Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Царево, 14.11.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА
при участието на секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 293/2017г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т.Я. с адрес ***, против “Ц. З. О. К” ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление:****,
представлявано от П.Д.Д.. От съда се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата : 1.Сумата в размер на 610,50 лева,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на една брутна заплата за срока на
уговореното в трудовия договор едномесечно предизвестие; 2.Сумата в размер на 1
657,07 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен
отпуск в размер на 57 дни, като от тази суми бъдат
приспаднати дължимите вноски за ДОО и за лични осигурителни вноски (за ЗО; за
ДОО); 3.Сумата в размер на 20 225,15 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от
07.05.2014 год. до 10.03.2017год., на основание чл. 128 от КТ, като от тези суми бъдат приспаднати дължимите
вноски за ДОО и за лични осигурителни вноски (за ЗОи за ДОО), ведно със законната
лихва върху дължимите суми, от датата на предявяване на настоящата искова
претенция до окончателното й изплащане, както и да осъди ответното дружество да
заплати на ищцата направените по делото съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по
ГПК ответната страна не е
депозирала отговор, не
е взела становище,
не е оспорила
ангажираните от ищцата
доказателства.
В с.з., ищцовата страна, чрез
процесуалният си представител адв.Я., поддържа исковата молба и моли иска да
бъде уважен като основателен и доказан.
В с.з., ответната страна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложения по делото Трудов
договор № Трудов договор № 8/07.05.2014 год, сключен на основание чл.67 ал.1
т.1 от КТ, дружеството е възложило, а
ищцата е приела да изпълнява длъжността „касиер – счетоводител“ с работно време 8 часа, уговорено месечно възнаграждение в размер на 495
лева, като в договора не е уговорено допълнително месечно възнаграждение.
Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 01/10.03.2017г. на
управителя на ответното дружество, считано от 10.03.2017г. на основание чл.327
ал.1 т.2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудово възнаграждение във
връзка с подадено от работника уведомление с вх.№ 7/09.03.2017г. за едностранно
прекратяване на трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ – поради
незаплащане на трудовото възнаграждение за периода от 07.05.2014г. до
09.03.2017г., включително. Съгласно цитираната по-горе заповед, с която е било
прекратено трудовото правоотношение, ответното дружество е следвало да изплати
на ищцата следните обезщетения – 1/ по чл.221, ал.1 от КТ (една брутна заплата
за срока на уговореното в трудовия договор едномесечно предизвестие); и 2/ по
чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск.
По делото е изслушана и приета ССЕ
без възражения, от която се установява, че: 1/ дължимото брутното обезщетение
по чл.221 от КТ е в размер на 610.50 лева; 2/ дължимото брутното обезщетение по
чл.224 от КТ е в размер на 1657.07 лева; 3/ брутния размер на дължимото трудово възнаграждение на ищцата Г.
за периода от 07.05.2014г. до 10.03.2017г. е
20 225.15 лева, като след приспадане на дължимите вноски за ДОО и
за лични осигурителни вноски (за ЗО; за ДОО) чистата сума за получаване по
неизплатените трудови възнаграждения е в размер на 17 887.47 лева и 4/ законовата
лихва върху чистата сума за получаване на начислените, но неизплатени
възнаграждения за периода от крайната
дата за получаването им до датата на завеждането на исковата молба, е в размер на 2547.96 лева.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи :
Съдът е сезиран с кумулативно
обективно съединени главни искове по чл.221, ал.1 от КТ, по чл. 224 от КТ и по чл.128 от КТ, във вр. с
чл.3 вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, както и акцесорни искове за лихви – чл.245 ал.2 от КТ .
Разпоредбата на чл.128 от КТ
установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки
на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в
предвидените срокове, като при забавено изпълнение се дължи изплащането му заедно
със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от Кодекса разрешение. В
този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и
ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение. Безспорно
се установи по делото, че през процесния период от от 07.05.2014г. до
10.03.2017г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение. В
конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че страните са
били във валидни трудовоправни отношения, по силата на които ищецът е
изпълнявал задължението си да престира труд в предприятието на ответника на длъжността
„касиер-счетоводител”.
От 1.07.2007г. се прилага Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, като съгласно чл.3 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, брутната заплата
се състои от основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения,
определени в КТ, Наредбата, в друг нормативен акт или колективен трудов
договор. От представения по делото трудов договор се установява, че основната
заплата на ищцата е в размер на 495 лева, като с договора не е било уговорено
допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа.
Съгласно чл.12, ал.1 от НСОРЗ,
приета с ПМС №4 от 17.01.2007г., обн.ДВ, бр.9 от 26.01.2007г., в сила от
01.07.2007г. за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите
се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната
работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 12,
ал. 2 от НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът,
признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или
служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т. ч. на
различни работни места и длъжности. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ при
определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или
служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия. Съгласно чл. 12 ал. 6 от НСОРЗ, минималният
размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит се определя от Министерския съвет.С Постановление на МС № 147 от 29 юни
Предвид горепосочените
разпоредби, обосновано се налага извод,
че допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
има задължителен характер, и определен задължителен минимален размер. По силата
на чл. 66, т. 7 КТ, това допълнително възнаграждение задължително трябва да се
уговори в трудовия договор между страните. Задължителното изплащане на
определените с НСОРЗ допълнителни възнаграждения е уредено в чл.6, ал.1, т.1 от
същата. Заплащането
на допълнително възнаграждение за продължителна работа не може да бъде
дерогирано по договорен път. Страните по трудовото правоотношение могат да
уговарят по-големи размери от нормативно установените, но не могат да уговарят
да не се заплаща такова възнаграждение, нито да уговорят различни от предвидените в закона
условия за възникване на правото за същото. Следователно, при липса на уговорка
в трудовия договор за изплащане на такова допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, респективно при наличие на уговорени от страните
различни от законовите условия за възникване на правото за изплащането му, на
работника или служителя се дължи минималният, законово гарантиран размер на
същото възнаграждение за всяка година трудов стаж. Независимо от обстоятелството, че в
текста на самия трудов договор не е било договорено такова допълнително трудово
възнаграждение, то след прекратяване на трудовия договор, това дължимо на
работника –ищец, допълнително трудово възнаграждение остава да е правно дължимо
от работодателя му - ответник за процесния период. Следователно, за целия
период на действие на трудовото му правоотношение, на ищеца се е полагало
допълнително трудово възнаграждение.
От назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, се установява, че
дължимото брутно трудово възнаграждение на ищцата за периода от
07.05.2014г. до 10.03.2017г. е в размер 20 225.15
лева, като при изчислението на дължимото брутно възнаграждение по предявения
иск по чл.128 от КТ е включено дължимото допълнително трудово възнаграждение 0,6
на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 07.05.2014г.
до 10.03.2017г. Също така от приетата ССЕ се установява, че след приспадане на дължимите вноски за ДОО и
за лични осигурителни вноски (за ЗО; за ДОО) чистата сума за получаване по
неизплатените трудови възнаграждения за процесния период е в размер на 17
887.47 лева. Заключението на вещото лице е компетентно и добросъвестно
изготвено, не е оспорено от страните по делото. По делото няма данни за изплатени на ищцата от
ответното дружество дължими трудови възнаграждения за периода от 07.05.2014г.
до 10.03.2017г.
С оглед на изложеното, съдът намира искът по
чл.128 вр. чл. 12 ал. 6
от НСОРЗ за
заплащане на сумата в размер на 20 225.15 лева , като от нея бъдат
приспаднати дължимите вноски за ДОО и за лични осигурителни вноски /за ЗО и
ДОО/, за основателен и доказан по размер, като с оглед уважаването на главния
иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск по чл.245 ал.2 от КТ за сумата от 2547.96
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2014г. до 26.06.2017г. и законна лихва от 26.06.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 КТ „При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.”. По настоящото дело безсрочното
трудово правоотношение между ищцата и ответника е прекратено със заповед № 1/10.03.2017г., издадена от управителя на
ответното дружество, считано от 10.03.2017г. на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ - поради забавяне на изплащането на
трудовото възнаграждение от работодателя, в който случай е предвидено, че
трудовият договор се прекратява от служителя едностранно с писмено изявление на
основание чл.327 ал.1 т.2 КТ. По делото е налице писмено изявление на ищцата с
вх.№ 7/09.03.2017г., че прекратява едностранно трудовото правоотношение между
страните на основание
чл.327 ал.1 т.2 КТ - поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение
от работодателя. Ето защо работодателят му дължи на основание чл.221 ал.1 КТ
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза размерът на
дължимото обезщетение по чл.221 ал.1 КТ е в размер на 610.50 лв. По делото липсват данни това
обезщетение да е изплатено на ищеца при прекратяване на трудовото му
правоотношение. Ето защо съдът намира, че искът е доказан по основание и размер
и следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск по
чл.224 ал.1 от КТ – обезщетение за неползван годишен отпуск, от приетата по
делото ССЕ се установява, че дължимото обезщетение за неизползван от ищцата
платен годишен отпуск в размер на 57 дни е в размер на 1657.07 лева. По делото липсват данни това
обезщетение да е изплатено на ищеца при прекратяване на трудовото му
правоотношение. Ето защо
съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК в тежест на ответното
дружество следва да се възложат
направените от ищеца разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски съм съда, то на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
ЦРС държавна такса върху присъдената сума в размер на 1001.63 лв. и сумата от
150лв. възнаграждение за вещо лице,
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Ц. З. О. К”
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление:****, представлявано от П.Д.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***, сумите както следва: 1/ Сумата в размер на 610.50 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ; 2/ Сумата в размер общо на 1657.07 лв., представляваща обезщетение
по чл.224 ал.1 от КТ и 3/ Сумата в размер на 20
225.15 лева, представляваща брутното трудово възнаграждение за периода от
07.05.2014г. до 10.03.2017г., като от нея следва да бъдат приспаднати дължимите
вноски за ДОО и за лични осигурителни вноски /за ЗО и ДОО/, мораторна лихва в размер на 2547.96 лв. за периода от 01.07.2014г.
до 26.06.2017г. и законна лихва от датата
на предявяването на иска -26.06.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА “Ц. З. О. К.” ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ****представлявано
от П.Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Г. с
ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1200лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Ц. З. О. К.” ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***представлявано
от П.Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Царево в сумата в размер на 1001.63 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдената сума, сумата в размер на 150лв., представляваща разноски за възнаграждение
за вещо лице, както и сумата от 5.00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Районен
съдия: