Р Е Ш Е Н И Е
София, 12.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 10414/2017
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 288,
ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от П.Л.М., ЕГН
**********, Ц.С.М., ЕГН ********** и Д.С.М., ЕГН **********, чрез адв. И.Й.,
съдебен адрес:***, против Г. Ф.,
седалище и адрес ***, за сумата от
по 150 000 лв. за всеки ищец,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в редултат на смъртта на С.А.М.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на деликта – 09.10.2014 г. до
окончателното й изплащане и разноските по делото, в това число и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2014 г., около 21:50 часа в София, на
трамвайното трасе на бул. Цар Борис ІІІ, в близост до № 181, неизвестен водач
на неизвестно ППС – трамвайна мотриса, блъснал пешеходеца С.А.М. – наследодател
на ищците, след което напуснал местопроизшествието и се укрил. Вследствие на
ПТП пострадалият е откаран във ВМА-МБАЛ София, където по-късно починал.
Въпреки проведеното
разследване виновният водач не е бил разкрит и наказателното производство,
образувано по пр.пр. № 17363/2014 г. било спряно с Постановление на СГП от
02.06.2016 г.
Ищците твърдят, че изключително тежко преживяват смъртта
на техния съпруг и баща, тъй като помежду им съществували прекрасни и
безконфликтни отношения. Били задружно и сплотено семейство и той бил тяхната
опора. Загубата на близък родственик представлявала за тях невъзвратима морална
вреда.
Във връзка с претърпените неимуществени вреди ищците твърдят, че на
05.12.2016 г. се обърнали с молба към ответното дружество за заплащане на
обезщетение, но Фондът отказал плащане.
Молят да бъдат допуснати и приложени към делото писмени доказателства,
подробно описани в исковата молба.
Ангажират устни доказателства и експертизи.
В хода по същество молят съда да уважи изцяло предявения
иск като основателен и доказан, със законните последици – лихва и разноски по
списък.
Ответникът Г. Ф.оспорва предявените искове по основание и по
размер.
На първо място твърди, че причина за настъпване на
вредоносния резултат е поведението на пострадалия, който сам е поставил живота
си в опасност, навлизайки внезапно на трамвайното трасе.
Счита, че настъпилото ПТП се явява случайно събитие
спрямо неизвестния водач.
Счита, че травматичните увреждания, получени от загиналия
пешеходец вследствие на блъскането на релсово превозно средство и падането му
на релсовия път са смъртоносни сами по себе си.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
в размер на минимум 50%.
Оспорва размера на предявената претенция, като счита, че
същата е прекомерно завишена.
Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП.
Ангажира експертизи.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 288, ал. 1 от КЗ/(отм./ и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законните последици.
От събраните по делото доказателства се
установява, на 09.10.2014 г., около 21:50 ч. в София, на трамвайното трасе на бул. Цар
Борис ІІІ, в близост до № 181, неизвестен водач на неизвестно ППС – трамвайна мотриса,
е блъснал пешеходеца С.А.М. – наследодател на ищците, който, след установяване
на станалото е откаран във ВМА-МБАЛ София, където по-късно е починал.
Ищцата П.Л.М. е съпруга на
починалия, а ищците Ц.С.М. и Д.С.М. – негови деца.
Във връзка със станалото ПТП е било образувано ДП №
11500/2014 г., пр.пр. № 17363/2014 г. на СГП, което, с Постановление от
02.06.2014 г. е било спряно на основание чл. 199, ал. 1, вр. чл. 244 НПК.
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, вината и противоправното
поведение на водача на неизвестното ППС, причинило катастрофата, и
причинно – следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалия, наличието на
съпричиняване от негова страна,
респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и
социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения,
включително и във връзка с направените от ответната страна оспорвания относно
наличие на съпричиняване от страна на пострадалата,
са изслушани и приети заключения на
САТЕ и СМЕ, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
Според заключението на вещото лице – съдебно - автотехническа експертиза,
материалите по делото са недостатъчни за точното определяне на механизма на
произшествието по технически път. Местопроизшествието не е запазено.
Приложени са 3 бр. протоколи за оглед, изготвени по различно време. Първият е с
дата 10.10.2014 г., като е започнал в 02,30 ч. В него е отразено следното: „..за
посока на огледа е приета тази по обособеното трасе на бул. Цар Борис III с посока от бул. Тодор Каблешков към бул. Братя Бъкстон.
За ориентир е приета пресечната точка от левия край на обособеното трамвайно
трасе на бул. Цар Борис III и мисленото продължение на първият ъгъл на сграда № 181
вдясно по посока на огледа. На 13,70 м. преди ориентира за посоката на огледа и
на 0,30 м. вдясно от левия край на обособеното трамвайно трасе се намери
червена течност с неправилна форма. На 18,70 м. преди ориентира и на 0,30 м.
вдясно от левия край на обособеното трамвайно трасе се намери дясна обувка
кафява. Други следи не се намериха...”
Вторият
протокол за оглед на местопроизшествието предствлява оглед на трамвайна мотриса
инв. № 2409 марка Т8М 700 iT, при което по нея не са установени никакви следи от
удар. Огледани са и други мотриси, по които също не са установени следи от
удар.
Правен е и
допълнителен оглед на местопроизшествието, на който са дадени по-големи
геометрични подробности на района.
Свидетелка Л.М.,
ватман на мотриса по линия № 5 не дава сведения, въз основа на които да се направят
категорични изводи за механизма на произшествието.
От
съдебномедицинската експертиза по досъдебното производство може да се направи
извод, че пешеходецът е бил ударен откъм гърба, леко вдясно и на ниво поясната
област и таза.
При тези
данни и с оглед на мястото където е намерен пешеходецът /в близост да
трамвайната линия посока Княжево/, е възможно той да е бил ударен от неизвестна
трамвайна мотриса, движеща се в посока Княжево, като ударът е настъпил в момент
когато пешеходецът е бил с гръб и леко вдясно към удрящата повърхност на
превозното средство.
Трамвайното
трасе в района на произшествието /дом. № 181/ е обособено, разделено от
основното платно за движение по бул. Цар Борис III с ограда от
телена мрежа и от вътрешната страна на ограда с допълнителни нискостеблени
храсти. От лявата страна трамвайното трасе е отделено от локалното платно на
бул. Цар Борис III, посока бул. Братя
Бъкстон по същия начин. Пътното платно е
право, с лек наклон нагоре, посока Княжево. По трамвайното трасе липсват пътни
знаци и хоризонтална маркировка, с изключение на спиркоуказателна табела за
трамвайна спирка.
Въпреки
наличие на електрическо осветление на бул. Цар Борис III, трамвайното трасе е било слабо осветено в този час, имало
е лоша видимост, следователно видимостта пред трамвая и на около1 м. вляво и
вдясно от габаритите му е била в рамките на осветеното пространство от неговите
фарове.
Скоростта
на превозното средство, пред вид и приближаващата трамвайна спирка, е била от
порядъка на 25-30 км/ч.
Няма данни
за възникнала техническа неизправност в превозното средство, ударило пешеходеца, и, следователно,
причината за произшествието не е техническа, а е субективна и следва да се
търси в поведението на ватмана /при условие, че се приеме, че ударът е с трамвайна
мотриса/ и пешеходеца.
Опасната
зона за спиране на трамвайната мотриса при скорост на движение 25 км/ч в
конкретната пътна обстановка е била 21 м., а при 30 км/ч около 28 м. Фаровете
на трамвайните мотриси от тази марка и модел, обикновено осветяват трамвайното трасе пред
трамвая на около 25 -30 метра и на около 1 метър вляво и вдясно от габаритите
на превозното средство.
Вещото лице излага, че няма никакви
данни за поведението на пешеходеца. Начинът,
по който е ударен може да се получи или при условие, че стои, или ако се
придвижва, отляво - надясно за посоката на движение на неизвестната мотриса или
отдясно - наляво с евентуално завъртане
в последния момент преди удара. Всичките тези възможни варианти са
свързани предположение, като, в зависимост от това кой от тях е бил осъществен,
могат да бъдат направени следните изводи: Ако пешеходецът е бил неподвижен и е
стоял в близост до дясната трамвайна релса посока Княжево,ватманът е могъл да го възприеме в момент когато се е
намирал от него на разстояние 25-30 м. В останалите варианти има значение каква
е скоростта на движение на пешеходеца и как е пресичал, отляво - надясно за
посоката на движение на превозното средство или отдясно - наляво.
При тези варианти
ударът е бил предотвратим, ако пешеходецът е бил неподвижен, стоейки в близост
до дясната трамвайна релса посока Княжево. При останалите варианти неговата
предотвратимост не може да бъде определена поради недостатъчни данни.
За установяване механизма на станалото
ПТП, съдът разпита свидетелката Л.К.М., водач на трамвай № 5. В показанията си тя заяви, че в нощта на инцидента
е била нощна смяна и може би след 22.00 ч. се е движила по това трасе, по
посока Княжево. Отивайки към спирката на
Овча купел, забелязала, че задминала нещо, първоначално помислила, че е боклук,
някакъв плик, видяла го откъм дясната си страна.Това е обособено трасе само за
трамваите. Спряла на спирката и се
върнала да провери какво е, било е много близо до трамвайната линия.
Намерила човек в безпомощно състояние. Веднага се обадила в Центъра,
който веднага може да повика полиция и Бърза помощ. Пострадалият не се движел, лежал, въобще не мърдал. Не се
виждала лице, може да е бил и по очи.
Заявява,
че човекът е бил много близо до линията, като на това място е забранено
абсолютно за минаване на пешеходци, то е обособено само за трамвая. Релсите са
надигнати тип ж.п. с камъни,няма асфалт.Де факто пострадалият е бил в ниската част, тъмна част, под релсите, така
да се каже. Мястото е малко преди спирката на Овча купел, преди Княжево, на
5-та трамвайна линия и на 4-та трамвайна линия това са двата трамваяа, които
минават от там.
На
спирката имало много хора, но явно никой не го бил видял. По принцип там,
където минава трамвая, има мантинела, но на нмястото, където се качват пътниците, няма. Ватманите винаги
карат със включени светлини, това е задължително, дори и за светлата част на
деня.
Според
съдебномедицинската експертиза, назначена от съда, при описаното в исковата
молба ПТП, С.А.М. е получил следните травматични увреждания:
-
Политравма. Травматичен шок.
-
Разкъсно-контузна рана в теменната област, охлузвания
на лявото рамо, дясното рамо, дясната лопатка, гръдния кош, кръвонасядане в
поясната област, разкъсно-контузна рана на дясната мишница с охлузване и
кръвонасядане около раната, кръвонасядане по задната повърхност на дясното
бедро, охлузвания по колената и глезените;
-
Фрактура пелвис (раздробена фрактура на крилото на
дясната хълбочна кост, фрактура на крилото на лявата хълбочна кост, ф-ра на
лява пубисна и седалищни кости). Диасхиза (раздалечаване) на дясната
сакроилиачна става.
-
Ф-ра
интертрохантерика феморис син. (счупване на лявата бедрена кост).
-
Ф-ра
бималеоларис крурис декс. (двуглезенно счупване на дясната подбедрица)
-
Ф-ра процеси трансверзи на Л5 (счупване на напречните
израстъци на 5-ти поясен прешлен).
-
Ф-ра процеси спинози на лумбални прешлени (счупване на
шиповидните израстъци на поясните прешлени).-
-
Счупване на две ребра (V-то
и VI-to)
в дясната гръдна половина и
контузия на бял дроб вдясно.
Описаните травматични увреждания на С.М.
се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна кинетична
енергия и отговарят да са получени при
ПТП като пешеходец, като между получените травми и смъртта му има пряка и непрекъсната причинна връзка. Най – вероятно инициалният удар е бил
откъм гърба, леко вдясно и на ниво поясната област и таза, като категорично
може да се определи дали пострадалия е бил в движение. Ако се приеме, че
участващото в ПТП-то превозно средство е било трамвай /не е ясно и модела на
трамвая, с оглед различната конфигурация на частите му/, най-вероятно и
условно, инициалните травматични увреждания са в областта на гърба /поясната
област и таза/, леко вдясно. Впоследствие, при падането са получени и
фрактурите на крайниците.
По – нататък експертът – лекар
заявява, че при постъпването в лечебното заведение пострадалият е бил в
увредено общо състояние, трудно контактен, неадекватен, движел е краката при
болева раздраза, а дишането е било везикуларно, но отслабено. Артериалното
налягане е било 65/40 при ритмична сърдечна дейност с честота 100 уд./мин. Бил
е в травматичен шок. Настанен е в противошокова зала, интубиран и поставен на
апаратна вентилация. При проведеното изследване на кръв и урина
на М. в Токсикохимичната лаборатория на ВМА с №3265 и 3268/10.10.2014г. е
видно, че в кръвта не се открива метанол и етиленгликол, а етанол е в
количество 2.1 г/л., а в урината масспектрално е открито никотин, кофеин,
дисулфиран. Това е средна степен на алщохолно опиянение, при която лицето
е със силно подчертана емоционална лабилност, като има периоди на повишено
настроение, които се сменят с потиснатост. От състояние на еуфория и веселост
се преминава в потиснатост, самосъжаление, плачливост. Самокритичността рязко
спада, лесно се обиждат, реагират неадекватно, понякога агресивно. Нарушена е
координацията на движенията, забавени са реакциите, мисленето, нарушен е
говорът, имат слюнотечение, гадене, повръщане, ускорена сърдечна дейност,
усилена диуреза.
За доказване на претърпените от ищцовата страна
неимуществени вреди, във връзка със смъртта на пострадалия С.М. – съответно съпруг и баща на ищците, съдът допусна разпит свидетеля Ж.Т.Ж., зет на П.. Той заяви, че веднага разбрал,че е
станала катастрофа и отишъл в болницата. Видял Д. и П., тъй като Ц. не е била в
България. Семействата са близки. На другия ден сутринта им казали, че М. е починал.
Всички били много разстроени, било
трагедия. М. е роден през 1951 г. Ц. не
е живеела при семейството, защото заминала
да живее в Италия през 2002 г. М.и П. и починалия С.живеели
заедно тримата, в Павлово.Тежко им е и
винаги, когато се съберат, се чувства неговата липса. Отношенията в
семейството били нормални, не е имало нито проблеми. Още на другия ден след катастрофата Ц. се върнала от Италия, на
нея също много зле й се отразила смъртта на баща й. Според свидетеля, ищците още
не са се възстановили от загубата.
По
реда на чл. 176 ГПК ищцата Ц.М. заяви, че живее в Италия от 2002 г. и не е
живяла в едно домакинство с баща си преди той да почине. За последно го е
видяла в края на месец септември 2014 г.
С
писмо от 05.12.2016 г. ищците са сезирали ответника за изплащане на обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на С.А.М., за което е образувана щета № 210403/05.12.2106
г., по която на 28.02.2017 г. е налице отказ за плащане.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.1, т.1, КЗ /отм./.
Съгласно посочената разпоредба, Гаранционният Ф.изплаща по застраховката
„Гражданска отговорност” обезщетение за неимуществените и имуществените вреди,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано МПС.
В настоящия безспорно се доказва фактът на станалата
катастрофа.
В резултат на станалото ПТП е причинена смъртта на
съпруга на първата ищца и баща на
другите двама ищци, като причинената смърт е в причинна връзка с деянието.
Безспорно е също, че, вследствие неговата смърт, на съпругата и децата му
са причинени неимуществени вреди – болки и страдания, както се установи и от
показанията на разпитания по делото свидетел. Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат – понесените от ищците болки и страдания, са в
причинна връзка с противоправното деяние, свързано със станалата катастрофа,
довела до смъртта на пострадалия.
На следващо място, експертизата, както и всички доказателства по делото в
своята съвкупност, не могат с категоричност да установят механизма на станалото
ПТП, както и водачът на мотрисата, за която се предполага, евентуално, че е
причинила катастрофата.
Установи се по делото, че именно това е била причината и досъдебното
производство, образувано по случая, да е спряно. Направен е извод, на база на
всички доказателства, че пострадалият е ударен от трамвайна мотриса на
посоченото място, което представлява трамвайни релси, като конкретният
механизъм не би могъл да бъде изяснен. Категорично е, обаче, и това се
потвърждава от всички доказателства, приложени по настоящото производство, че
мястото, на което пострадалият е бил намерен, е забранено за пешеходци – както
за престой, така и за пресичане.
С оглед на това, съдът намира, при наличие и съпоставяне на тези факти по
делото, че, приемайки че пострадалият е бил ударен от неидентифицирана
трамвайна мотриса, на посоченото място и време, следва да бъде прието и че с
поведението си самият той е допринесъл за вредоносното събитие, довело до
неговата смърт, като е пресичал на забранено място трамвайната линия, с което е
създал предпоставки за ПТП, респ. изложил се е на опасността да бъде ударен от
минаващия трамвай на неосветено място, с което не е спазил своите задължения
като пешеходец, визирани в ЗДвП. По тези съображения съдът приема наличие на
съпричиняване от пострадалия 30 % и това съотношение следва да бъде взето пред
вид при определяне размера на обезщетението, което следва да се присъди на
ищците.
Доказа се по несъмнен начин отказът от страна на Фонда за
изплащане на обезщетение по образуваната щета.
Съдът намира, че, при определяне размера
на обезщетението, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.51, ал. 1
и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси,
към момента на възникването на правото, но съобразени с критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да
е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че в настоящия случай, от събраните доказателства по делото
безспорно се установи, че ищците са били в близки отношения с починалия, били
са едно семейство – родители и деца, живели са задружно, в обич и уважение. Ищците
са понесли много тежко загубата на съпруга и баща си и все още не могат да я
преживеят. Тази болка не може да отмине с времето.
По тези причини съдът счита, след
като съобрази всички обстоятелства, преценени, съобразно момента на увреждането
и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, приема, че за
адекватна обезвреда на претърпените от ищците неимуществените вреди от смъртта
на С.М., е необходима сумата 150 000 лв., като, пред вид наличието на
съпричиняване в посоченото по – горе съотношение, счита, че искът е основателен
и доказан за тази сумите, съответно по 100 лв. за всеки един ищец.
Върху посочените суми следва да бъде присъдена и законната лихва, на
основание чл. 31, ал. 9 от Правилника за устройство и дейността на Гаранционния
фонд, считано от 28.02.2017 г., а на ищците бъдат присъдени разноски в размер
20,78 лв.
В останалата част за разликата до по 150 000 лв. за всеки ищец, искът
е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник на ищцата
адв. И.Й., съдебен адрес:***, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер 9 530 лв. с ДДС.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер 133, 33 лв. и ю.к. възнаграждение
5 030 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 12 000 лв, представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф.,
*** да заплати на П.Л.М., ЕГН **********,
Ц.С.М., ЕГН ********** и Д.С.М., ЕГН **********, чрез адв. И.Й., съдебен адрес:***, на основание чл. 288 ал. 1, т.1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, сумите, както следва: по 100 000 лв. за всеки ищец, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в редултат на смъртта на С.М.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано 28.02.2017 г. до
окончателното й изплащане и разноски по делото в размер 20, 28 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до по
150 000 лв. за всеки ищец, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на адв. И.Й., съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата 9 530 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Л.М., Ц.С.М. и Д.С.М. да заплатят на Г. Ф.разноски по делото в размер 133, 33 лв. депозит за експертизи и ю.к. възнаграждение
5 030 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 12 000 лв.,
представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: