Р Е Ш Е Н И Е
№133/14.10.2019 г. гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
наказателно отделение в публично заседание, проведено на 30 септември 2019
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
Секретар: Петранка Паскалева
Прокурор: Иван Тодоров
Като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 245 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.420, ал.2,
вр. чл.422, ал.1,
т.5 от НПК. Образувано е по искането на осъденото лице К.Г.С. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 278/2013 г. по описа на
Районен съд – гр.Провадия и намаляване размера на наказанието, наложено с
постановената по делото присъда № 44 от 28.12.2017 г.
Релевира се касационното
основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното
наказание), което е основание за възобновяване на наказателното производство по
чл.422, ал.1,
т.5 от НПК. Предявена е обща претенция за намаляване размера на
наложеното наказание.
Пред настоящата инстанция
прокурорът от АП-Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на
искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение.
Осъденото лице и служебно
назначеният му защитник се явяват лично пред апелативния съд и поддържат
искането. Защитата поддържа оплакването за явна несправедливост на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” предвид изключително дългия период от време,
изминал от извършване на деянието до този на ангажиране на наказателната
отговорност на дееца.
Апелативният съд, след
преценка на материалите по делото и като съобрази доводите на страните, в
пределите на правомощията си прие следното:
Искането за възобновяване
на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за
престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал. 3,
изр. 2 от НПК шестмесечен срок, считано от деня, в който задочно
осъденият К.С. е узнал, че присъдата е влязла в сила – 08.01.2019 г., и има за
предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.
1 и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК – присъда, непроверена по
касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.
С Решение № 116 от
08.07.2019 г. по н. д. № 429/2019 г., ІІІ наказателно отделение на ВКС е
оставено без уважение искането с правно основание чл. 423 от НПК на задочно осъдения К.С. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № № 278/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия и за
отмяна на постановената по него присъда и делото е изпратено на настоящия съд
за произнасяне по искането на осъдения с правно основание чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК.
Разгледано по същество, в
контекста на очертаната аргументация за явна несправедливост на наложеното
наказание, искането на осъденото лице е частично ОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за
това са следните:
С присъда № 44 от 28.12.2017
г., постановена по НОХД № 278/2013 г. по описа на Районен съд - Провадия,
подсъдимият К.Г.С. е бил признат за виновен в това, че за времето от 04.02.2010
г. до 23.06.2010г. в гр.Провадия и в с.Кривня, община Провадия, обл.Варна, при
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след предварителен
сговор с Божидар Найденов Александров и Звездалин Иванов Миленов, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване
на техническо средство брадва и кирка, отнели чужди движими вещи на обща
стойност 875.72 от владението на Иванка Петрова Маринова, Вичо Боянов Великов и
Ивелина Петрова Богданова без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.26, ал.1 от НК и
чл.54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Били са му възложени и
направените по делото разноски.
Присъдата не е обжалвана
или протестирана и е влязла в сила на 13.01.2018 г.
Релевираното нарушение по чл.422, ал.1,
т.5 вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК е налице частично по отношение на
наложеното с присъдата наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години.
Установените по делото
фактически положения, обосновават правилността на направените от решаващата
инстанция изводи за завишената степен на обществена опасност на извършеното
престъпление против собствеността, както и на личността на неговия
извършител, но не оправдават резултатите от проведената от решаващия съд
индивидуализация на предвиденото, съответно наложено наказание. На първо място
следва да се отбележи, че почти липсват мотиви, които да дадат ясна представа
кои обстоятелства са били отчетени от първата инстанция като отегчаващи и защо
те имат според съда значителен превес над смекчаващите. Всички обстоятелства,
посочени от ПРС като отегчаващи отговорността на искателя (завишената
обществена опасност на деянието, опасния рецидив и продължаваното престъпление)
са елементи от квалификацията на престъпния състав и следователно е недопустимо
да бъдат отчитани втори път и при индивидуализацията на наказанието. Тук следва
да се отбележи, че искателят С. е осъждан общо седем пъти, но първите три от
тях са като непълнолетен, а осъжданията по НОХД № 278/2007 г. и НОХД № 185/2008
г. и двете по описа на ПРС в съотношение на реална съвкупност, а наложеното по
реда на чл.25 НК за изтърпяване наказание е „Лишаване от свобода” за срок от
десет месеца при общ режим. Квалификацията „опасен рецидив” по смисъла на
чл.29, ал.1, б.Б от НК се обуславя от осъждането му по НОХД № 47/2008 г. на
ПРС, с което на К.С. е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
шест месеца при първоначален общ режим. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство е допустимо да се цени единствено осъждането му по НОХД №
518/2010 г. на РС Петрич.
На следващо място
завишената обществена опасност на престъплението по чл.195 от НК е била
отчетена от законодателя в санкцията на специалната норма, предвиждаща по-тежка
наказуемост на този тип посегателства срещу собствеността. Конкретните деяния са
типични взломни кражби и не се отличават с някаква специфика, която да ги
характеризира като по́ укорими или по́ увреждащи от аналогични
простъпки.
Института на
продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК също сам по себе си
не може да бъде обсъждан като отегчаващо отговорността обстоятелство без да се
изследват отделните деяния, формиращи го. В конкретния случай се касае за три
посегателства срещу собствеността, като последното от тях е с изключително
ниска стойност на предмета на засягане – 36.40 лева. И трите деяния са
осъществени от три лица в рамките на четири месеца. Затова и касационната
инстанция не намира основания да възприеме виждането на ПРС за отегчаване на
отговорността на искателя на това основание.
Решаващият съд правилно е отчел
тежкото социално и имотно състояние на осъденото лице като смекчаващо
отговорността му обстоятелство. Недооценен от ПРС е останал факта, че наказателното
производство е продължило по отношение на К.С. повече от четири години и
половина - от привличането му на 08.04.2013 г. до постановяването на присъдата
на ПРС на 28.12.2017 г., което в настоящия случая е неразумна продължителност
поради липсата на фактическа или правна сложност на деянията. Това забавяне не
се дължи само на действията на подсъдимия, а и на причини, свързани с
организация на дейността на съда – делото е било трикратно преразпределяно на
доклад на трима съдии докладчици, било е спряно на 21.05.2014 г., поради
неявяването на подсъдимия. При налична информация по делото, че подс.С. се
намира в затвор в Гърция, съдът се е ограничил в продължение на повече от три
години и половина да го издирва на територията на страната и в крайна сметка е
разгледал делото в негово отсъствие едва през 2017 год. Не може да бъде
пренебрегнато и обстоятелството, че от момента на извършване на деянията (2010
г.) до произнасянето на присъдата изминалият период от време е още
по-продължителен – повече от седем години.
Тази продължителност на
наказателното производство се явява неразумна по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ
и чл. 22, ал. 1 НПК, поради което и осъденото лице следва да бъде компенсирано с
намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода до минималния размер,
предвиден в закона - три години „Лишаване от свобода”.
Продължителността на
наказателното производство сама по себе си не представлява изключително
смекчаващо отговорността на двамата подсъдими обстоятелство, поради което не
следва да се прилага чл. 55, ал. 1, т. 2 НК.
Поради посочените по-горе
причини са налице основанията на чл.425, ал.
1, т. 4 НПК, вр. чл. 422, ал.
1, т. 5 НПК вр. чл. 348, ал.
5 вр. ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство
по отношение на наложеното на осъденото лице наказание „Лишаване от свобода”,
което следва да бъде намалено до законоустановения минимум.
Водим от всичко изложено и
на основание чл.426 НПК, вр. чл.354, ал.1,
т.4 НПК‚ Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 278/2013 г.
на РС-Провадия
ИЗМЕНЯ Присъда №44 от 28.12.2017 г. като НАМАЛЯВА срока на наказанието „Лишаване от свобода”, наложено на К.Г.С.
от шест години на три години на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.