Решение по дело №1178/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Г. П.Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представляван от пълномощника адв. М.В. от САК, против решение № 384 от 27.04.2023 г., постановено по АНД № 296/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че не е установена от наказващия орган специфичната цел на водача при използване на пътя за обществено ползване и не е доказано, че тя е различна от тази за превоз на хора и товари. Наред с това се сочи, че липсват констатации в АУАН и в НП за движение на автомобила с висока скорост и за умисъл за извършване на нарушението, а непълното описание на същото не позволява на наказаното лице да се защитава адекватно, съобразно конкретните рамки на обвинението. Отбелязано е също, че липсват безспорни доказателства за авторството и вината на конкретния нарушител. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-002904 от 21.11.2022 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“към ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени на касатора Г. П. Ч. административни наказания, както следва: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Прието е от съда, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл. 34 от ЗАНН, при спазване на императивната разпоредба на чл. 57 от ЗАНН. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че автомобилът е поднесъл поради мокра пътна настилка, като е посочено от съда, че той е преминал от едната в другата пътна лента и обратно, поради рязко подаване на газ и пренавиване на волана, а мократа настилка може да е улеснила демонстративната маневра, но не е единствена причина за нея. В мотивите на съдебния акт е посочено, че автомобилът е поднесъл към намираща се в близост автобусна спирка, на която е имало чакащи пътници и съществувала реална опасност, ако не бъде овладян от водача, да продължи движението си към спирката, с което да застраши живота и здравето на чакащите пътници.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 18.08.2022 г. около 22:50 ч. в гр. Бургас касаторът Г.Ч. *** собствения си лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № СА 2342 МК. На кръстовището с ул. „Христо Ботев“ същият предприел маневра завиване на ляво, като подал рязко газ. Задвижващите колела на автомобила загубили сцепление с пътната настилка, като в резултат на пренавиване на волана, същият загубил контрол върху автомобила и той преминал от една лента в друга и обратно, създавайки опасност за другите участници в движението. Тези обстоятелства били непосредствено възприети от намиращи се в близост до кръстовището служители на сектор „Пътна полиция“, които извършили проверка на водача и съставили АУАН срещу водача Ч.. На въпрос „защо го прави“ последният отговорил, че не е видял полицейските служители.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е установена забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушаването на тази забрана съставлява административно нарушение по чл. 175а от ЗДвП.

За да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 175а от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да е използвал път, отворен за обществено ползване, за цел, несъответна на предназначението му. В случая тази хипотеза е налице. Данните по делото сочат, че при предприемане на маневра- завиване наляво при зелен сигнал на светофарната уредба на кръстовището, образувано между улиците „Васил Левски“ и „Христо Ботев“, касаторът преднамерено е извел управлявания автомобил извън контрол, чрез рязко подаване на газ и пренавиване на волана, в резултат на което автомобилът е поднесъл към намираща се в близост автобусна спирка. Без съмнение извършената демонстрация не е в съответствие с предназначението на пътя за превоз на хора и товари. Нарушението е извършено при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за деянието и начина на извършването му. Ето защо съдът приема, че деянието е съставомерно по чл. 175а от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т.4, респ. чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита. Неоснователни са доводите за допуснато процесуално нарушение, изразено в липса на констатации в АУАН и в НП за движение на автомобила с висока скорост, доколкото скоростта на движение е ирелевантна за съставомерността на деянието по чл. 175а от ЗДвП. Неоснователни са също доводите за липса на безспорни доказателства за авторството и вината на нарушителя- последният е спрян за проверка непосредствено след деянието, а обстоятелствата, при които то е извършено, са възприети лично и непосредствено от полицейските служители.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 384 от 27.04.2023 г., постановено по АНД № 296/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: