№ 826
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000421 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Н.П.Н.КО 02“ ЕООД, ЕИК
********* срещу решение № 261 620/20.12.2021 г. по т. д. № 2457/ 2021 г. по
описа на СГС, ТО, 13 състав, в частта, в която, въззивникът е осъден да
заплати на „Минерал 2009“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 86 ЗЗД
сумата в размер на 29 957, 54 лв., представляваща законна лихва за периода
от 21.08.2018 г. до 10.12.2020 г. върху паричната равностойност на мобилен
бетонов възел тип „Мобил тех“ модел в размер на 95 421, 32 лв. и инфраред
оборудване модел КМ 4-48 в размер на 31 511, 22 лв., определени по реда на
чл. 521, ал. 1 ГПК с решение № 1027/ 06.02.2020 г. по гр. д. № 13 172 по описа
за 2018 г. на СГС, IIБ състав, както и на основание чл. 86 ЗЗД по реда на чл.
214, ал. 2 ГПК законна лихва върху сумата от 127 932, 54 лв. считано от
11.12.2020 г. до погасяване на главницата.
Въззивникът твърди, че решението е необосновано, тъй като
първоинстанионният съд не е отчел всички обстоятелства посочени по делото
и неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал.
1
Поддържа, че ищецът не е поучил изпълнение от страна на ответното
дружество за предаване на процесните вещи, по причини, които не могат да
се вменят изцяло във вина на „Н.П.Н.КО 02“ ЕООД. Това било видно от факта
на връчената на 20.05.2020 г. нотариална покана на нотариус с рег. № 334 и
съставения от нотариуса в тази връзка констативен акт от 02.06.2020 г.,
обективиращ отказа на насрещната страна, да получи търсеното от нея по
принудителен ред, предаване на актива. Представения по делото
изпълнителен лист, не съдържал спецификация относно активите, които
„Н.П.Н.КО 02“ ЕООД следва да предаде, а такива не били уговорени и със
самия договор за покупко – продажба. Предвид това, изцяло необоснован бил
отказа на „Минерал 2009“ ЕООД не само да не приема активите за които имал
изпълнителен титул, но и да изисква присъждането на лихва върху
определената им равностойност.
Излага разбирането, че разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД не намира
приложение по делото, защото тя е относима само към парични задължения, а
не и спрямо задължения за предаване на вещи, каквото е процесното.
Позовава се на определение № 761/ 27.12.2018 г. по т. д. № 1449/2018 г. на
ВКС, съгласно което, при сходни факти, съдът е стигнал до заключението, че
нормата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД е неприложима за непарични задължения,
независимо дали те имат или не определена парична равностойност.
Навежда доводи, че претецията е погасена по давност, предвид датата
на издаването на изпълнителния лист, от който произтича задължението за
предаване на вещите, а именно от 05.12.2017 г. Приложена спрямо тази дата и
датата на подаване на исковата молба 11.12.2020 г., три годишната
погасителна давност, преклудирала възможността за събирането на сумата по
съдебен ред.
Алтернативно, ако съдът не приеме, че иска е погасен по давност, то
лихвата за забава следвало да бъде определена към датата на въззивното
решение на САС от 08.10.2020 г. по ч.гр. д. № 3122/2020 г., а не към
20.08.2018 г., от която дата е постановлението на съдебния изпълнител, тъй
като към последната дата ответникът не е имал парично задължение.
Въззиваемата страна „Минерал 2009“ ЕООД оспорва жалбата и моли
атакуваното решение да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че жалбата е подаден в срока по чл. 259 от ГПК,
2
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от легитимирано да
обжалва лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Страните не спорят, че с изпълнителен лист от 05.12.2017 г. „Н.П.Н.КО
02“ ООД е осъдено да предаде на „Евроинженеринг“ ООД мобилен бетонов
възел тип „Мобил тех“ и инфраред оборудване, съобразно сключения между
тях договор от 30.01.2006 г., на основание чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД. С
договор за прехвърляне на вземане от 13.12.2017 г. „Евроинженеринг“ ЕООД
е цедирал вземането по посочения изпълнителен лист на „Минерал 2009“
ЕООД.
Не се спори, че по молба на взискателя „Минерал 2009“ ЕООД е
образувано изпълнително дело № 20178480401756 по описа на ЧСИ Р. А. с
рег. № *** на КЧСИ. Не се спори, че на 26.12.2017 г. длъжникът е получил
покана за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист и
че след като не е бил удоволетворен в срока за доброволно изпълнение,
взискателят е поискал с молба от 10.01.2018 г., съдебният изпълнител да
определи по реда на чл. 521, ал. 2 ГПК равностойността на вещите.
Не се спори и относно това, че с молба от 02.03.2018 г. до съдебния
изпълнител, длъжникът е посочил, че инфраред оборудването се намира в гр.
София, бул. „Петър Дертлиев“ 127, като е регистрирано под туристическо
ремарке, модел Кайзер Морис КМ 448, с рег. № ***, но е запорирано от НАП
и „Н.П.Н.КО 02“ ЕООД е в невъзможност да го предаде, а мобилният бетонов
възел „Мобил тех“ се намира в САЩ, като такъв не е поръчван и доставян в Р
България. В резултат на установеното, че вещите не се намират в длъжника, с
разпореждане от 25.07.2018 г. съдебният изпълнител е назначил съдено -
техническа експертиза, със задача, да бъде определена паричната
равностойност на липсващото движимо имущество. С постановление от
20.08.2018 г., съобразно депозираното от експерта заключение, съдебният
изпълнител е определил парична равностойност на мобилен бетонов възел в
размер на 80 715 щатски долара и равностойност на инфраред оборудване в
размер на 20 149 щатски долара. С решение № 1027/ 06.02.2020 г. по реда на
чл. 436 – чл. 438 ГПК вр. с чл. 521, ал. 3 ГПК, СГС е отменил
постановлението от 20.08.2018 г. на съдебния изпълнител и е определил
парична равностойност на мобилен бетонов възел в размер на 44 936 щатски
3
долара /96 421, 32 лв./ без ДДС и на инфраред оборудване в размер на 20 132
щатски долара /31 511, 22 лв./ без ДДС. Решението на първоинстанционния
съд е потвърдено от САС с решение № 2222/08.10.2022 г. по ч.гр. д. №
3122/2020 г.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е погасил задължението за
заплащане на паричната равностойност на вещите предмет на изпълнителния
лист от 05.12.2007 г., „Минерал 2009“ ЕООД е предявило иск за обезщетение
на основание чл. 86 ЗЗД за периода от датата на която длъжникът е получил
поканата за доброволно изпълнение 26.12.2017 г. до 11.12.2020 г. /датата на
подаване на исковата молба/, както и за заплащане на мораторна лихва за
периода от подаването на исковата молба 11.12.2020 г. до окончателното
изплащане на цялата сума по равностойността на вещите от 127 933 лв.
Иска е уважен за сумата от 29 957,54 лв., а за разликата от 8 102, 46 лв.
до пълния предявен размер от 39 060 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 26.12.2017 г. до 20.08.2018 г. е отхвърлен, като в тази част,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При гореизложеното от фактическа страна и при съвкупна преценка на
доказателствата и възраженията на страните, САС достигна до следните
правни изводи:
По правилото на чл. 521, ал. 2 ГПК, ако вещта не се намира у длъжника
и ако е повредена, че е направена негодна за предишното й употребление, от
длъжника се събира равностойността на вещта. Следвателно, необходима и
достатъчна предпоставка за приложението на чл. 521 ГПК е вещта да не се
намира у длъжника, независимо от причината за това. В случай, че
равностойността на вещта е посочена в изпълнителния лист, то съдебния
изпълнител преминава направо към опис на вещи на длъжника за събиране на
равностойността й. Ако обаче, изпълнителният лист не посочва
равностойността, то тя се определя от съдебния изпълнител и такава е
настоящата хипотеза. Влязлото в сила постановление на съдебния
изпълнител, съответно решението на окръжния и апелативния съд се ползват
със сила на присъдено нещо, поради което, съобразно обективните и
субективни предели на силата на присъдено нещо, спора относно фактите, че
вещите не се намират у длъжника и същият дължи паричната им
равностойност, както и какъв е размерът й, не може да бъде пререшаван. Ето
4
защо, възражението на въззиваемия, че липсва правно основание за
дължимост на мораторна лихва, тъй като е предложил на взискателя да
предаде инфраред оборудването с нотариалната покана от 20.05.2020 г., но
последният неоснователно е отказал да го получи, не може да бъде
разисквано, именно, поради правните последици от влязлото в сила
постановление на съдебния изпълнител и решение по реда на чл. 521, ал. 3
ГПК. Но дори и в обратната хипотеза, от една страна, възражението е
недопустимо, тъй като е направено за първи път едва с въззивната жалба, а от
друга е и неоснователно, тъй като видно от съставения от нотариуса във
връзка със сочената нотариална покана констативен протокол от 02.06.2020 г.,
взискателят оспорва вещта, предмет на поканата, да е идентична с тази, която
следва да получи по изпълнителния лист. Отделно, липсват и данни
наложения запор от НАП върху вещта /според обясненията на самия длъжник
до съдебния изпълнител/ да е отменен.
Върху определената равностойност на вещите се дължи и законната
лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, тъй като е налице трансформация на
задължението за предаване на вещ, в парично такова. Ето защо,
поддържаното с жалбата възражение, че върху притезание за предаване на
вещ не се дължи мораторна лихва поначало е правилно, но въззивникът не
отчита, че в случая, с оглед нормата на чл. 521, ал.2 ГПК, задължението е
трансформирано в задължение за заплащане цената на липсващата вещ, а това
е парично задължение и върху него се дължи мораторна лихва /в т. см.
определение № 102/08.02.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2010 г./
Мораторната лихва се дължи от датата на определяне на
равностойността на вещта. Настоящият съдебен състав споделя становището
в съдебната доктрина, според което, равностойността на вещта, следва да бъде
определена към момента на повреждането, унищожаването или изгубването
на вещта, т. е. към момента от когато става ясно, че обективно, вещта не може
да бъде предадена на взискателя. Съотнесено към фактите по делото, това
следва да бъде датата 02.03.2018 г. съгласно молбата на длъжника до
съдебния изпълнител, с която заявява, че инфраред оборудването е
запорирано от НАП и е в невъзможност да го предаде, а мобилният бетонов
възел „Мобил тех“ се намира в САЩ, като такъв не е поръчван и доставян в Р
България. Следователно, ответникът дължи лихва за забава от датата
02.03.2018 г., но тъй като, тази дата, предхожда определената от съда начална
5
дата 20.08.2020 г., а решението в отхвърлителната част, поради липсата на
жалба е влязло в сила, то съдът няма процесуални правомощия да измени
началната дата на задължението за мораторна лихва и тя следва да се дължи
според посочената от първоинстанционния съд, а именно от 20.08.2020 г.
Възражението за погасяване на претендираното вземане по давност
съобразно чл. 111 ЗЗД е неоснователно. Съобразно казаното по-горе,
задължението за заплащане на равностойността на вещта възниква не от
датата на издаване на изпълнителния лист, инкорпориращ вземането за
предаването й, а от датата на която става ясно, че тя не може да бъде
предадена и това в случая е 02.03.2018 г. От тази дата до датата на
предявяване на исковата молба 11.12.2020 г. три годишният давностен срок не
е изтекъл.
Предвид факта, че взискателят няма друг правен способ, по който да се
снабди с осъдително решение за мораторната лихва върху цялата главницата
за периода след датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане,
то вземането за тази лихва върху сума от 127 932,54 лв., следва да бъде
присъдено по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК. така както е и по решението на
първоинстанционния съд.
В обобщение на изложеното, при съвпадане на крайните правни изводи,
обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.
По направените разноски:
При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна разноски за адвокатски хонорар пред САС в размер на
сумата от 1428, 71 лв.
Водим от горното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 620/20.12.2021 г. по т. д. № 2457/
2021 г. по описа на СГС, ТО, 13 състав в обжалваната му част.
6
ОСЪЖДА „Н.П.Н.КО 02“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Минерал 2009“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1428, 71 лв.
разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7