№ 926
гр. Пловдив , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
Секретар:Ангелинка И. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20205300501839 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „ГАРАНТ
КЪМПАНИ“ ООД срещу Решение № 836 от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 16354
по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск
за признаване за установено, че Т. Д. Т. му дължи сумата от 500 лв. – главница, и сумата от
156,11 лв. – договорна лихва от 09.05.2017 г. до 14.02.2018 г., платени от „ГАРАНТ
КЪМПАНИ“ ООД на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София за погасяване на
задължения по сключен между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и Т. Д. Т.
договор за потребителски кредит от 09.05.2017 г., изпълнението на задълженията по който е
обезпечено с поръчителство, дадено от „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, както и сумата от 588
лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен помежду им договор за
предоставяне на поръчителство от 09.05.2017 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдяното правоотношение по
договор за кредит от разстояние, като се поддържа, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено сключването на договора. Отправя се молба за отмяна на
първоинстанционното решение и произнасяне по същество на спора. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
въззиваемия Т. Т, чрез назначения му по делото особен представител. В отговора са
изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и се отправя искане
същата да бъде оставена без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
1
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от
„ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за признаване
за установено, че Т. Д. Т. дължи сумата от 500 лв. – главница, и сумата от 156,11 лв. –
договорна лихва от 09.05.2017 г. до 14.02.2018 г., платени от „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД
на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София за погасяване на задължения по
сключен между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и Т. Д. Т. договор за
потребителски кредит от 09.05.2017 г., изпълнението на задълженията по който е
обезпечено с поръчителство, дадено от „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 14.02.2018 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 588 лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен между
страните договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2017 г., за които суми на ищеца
е издадена Заповед № 2741 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.03.2018 г. по ч. гр. д. № 2943 по описа на РС – Пловдив за 2018 г.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявените искове,
първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че е постигнато съгласие нито за сключване на договор за потребителски
кредит, нито за сключване на договор за поръчителство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. На следващо място, съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
По делото е представен на хартиен носител в заверен препис договор за
потребителски кредит № 000-КН-06949960/09.05.2017 г., в който като кредитодател е
посочен „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София, а като кредитополучател –
ответникът Т. Д. Т.. В същия се съдържат още и следните данни за ответника: ЕГН, номер
на лична карта, постоянен и настоящ адрес. Договорът за кредит не съдържа параф
(саморъчен подпис) на страните. По делото е представено и Приложение № 1 към
горепосочения договор за потребителски кредит, наименовано „Условия на кредита“, според
което общият размер на предоставения кредит възлиза на 500 лв., срокът му за погасяване е
180 лв. – 6 равни месечни вноски от по 93,05 лв., лихвен процент по кредита е 40,00%,
годишният процент на разходите – 49,02%, като общо дължимата сума е определена на
общо 558,28 лв. Приложени са още и стандартен европейски формуляр, общи условия на
договора за кредит, погасителен план и заявка, които също не са подписани с параф. В т. 2.4.
от приложените общи условия е предвидено, че договарянето между страните се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и
телефон), като договорът за кредит се сключва във формата на електронен документ при
спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК. В същите е записан
механизмът, по който се сключват онлайн договорите, като съгласно т. 2.6. сключването на
договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента – кредитополучател,
който попълва формуляр за кандидатстване, намираща на уеб-сайта на дружеството, в който
попълва данни относно самоличността си – имена, ЕГН, адрес (постоянен и настоящ), лична
2
карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща и други. Съгласно
т. 2.7. и т. 2.8. при подаване на формуляра кредитополучателят следва да попълни правилно
цифровия код в полето, указано при потвърждаване на договора, като този код се изпраща
от дружеството под формата на кратко текстово съобщение /СМС/. За да се пристъпи към
сключване на договора за потребителски кредит, е необходимо дружеството да е одобрило
отпускането на кредита на клиента и да го е информирало за това чрез изпращането на
електронна поща или СМС /т. 2.11./, като в случай че кредитополучателят е одобрен,
договорът за потребителски кредит, заедно с Общите условия и стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение
№ 2 от ЗПК, се изпраща от дружеството на посочената от кредитополучателя електронна
поща /т. 2.12./. Считано от момента на получаване на съгласието на дружеството да
предостави кредита и на документите по т. 2.12., клиентът разполага с 24 часа за
потвърждаване на сключването на договора /т. 2.13./. След като кредитополучателят
потвърди, че е запознат и приема договора, заедно с Общите условия и Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, се счита,
че между кредитополучателя и „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София има
сключен договор за потребителски кредит /т. 2.14./. В чл. 2.16. е предвидено, че отговорът,
съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключването на договора, потвърждава
неговото желание за незабавното изпълнение на договора и в частност за усвояване на
кредита по избрания от него начин.
Представена е разписка № 07000577799798/10.05.2017 г. в оригинал, издадена от
„ИЗИПЕЙ“ АД, в която като получател е обозначен ответникът, а като основание на превода
– „Превод по договор 000-КН-06949960/09.05.2017 г.“. Разписката носи подписа на
получателя. Представена е и извадка от електронна кореспонденция по електронна поща
между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и „ИЗИПЕЙ“ АД, в която
последното в отговор на отправено запитване потвърждава, че сумата от 500 лв. по плащане
със системен код № 2000000126347223/09.05.2017 г. е усвоена от лицето, посочено за
получател.
По делото е представен на хартиен носител в заверен препис договор за предоставяне
на поръчителство от 09.05.2017 г., в който като поръчител е посочено ищцовото дружество,
а като потребител – ответникът. В чл. 1 от същия се предвижда, че с него поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон
София, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. Неразделна част от този договор е Приложение № 1, в което са
посочени договорът, задълженията по който се обезпечават, размерът на възнаграждението
на поръчителя, възлизащ на 98 лв. месечно, както и срокът за заплащането му.
Приложен и договор за поръчителство от 16.12.2016 г., сключен между „ФОРУКОМ
И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София, в качеството му на кредитор, и „ГАРАНТ
КЪМПАНИ“ ООД, в качеството му на поръчител, въз основа на който поръчителят се е
задължил да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на задълженията на сключените от
кредитора договори за кредит с кредитополучатели, сключили договори за предоставяне на
поръчителство с поръчителя, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част
от договора. Представен и анекс към горепосочения договор от 31.05.2017 г., с който се
изменя Приложение № 1, като към него се добавя допълнителна информация. Сред
описаните в измененото приложение договори е и процесният договор за кредит.
3
Представени са още покана от „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и
„ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, адресирана до ответника, за изпълнение на задълженията му
по сключените с двете дружества договори, и известие за доставяне, от което е видно, че
изпратената пратка е непотърсена от своя адресат.
Приложена по делото е и покана от „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София
до ищцовото дружество, в която е посочено, че на последното се предоставя едномесечен
срок за заплащане на задълженията към 10.01.2018 г. по процесния договор за
потребителски кредит.
По делото е представен споразумителен протокол от 01.02.2018 г., сключен между
„ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, видно от
който дружествата са извършили прихващане на свои насрещни задължения, сред които са и
задълженията на поръчителя към „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София по
процесния договор за потребителски кредит.
При съвкупния анализа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира за установено, че между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и
ответника е сключен от разстояние по реда на чл. 6 ЗПФУР договор за потребителски
кредит, по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 500 лв.
Приложените по делото договор и общите условия към него не са подписани с параф, но с
оглед разписаната в общите условия процедура на сключване на договора няма как да се
очаква това да бъде сторено. В случая е съставен електронен документ, представен по
делото на хартиен носител. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да
бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Такова искане
не е направено по делото, поради което представеният на хартиен носител заверен препис от
договора за кредит и общите условия към него са годно доказателство за съдържанието на
материализираните в тях електронни изявления и удостоверяват процесното
облигационното отношение. Освен това, от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че процесната сума е преведена и усвоена от ответника посредством „ИЗИПЕЙ“
АД. Както бе посочено по-горе, в приложената по делото разписка от 10.05.2017 г. изрично е
посочен номерът на договора за кредит. Получаването на сумата по договора за кредит и
подписването на разписка, на която е отразен този номер са действия, които предполагат
сключен договор. В допълнение следва да се посочи, че сключването на договора не е
оспорено изрично от ответника с отговора на исковата молба, като едва в отговора на
въззивната жалба са изложени доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на твърдяното правоотношение.
На следващо място, независимо че в отговора на исковата молба не са наведени
доводи за недействителност на процесния договор, то тъй като съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, следва да се извърши проверка и за неговото съответствие с императивните
разпоредби на ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Видно от
представеното по делото Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за
потребителски кредит, годишният процент на разходите е 49,02%, а общата дължимата сума
възлиза 558,28 лв. Настоящият състав на съда намира обаче, че размерите на тези величини
не съответстват на действителните такива. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
4
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. От материалите по делото се установява, че между
страните по делото е сключен договор за предоставяне на поръчителство, както и че въз
основа на този договор ищцовото дружество се е задължило по силата на писмен договор за
поръчителство с кредитодателя да отговаря спрямо него за задълженията на ответника.
Задълженията на последния по договора за предоставяне на поръчителство са пряко
свързани с договора за кредит и същите съобразно императивните разпоредби на закона е
следвало да бъдат включени в ГПР, независимо от това, че се дължат не на кредитодателя, а
на друго лице. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Ако този допълнителен разход за възнаграждение на поръчителя, който впрочем е по-голям
от отпуснатия кредит, беше включен в ГПР, последният щеше да надхвърли законово
определения максимален размер. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение
за поръчителя, което е на стойност, надвишаваща тази на отпуснатия кредит, в ГПР и в
общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от
договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са
нищожни. От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22
ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК за ответника е възникнало
задължението да плати по договора само действително получената сума в размер на 500 лв.,
като същият не дължи договорна лихва и възнаграждение за поръчителя.
Според чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение. От това следва, че след като договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия случай
поръчителят – ищец по делото, е изпълнил едно „чуждо задължение“. Съгласно чл. 74 ЗЗД
този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и
обосноваването на правния интерес по чл. 74 ЗЗД с факта на това незнание е свързан, от
една страна, с вида на недействителността, а от друга – с опасността от настъпване на
неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение – в този
смисъл е определение № 212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о.
Недействителността на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато
заемодателят е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за
кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил действие.
Поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е
солидарно отговорен с длъжника – чл. 141, ал. 1 ЗЗД, т.е. имуществените му права са
застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа. Следователно, ищцовото
5
дружество встъпва в правата на кредитора, включително и в правото му да получи чистата
стойност на кредита или в случая – сумата от 500 лева главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда до окончателното плащане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за сумата от 500 лв. – главница, в останалата част – решението следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на дружеството – жалбоподател, по съразмерност
следва да бъдат присъдени сторените и доказани по надлежен ред разноски. Съгласно
представения по чл. 80 ГПК списък на разноските страната претендира присъждането на
разноски в общ размер от 635 лв., от които 360 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено пред въззивната инстанция процесуално представителство, 75 лв. – държавна
такса за образуване на въззивното производство, и 200 лв. – възнаграждение за особен
представител за производството пред въззивната инстанция, като съразмерно на уважената
част от претенциите следва да ѝ се присъдят 255,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 836 от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 16354 по
описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от „ГАРАНТ
КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК: *********, иск за признаване за установено, че Т. Д. Т., ЕГН:
**********, му дължи сумата от 500 лв. – главница, платена от „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД
на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София за погасяване на задължения по
сключен между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и Т. Д. Т. договор за
потребителски кредит от 09.05.2017 г., изпълнението на задълженията по който е
обезпечено с поръчителство, дадено от „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН: **********, да заплати на „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД,
ЕИК: *********, сумата от 500 лв. – главница, платена от „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД на
„ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София за погасяване на задължения по сключен
между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и Т. Д. Т. договор за
потребителски кредит от 09.05.2017 г., изпълнението на задълженията по който е
обезпечено с поръчителство, дадено от „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 22.02.2018 г., до
окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 836 от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 16354
по описа на РС – Пловдив за 2018 г. в останалата част, с която е отхвърлен предявения от
„ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК: *********, иск за признаване за установено, че Т. Д. Т.,
ЕГН: **********, му дължи сумата от 156,11 лв. – договорна лихва за периода 09.05.2017 г.
–14.02.2018 г., платена от „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“
ООД – клон София за погасяване на задължения по сключен между „ФОРУКОМ И
6
КОМПАНИЯ“ ООД – клон София и Т. Д. Т. договор за потребителски кредит от 09.05.2017
г., изпълнението на задълженията по който е обезпечено с поръчителство, дадено от
„ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, както и сумата от 588 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по сключен между Т. Д. Т. и „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД договор за
предоставяне на поръчителство от 09.05.2017 г.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН: **********, да заплати на „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД,
ЕИК: *********, сумата от 255,20 лв. – разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7