Р Е Ш Е Н И
Е
№ 295 23.02.2015 година гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски
районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и първи януари две
хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Светлана Рачева-Янева
При секретар: Елена Христова
Като
изслуша докладваното от съдия: Светлана Янева гражданско дело № 2413/ 2011г. по
описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е исково по молбата на М.М.Д., ЕГН ********** и М.Д.Д.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:*** против А.Ж.А., ЕГН **********,***. Ищците
са сезирали съда с искане за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1 000 лева на ищцата М. като
обезщетение за лишаване от ползването на собствени недвижими имоти, находящи се
в гр.Бургас, Централна градска част в изградената в източната част на кв.216
между улица ‘...”, ул....”, ул....” жилищна сграда на ЖСК ‘...”, а именно
апартамент № ... на първи жилищен етаж вх.Б, на жилищната сграда, изградена в
имот с площ от 91.09 кв.м. ведно с
прилежащото към жилището таванското помещение, описани по нотариален акт № ... от
05.09.1994г. на нотариус С.. Д.. при РС Бургас и за апартамент № 20, с описание
по нотариален акт № .. от 05.09.1994г. на нот. С.. Д.. при РС Бургас, както
следва – апартамент № 20 на първи жилищен етаж, вход № В, на жилищна сграда,
изградена върху площ от 91.94 кв.м. ведно
с таванското помещение към жилището за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г.
и сума от 14 000 лева като
частичен иск от 25 000 лева на вторият ищец като обезщетение за лишаване
от ползването на същите имоти за същия период, което обезщетение е придобито
като вземане по договор за цесия от 20.06.2012г, сключен между М.Д. и М.Д. за
лишаване от ползването на помещение – таван към апартамент 21, собствен на М.. Излага
се, че М. и съпругът й Д.. са придобили собствеността върху тези жилища в режим
на СИО ведно с прилежащите им тавански помещения, които
ответникът А. ползва без основание от 16.08.2006г., когато въз основа на
протокол за въвод на съдебен изпълнител той е бил въведен в имотите, собствени
на ищцата М. и съпруга й Д... Сочи се още, че въпреки тяхното противопоставяне
имотите и към настоящия момент се ползват от ответника, като тези му действия
са довели до неговото обогатяване без основание и обедняване на собствениците им,
равняващо се на сбора от наемите за апартамент 20 и 21 в размер на по 500 лева
месечно за период от пет години, с начален момент 01.08.2006г., когато се
излага, че е сключен договор за наем с трето по делото лице – ‘Е..” ЕООД.
Излага се още в исковата
молба, че с договор за цесия от 20.06.2012г. М.Д. е прехвърлила с договор за
цесия 96 % от вземанията към А. на цесионера по договор за цесия – втория ищец,
които в лева дават стойност от 24 000 лева като само част от тях са
предмет на настоящото производство. На тези основания се търсят обезщетения,
както следва – за М.Д. 1000 лева, и за М.Д. 14 000 лева като частичен от
25 000 лева. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран
такъв от назначения на ответника особен представител като с него се навеждат
възражения за недопустимост на предявения иск като заведен повторно между
същите страни, на същото основание, за същите вещи и период, с оглед на което
като спор, по който вече съществува решение, повторно заведен следва да бъде
прекратен. Отделно от това се оспорват исковете като неоснователни – без
доказателства за собственост за ищците и липсата на доказателства за лишаване
от ползването на вещта.
Претенцията е с правно основание
чл.59 от ЗЗД, а именно за присъждане на обезщетение поради ползването на имот
от ответника без основание.
От приложените по делото два
броя нотариални актове - № .. от 05.09.1994г. по нот. дело № ../ 1994г. при
нот. С.. Д.. с район на действие Районен съд Бургас и нотариален акт № .., от
05.09.1994г. по нот. дело № ../1994г. отново на нот. С.. Д.. се установява, че
ищцата М.Д. и Д.. Д. ( за който няма спор, че е неин съпруг) се легитимират
като собственици на два имота, находящи се в гр.Бургас, в изградената в
източната част на кв. 216 между ул....”, ул....”, ул....” жилищна сграда на ЖСК
„..”, а именно по НА № ..., имот, представляващ апартамент № .., на първи
жилищен етаж, вх...., с площ от 91.09 кв.м, състоящ се от две спални, дневна,
кухня, баня, тоалетна, антре, мокро помещение, при граници по НА ведно с
таванско помещение № 21, с площ от 14.19 кв.м. при граници по НА – север –
стълбище, юг – сем. Д.., изток – външен зид, запад – коридор, ведно с 1.826 %
идеални части от общите части на сградата и 103.56 % от правото на строеж,
както и на апартамент № 20 на първи жилищен етаж, вход Б, /ул.....” № 46/. На
жилищната сграда, изграден с площ от 91.94 кв.м. състоящ се от две спални,
дневна, кухня, баня, тоалетна, антре, мокро при граници по НА ведно с таванско
помещение № 20, с площ от 16.04 кв.м при граници по НА, ведно с идеалните части
от общите части на сградата и от правото на строеж.
От приложения протокол за
въвод във владение по изпълнително дело № .../ 2006г. от 16.08.2006г. на ДСИ С..
се установява, че А.А. като взискател по ИЛ от 15.02.2006г., издаден по
въззивно гр.дело № 187/ 2005г. по описа
на БОС е въведен във владение на недвижим имот, апартамент № 20, находящ
се в гр.Бургас, ул....” № .., вх..., с площ от 94.14 кв.м. ведно с таванско
помещение № 20 с площ от 16.04 кв.м., което владение по протокола за въвод е
следвало да се предаде от длъжниците М. и Д... От приложения протокол се
установява още, че апартаментът – обект на въвод – към датата на въвода е бил
държане на трето по делото лице – ‘Г.. ООД” като наемател по договор за наем от
01.01.2002г. и такъв от 01.01.2004г. Установява се още от нотариален акт № ...
от 05.11.1996г по нот. дело № ../ 1996г. на нотариус М.. И.., че взискателят А.
е бил признат за собственик по реда на ЗЖСК за собственик на апартамент № .. –
един от процесните, ведно с прилежащото избено помещение от 16.04 кв.м. и който
имот, е обект на въвод по силата на приложения към делото протокол за въвод по
изпълнително дело № ../ 2006г.
При тези доказателства
настоящият състав на Бургаски районен съд намира, че предявените искове за
присъждане на търсените обезщетения следва да бъдат отхвърлени със следните
съображения:
За да бъде уважен иска по
чл.59, ал.1 от ЗЗД ищците по делото следва да установят правата си на
собственици спрямо вещите – два апартамента в прекратената ЖСК ‘...” за първата
ищца М. и съответно качеството си на цесионер по договор за цесия за вземания
към ответника за втория ищец по иска М., ползването т.е упражняване на
фактическата власт върху апартаментите ведно с прилежащите им тавански
помещения от страна на ответника А. и то без правно основание по всякакъв начин
за исковия период. По делото безспорно се установи наличието на собственост за
ищцата Д., но само досежно имот, представляващ апартамент № .. ведно с
прилежащото към апартамента таванско помещение в жилищната сграда, находяща се
в източната част на кв.216 по плана на гр.Бургас, като тя се легитимира като
такава с описания по–горе НА № .. по нот. дело № .../ 1994г.. Досежно вторият
имот, предмет на исковата молба съдът намира, че собствеността спрямо
апартамент № ... в полза на ищцата М. не е безспорна тъй като и ответникът А.
се легитимира като собственик на тази вещ вкл. и прилежащото таванско помещение
и то на основание прекратени членствени права в ЖСК ‘...”, за което е съставен
НА по чл.35, ал.2 от ЗЖСК. Нещо повече, от приложеният протокол за въвод в недвижим имот, извършен
по повод на издаден в полза на ответника изпълнителен лист се установява, че
ответникът е този, в полза на когото са признати по съдебен ред вещни права,
индиция за които са издадения в негова полза ИЛ по въззивно гр.дело №
187/2005г. по описа на БОС, които доказателства са последващи на издадения в
полза на М. и Д.. НА № ... по нот. дело № .../ 1994г. При надлежно оспорено
право на собственост от страна на ответника досежно имот, апартамент № 20 в
жилищната сграда на ЖСК „...” съдът намира, че ищцата М. не успя да установи
при пълно главно доказване правата си на собственик досежно апартамент № ... и
таванското помещение към него, което води до отхвърляне на иска й за този имот
спрямо ответника А..
Досежно втори имот,
представляващ жилище, апартамент № 21, с площ от 91.09 кв.м. ведно с таванското
помещение към него, с площ от 14.19 кв.м. съдът намира, че ищцата Д. при тези
доказателства се легитимира като техен собственик с приложения НА № ... на
нотариус С.. Д... За тази вещ обаче ищците не ангажираха доказателства, въз
основа на които да се приеме за установено, че ответникът по някакъв начин вкл.
чрез отдаване под наем упражнява фактическа власт върху апартамента и по-
конкретно върху таванското помещение № .., което е прилежащо към жилището на Д...
Само в допълнение съдът следва да отбележи, че не кредитира като годно
доказателство представеното от ищците съдебно решение № 95/ 20.07.2012г. при липсата на отразяване
за влизането му в сила.
С тези съображения исковете,
предявени от ищцата М. следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
Досежно
втория ищец по делото М.Д., който основава претенциите си като такива, породени
от договор за цесия между ищцата М. и него от 20.06.2012г. на вземания за
обезщетения в размер от 96 % от 25 000 лева към ответника А.А., предмет на
настоящото производство, то съдът след като съобрази, че намира тези вземания
на ищцата за недоказани. Цесията като способ
за прехвърляне на субективни права (вземания), може да породи своя правен ефект
т.е промяна в страните в материалното правоотношение само тогава, когато
предмет на прехвърляне са само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване
е условие за нейната действителност, а такива по делото не се установиха. На
това основание като договор, който не е породил целените от цесионер и цедент
правни последици искът за присъждане на вземане в полза на М.Д. като вземане за
обезщетение за лишаване от ползването на собствени на ищцата М. помещения
следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за лихва като
акцесорна такава не се дължи и следва да бъде отхвърлена.
Разноски в полза на ищците не се
дължат, с оглед приложението на чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД предявените от М.М.Д., ЕГН **********
и М.Д.Д., ЕГН ********** със съдебен адрес:*** против А.Ж.А., ЕГН **********,***
с назначен по делото особен представител искове за осъждане на ответника да
заплати на М.М.Д. сумата от 1 000
лева като обезщетение за лишаване от ползването на собствени недвижими имоти,
находящи се в гр.Бургас, Централна градска част в изградената в източната част
на кв.216 между улица ‘...”, ул....”, ул....” жилищна сграда на ЖСК ‘...”, а
именно апартамент № ... на първи жилищен етаж вх..., на жилищната сграда,
изградена в имот с площ от 91.09 кв.м. ведно
с прилежащото към жилището таванското помещение № .., описани по нотариален
акт № .. от 05.09.1994г. на нотариус С.. Д.. при РС Бургас и за апартамент № ..,
с описание по нотариален акт № .. от 05.09.1994г. на нот. С.. Д.. при РС
Бургас: апартамент № .. на първи жилищен етаж, вход № .., на жилищна сграда,
изградена върху площ от 91.94 кв.м. ведно
с таванското помещение № . към жилището за периода от 16.08.2006г. до
29.03.2010г., както и да бъде осъден А.Ж.А. да заплати на М.Д.Д. сумата от 14 000 лева като частичен иск от 25 000 лева като вземане за обезщетение
за лишаване от ползването на имоти, находящи се в гр.Бургас, Централна градска
част в изградената в източната част на кв.216 между улица ‘...”, ул....”, ул....”
жилищна сграда на ЖСК ‘..”, а именно апартамент № .. на първи жилищен етаж вх...,
на жилищната сграда, изградена в имот с площ от 91.09 кв.м. ведно с прилежащото към жилището
таванското помещение № 21, описани по нотариален акт № .. от 05.09.1994г. на
нотариус С.. Д.. при РС Бургас и апартамент № .., с описание по нотариален акт
№ .. от 05.09.1994г. на нот. С.. Д.. при РС Бургас: апартамент № .. на първи
жилищен етаж, вход № .., на жилищна сграда, изградена върху площ от 91.94 кв.м.
ведно с таванското помещение № 20
към жилището за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г., които са придобити от М.Д.
като вземания по договор за цесия от 20.06.2012г, сключен между М.М.Д. и М.Д.Д.,
ведно със законовата лихва върху претенциите от датата на подаване на исковата
молба – 20.09.2010г. до окончателното им изплащане.
Решението е
обжалваемо по въззивен пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за настоящото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ