МОТИВИ : Обвинението против подс. К.Р.Ч. ***
е за това, че на 12.05.2008 г., в Затвора - Пазарджик, е причинил
средна телесна повреда на З.А. ***, изразяваща се в счупване на челюст - счупване на дясното
рамо на долната челюст в областта на 4 и 5 зъби с разместване на костните
фрагменти, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.
131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
Против
подсъдимия Ч. е предявен и граждански иск от З.А.А. в размер на 850 лева,
обезщетение за причинени неимуществени щети вследствие на телесната повреда.
Подсъдимият не се признава за виновен
по така предявеното му обвинение и дава обяснения по същото като твърди,
че не е удрял пострадалия и не му е причинявал телесни увреждания.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа
страна следното :
Подс. К.Ч. (по прякор „Д.”) и
пострадалият З.А. към инкриминираната дата изтърпявали наказание „лишаване от свобода” в Затвора - Пазарджик.
На 12.05.2008г. подс. К.Ч. се намирал
в своята килия № 405 в Затвора - Пазарджик заедно със съкилийниците
си свид. Р А. и
свид. Д С. В килията дошъл пострадалият З.А., който имал да връща на Ч. няколко
кутии с цигари. Тъй като А. върнал две кутии цигари по-малко от дължимото,
между него и подс. Ч. възникнал спор, свидетели на който станал Р Али, Д С както и съкилийникът на
пострадалия А. -
свид. Ж Г. В хода на разправията подс. Ч. ударил с юмрук свид. А. в областта на
дясната долна челюст, след което А. се върнал в своята килия.
Тъй като след няколко минути
челюстта му се подула, А. поискал да бъде отведен в медицинския стационар за
преглед. Докато чакал да дойде служител от затвора, за да го отведе, до А. се
приближил подсъдимия Ч., който се заканил на пострадалия да не казва за
случилото се. Подсъдимият казал на А.: ”Не казвай, че съм те ударил, ще ти се
види черен живота като излезеш”! Повлиян от заплахата пострадалият казал на
свидетеля Г А, надзирател, дошъл да го конвоира до здравната служба, че бил
паднал и си ударил главата в шкафчето.
Докато пострадалия се намирал в
стационара за преглед, при него дошъл свидетеля К. – инспектор СДВР в Затвора –
Пазарджик. Под влияние на отправените му от подсъдимия закани, свидетелят А.
отново заявил, че бил паднал и се ударил в шкафчето при слизане от леглото си.
Свидетелят К. се усъмнил в казаното. На
връщане към кабинета си К. видял свидетеля лишения от свобода В.Ж.. Свидетелят К.
извикал Ж. в кабинета си, където Ж.
разказал, че в същност пострадалият З.А. бил ударен от подсъдимия Ч..
Свидетелят К. снел писмени обяснения от
някои лишени от свобода, с цел изясняване на обстоятелствата около нараняването
на свидетеля З.А.. Първоначално самият пострадал, както и свидетелят Ж Г написали в обясненията си, че А. бил паднал от леглото си и се ударил в
шкафчето. Това станало в деня на инцидента – 12.05.2008г.
В писмени обяснения на 13.05.08г.
свидетелят В.Ж. потвърдил, че подсъдимият Ч. бил ударил свидетеля А. в
челюстта. В този смисъл са и писмените обяснения от 15.05.08г. на свидетелите Ц
С и Р А.
Два дни след
прегледа в
стационара на затвора, пострадалият свидетел З.А. бил пуснат в отпуск по прекъсване на
наказанието, за да се лекува. А. потърсил лекарска стоматологична
помощ в гр. Хасково. След завръщането му в Затвора - Пазарджик, тъй като не
представил необходимите документи за проведеното лечение, на А. бил извършен
рентгенографски преглед с оглед установяване неговото състояние.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза, което съдът възприе изцяло като обективно и
компетентно, се установи, че в резултат на нанесения от подсъдимия удар, свид. З.А. получил
счупване на долната челюст в областта на 4 и 5 зъби на дясното й рамо с
разместване на костните фрагменти; разкъсване на венеца в тази област;
травматичен оток на меките тъкани в същата област. Мнението на експерта е, че
счупването на дясното рамо на долната челюст в областта на 4 и 5 долни зъби с
разместване на костните фрагменти, наложило оперативно лечение (шиниране на
челюстите и изваждане на три зъба на долната челюст) е причинило на пострадалия
З.А. счупване на челюст, с което се е затруднило дъвченето и говоренето за
период от около 45 дни от датата на травмата и което представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, а останалите наранявания са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и същите по своя характер са несъставомерни.
В заключението си експертът сочи, че при проведеното
частно лечение в гр. Хасково, пострадалият А. бил обработен, шиниран и са му били
отстранени три зъба в областта на счупване на долната челюст. Също така е
отразено, че при рентгеновото изследване се доказало, че счупването в областта
на дясното рамо на долната челюст е било добре наместено и заздравяло, като все
още било в процес на осификация на съединителнотъканния калус в областта на
травмата. Според вещото лице гореописаните травматични увреждания били
причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет и добре отговаряли да
са били получени по гореописаните време и начин, като пострадалият и удрящият
го нападател били обърнати с лице един към друг в момента на удара, който
попаднал в дясната част на долната челюст на лицето на А..
Експертизата категорично
изключва възможността счупването на челюстта на пострадалия да е резултат от
падане на същия върху шкафче, както
първоначално е обяснил самият пострадал и някои от свидетелите. Според
експертизата, ако пострадалият беше паднал върху подобен предмет, биха се образували и
мекотъканни наранявания в областта на счупването, както и в друга област на
главата, от страната на счупването, с оглед по-голямата повърхност на шкафчето,
в сравнение с удрящата повърхност при нанасяне на удар с юмрук.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе частично въз основа обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите З.А.,
Р А. и Г А, частично от
показанията на свидетелите В.Ж., Ц С, Ж Г и Д С, както и от заключението на вещото
лице и писмените доказателства.
Обясненията на
подсъдимия Ч., че не бил удрял
пострадалия свидетел се опровергаха категорично от показанията на пострадалия З.А.,
показанията на свидетеля Р А., подкрепящото ги изцяло заключение на вещите
лица, както и косвено от показанията на
свидетеля К., пред който свидетелите В.Ж., Ц С и Ж Г са разказали, че
подсъдимият е ударил пострадалия – обстоятелство, което тази група свидетели
отрича в съдебно заседание.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите В.Ж. и Ц С, дадени в съдебно заседание,
затова че не знаели нищо за инцидент или сбиване, между подсъдимия Ч. и
пострадалия А.. Тези твърдения на свидетелите са категорично неверни, тъй
като и двамата са давали писмени
обяснения за случая, съответно на 13 и 15 май 2008г., като са потвърдили, че
подсъдимият е ударил свидетеля З.А.. Именно това явно нежелание да съдействат
за разкриване на обективната истина, мотивира съдът да не даде вяра на показанията
на свид. Ж., че същият бил принуден от свид. К. да напише обяснения за
станалото като потвърди, че Ч. ударил А.. По този въпрос беше проведена и очна
ставка между двамата свидетели, в която всеки поддържа показанията си. Очевидният
стремеж на свид. В.Ж. да прикрие деянието на подс. Ч, твърдейки в съдебно
заседание на 27.01.2009г., че не знаел нищо за инцидент между Ч. и А., отново
мотивира съда да даде вяра на показанията на свид. К., а не на свид. Ж.. Ако Ж.
говореше истината, то той още в това заседание /при първия си разпит на
27.01.09г./ би споменал, че е писал обяснения за горния инцидент и за
евентуално въздействие върху него от страна на свид. К. в качеството му на
служител на затворническата администрация.
Първоначалната
реакция на самия пострадал да отрече, че е бил ударен от подсъдимия, не променя
и не разколебава фактическите изводи на съда в посочения по-горе смисъл. Тази
реакция на А. е била предизвикана от отправените му закани от страна на
подсъдимия, както и от спецификата на затворническата среда, в която се
разиграли описаните по-горе събития. Това е мотивирало З.А. първоначално да
поддържа версията, че паднал и се ударил върху шкафчето до леглото му. Както
беше посочено, медицинската експертиза категорично изключва този механизъм на
причиняване на конкретните увреждания.
Защо
пострадалият свидетел А. първоначално не е казал на свид. К. как е получил
нараняването? Първата причина за това, както беше посочено, са били заканите на
подсъдимия. Последният определено е склонен към насилие – осъждан е три пъти за
престъпления, свързани с посегателство над личността, две от присъдите са
именно за средна телесна повреда, при условията на опасен рецидив. Освен това,
както според писмената му характеристика, така и в показанията на свид. К.,
подсъдимият е описан като системен нарушител на вътрешния ред в затвора,
склонен към агресия, с лидерски амбиции и възможности. Очевидно подсъдимият е
от тези лишени от свобода, които налагат волята си със сила, чиито закани са в
състояние да възбудят основателен страх за осъществяването им. Втората причина
за първоначалното скриване на истината от пострадалия е спецификата на
затворническата среда – премълчавайки за нанесения му побой, А. от една страна
би си спестил бъдещи проблеми с агресивния подсъдим Ч., а от друга би запазил
собствения си авторитет сред останалите лишени от свобода, избягвайки
поведение, коте би могло да се приеме от тях като доносничество и проява на
малодушие – след като сам не може да се справи с проблемната ситуация, да търси
незабавно съдействие от администрацията на затвора.
Съдът намира,
че споменатите два фактора са достатъчно реални и въздействащи, за да обяснят
първоначалното поведение на преиначаване на действителната ситуация от страна
на свидетеля З.А..
Безспорно се
установи по делото, а не се отрича и от пострадалия А., че същият, след
завръщането си в затвора, след проведеното лечение, е изпратил бележка да
подсъдимия, в която изразил готовността си да оттегли своите показания срещу
подсъдимия, ако последният му заплати разходите по направеното лечение. Този
факт също не компрометира достоверността на показанията на пострадалия свидетел
А., относно начина, по който е била
счупена челюстта му, а именно в следствие на удар от страна на подсъдимия. Тази
реакция на пострадалия е житейски разбираема и обяснима – А. е готов да се
откаже от претенциите си към подсъдимия при положение, че последния го възмезди
за направените разходи.
При
така установената фактическа обстановка подс. К.Ч. е осъществил състава на
престъплението по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а” и „б” от НК, като на 12.05.2008 г., в Затвора - Пазарджик, е причинил
средна телесна повреда на З.А. ***, изразяваща се в счупване на челюст - счупване на дясното
рамо на долната челюст в областта на 4 и 5 зъби с разместване на костните
фрагменти, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Налице
е квалифициращият признак „опасен рецидив”. Инкриминираното деяние е извършено
на 12.05.2008г. По силата на чл. 30 ал.1 от НК, процесното деяние, ще се намира
в отношение на рецидив с всички деяния, изтърпяването на наказанията, за които
е настъпило след 12.05.2003г. Такива са всички деяния, за които подс. Ч. търпи
общо наказание от 13 години и 4 месеца по силата на параграф 90 от ЗИДНК, посочени
в справка № 94/01 от 24.02.2009г. на Затвора - Пазарджик, което общо наказание
е с начало на изпълнението 16.03.2001г. Това са деянията по НОХД № № 591/00г.
на РС – Пазарджик, 83/00г. на РС – Пещера, 137/01г. на РС – Девин, 21/01г. на
РС – Пещера, 78/00г. на РС – Пещера и 421/02г. на РС – Пазарджик.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите,
и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си -
действувал е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена предвид обстоятелствата, при които е извършено –
в затвора, по време на изнърпяване наказание лишаване от свобода от подсъдимия,
което, вместо да го мотивира към спазване на закона и въздържане от
посегателства над личността, не намалява неговата агресивност и то по
незначителен повод – спор за две кутии цигари.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена
опасност – осъждан е общо единадесет пъти за тежки умишлени престъпления, значителна
част от които, свързани с посегателства над личността. Още през 1985г., като
непълнолетен, е осъден за хомосексуални действия, извършени чрез употреба на
сила. През 1992г. е осъден за отклонение от военна служба, а през 1994г. и за
бягство от затвора. През 1997г. е осъден на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода
при усилено строг режим за причиняване на средна телесна повреда при условията
на опасен рецидив. През 1998г. и 2000г. е осъждан два пъти за кражби, при
условията на опасен рецидив. През 2001г. отново е осъден за причиняване на
средна телесна повреда, при условията на опасен рецидив на 3 години и 3 месеца
лишаване от свобода при строг режим. През същата година е осъден още два пъти
за кражба и обсебване. През 2002г. отново е осъден два пъти за кражби при
условията на опасен рецидив. Тези многобройни осъждания и трайното нежелание на
подсъдимия да съобразява поведението си със закона са категорично
доказателство, че налаганите му до сега наказания не са довели до постигане на
основната цел на наказанието по чл. 36 от НК, а именно реализирането на личната
превенция – поправяне на подсъдимия.
Подбудите за извършване
на престъплението се коренят в желанието на подсъдимия за саморазправа с цел
налагане волята му чрез употреба на сила, както и в трайно изградените му
престъпни навици.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени обстоателството,
че телесната повреда е нанесена с един единствен удар, тоест не се касае до
нанесен тежък побой с проява на особена жестокост от страна на подсъдимия.
Отегчаващи обстоятелства – предишните осъждания,
без тези с които настоящето деяние се намира в отношение на рецидив, крайно
негативните данни за личността на подсъдимия, очертаващи го като склонен към
агресия, с трайно изградени престъпни навици, неподдаващ се на превъзпитание.
Като отегчаващо обстоятелство съдът прецени и това, че деянието е извършено в
затвора, по време, когато подсъдимият е изтърпявал наказание лишаване от
свобода и когато би следвало да се очаква, че същият с поведението си следва да
показва, че има нагласата да промени ценносната си система към спазване на
закона и добрите нрави.
При
тези данни и като прие, че е налице баланс между смекчаващите и отегчаващи
отговорността отговорността обстоятелства, при
предвидено наказание от три до осем години лишаване от свобода, съдът счете, че за
постигане целите на наказанието подсъдимият следва да бъде осъден на пет години и
шест месеца лишаване от свобода.
При
определяне размера на наказанието, съдът прецени, че, при доказана липса на
ефекта на превъзпитание от предишните осъждания, по отношение на подс. Ч.
следва да се отдаде дължимото и на третата цел на наказанието по чл.36 от НК, а
именно за определен период от време да му се отнеме възможността да извършва
престъпления. Въпреки, че именно процесното деяние доказва, че подс. Ч. не се
въздържа от това дори в затвора.
На основание
чл. 48 б.”А” от ЗИН съдът определи „усилено строг” първоначален режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Ч.. За да определи
този режим, съдът прие, че подс. Ч. е личност с висока степен на обществена
опасност, за което мотиви бяха изложени по – горе. Ч. е осъждан единадесет пъти
за времето от 1985 до 2002 година, като две от осъжданията му са за средни
телесни повреди при условията на опасен рецидив, а още първото му осъждане,
като непълнолетен е за хомосексуални действие, извършени чрез употреба на сила.
Налице е една трайна тенденция за грубо незачитане неприкосновеността на
личността, липса на каквито и да било индиции за превъзпитание или самокритичност,
чувство за безнаказаност.
От
деянието на подс. Ч. свидетелят З.А. е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, за
които подсъдимият дължи обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично
плащане в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането до
окончателното изплащане - чл.45 във връзка с чл.86 ал.1 и чл.84 ал.3 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при
спазване изискванията на чл.52 от ЗЗД, като взе предвид естеството на
нанесената телесна повреда, начинът на причиняването й, възрастта на
пострадалия и продължителността на оздравителния период, съдът прецени, че
справедливо обезщетение в случая е такова с парична равностойност от четири
хиляди лева. Доколкото пострадалият е предявил иска си до размера на 850 лева,
същият се явява основателен. Право на пострадалия е да предяви претенцията си в пълен
размер или частично. Доколкото в
конкретния случай пострадалият е предявил иска си в размер под действително
претърпените вреди, тоест частично, съдът уважи така предявеният иск в пълен
размер. Съдът не
присъди лихви, доколкото такива не се претендират от гражданския ищец.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
присъдени направените по делото разноски от 171 /сто седемдесет и един/ лв., както и
държавна такса от 34 /тридесет и четири/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :