№ 13765
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110108619 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ... с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответниците Р. Н. П. и Л. М. П. дължат при
условията на разделност по ½ идеална част от вземания за сумата от 7696,28 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ..., аб.№ ..., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
1223,18 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г., сумата от 20 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020
г. ведно със законна лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 4,42 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.11.2021 г. по гр.д. № 60918/2021г. по описа на
СРС, 113 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с
ответниците по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са му заплатили дължимата се цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща дължимата се цена в срок, който е изтекъл.
Ответниците оспорват предявените искове със срочно депозирани писмени отговори,
в които поддържат възражение за изтекла погасителна давност. Развиват съображения, че
1
ищецът не е доказал наличието на твърдяното договорно правоотношение, както и
ответниците да са потребили топлинна енергия на твърдяната цена. Оспорват коректността
на измереното количество топлоенергия. Претендират разноски.
Конституираното по искане на ищеца трето лице – помагач „...“ АД изразява
становище по предявените искове като заявява, че при определяне разхода на топлинна
енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания, регламентирани в
Закон за енергетиката /чл.139 – чл. 148/ и действащите през процесния период Наредба № 16
– 334/06.04.2007 г. и Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия и цена на услугата по разпределението й. За основателността на иска в
тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между
страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да предостави реално на
ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер, 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане,
определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
По предявените акцесорни искове с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
В тежест на ответниците при доказване на посочените обстоятелства е да докажат
погасяването на дълга.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 60918/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
25.10.2021г. ищецът „...“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответниците за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението
като е издал заповед за изпълнение от 02.11.2021 г. След постъпили възражения от
длъжниците Р. Н. П. и Л. М. П. срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК, в срока за това са
предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради
което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
2
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже: съществуване на
облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението
да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност, както и изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане,
определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
От представения по делото препис от Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на ЗОС от 13.10.1997г. съдът приема за доказано, че ответниците са
собственици на процесния имот представляващ ..., като всеки от тях притежава съответно по
½ идеална част.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е
предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок
от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл.
150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия,
които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма
данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия,
при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и
предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се
приеме, че страните по спора са обвързани от договора за продажба на топлинна енергия при
действащите публично известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
3
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна
уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съсобствениците на имота имат качеството
потребители на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ са обвързани
от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на договор, като
източник на облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква
спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат
да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия
(фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията без
възражения от страна на потребителя.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ..., както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя
топлинна енергия за целия имот, а ответниците - да заплащат цената , всеки съответно на
дела му в собствеността (арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС).
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на
ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което се кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за целия имот възлиза на сумата в размер на 7564,31 лв., като вещото лице при
определяне на дължимата цена е съобразил сумата за доплащане от изравнителните сметки
(1807,33 лв.), в които се съдържат данни за размера на служебно начислената топлинна
енергия в хипотезата на неосигурен достъп. В заключението освен това е посочено и какво е
количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Вещото лице
дава заключение, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото
разпределение през процесния период е извършвано от дружеството за дялово
разпределение съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г., по отношение на
средството за търговско измерване, измерващо количеството доставена топлинна енергия в
имота, са извършвани периодични проверки, като същото е в метрологична годност.
Към дължимата цена за топлинна енергия, изчислена от вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, следва да се добави сумата в размер на 20 лв., дължима за
дялово разпределение през процесния период съгласно приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза
4
Ето защо и във връзка с приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, съдът приема, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответниците дължат
на ищеца сумата в общ размер на 7584,31 лв., представляваща цена за доставена топлинна
услуга до топлоснабден имот с аб. № ....
Съгласно приложимите общи условия на „...“ ЕАД от 2016г., купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се дължат. Следователно, срокът за изпълнение на задължението за
заплащане на доставената топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между
страните, че срокът за плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че
вземането на ищеца е изискуемо.
По делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на тази сума, което се потвърждава и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Не може да бъде споделено възражението на ответника, че топлинният счетоводител
неправилно е определил дължимите се суми за битово горещо водоснабдяване при база
четирима потребители в имота. Разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от Наредбата за
топлоснабдяването изрично предвижда, че рекламации (възражения) по отчета на
показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по
разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен
период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови
рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка. Ответникът не твърди
и въпреки разпределената му доказателствена тежест не представя доказателства за това да е
подал възражение срещу съставените изравнителни сметки за процесния период. Ето защо
съдът намира, че ответникът няма право да релевира такова възражение срещу
изравнителните сметки за първи път в настоящето производство.
Възражението на ответника за давност е частично основателно. С подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2021 г., от който момент се считат
предявени исковете по чл. 422 ГПК, давностният срок е прекъснат, поради което и по
съображения от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което
следва да се кредитира във втория предложен вариант, който правилно отчита началния
момент на изискуемост на вземанията съгласно приложимите Общи условия с изтичането
на приложимия 3-годишен давностен срок е погасено вземането за главница за периода от
м.05.2018 г. до м.08.2018 г. Ето защо, съобразявайки изводите на вещото лице В. С. съдът
намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 6628,41 и за периода от м. 09.2018г. до м.
04.2020г., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 7716,28 лв. и за периода от
м.05.2018 г. до м.08.2018 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и
5
изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за топлинни услуги, определен в общите условия.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг,
представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни
услуги.
Съгласно общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
вноски за топлинна енергия в срок, посочен в общите условия на ищеца – 30-дневен, респ.
45-дневен с след изтичане на периода, като съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия на „...“
ЕАД продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията, установени след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, а в договора е уговорен срок за изпълнение.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за плащането на цената на потребената
топлинна услуга и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
15.09.2019 г. до 06.10.2021 г., което съгласно заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза е в размер на 1028,76 лв.
Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да
се уважи за сумата в размер на 1028,76 лв., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 1223,18 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази й част се явява
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
От разноските, включени в списъка от ищеца (на л. 94 от делото) по предявените
искове срещу ответниците Р. Н. П. и Л. М. П., се установява, че са направени разходи в
размер на 178,88 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 178,88 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, както и по 350 лв. за всяка от изслушаните
експертизи. Като съобрази уважената част от исковете съдът намира, че от тези суми в полза
на ищеца следва да се присъдят общо 195,95 лв. за разноски в заповедното производство и
838,05 лв. за разноски в исковото.
Ответникът също има право на разноски, но доколкото не се установи такива да са
6
извършени, то не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 113 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...” ЕАД, ЕИК ..., с адрес: ...,
срещу Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ..., и Л. М. П., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответниците Р. Н. П. и Л. М. П. дължат, при условията на
разделна отговорност, на „...” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в
размер на 6608,41 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. лв. за имот, намиращ се в ..., аб. № ..., сумата от 20
лв. за предоставената услуга по дялово разпределение за същите имот и период, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 25.10.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, и на основание чл. 86
ЗЗД сумата в размер на 1028,76 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 06.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за разликата до пълния
предявен размер от 7696,28 лв. и за периода от м.05.2016г. до м.08.2018 г., иска за лихва с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 1223,18
лв. и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 4,42 лв. за обезщетение за забава
върху цената на предоставената услуга по дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г.
до 29.06.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ..., и Л. М. П., ЕГН **********, да
заплатят, при условията на разделна отговорност, на „...” ЕАД, ЕИК ..., с адрес: ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1034 лв., представляваща разноски в
исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „...“ ЕАД, на
страната на ищеца -....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7