Определение по дело №715/2019 на Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.Ловеч,16.01.2020 год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

                       2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

 

при секретаря......................... като разгледа докладваното от съдия Вълчева в.ч.гр.д.№ 715 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство с правно основание чл.32а от ПВ.

 

С определение № 9/03.12.2019 год. на съдия по вписванията при РС -Луковит е отказано вписване на молба с вх. № 1414/03.12.2019 г. на Службата по вписванията – Луковит от Нотариус В.И. *** действие РС – Луковит за вписване на протокол за съдебна спогодба от 28.03.1983 г. по гр.д. № 72/1983 г. по описа на Луковитския районен съд.

Срещу това определение е постъпила частна жалба от В.И.И., в качеството й на Нотариус, вписан в НК под № 707, с район на действие PC - гр. Луковит. Счита същото за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и взето в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди, че съгласно приетото в т. 9 от TP № 7  по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВKC, нотариусът е процесуално легитимиран да обжалва отказа на Съдията по вписванията, когато е постановен по негова молба. В конкретния случай обжалваното определение е постановено по нейна молба за вписване на Съдебно-разделителен протокол от 28.03.1983 г. по гр. дело 72/1983 г. по описа на Луковитски районен съд. Отделно от това съгласно чл. 8, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл. 4, б. „г" от ПВ, нотариусът е оправомощен да поиска вписване на съдебно-разделителен протокол, в резултат на което се налага, че нотариусът е и заинтересувано лице в това производство и има правото да обжалва постановения отказ на Съдията по вписванията. Затова счита, че   жалбата е допустима и подадена в законоустановения срок.

Излага съображения, че постановеното Определение № 9 от 03.12.2019 год. на Съдия по вписванията при РС - Луковит е незаконосъобразно, тъй като последният е излязъл от обхвата на проверката, която му е възложена и противоречи на формираната задължителна практика в т. 6 от TP № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 586, ал. 4 от ГПК, "когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан." Твърди, че в качеството си на нотариус била сезирана с молба за извършване на доброволна делба на недвижими имоти, находящи се в с. Петревене, общ. Луковит. Протоколът, предмет на отказ от вписване от Съдията по вписванията при РС – гр. Луковит, е документът за собственост на лицата, желаещи да си поделят имотите посредством доброволна делба. Същият  не е вписан в СВ при РС-Луковит, а съгласно разпоредбата на чл. 112, буква „г" ЗС и чл. 4, буква "г" от ПВ този документ е от изрично изброените и подлежащи на вписване, актове.

Посочва, че за с. Петревене, община Луковит, обл. Ловеч, в което се намират недвижимите имоти, предмет на акта, подлежащ на вписване, няма одобрена кадастрална карта, поради което изискването на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ПВ относно индивидуализация на недвижимите имоти, е неприложима. Въпреки това, към молбата за вписване е приложена скица по сега действащия регулационен план на с. Петревене, ведно с удостоверение за идентичност на имотите, от които се индивидуализират в достатъчна степен и счита, че това е достатъчно за вписването на Протокола.  Към жалбата е приложена и комбинирана геодезическа скица за пълна или частична идентичност и скица от 1983 г., която е била част от делото, по което е постановен Протокола. Затова счита, че Съдията по вписванията е следвало да впише Протокола по отношение на имотите, посочени в него. Протоколът е бил съставен през 1983 г. и към днешна дата, дадената в него индивидуализация на имотите, не е актуална, защото към днешна дата от тях са формирани четири недвижими имоти. Изтъква, че проверката на съдържанието на Протокола относно идентификация на имота се извършва съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1, 6.„в" ПВ с посочване на вида му, местонахождението, номера на имота, площта и границите. В конкретния случай, тази идентификация е налице. Цитира Определение № 55/22.03.2019 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4369/2018 г., I г. о., ГК, което счита че е приложимо в настоящия случай.

На следващо място, по отношение на довода на съдията по вписванията, че в Протокола не били индивидуализирани имотите по площ и номер отбелязва, че по силата на т. 6 от TP № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание. По своята същност съдебно-разделителния протокол от проведена съдебна делба представлява съдебен акт. Съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него. Когато е представен за вписване съдебен акт, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. Преценката на съдията по вписванията, че влезлият в законна сила съдебно-разделителен протокол има съдържание, което не съответства на изискванията на закона, е незаконосъобразна, тъй като съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него.

 Излага, че от представените скица и удостоверение за идентичност, имотите могат да бъдат идентифицирани. Към 1983 г. са били три имота: УПИ XV-131, XVI-131 и II-131 съгласно регулационния ми статут. След одобрения през 1991 г. регулационен план на село Петревене, трите парцела са обединени в два - УПИ І-206 и II-206, надлежно и подробно описано в приложеното към молбата удостоверение за идентичност. След обединението парцел I - 206 е бил с площ от 765 кв.м., а ІІ-206 - 1297 кв.м., т.е общата площ на двата парцела съответства на общата площ на трите парцела преди влизане в сила на новия регулационен план. След проведена процедура по ЗУТ за изменение на ПУП, завършила с влязла в сила Заповед, имотите са разделени на четири УПИ-та, които са напълно идентифицирани по вид, площ, местонахождение, номера и граници в удостоверението за идентичност. Счита, че от всички приложени към молбата за вписване на Протокола документи, може да се направи обоснован извод, че не е налице посочената като основание за отказ от вписване от Съдията по вписванията очевидна фактическа грешка по отношение на имот XVI - 131 в кв. 63, записан в Протокола като имот XVI-13 в кв. 63,  тъй като същият е идентифициран в протокола със съседите си: улица, Д.И.Д., и наследници на В.Г.С., което съответства графично на разположението на парцел 131-XVI, кв. 63 на плана. Безспорната идентификация на другите два парцела съответства графично на горепосочената идентификация на въпросния парцел. Наследниците на В.Г.С. нямат имот с планоснимачен номер XVI - 13 в кв. 63 от плана на 9с.Петревене, а са имали имот само в парцела XVI - 131 в кв. 63.

На следващо място не споделя довода на Съдията по вписванията, че в представената молба за вписване липсва описание на имотите. Подобно изискване не е нормативно уредено, тъй като с молбата се иска вписване на съдебно - разделителен протокол, а не вписване на молба, както грешно е посочено в Определението. Счита, че посоченият довод не би могъл да бъде основание за отказ от вписване, защото според неговите указания би трябвало да се инкорпорира целия текст на акта, подлежащ на вписване, което не е основано на нито един нормативен акт или подзаконов такъв.

Моли съда да постанови Определение, с което да отмените като незаконосъобразно Определение № 9 от 03.12.2019 г. на Съдия по вписванията при Районен съд-Луковит, поставено по молба с вх. рeг. № 1414/03.12.2019 г. по описа на СВ при РС-Луковит за вписване на Съдебно - разделителен протокол от 28.03.1983 г. по гр.дело 72/1983 г. по описа на Луковитски районен съд и да върнете делото на Съдията по вписванията при РС-гр. Луковит за вписване на Съдебно - разделителен протокол от 28.03.1983 г. по гр.дело 72/1983 г. по описа на Луковитски районен съд.

Настоящата инстанция, след като се запозна с представените писмени доказателства, съобрази доводите на жалбоподателя и аргументите на съдията по вписванията, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приема за установени следните фактически  обстоятелства, въз основа на които мотивира и правните изводи.

Определението е съобщено на жалбоподателя Нотариус В.И.И. с рег. № 707 на НК на 10.12.2019 г., а частната жалба е подадена на 17.12.3019 г. /датата на пощенското клеймо/. Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

Производството по вписване е инициирано с молба вх.№ 1414 от 03.12.2019 год. на СВ-гр.Луковит от Нотариус В.И. до съдията по вписванията при Луковитския районен съд за вписване на съдебно -разделителен протокол от 28.03.1983 год. по гр.д. № 72/1983 год. на Луковитския районен съд. Към молбата са приложени съдебно-разделителен протокол от 28.03.1983 г. по гр.д. № 72/1983 г. по описа на ЛРС – 1 бр.оригинал и 2 бр. нотариално заверени преписи, актуална скица – нотариално заверен препис, удостоверения за данъчна оценка – 4 бр. нотариално заверени преписи, удостоверение за наследници – 2 бр. нотариално заверени преписи и документ за платена държавна такса.

С определение № 9/03.12.2019 год. на съдия по вписванията при РС Луковит е отказано вписване на молба за съдебна спогодба от 28.03.1983 г. по гр.д. № 72/1983 г. по описа на Луковитския районен съд, подадена от Нотариус В.И.,*** действие  Районен съд – Луковит. Изложени са мотиви, че към молбата са приложени скици и удостоверения за идентичност на имотите, но в спогодбата, за която се отнасят, те не могат да бъдат идентифицирани по номер и площ. Изтъкнато е, че в съдебната спогодба, представена за вписване, имотите са отразени чрез старите си идентификационни номера, а от представената скица и удостоверение за идентичност те не могат да се свържат с одобрената спогодба. На следващо място е посочено, че в представената до Съдията по вписванията молба липсва описание на имотите. Цитирана е т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е указано, че проверката на съдията по вписванията е в две насоки – идентификация на страните /чл.6, ал.1, б”а” от ПВ/ и идентификация на имота /чл.6, ал.1, б”в” от ПВ/. Изхождайки от това, съдията по вписванията при РС – Луковит е приел, че представения за вписване протокол за съдебна спогодба не отговаря за съдържание на акта в частта относно идентификация на имота.

Вписването по смисъла на чл. 1 от ПВ е юридически акт с гражданско - правно действие, представляващо даване гласност на акта, който следва да бъде вписан и целящо непротивопоставимост на последващи действия от трети лица. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от датата на вписване, като въведената необорима презумпция за знание се обосновава с публичността на имотния регистър. Чрез вписването се дава сигурност в гражданския оборот, като се обявява в правния мир промяната в собствеността и се установява статута на имота. Следователно изхождайки от правните последици и цели на вписването като гражданско-правно действие, настоящата инстанция счита, че вписването в имотния регистър е строго формална дейност.

Съгласно чл.2 от Правилника за вписванията, ”вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник”. Според разпоредбата на чл.4, б”г” от ПВ, на вписване в имотния регистър подлежат съдебно-разделителните протоколи относно недвижими имоти, какъвто е конкретния случай. В т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, е указано, че съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ само формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли необходимото съдържание. Следователно вписването може да бъде отказано, ако актът не подлежи на такова, ако той не е съставен съобразно предвидените в закона изисквания за форма, ако няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на предмета му, ако не е внесена дължимата се такса. Няма спор, че представеният за вписване съдебно-разделителен протокол от 28.03.1983 г. по гр.д. № 72/1983 г. по описа на РС Луковит подлежи на вписване според нормата на чл.4, б”г” от ПВ. В цитирана по-горе т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание. Съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебните актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратното. След като е представен за вписване протокол за съдебна спогодба по дело за делба, за който нормативен акт предвижда да бъде вписан /ПВ/, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. Ето защо изложените от съдията по вписванията доводи в тази насока, че протоколът за съдебна спогодба не отговаря за съдържание на акта в частта относно идентификация на имота, не намират в опора в нормативната уредба и задължителната съдебна практика.

Съдебният състав счита за основателно и направеното в жалбата възражение относно изложените от съдията по вписванията мотиви за постановения отказ, че в представената молба липсва описание на имотите. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ПВ вписването на нотариалните актове по чл.4, буква „а” се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл.4 – по писмена молба на страните, на нотариус или всеки, който има интерес от вписването. Цитираната норма не съдържа изискване в нея да бъдат описани имотите и това е логично, тъй като обхвата на проверката, извършвана от съдията по вписванията, касае представения за вписване акт.

По отношение на изложените в обжалваното определение мотиви досежно идентичността на имотите, настоящата инстанция приема, че същата следва да се обсъжда при направено искане за вписване на нотариалния акт за доброволна делба, издаден на основание представения за вписване съдебно-разделителен протокол от 28.03.1983 г. по гр.д. № 72/1983 г. по описа на РС Луковит.

Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката да се върне на съдията по вписванията при РС Луковит, за да извърши исканото вписване.

Водим от изложеното, Ловешкият окръжен съд

 

                       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТМЕНЯ определение № 9 от 03.12.2019 г. на съдията по вписванията при РС Луковит, с което е постановен отказ да се извърши вписване на протокол за съдебна спогодба от 28.03.1983 г. по гр.д. № 72/1983 г. по описа на Луковитския районен съд по молба с вх. № 1414/03.12.2019 г. на Службата по вписванията – Луковит от Нотариус В.И. *** действие РС – Луковит.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при РС Луковит за изпълнение на дадените с настоящето определение указания и извършване на действия по вписване съдебна спогодба от 28.03.1983 г. по гр.д. № 72/1983 г. по описа на Луковитския районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             1.

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                         2.