Р Е Ш Е Н И Е
№ 683/13.11.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –VІІ – и състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 642 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-4332-001991 от 28.04.2023 г., издадена от П. Х. П. – полицейски инспектор
към СДВП, Отдел „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 513з-1618 от
26.02.2018 год., с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, му е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца, считано от датата на
отнемане.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт,
предвид отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК –
неспазване на установената форма, съществено нарушение на администратинопроизовдствените
правила и противоречие с материалнопраните разпоредби. Сочи се, че от
съдържанието на процесната ЗППАМ не се установява на коя дата е извършено
нарушението и в какво се изразява извършеното нарушение, тъй като в
предхождащия го АУАН е установено, че жалбоподателят е участник в ПТП и че е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. При издаване на АУАН не е съобразено, че
не е изтекъл срокът за изпълнение предписанието на химико-токсикологичното
лабораторно изследване. Като следващо нарушение, при издаване на обжалваната
заповед, отбелязва, че същата е издадена на 28.04.2023 год., а му е връчена,
чрез майка му на 20.06.2023 год. Счита, че предвид разпоредбата на чл. 172, ал.
3 от ЗДвП, според която, в случаите на чл. 171, т. 1, б. „б“ от същия,
свидетелството за управление на МПС се изземва със съставянето на АУАН, но този
факт не е осъществен, нито на датата на издаване на АУАН, нито на датата на
издаване на ЗППАМ. Освен изложеното с жалбата се оспорва и компетентността на
издателя на акта. Моли се за отмяна на обжалваната ЗППАМ, респективно обявяването й за
нищожна. Не претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – П. Х. П. – полицейски инспектор към СДВП, Отдел
„Пътна полиция“ не изразява становище по жалбата. В писмени становища възразява
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, представя
цялата административно-наказателна преписка, както и доказателства за
компетентността на издателя на акта.
Административен съд-Пазарджик, VІІ – и състав,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа следното:
Предмет на оспорване е ЗППАМ № 23-4332-001991 от 28.04.2023 г., издадена от
П. Х. П. – полицейски инспектор към СДВП, Отдел „Пътна полиция“, упълномощен
със Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018 год., с която на осн. чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет)
месеца, считано от датата на отнемане. Изложени са следните факти, послужили за
издаване на акта, а именно, че Г.П.К.,***, около 07:10 часа, по ул. „Стоян
Михайловски“, с посока на движение от ул. „Никола Габровски“ към бул. „Пейо
Яворов“ е управлявал личното си МПС „Мерцедес Е350“, рег. номер ***. Пред магазин „Топливо“, на гара „Пионер“, като
невинен участник в ПТП, с пострадал водач, в 10:30 часа отказва да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества с предоставено техническо средство
„ДРЪГ-ТЕСТ 5000“ с инвентарен номер ARLK 0001. В допълнение е посочено, че е съставен АУАН серия № GA 920952 от 26.04.2023 год., който е представен
като част от административната преписка. В него е посочено, че Н. Г. М., на
длъжност младши автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в
присъствието на свидетеля С. С. А., е съставил АУАН на Г.П.К. като водач на лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. номер ***, със СУМПС №
*********, за това че в гр. София, на 26.04.2023 год., около 07:10 часа, по ул.
„Стоян Михайловски“, с посока на движение от ул. „Никола Габровски“ към бул.
„Пейо Яворов“ е невинен участник в ПТП с пострадал водач. Около 10:30 часа, в
гр. София, ул. „Стоян Михайловски“, е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с предоставено техническо средство „ДРЪГ ТЕСТ - 5000“,
инвентарен номер А ARLK 0001. Водачът не е представил СУМПС и КТ. Издаден му е
талон за медицинско изследване № 0151264 на ВМА гр. София. Водачът е изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, с фаб. № ARNA-0136, като уредът е отчел 0 промила алкохол. Като правно основание за
издаване на АУАН е посочено, че лицето виновно е нарушило: 1. чл. 174, ал. 3,
предл. второ от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техните аналози и 2. чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС от съответната категория. Иззети са СРМПС №
*********, данни от лична карта с посочен номер, ЗППАМ 1331, 2 броя
регистрационни табели с номер *** и е приета справка от РСОД. На датата, на
която е издаден АУАН -26.04.2023 год., жалбоподателят го е получил, лично,
срещу подпис и без възражения.
След съставяне на АУАН на Г.П.К. е издаден и Талон за медицинско изследване
на кръвта с № 0151264 от 26.04.2023 год.
Въз основа на издадения АУАН С. А. - младши автоконтрольор, първа група,
първи сектор, в отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издал Заповед № 1331 от
26.04.2023 год. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на Г.П.К.,
в качеството му на собственик и управляващ МПС с рег. номер ***, е прекратил
регистрацията на МПС за срок от шест месеца и на осн. чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е отнел част втора от свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство.
На 04.05.2023 год. на Г.П.К. е
издадено Наказателно постановление (НП) № 23-4332-007554 от Г. Б. – началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на осн. чл. 174, ал. 3,
предл. второ от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. първо и второ от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева. На основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2021 год. на МВР на жалбоподателя са отнети общо 15 точки.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия № GA 920952 от
26.04.2023 год., за описаните по-горе обстоятелства.
От приложената по делото справка-картон на водача се установява, че на
жалбоподателя са издадени: пет броя наказателни постановления, единадесет броя
фишове и два броя ЗППАМ.
Във връзка с компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ са
представени: Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2026 год. на Ф. Г. - заместник - министъра
на вътрешните работи, с която в т. 3 определя Областите дирекции на МВР и СДВР
да осъществяват контрол по ЗДвП; Заповед № 8121з-1496 от 06.12.2016 год. на
министъра на вътрешните работи, с която е възложил на Ф. Г. - заместник -
министъра на вътрешните работи да го замества и му са възложени функции по
общото и непосредствено ръководство на Министерство на вътрешните работи;
Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018 год. на Директора на СДВР, с която в т. 1 е
определено длъжностни лица – държавни служители от отдел „Пътна полиция“ при
СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, да прилагат с
мотивирана заповед налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т.
5, б. „а“ и т. 6 от ЗдвП.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно:
дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните
разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Видно от Заповед № 8121з - 1524 от 09.12.2016 год. на министъра на
вътрешните работи, подписана от заместник – министъра на МВР, с оглед
функциите, които са му възложени със Заповед № 8121з-1496 от 06.12.2016 год. на
министъра на вътрешните работи, служителите в СДВР притежават компетентност да
осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата. Със Заповед №
513з–1618 от 26.02.2018 год. на Директора
на СДВР се оправомощават длъжностните лица в СДВР, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки, като сред тях под т. 1 са полицейските
органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона зa Министерството на вътрешните
работи. Авторът на оспорената заповед е полицейски инспектор в отдел „Пътна
полиция“ - СДВР, който попада в обхвата на посочената заповед на директора на
СДВР. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в
рамките на правомощията му, поради което не е налице отменителното основание по
чл. 146, т. 1 от АПК.
В конкретния случай в процесната заповед е посочено, че Г.П.К. е управлявал
личния си лек автомобил и е станал невинен участник в ПТП с пострадал водач и е
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. От представения
АУАН серия № GA 920952 от 26.04.2023 год., който е част от административната
преписка и е посочен в оспорената ЗППАМ, водачът на лекия автомобил „Мерцедес“,
с рег. номер ***, със СУМПС № *********, в гр. София, на 26.04.2023 год., около
07:10 часа, по ул. „Стоян Михайловски“, с посока на движение от ул. „Никола
Габровски“ към бул. „Пейо Яворов“ е невинен участник в ПТП с пострадал водач, а
впоследствие около 10:30 часа, в гр. София, ул. „Стоян Михайловски“, е отказал
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и не е изпълнил предписанията
за кръвна проба, въпреки че му е издаден талон за изследване № 0151264 на ВМА
гр. София. Следователно оспореният акт е издаден в установената от закона
писмена форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта
за налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства,
съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които обезпечават правото на защита на
жалбоподателя, респективно да се осъществи съдебен контрол за наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на процесния акт по чл. 171, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Същите са изложени и в предхождащия го АУАН, където
подробно са описани събитията, за които са издадени АУАН и процесната ЗППАМ.
Действително в оспорения акт не е посочена датата на извършеното нарушение, но
в АУАН серия № GA 920952 от 26.04.2023 год. обстоятелствата по датата са
конкретизирани. Следователно на жалбоподателя не са нарушени правата да
организира защита на правата си и да разбере за какво и на коя датата е извършил
виновното деяние. Тази се липса се допълва от съдържанието на административната
преписка. Фактически основания за издаването на заповедта могат да се извлекат
и от административната преписка, което е допустимо съгласно ТР № 16 от
31.03.1975 год. на ОСГК на ВС.
Относно оплакванията на Г.К., че обжалваната заповед е издадена на
28.04.2023 год., а е връчена след близо два месеца, чрез майка му, също не
обосновават доводи за твърдените от него нарушения. Законодателят не е
ограничил с определен срок връчването на ЗППАМ.
С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице отменителното основание
по чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспорената заповед е материално законосъобразна. Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са релевантните юридически факти според хипотезата на
правната норма и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на
преустановяващите и превантивни ПАМ. Техният характер предполага бързина и
внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на
относимите факти (обективирани в АУАН) и подвеждането им към точното правно
основание.
Процесната ПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ
от ЗДвП. С цитираната разпоредба законодателят предвижда, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да
управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това
задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от
19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 год., в сила от 29.09.2017 год. За
да приложи процесната ПАМ, за компетентния орган е достатъчен надлежно съставеният
АУАН, с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на
обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Именно, с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП, ПАМ се прилага под
прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на
МПС, но за не повече от 18 месеца“, както и е посочено в оспорената заповед. С
настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на
мярката, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. В
тази връзка неоснователни са и останалите оплаквания на жалбоподателя, поради
което не съдът счита, че не са налице отменителните основания на чл. 146, т. 3
и т. 4 от АПК.
След като в акта не е посочен различен срок на изпълнение, то приложение
намира нормата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, която е категорична, че в случаите по
чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение, както и е сторено в разглеждания
случай. Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите в АУАН серия № GA
920952 от 26.04.2023 год. и установените обстоятелства могат да се оборват с
използването на всички допустими доказателствени средства в настоящото съдебно
– административно производство. В случая жалбоподателят излага само твърдения
за фактите, установени с АУАН, но не оборва тези констатации по надлежния ред,
предвид че съдът е дал указания за разпределение на доказателствената тежест по
чл. 170, ал. 1от АПК. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на
чл. 39 от АПК. При предявяване на оспорването, както и до приключване на
устните прения, жалбоподателят не обори установените констатации в АУАН. По
делото не са представени конкретни доказателства, доказващи тезата на жалбоподателя,
че същият не е участник в ПТП и в тази връзка е отказал да изпълни предписание
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Във връзка с изложеното, съдът счита,
че не са налице отменителните основания на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
По отношение на оплакванията, релевирани от жалбоподателя, че оспорената
ЗППАМ не е съобразена с целта на закона, настоящият съдебен състав не може да
направи извод, обосноваващ тези твърдения, а напротив заповедта е издадена в съответствие с целта
на закона – по аргумент на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на ЗДвП е регламентирана
в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от същия и тя е опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. В случая не е налице и отменителното основание по
чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая не се установява да са налице
основания за обявяване на оспорената заповед като нищожна. Атакуваният акт
съответства на всички изисквания за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на спора и липсата на заявена претенция от страна на
ответната страна съдът не следва да се произнася по разноските.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд -Пазарджик, VІІ – и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-4332-001991 от 28.04.2023 г., издадена от П.
Х. П. – полицейски инспектор към СДВП, Отдел „Пътна полиция“, упълномощен със
Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018 год., с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет)
месеца, считано от датата на отнемане.
Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
137, ал. 1 от АПК, да се изпрати на страните по делото.
СЪДИЯ: (П)