Решение по дело №836/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 45
Дата: 15 февруари 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20185200500836
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   45

                                    

                                     15.02. 2019г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен граждански състав, в открито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       Председател: Минка Трънджиева

                                                                                        Членове: Красимир Ненчев

                                                                                                       Борислав Илиев

при участието на секретаря К. К., като разгледа докладваното от съдия Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№836 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №574/10.05.2018г., постановено по гр.д.№232/2018г. по описа на РС - Пазарджик е осъден ответника НЧ П.- 1928“, село М.К. да изплати на Л.Х.П. сумата от 21 600 лева, произтичаща от Договор за паричен заем, сключен на 24.03.2014г., ведно със законна лихва от 10.01.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата. Осъдено е НЧ П.- 1928“ да заплати на Л.Х.П. сумата от 2 164 лева - разноски.

Така постановеното решение се обжалва в срок с въззивна жалба от НЧ П.-1928“, село М.К., чрез адв. М. с твърдение, че същото е неправилно и необосновано. Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Твърди се, че в хода на съдебното дирене твърденията, изразени от страна на ищеца в исковата молба останали недоказани и поради тази причина и голословни.

На първо място категорично било доказано и установено, че ищецът в производството не е водил каквито и да е преговори с читалището. От страна на ищецът не били се осъществявали телефонни разговори, не бил молен нито от представители на ответното читалище, нито от трети лица заемът да бъде предоставен на читалището. По този начин се твърди, че съдът не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, като по този начин било постановено едно необосновано решение. Изцяло били игнорирани установени обстоятелства, че твърденията на ищцовата страна относно преддоговорните отношения са неистински и заблуждаващи. Не били взети под внимание факти и обстоятелства, изложени от тяхна страна в тази насока и изцяло са игнорирани събраните гласни доказателства в хода на съдебното дирене. Също така се твърди, че от събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показания, категорично се установявало, че твърдяната от страна на ищцовата страна сума не се дължала действително от читалището. Твърди се, че районният съд не е изпълнил процесуалните си задължения да анализира обективно, всестранно и пълно събраният по делото доказателствен материал, което било довело до постановяването на един необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.

В жалбата се поддържа, че с оглед всички събрани доказателства изцяло са потвърдили изразеното твърдение, че процесният договор за заем е бил подписан предварително, преди да бъде предоставен на председателя на читалището и че когато е бил донесен и представен, вече е бил попълнен с данните на „заемателя". Поддържа се, че от приложения към отговора на исковата молба Договор за инвестиционно проектиране, сумата, която се претендирала за заплащане по процесният договор е идентична със сумата по сключения договор за Инвестиционно проектиране №022/23.03.2014г. Счита, че това е категорично установено в хода на процеса.

Моли, ако въпреки цялата доказателствена съвкупност, въззивният съд приеме, че гореизложените аргументи не следва да бъдат споделяни, то да се вземе предвид, че не се дължи така претендираната сума, защото подписаният договор за заем бил нищожен, тъй като противоречил на добрите нрави. Единствената причина за сключването на договора била, че лицето С.П. ги е въвел в заблуждение, че ще бъде изготвен инвестиционен проект за читалището и че същият ще бъде одобрен за финансиране. Алтернативно са наведени и аргументи, защо се счита, че процесният договор е унищожаем и не следва да породи правни последици за тях. Твърди се, че първоинстанционния съд е имал възможност лично да се убеди за измамната схема. Прави се искане решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявеният от страна на ищецът иск, като неоснователен и недоказан. Не се представят доказателства с въззивната жалба и не се правят доказателствени искания. Претендира разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от адв.К., пълномощник на Л.П., с който се прави искане да се потвърди обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Не представят доказателства. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразявайки наведените в жалбата доводи, съдът взе предвид следното:

В исковата молба на Л.Х.П. против НЧ П.- 1928“ – село М.К., се твърди, че на 24.03.2014г. между страните бил сключен  договор за паричен заем в размер на 21 600 лева. Председателят на читалището помолил да ищеца да ги финансира, за да може да кандидатстват по програма за финансово подпомагане с инвестиционен проект за Ремонт, Реконструкция на сградата на НЧ П.- 1928 и благоустрояване на прилежащото пространство" пред ОРА на ДФ „Земеделие“. След няколко проведени разговора, ищеца твърди, че на 25.03.2014г. по банков път предал сумата от 21 600 лева, като в основанието на превода било посочено: „Изработване на инвестиционен проект и консултантска дейност" в собствената на ответното читалище банкова сметка. ***теля, който уверявал, че всичко се прави и че ще бъдат финансирани по програмата. Към края на миналата година се ищецът се поинтересувал кога ще му бъдат върнати парите. Отговорено му било уклончиво, че сега нямало налични парични средства. Ищецът твърди, че през месец септември проверил в сайта на ДФ „Земеделие“ дали НЧ П.- 1928  е кандидатствало по програмата, за която бил дал пари, при което се оказало, че дори не били подадени документи във фонда. С покана, изпратена на 09.10.2017г. и получена на 16.10.2017г, ищеца дал три дневен срок да му бъде върната сумата от 21 600 лева. Срокът изтекъл на 19.10.2017г., но ответника не върнал парите.

Ищецът твърди, че въз основа на сключения между страните договор за заем от 24.03.2014г., се установявало, че между ищеца от една страна, като заемодател и ответника от друга, като заемополучател е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъл на чл.240 ЗЗД. В договора за заем било посочено, че заемополучателят се задължавал да върне на заемодателя сумата от 21 600 лева, а при условията на т.3 - Договорът можело да бъде прекратен едностранно от заемодателя, с писмено предизвестие, когото заемателят не спазва условията или сроковете по този договор. При едностранно прекратяване по тази точка, заемната сума ставала изискуема веднага и в пълен размер. Понеже ответника дори не бил подал документи в ДФ „Земеделие“, условията на договора били напълно нарушени и ищецът можел да прекрати договора по всяко време. От предоставеното по исковата молба платежно нареждане било видно че на ответникът - по банков път е преведена на 25.03.2014г. сумата от 21 600 лева. Твърди се, че ответника дължал връщане на получената сума в размер на 21 600 лева. Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди НЧ П.- 1928" с. М.К. да заплати сумата 21 600 лева, дължими по договора за паричен заем сключен на 24.03.2014г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се поддържа, че същата е изцяло неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Твърди се, че претендираната сума не се дължала. Взаимоотношенията, част от които била и процесната претенция, започнали около 20.03.2014г., когато една сутрин около 9,30 ч. в кабинета на кмета на селото пристигнал кмета на с. А.- А.С. и лице на име С.П.. Започнали да водят разговори за читалището в селото, което се нуждаело от цялостен ремонт, поради изключително лошото му състояние. Преговарящият С.П. започнал да обяснява в този момент на кмета на селото, че следвало да се направи цялостен проект за реконструкция на читалището, като за това предложил да се сключи договор между представляваното от него дружество и читалището. В този момент било представено от страна на лицето - С.П., че ищецът в настоящото производство Л.П., можело да предостави сума в заем и фирмата, която той предложил да изготви проекта за читалището. Поради тази причина предложил да се сключи сделка с фирмата ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", която да изготви проекта, като ищецът щял да осигури финансирането за проекта първоначално като заем, а след това парите щяли да му бъдат върнати.

След проведените разговори, било решено да се подпише договор за заем от името на читалището, на което С.В. била назначена като председател. Преговарящите страни отишли в банката, където същият извадил всички договори подписани, като на тях били въведени дори и данните на председателя на читалището. С пълномощно, с което ищеца упълномощавал П., претендираната от него сума била преведена по сметка на читалището. Веднага след това сумата, в размер на 21 600 лева, била преведена на ЕТ „Алфа комерс груп - Е.Г.", като целта на внасянето на сумата било да се изготви цялостния проект за читалището. Срокът за изпълнението на проекта бил 90 дни, но г-н П. така и не изпълнил каквото и да е от поетото задължение. Процесният договор за заем бил подписан предварително, преди да бъдел предоставен на С.В., в качеството й на председател на читалището и когато й бил донесен и представен, вече бил попълнен с данните на „заемателя". Твърди се, че ищецът не присъствал на място и не бил виждан от В., поради което същата твърди, че не била поемала такова задължение към него. Видно било от приложения договор за инвестиционно проектиране сумата, която се претендирала за заплащане по процесния договор била идентична със сумата по сключения договор за Инвестиционно проектиране №022 от 23.03.2014г. Именно едно и също лице било в основата както на предоставянето на финансовите средства на читалището, така и на подписването на договора за инвестиционно проектиране, за изпълнението на който договор били необходими тези финансови средства. Ищецът в настоящото производство бил представляван от страна на С.П., като същият С.П.след това представлявал и ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", за да се сключи договора за цялостно проектиране на реконструкция на читалището. След това ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г." не изготвила необходимият проект.

Твърди се в отговора, че с оглед на изнесените в него факти така претендираната сума не се дължала, защото договорът за заем, подписан от председателя на читалището бил нищожен, защото противоречал на добрите нрави. Това било така, защото единствената причина за сключването на договора е, че лицето С.П.въвел в заблуждение, че щял да бъде изготвен инвестиционен проект за читалището и че същият щял да бъде одобрен за финансиране. Алтернативно се изразява становище, че процесния договор е унищожаем и не следва да породи правни последици, защото лицето С.П.измамил представителите на читалището, като той, в качеството си на пълномощник, на представящия се като заемодател ищец в настоящото производство, им предложил процесната сума, защото същата им била необходима за изготвянето на проекта за цялостно реконструиране на читалището. В следствие на това въвеждане в заблуждение бил сключен процесният договор. Твърди се, че представляващите НЧ П.1928, с. М.К. са станали жертва на една измамна схема, за което щели да потърсят правата си и пред българската прокуратура. Твърди се, че целта била неоснователно обогатяване на ищеца, защото извършените от страна на С.П. действия били единствено с цел сумата да бъде предоставена на дружеството ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", за да изготви това дружество цялостен проект за реконструиране.

На следващо място се твърди се, че по така заведения иск и по процесния договор към настоящия момент не бил настъпил падеж съгласно т.1 от раздела Срок и Условия до авансовото плащане уредено между ОПА на ДФ „Земеделие“ и читалището и поради тази причина представителя на ищцовата страна не можел да претендира заплащането и поради тази причина така заведения иск следвало да бъде изцяло отхвърлен. В процесния договор било определено, че падежът на задължението настъпвал под условие, което се състояло в това да се кандидатства за финансиране пред ОРА на ДФЗ за кандидатстване по инвестиционен проект „Ремонт, Реконструкция на сградата на НЧ П-1928“ и благоустрояване на прилежащото пространство". За да не се стигнело до кандидатстване по посочения проект следвало да се изготви проекта от страна на ЕТ „Алфа комерс груп- Е.Г.", което обаче все още не било направено и поради тази причина не можело да се приеме, че към настоящия момент не е кандидадствано по проекта неоснователно от страна на ответника.

Изпратената покана не можело да се възприема като такава, която разваля договора или променяща неговите параметри едностранно от лицето, което се представлява като заемодател и е ищец в настоящото производство. Не било налице неизпълнение, както се твърди в договора. В договора не бил предоставен срок, до който следвало да се кандидатства за финансово подпомагане, както било посочено в договора за заем. Поради тази причина договора не можело да бъда прекратен по този начин и да бъда едностранно променен неговия падеж. Поради ненастъпването на падежа на договора така заведения иск следвало да бъде отхвърлен поради обстоятелството, че договора същият не е падежирал и задължението не било изискуемо. Твърди се, че приложените по делото телепоща и обратна разписка пратката не била получена от председателя на дружеството. Поради тази причина следвало да се отхвърли така заведения иск, защото нямало надлежно връчена покана и получаване изявление на ищцовата страна. Заявява се също, че преписите на приложените доказателства не били четливи и поради тази причина не можело ответната страна да вземе становище по тях. Формулира искане предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

За изясняване на фактическата страна по спора са разпитани свидетели.

  Въззивният съд като прецени доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Не е спорно, че страните са сключили писмен договор за заем от 24.03.2014г.

Установява се от приетите по делото доказателства – платежно нареждане за банков превод, че сума от 21 600 лева е преведена в полза на НЧ П.– 1928“ – село М.К., внесена в брой на каса в „ОББ“ АД от Л.Х.П. и в основанието на документа е посочено „Договор за паричен заем от 24.03.2014г.“

Предвид признанието на ответната страна и приетите по делото писмени доказателства –договор за паричен заем и вносна бележка за внесена сума по банковата сметка на читалището и обстоятелството, че лицето С.П., разпитан и като свидетел в настоящето производство, в качеството си на пълномощник на ищеца П. е установен факта,че внесъл претендираната от него сума от 21 600лв по сметката на читалището.

Спорно между страните в настоящето производство е подлежат ли на връщане взетите в заем парични средства. В процесния договор за заем е посочено, че заемополучателят се задължава да върне на заемодателя сумата по заема при условията на т.3 - Договорът може да бъде прекратен едностранно от заемодателя, с дневно предизвестие, когото заемателя не спазва условията или сроковете по този договор. При едностранно прекратяване по тази точка, заемната сума става изискуема веднага и в пълен размер. Срока по договора за заем е 90 работни дни.

Установява се по делото от показанията на същите свидетели, че ищецът не е присъствал на място и водил преговори с представители на ищцовата страна, нито лично е предал паричните средства в размер на 21 600.00лв. по време на сключване на договора за заем. От негово име за негова сметка са извършвани действия от упълномощеният от него свидетел С.П.. Установява се, че със сумата получена като заем, ответника се е разпоредил, като е заплатил договор с проектанти.

Установява се от приложеното по делото писмо изх.№МК/2334/29.04.2015г., изпратено от „Алфа Комерс Груп“ до НЧ П.1928", че изпълнителя счита за прекратени договорните отношения между страните, поради това, че възложителя не е оказал необходимото съдействие за довършване на договорените инвестиционни проекти.

Установява се от приложеното по делото писмо-телепоща изх.№ 5/09.10.2017г., изпратено от Л.П. до С.В. в качеството й на Председател на читалището и получено на 16.10.2017г. от Е.З./служител/, че договора за паричен заем, сключен на 24.03.2014г. се прекратява съгласно т.3 от същият “поради виновно неизпълнение“. Със същото писмо е отправено уведомление, че от ищцовата страна се пристъпва към принудително събиране на посочените суми ведно с лихви, неустойки и разноски по законоустановения ред.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:                                                                                                             Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. По правната си същност този договор е реален, неформален и едностранен.

Елементите на фактическия състав на договора за заем се съдържат в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, която установява определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е и договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора за заем са: първо - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ - предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Това следва от същността на договора за заем - той е реален. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, каквото се установи  в  настоящият случай.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си във въззивната жалба, а именно ,че дадените в заем суми  не са дължими на ищеца. Възраженията  останаха недоказани, а ответникът се  осланя единствено и само на твърденията си. Простото изявление, че сумата е преведена по негова сметка, т. е получена в заем, за да послужи за сключване на договор за инвестиционно проектиране с ЕТ“Алфа Комерс Груп –Е.Г.“, ЕИК *********, респ. че е на лице съгласие за сключване на договор за заем, е доказване на факт и води до прехвърляне на доказателствената тежест върху ответника заемател в каквато насока по делото не се събраха доказателства.В предвид на това съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя във въззивната жалба,че сумата е предоставена от ищцовата страна с цел да се създаде едно задължение,което след това да се претендира от  ищцовата страна  с желае неоснователно да се обогати.

Като неоснователни съдът намира възраженията,че единствената причина за сключването на договора , е че лицето С.П. ги въвел в заблуждение,че ще бъде изготвен инвестиционен проект за читалището и същия ще бъде одобрен за финансиране-обстоятелство което би могло да бъде предмет на различно от настоящото производство.В предвид на това съдът не обсъжда останалите възражения на жалбоподателя във връзка с наличието на преддоговорни отношения ,които били неистински и заблуждаващи.

В случая, дори и да не е бил уговорен срок за връщане на парите, намира приложение диспозитивното правило на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, че заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. По делото се установя,че  такава е изпратена и надлежно получена,а съответно и  исковата молба може да се приеме за  такава. Изпълнение не се установи да е  последвало.

В предвид на това искът ,като основателен и доказан  следва да се уважи изцяло. Основателна е и претенцията за законната лихва за забава с оглед уважаването на иска за главницата. Искането за присъждане на разноски ,като своевременно направено и доказано и като такова е уважено.                                                 Въз основа на установената по делото фактическа страна на спора , районния съд  е достигнал до  същите правни изводи постановявайки обоснован и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да бъде потвърден. Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК  при постановяване на обжалваното решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните.Въззивната жалба  е  неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.                                                                                                                         С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника съдебно-деловодни разноски в р-р на 900лв. представляващи адв.възнаграждение  на адв. Ц.К. ***. съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.01.2019г.

На осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението   подлежи на обжалване .                                     Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд

 

Р                      Е                          Ш                           И                       :

   

 ПОТВЪРЖДАВА решение 574/10.05.2018г. на районен съд  Пазарджик ,  постановено по гр. д.№232/2018г.по описа на същия съд.                                                  ОСЪЖДА  НЧ П.- 1928“, ЕИК- **********, със седалище и адрес на управление – с.М.К., общ.Б., обл.П., ул. ***, с председател С. И. В.,  да заплати на Л.Х.П., ЕГН:********** ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от  900.00 лева /деветстотин лева/, представляващи адв.възнаграждение  на адв.Ц.К. ***. съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.01.2019г..

          

  Решението   подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София .

                                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.