страна,
провеждането на повече от две съдебни заседания се дължи на несвоевременното
изчерпване на доказателствените искания на жалбоподателя, както и на
паралелното самостоятелно водене на делото от управителя на дружеството,
некоординирано с наетия процесуален представител. От страна на ответника по
делото многократно бе изразявано становище за умишлено бавене на делото.
По
отношение на останалите претендирани разноски
за гориво, съдът намира следното: Отговорността за разноски е обективна
(невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и
възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други
облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да
има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния
спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само
направените по делото разноски. При липсата на легално определение на
понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК
и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК,
налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези
парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски
хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички
суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия
в процеса или за оказаната й правна защита. Други направени от страната
разноски в т. ч. и заплатените пътни разходи, нейни или на процесуалния й
представител не са разноски по производството на делото, поради което не следва
да й бъдат възлагани. Заплащането на разходи по повод пътуване до
седалището на компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски. В
този смисъл Определение № 11845 от 23.09.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 9258/2020 г., V о., Определение № 9937 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д.
№ 16165/2013 г., VII о., Определение
№ 4887 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2008 г., VI о. и др.
По
административни дела съгласно Наредба за заплащането на правната помощ за
юрисконсутстко възнаграждение на процесуалния представител на ответника се
следва възнаграждението за една инстанция от 100 до 240 лв. Претенцията за
200лв. следва да бъде уважена, като по компенсация на жалбоподателя остават да бъдат
присъдени 390лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНА т. 6 от Решение №
659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико Търново, с която е задължен
спечелилият участник да заплати на последния наемател направените от него
подобрения в размер на 65 908.84лв. съгласно количествено-стойностна
сметка, изготвена от оценител на имоти.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата „Зърнени
храни - Велико Търново“ ЕООД, ул. „Цанко Церковски“ № 38А т. 3 против Решение №
659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико Търново, в частта с която е дадено
съгласие за отдаване под наем на част от имот публична общинска собственост с
обща площ 129.00кв. м за срок от 10г.
ОТМЕНЯ по жалба „Зърнени храни - Велико Търново“ ЕООД,
ул. „Цанко Церковски“ № 38А т. 3 от Решение № 659/29.07.2021г. на Общински
съвет Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Община
Велико Търново да заплати на „Зърнени
храни - Велико Търново“ ЕООД, ЕИК: *********, ул. „Цанко Церковски“ № 38А, сумата
от 390 (триста и деветдесет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: