Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесети
декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 14678 по описа на състава за
2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „У.Б.” АД, претендира да бъде установено съществуването на неговото
парично вземане срещу ответницата Е.Ч.Н.
за сумата от 258 485, 87 лева, представляваща незаплатена предсрочно
изискуема главница, заедно със законната лихва върху посочената главница,
считано от 14.08.2015г. до окончателното изпълнение на задължението; за сумата
от 36107, 07 лева, представляваща дължими лихви, включително: за сумата от 50,53
лева възнаградителна лихва (договорна лихва), начислена за период от
31.12.2014г. до 31.12.2014г.; сумата от 27510, 78 лева лихва върху просрочена
главница, начислена за период от 31.12.2014г. до 13.08.2015г.; сумата от 3259,
79 лева наказателна лихва при просрочие начислена за периода от 01.08.2014г. до 13.08.2015г.; сумата от 5285,
97 лева лихва за гратисен период, начислена от 01.08.2014г. до 30.12.2014г.,
както и сумата от 555, 75 лева периодична такса за управление на кредита за
периода от 01.08.2014г. до 01.12.2014г. съгласно тарифата на за банковите такси
на „У.Б.” АД.
Заявеното от ищеца вземане, за което била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 29.09.2015г. по ч. гр. д. № 48995
съгласно описа на 63 състав при СРС за 2015г. се основавало на представен пред
районния съд документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, който обективирал в съдържанието си процесните
вземания, основани на задължение, произтичащо от Договор за банков кредит от
07.12.2010г., изменен и допълнен с Анекс от 26.02.2014г. и Анекс от
28.02.2014г. Неизпълнението на споменатото кредитно задължение мотивирало ищеца,
да обяви предсрочна изискуемост на кредита, чрез изрично писмено изявление –
нотариална покана, адресирана до ответницата и връчена лично на 15.07.2015г. Предсрочната
изискуемост на произтичащото от договора за кредит парично задължение обаче, според
твърденията на ищеца настъпила още на 31.12.2014г., като правна последица на забавата
на ответницата, в качеството й на длъжник в кредитното правоотношение.
Неизпълнението на споменатото кредитно задължение мотивирало ищеца да подаде на
14.08.2015г. заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано споменатото
вече ч. гр. д. № 48995 съгласно описа на 63 състав при СРС за 2015г. Правният
интерес на ищеца от предявяването на иска бил основан на подаденото възражение
срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 29.09.2015г. С оглед очаквания изход от процеса, ищецът претендира
за постановяване на решение за установяване на вземанията му за сумата от
258 485, 87 лева, представляваща незаплатена предсрочно изискуема
главница, заедно със законната лихва върху посочената главница, считано от
14.08.2015г. до окончателното изпълнение на задължението; за сумата от 36107,
07 лева, представляваща дължими лихви, за сумата от 555, 75 лева периодична
такса за управление на кредита, за периода от 01.08.2014г. до 01.12.2014г. и за
осъждане на ответницата, да му заплати и направените съдебни разноски за
настоящото производство и за заповедното производство по ч. ч. гр. д. № 48995
съгласно описа на 63 състав при СРС за 2015г.
Ответницата Е.Ч.Н. оспорва предявения иск. В подадения отговор на исковата
молба, чрез процесуалния си представител, ответницата отрича твърдението за
надлежно упражняване на правото на банката-кредитор- да обяви кредитното
задължение за предсрочно изискуемо, преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред
СРС. Поддържа становище, че писменото изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е изпратено на 14.07.2015г. т.е. значително след посочената в самата
нотариална покана дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 31.12.2014г.
Сочи, че според закона и установената задължителна практика на ВКС на РБ,
предсрочната изискуемост на кредитното задължение би могла да настъпи само след
връчването на изрично писмено волеизявление в такъв смисъл. Поддържа становище,
че претенцията е необоснована, доколкото се гради на противоречиви фактически
твърдения относно момента на настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита, както и за периода през който са начислени претендираните лихви, за сумата, върху която се твърди
да са начислени споменатите лихви. Счита, че в тази част исковата молба била
относима към претенция за установяване на вземане за лихви, които са различни
от заявените вземания в заповедното производство. Сочи, че заявеното вземане се
основавало на правното действие на допълнителни споразумения към първоначалния
договор за кредит – Анекс № 1/26.02.2014г. и Анекс № 2/28.02.2014г. които анекси, поради факта че не били
подписани от всички страни в кредитното правоотношение - не били породили
правно действие. Счита, че след
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, не би следвало да се
дължат възнаградителни лихви.
Позовава се на нищожност на отделни клаузи от общите условия на договора за
кредит (т.9.1., 9.3 и 11.2) които имали характер на неравноправни клаузи и
поддържа, че този въпрос бил предмет на спора в развиващото се пред Софийски
районен съд исково производство по гр.д. № 47399/2015г. съгласно описа на 43
с-в при СРС, с преюдициален характер. Моли за отхвърляне на иска и претендира
за осъждане на ищеца да и заплати направените съдебни разноски.
В допълнителния отговор – ответникът
оспорва релевираните от ответницата доводи и възраженията, свързани с тях.
Поддържа тезата, че предсрочната изискуемост на кредитното задължение в
действителност е настъпила към 31.12.204г., поради което бил легитимиран да претендира
както главницата по кредита, така и посочените в заповедта за изпълнение лихви
и такси. Оспорва тезата за недействителност на договорни клаузи, предвид
тяхната неравноправност, като поддържа становище, че договорните клаузи били
уговорени индивидуално, при по- благоприятни условия, продиктувани от особеностите
на паралелно съществуващото трудово правоотношение между него и длъжника.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят и от събраните по
делото писмени доказателства, посочени по- долу установяват, че между „У.Б.“ АД
и ответницата е бил сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 3/07.12.2010г. Съдържанието на договора сочи, че солидарно задължение за изпълнение
на задълженията на кредитополучателя са поели лицата Е. Д. Д., Ч.А.Д. и Н.Н.Н., които не са страни в настоящото производство.
Съдържанието на приет като
доказателство Анекс № 1/26.02.2014г. сочи, че с него кредиторът и
длъжника са постигнали съгласие да внесат изменения в кредитното правоотношение,
относими към установяване размера на погасената и остатъчната част от
кредитното задължение, лихвения процент. Анексът носи подписа на
кредитополучателя.
Съдържанието на приет като
доказателство Анекс № 2/28.02.2014г. сочи, че с него кредиторът и
длъжника са постигнали съгласие да внесат изменения в кредитното правоотношение.
Съгласието на страните е относимо към установяване размера на погасената и
остатъчната непогасена част от кредитното задължение, към лихвения процент, промяна
в погасителния план. Анексът носи подписа на кредитополучателя.
Чрез приетата като доказателство Нотариална покана от 14.07.2015г.,
която е била адресирана от „У.Б.“ АД до Е.Ч.Н. и е връчена на 15.07.2015г.,
адресантът – в качеството на кредитор на адресата заявява, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 31.12.2014г. С оглед
на това твърдение, банката – кредитор е поканила длъжника да изпълни
задължението си, като заплати дължимата главница, заедно с начислените лихви в
едноседмичен срок от връчването.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, по вх. № 3054443/14.08.2015г., „У.Б.“ АД е сезирала Софийски
районен съд да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу Е.Ч.Н., за
заплащане на главница и лихви по процесното кредитно правоотношение. Към
заявлението е приложено извлечение от Искането е удовлетворено, с издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК.
Съдържанието на приетите като доказателства и посочени
по- горе договор за кредит, анекси и погасителен план мотивира обоснован извод,
че клаузата на т.7 от Договора
за кредит определя отразените в погасителния план общо 420
месечни анюитетни вноски за главница и лихва в размер от по 782, 79 лв., първата от които е дължима на
01.01.2011 г., а всяка следваща вноска е дължима на същото число на съответния
месец или падежната дата за погасяване на кредита е всяко 01-во число на
месеца. Крайният срок за погасяване на кредита е 01.12.2045 г. Годишният лихвен
процент по кредита е уговорен в т.4 на договора за кредит - за редовна главница
(т.4.1а на договора) е формиран от ОЛП и надбавка в размер на 0,75%. Към датата
на сключване на договора за кредит годишният лихвен процент за редовен дълг по
главницата е в размер на 0,93% при стойност на ОЛП от 0,18%. Просрочените
месечни задължения за главница се олихвяват с договорения лихвен процент за
редовен дълг по главница плюс 2% надбавка (т.4.2 на договора). При просрочие на
месечни задължения за главница и/или лихва, целият дълг по главницата на
кредита (редовен и просрочен) се олихвява с наказателна лихва 5% (т.4.3 на
договора) и се начислява едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за
просрочено месечно плащане за главница.
Със
сключения между страните Анекс № 1 на 26.02.2014 г. са предоговорени лихвените
условия на кредита. Годишният лихвен процент за редовна главница (т.4а на
анекса) е равен на сбора от БЛП /базов лихвен процент/, формиран от 3-месечния
Sofibor плюс надбавка 6,03%. Към датата
на анекса стойността на 3-месечния Sofibor е 0,97% или лихвеният процент по
кредита е 7%. При проерочие на лихви и/или главница (т.4.1 на анекса),
редовният дълг по главницата се олихвява с договорения БЛП, увеличен с 2
процентни пункта, плюс надбавката от 6,03%. Към датата на анекса лихвеният
процент за проерочие е 9,00% (при 0,97% стойност на 3-месечния Sofibor,
увеличен с 2 процентни пункта). При просрочие на
лихви и/или главница (т.4.2 на анекса), просроченият дълг по главницата на
кредита се олихвява с договорения БЛП, увеличен с 12 процентни пункта, плюс
надбавката от 6,03%. Към датата на анекса лихвеният процент за просрочие е
19,00% (при 0,97% стойност на 3- месечния Sofibor, увеличен с 12 процентни
пункта).
Със
сключения между страните Анекс № 2 на 28.02.2014 г. е извършено т.нар.
„преструктуриране на кредита“. Подписан е бил нов
погасителен план, съгласно който издължаването на кредита е на 382 броя месечни
анюитетни вноски с 12-месечен гратисен период за погасяване на главница, за
периода от 01.03.2014 г. до 01.02.2015 г. вкл., през който на падежна дата е
дължима само начислената лихва. След изтичане на гратисния период, считано от
01.03.2015 г. до крайния срок за погасяване на кредита - 01.12.2045 г.,
остатъкът от главницата към датата на анекса в размер на 258 485,87 лв. е
разсрочена за погасяване на 370 месечни анюитетни вноски за главница и
лихва. С Анекс № 2/28.02.2014 г. са
предоговорени и лихвените условия на кредита. През 12-месечния гратисен период
- от 01.03.2014 г. до 01.02.2015 г. вкл., годишният лихвен процент е, както
следва: за редовна главница (т.4а на
анекса) в размер на 4,18%, равен на сбора от БЛП /базов лихвен процент/,
формиран от 0,97% стойност на 3-месечния Sofibor към датата на анекса плюс
3,21% надбавка; а при просрочие на лихви и/или главница (т.4.1 на анекса),
дългът по главницата се олихвява с договорения БЛП, увеличен с 2 процентни
пункта, плюс надбавката от 3,21%. Към датата на анекса лихвеният процент за
проерочие е 6,18% (при 0,97% стойност на 3-месечния Sofibor, увеличен с 2
процентни пункта). Уговорено е, че при проерочие на лихви и/или главница (т.4.2
на анекса), просроченият дълг по главницата на кредита се олихвява с
договорения БЛП, увеличен с 12 процентни пункта, плюс надбавката от 3,21%. Към
датата на анекса лихвеният процент за проерочие е 16,08% (при 0,97% стойност на
3- месечния Sofibor, увеличен с 12 процентни пункта). Уговорено е между страните в кредитното правоотношение, че след гратисния
период - за периода от 01.03.2015 г. до крайния срок за погасяване на кредита -
01.12.2045г. се променя и размера на фиксираната надбавка в лихвения процент -
от първоначално уговорена стойност - 3,21% - надбавката се увеличава до 5,21%.
Договорното правоотношение било регламентирано
по принцип и от съдържанието на приетите като доказателства Общи условия за
предоставяне на ипотечни кредити. В клаузата на т. 16.1.2 от споменатите Общите
условия на договора е уредено настъпване на предсрочна изискуемост на цялото
вземане, произтичащо от усвоения кредит, в хипотезата на "допуснато
просрочие на анюитетна вноска съответно погасителна вноска по кредита
съответните лихви за всеки един от договорените падежи ". В този случай, в
т. 16.2.1 от общите условия се предвижда, че кредиторът "..може да пристъпи към незабавно събиране на
изискуемите суми в това число разноски, такси и начислени лихви".
Като доказателства по делото е приета Нотариална
покана с рег. № 6466, том 2, № 20/2015г. по описа на нотариус Н.Л.с рег. № 536
при НК която установява отправеното от "У.Б." АД до адресата на поканата
– Е.Ч.Н. писмено изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното
задължение. Същия документ съдържат изрично нотариално удостоверяване на факта
на връчването на поканата - на 15.07.2015г.
Като доказателство по делото са приети възражения по чл. 414 от ГПК срещу
издадената по молба на "У.Б." АД Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, които са приобщени в ч.гр.д. № 48995/ 2015г. на
СРС.
Като доказателства по делото в кориците на ч.гр.д. № 5102/ 2015г. на СРС са
приети извлечение от счетоводни книги, формално отразяващи дължимите суми –
задължения на ответницата Е.н. по процесния договор за банков кредит.
Споменатите банкови счетоводни документи са анализирани от допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- икономическа
експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Б.Х. обосновава следните изводи относно
правно значимите и подлежащи на доказване факти:
Размерът на отпуснатия от "У.Б."
АД възлиза на 280 000 лева. Сумата е преведена по левова разплащателна
сметка № ***********в „У.Б.” АД с титуляр Е.Ч.Н. на 14.12.2010 г. За периода от
07.12.2010 г. (дата на сключване на договора за кредит) до 14.08.2015 г. са
внасяни погасителни вноски по кредитното задължение.
За
периода от 01.01.2011г. (датата на първата месечна анюитетна вноска) до
01.02.2014 г. (датата на последната падежна дата преди сключване на
Анекс № 1/26.02.2014 г. и Анекс № 2/28.02.2014 г.) ответницата е погасила
изцяло падежиралите 38 /тридесет и осем/ месечни вноски по кредита, общо в
размер на 29 746,02 лева.
За
периода до сключването на Анекс № 2/28.02.2014 г. от 01.01.2011 г. - 01.02.2014г.
е била допусната забава в плащането на месечните
погасителни вноски с падежни дати на 01.09.2013 г. и на 01.10.2013г.
Вноските са платени на 24.10.2013г.
За
допуснатата забава в плащането,върху дължимите анюитенти вноски са начислени
наказателни лихви по т. 4.2 и т. 4.3 на договора за кредит, както следва: За
просрочено плащане на месечната погасителна вноска на падежна дата 01.09.2013г.
е начислена сумата от 2,43 лв.
наказателна лихва с лихвен процент 2,93% по т. 4.2 на договора. За 52 дни
в просрочение през периода до
23.10.2013г. върху просрочената вноска за главница в
размер на 573,23 лева начислената наказателна
лихва е погасена на 24.10.2013г. За
просрочено плащане на месечната погасителна вноска е начислена сумата от 1
889,90 лева наказателна лихва с лихвен процент 5,00%
по т. 4.3 на договора за 52 дни за същия период върху остатъка от редовната главница
в размер на 261 678,45 лева. Наказателните лихви са погасени на
24.10.2013г. за просрочено плащане на месечната погасителна вноска на падежна
дата 01.10.2013г.
Погасяването
на месечните анюитетни вноски по кредита за периода от 01.01.2011г. до
01.02.2014 г. вкл. и наказателните лихви, начислени за периода от 02.09.2013г.
до 23.10.2014
г. е било извършено с осигурени средства по
посочената по-горе разплащателна сметка № BG ***********на
Е.Н., по която е усвоен процесния кредит.
Към
28.02.2014г. датата на сключване на Анекс № 2, остатъкът от редовната главница
е в размер на 258 218,68 лв. която се получава след като от 280 000 лв. усвоена
главницата се извади сумата от 21 781,32 лв.
погасена главница.
С
Анекс № 2 на 28.02.2014г. е договорено преструктуриране на кредита. Към
преструктурирания дълг по главницата е капитализирана текущата лихва, начислена
за 27 дни за периода до 27.02.2014г. вкл. в размер на 267,19 лева.
Към
28.02.2014г. остатъкът от редовната главница е в размер на 258 485,97 лева. Към
28.02.2014 г. изчисленият остатък от главницата е 258 068,97 лв.
С
надплатената към 28.02.2014 г. сума в размер на 306,78 лв. е платена част от
месечната анюитетна вноска за 01.03.2014 г., в т.ч. платена
част от вноската за главница в размер на 152,23 лв., цялата
в размер на 607,33 лв. За периода от 01.03.2014 г. до 30.12.2014
г. няма други платени суми за главница. С реално заплатените суми за посочения
период, общо в размер на 8 569,82 лв. са платени част от изчислените
наказателни лихви върху просрочена главница с договорен лихвен процент и част
от изчислените наказателни лихви за проерочие върху целия дълг с 5% договорен
лихвен процент. Въз основа на първоначалните условия
по договора и изчисленията по задача 1 (едно) по-горе на допълнителната
експертиза, изчисленият остатък от главницата по кредита към датата
на последно плащане - 30.12.2014 г., която е и дата на осчетоводяване на
кредита като предсрочно изискуем, е в размер на 257 916,74 лв., в
това
число редовна главница в размер на 252
107,52 лв. и просрочена главница в
размер на 5 809,22 лв.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за
установяване на парично задължение на тримата ответници в настоящия процес, за
което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
Исковете са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, тъй
като предявяването им е обосновано от указанията на заповедния съд до
заявителя, предвид постъпилото възражение по чл. 414 от ГПК на привлечения като
ответник в настоящия процес Е.Ч.Н..
По въпроса за ОСНОВАТЕЛНОСТТА на
исковете следва да бъдат обсъдени някои отделни, материално правни въпроси
(относно действието на договора за кредити анексите към него) и специфични
процесуално правни въпроси в областта на заповедното производство.
Самият ищец релевира като източник на
заявените вземания посоченото в исковата молба кредитно правоотношение, което е
възникнало между него и ответника, въз основа на Договор за банков кредит, а
доколкото ответникът не оспорва това твърдение - то основателността на
предявената искова претенция очевидно е предпоставена от установяване правното
действие на процесния Договор за банков кредит на който ищецът основава правата
си.
Приетите като доказателства Договор за
банков кредит заедно с Анексите към него мотивират извода, че са породили
валидно кредитно правоотношение, между ищеца и тримата ответници, които са
поели при условията на солидарност задължението да погасят всички елементи на
дълга.
Правоотношението е регулирано от
приложимите Общи условия на договора и уговорения погасителен план.
Ответницата е релевирала доводи за
неравноправни клаузи, но съдът не възприема това твърдение, тъй като възприема
тезата на ищеца - за изключване на приложното поле на чл. 143 от ЗПП поради
наличието на индивидуално договаряне между страните в процесното кредитно
правоотношение. Индивидуалното договаряне засяга на размера на лихвения
процент, при който е бил сключен договора за кредит и има икономическия
резултат на предоставена от банката – кредитор преференция /по- благоприятни
лихвени условия/ за кредитополучателя.
Индивидуалното договаряне всъщност е обективен
резултат от предоставяне на преференция за кредитополучателя, която е била
мотивирана от паралелното съществуване на трудово правоотношение между
кредитора и кредитополучателя в момента на сключването на договора за кредит.
След прекратяване на трудовото правоотношение, съдържанието на кредитното
правоотношение е било изменено т.е самото правоотношение е преуредено
посредством сключването на Анекс № 1/26.02.2014 г. и Анекс №
2/28.02.2014г. Споменатото преуреждане на съдържанието на вече
възникналото кредитното правоотношение между ищеца и ответницата обаче, е
насочено към премахване на преференцията и прилагане на стандартните
икономически условия тоест към онези икономически условия, които са прилагани
от конкретната банка към общата група кредитополучатели – онези, които нямат
качеството на нейни служители т.е. „неравноправността“ в действителност се
свежда до премахване на преференцията. Ответницата не е релевирала доводи за
недействителност на неравноправни клаузи в съдържанието на Анекс №
1/26.02.2014 г. и Анекс № 2/28.02.2014г., а само на клаузи в
първоначалния договор за кредит. Уместно е в тази връзка да се отбележи, че
претенциите на ищеца са за установяване на задължения, произтичащи именно от
променените посредством съдържанието на Анекс №
1/26.02.2014 г. и Анекс № 2/28.02.2014г. клаузи на кредитното
правоотношение, а възраженията на ответницата кореспондират с отделни клаузи от
първоначалния Договор за банков кредит от 07.12.2010г.
Тъй като предмет на делото по настоящия
специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто съществуването на
вземането, произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане,
което основано на представения в заповедното производство документ по чл. 417,
т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката (виж т. 18 от ТР № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС ), то разрешавайки
повдигнатия пред него правен спор - съдът ще трябва да установи, дали
споменатото вземане съществува, именно каквото е било описано (посочено) в
самото заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Извлечението от счетоводните книги на
банката по чл. 417, т. 2 ГПК, което е било представено като документ по чл.
417, т. 2 от ГПК пред заповедния съд, установява размера на заявеното вземане,
но не и неговата изискуемост, защото
не удостоверява твърденията на ищеца, че до длъжниците е достигнало
волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита.
Релевантна за изследване на спорния въпрос, относно настъпването на предсрочната
изискуемост по кредита, е приетата като доказателство Нотариална покана с
рег. № 6466, том 2, № 20/2015г. по описа на нотариус Н.Л.с рег. № 536 при НК .
Тази нотариална покана съдържа отправеното от "У.Б." АД до адресата
на поканата – Е.Ч.Н. писмено изявление за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредитното задължение, както съдържа и изрично нотариално удостоверяване на
факта на връчването на поканата - на 15.07.2015г.
Становището на ищеца - за настъпила
предсрочна изискуемост на кредитното задължение в един по- ранен момент, а
именно – още на 31.12.2014г. няма как да бъде възприето от съда, понеже по този
конкретен въпрос, съдът е длъжен да съобрази задължителните указания, съдържащи
се в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС. Забавата
на длъжника Е.Ч.Н. е била налице и като юридически факт, тя в действителност е дала
основание на ищеца да упражни
потестативното право на кредитора като превърне кредитното задължение в
предсрочно изискуемо.
Но при това, постигнатата
предварителна уговорка, според която допускането на просрочие при погасяването
на кредита предизвиква предсрочна изискуемост на кредитното задължение не е
породила правно действие, понеже до момента на изпращането на нотариалната
покана, банката – кредитор не е направила изрично волеизявление за обявяване на
предсрочна изискуемост, което да е достигнало до длъжницата – кредитополучател Е.Ч.Н..
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение /приложено в кориците на
ч.гр.д. № 48995/2015г. по описа на 63 с-в при СРС/ има вх. № 3054443 от 14.08.2015г. При това положение, по изложените вече съображения,
съобразявайки посочения в самата покана едноседмичен срок – съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредитното задължение е настъпила в действителност
на 22.07.2015г.
В процесния случай съдът приема, че
изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във
вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците
следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то
съществува и се дължи и при настъпване на срока.
Ако кредиторът не упражни правото си
на предсрочна изискуемост, но длъжникът е неизправен, на падежа на
задължението, той би дължал връщане на заетата суми и на възнаградителната
лихва, като и обезщетение за забавата.
Упражняване на предоставено от
договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения,
както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора - да иска изпълнение на задължението във вида
и размера, който то би имало в хипотеза на добросъвестно изпълнение от страна
на длъжника.
Изискуемостта дава възможност на
кредитора, да иска и да получи изпълнение във вида и размера, който задължението
би имало, ако срокът за изпълнението, който е предвиден в погасителния план бе
изтекъл. В този смисъл, упражняването на право на предсрочна изискуемост е
санкция за неизправността на длъжника и не погасява уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, защото
изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви и такси.
Споменатото становище е възприето в
практиката на ВКС на РБ, (Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.
д.
№ 610/2011г.,
Т. К., І Т. О. на
ВКС и Решение № 106 от 20.06.2017 г. по т.
д.
№ 60152/2016г.,
Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, и двете постановени по реда на чл.
290 от ГПК) с която настоящият състав на съда трябва да се съобрази
при липса на тълкувателно решение по въпроса дължи ли се възнаградителна лихва в периода - след датата
на прогласяване на кредита за предсрочно изискуем.
Заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза според настоящия съд следва да бъде кредитирано в основни линии,
като най- важното доказателствено средство в настоящия процес - установи
твърдението на банката кредитор "У.Б." АД, че паричната сума по
кредита е била усвоена след извършения превод по банкова сметка, *** (както и
за неучастващите в настоящия процес и солидарните длъжници е възникнало
задължението: да погасят кредита с всичките му уговорени елементи, при
условията и сроковете, приети в погасителния план на кредита или в хипотезата
на предсрочна изискуемост.
В действителност, процесните Анекс от 26.02.2014г. и Анекс от 28.02.2014г., които са приети като
доказателства в настоящия процес, не носят подписа на солидарните длъжници, но
този факт, сам по себе си очевидно няма как са повлияе върху съществуването на задължението
на ответницата, в качеството й на кредитополучател
В качеството на кредитор - ищецът „У.Б.“
АД претендира от ответницата непогасения
остатък от главницата, за която
се твърди,че е с настъпила при условията на т. 16.2. от ОУ предсрочна изискуемост.
Събраните в хода на съдебното дирене
писмени доказателства подкрепят становището на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, относно вида и размера на задължението. Съдът кредитира изводите на
вещото лице Х., относно твърдението на ищеца, че ответницата е просрочила
задължението си да заплати дължими вноски по кредита, именно защото анализът на
вещото лице се основава на банкови счетоводни документи. В заключението си,
вещото лице Х. сочи, че именно на 30.12.2014г.
е било извършено последното плащане, насочено към погасяване на произтичащи от
кредитното правоотношение задължения.
Това заключение, в частта по отношение
на задължението за главницата по кредита, не бе опровергано с други
доказателства. Според изчисленията на вещото лице, неплатеният остатък от главницата
по кредита, след като се приспаднат недължимо платените суми за погасяване на
месечни анюитетни вноски, капитализирани лихви и наказателна лихва, възлиза
общо на 256 018,
48 лева. Тази именно сума, представлява незаплатената предсрочно изискуема главница, чието съществуване
съдът следва да приеме за установено, заедно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 14.08.2015г. до деня на окончателното изпълнение на
задължението. Ето защо, претенцията за
установяване на съществуването на задължението на ответницата по отношение на
главницата по кредита следва да бъде уважена, до размера на посочената по- горе
сума, като следва да бъде признато задължението на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 256 018, 48
лева, представляваща незаплатена част от
предсрочно изискуема главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 3 от 07.12.2010г., заедно със законната лихва, считано от деня на подаване
на заявление 14.08.2015г. до деня на окончателното плащане.
По претенциите за възнаградителна
лихва върху редовната главница, лихва върху просрочената главница и за наказателна
лихва:
В качеството на кредитор - ищецът
"У.Б." АД претендира за осъждане на ответниците да заплатят
незаплатената сума на установената в договора за кредит възнаградителна лихва.
При настъпила изискуемост, дължимата
договорна лихва се дължи според уговореното между страните, като се изчисли върху
сумата на главницата и уговорения лихвен процент. 3а установяване на размера на
дължимата, но незаплатена договорна лихва - съдът използва специални знания,
посредством допуснатата съдебно- счетоводна експертиза на вещо лице Х.. По
преценка на съда отговорът на задача № 1 отразява най- пълното съответствие
между параметрите на извършеното от вещото лице математическо изчисление на
лихвата и приложимите условия на договора. Анализът на вещото лице се основава
на банкови счетоводни документи и по никакъв начин не бе нито оспорен от
страните като крайни изводи, нито опроверган с други доказателства, поради
което трябва да бъде възприет.
В качеството на кредитор - ищецът
"У.Б." АД - претендира за да бъде установено правото му да получи от
ответницата т. нар. възнаградителна лихва и наказателна лихва.
Съобразявайки изводите на изслушаната
в настоящия процес съдебно- счетоводна експертиза, които бяха възприети за
обективни и компетентни, а отчитайки при това и отчитайки правните последици на
постановеното и влязло в сила Решение № 272261/ 20.11.2017г. по гр.д. №
47399/2015 по описа на 43 с-в на СРС, което следва да бъде отчетено в
хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК - настоящият състав на съда намира, че
претенцията на ищеца по отношение съществуването на вземане за лихви вкл.
възнаградителна и наказателна лихва в общ размер на сумата от 36 107, 07
лева следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Изводите на експертното
заключение достатъчно мотивирано отричат съществуването на това вземане, отчитайки
начина по който са били разпределяни сумите по погасителните вноски, които
периодично е внасяла ищцата.
Основателна е обаче претенцията на
"У.Б." АД за установяване съществуването на парично вземане на ищеца
срещу ответницата, за сумата от 555, 75 лева, представляваща дължима такса за
управление на кредита, за периода от 01.08.2014г. до 01.12.2014г. Съществуването
на вземане на това основание бе установено по основание, посредством
съдържанието на подписаните споразумения между ищеца и ответницата (договора за
кредити анексите към него), а по размер - и посредством експертното заключение
на основната и допълнителната съдебно- счетоводна експертиза.
По претенцията за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора по първия иск
- с предмет установяване на вземането, за което е била издадена заповед за
изпълнение, претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски следва да
бъде уважена.
В срока по чл. 80 от ГПК, ищецът е
изпълнил задължението си да представи списък на разноските. По делото са
извършени следните разноски: държавна такса в размер на 5978, 72 лева, депозит за вещо лице по ССЕ в
размер на 400 лева. Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 11261,
35 лева.
При това, съдът възприема като
основателно направеното от ответницата възражение, основано на чл. 78, ал.5 от ГПК - за прекомерност на разноските, които са били направени от ответника за процесуално
представителство. За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място,
че в хипотезата на чл. 78 от ГПК се дължи възнаграждение само за един адвокат.
Действително, спорът се отличава със средна степен на правна и фактическа
сложност, а стойността на възнаграждението се увеличава поради броя на проведените
открити съдебни заседания, в които ищецът е бил представляван и обема на
доказателствения материал. Уместно е да се отбележи, че ищецът не е бил длъжен
да упълномощава именно такъв процесуален представител, който да го представлява
срещу възнаграждение от минимален адвокатски хонарар. В действителност,
разумният размер на възнаграждението за процесуално представителство пред заповедния съд и в настоящия процес
е приблизително 9 000 лева, а когато към този разумен размер се прибави и
дължимия/ фактически начислен ДДС- на основание чл. 78, ал.5 от ГПК – сумата на
разноските за процесуално представителство, на базата на които следва да се
изчислят дължимите съдебни разноски от ответника трябва да бъде редуцирана до краен
размер от 10 800 лева с включен ДДС.
В изпълнение на задължителните
указания дадени в т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът който разглежда иска
предявен по реда на чл. 422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени в заповедното производство като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото така и
в заповедното производство.
В заключение, с оглед изхода на настоящия исков процес и като бъдат взети
предвид направените съдебни разноски в заповедното производство,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 18 934, 86
лева.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
съдебни разноски, съответни на отхвърлената част от иска. Тъй като ответницата
не е правила разноски за заповедното производство, а само в настоящия исков
процес, като взе предвид съдържанието на преставения от ответницата списък на
разноските, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата общо сумата от 1541 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на парично вземане на
"У.Б." АД с ЕИК ******** и адрес на управление ***, пл. „***********,
срещу Е.Ч.Н. с ЕГН: **********, с адрес *** за сумата
от 256 018,
48 лева (двеста петдесет и шест хиляди и осемнадесет лева,
четиридесет и осем ст.), представляваща
незаплатена част от предсрочно изискуема
главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 3 от
07.12.2010г., изменен и допълнен с Анекс от 26.02.2014г. и Анекс от
28.02.2014г., за сумата от 555, 75 лева (петстотин
петдесет и пет лева и седемдесет и пет ст.),
представляваща периодична такса за управление на кредита за периода от
01.08.2014г. до 01.12.2014г. съгласно тарифата на за банковите такси на „У.Б.”
АД, както и за законната лихва, начислена
върху посочените по- горе суми, считано от деня на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 14.08.2015г. до деня на окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за установяване на вземането на „У.Б.” АД срещу Е.Ч.Н., в частта за
горницата над посочената сума от 256 018, 48 лева и до пълния претендиран размер от 258 485,
87 лева., представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 3 от
07.12.2010г., изменен и допълнен с Анекс от 26.02.2014г. и Анекс от
28.02.2014г., както и изцяло по
отношение на претендираното вземане за
36107, 07 лева, представляваща
дължими лихви, включително: за
сумата от 50,53 лева възнаградителна лихва (договорна лихва), начислена за
период от 31.12.2014г. до 31.12.2014г.; сумата от 27510, 78 лева лихва върху
просрочена главница, начислена за период от 31.12.2014г. до 13.08.2015г.;
сумата от 3259, 79 лева наказателна лихва при просрочие начислена за периода от 01.08.2014г. до 13.08.2015г.; сумата от
5285, 97 лева лихва за гратисен период, начислена от 01.08.2014г. до
30.12.2014г.
ОСЪЖДА Е.Ч.Н.
да заплати на "У.Б." АД, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 18 934, 86 лева (осемнадесет
хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 86 ст.), представляваща направени
съдебни разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
"У.Б." АД, да заплати на Е.Ч.Н. на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК- сумата от 1541 лева (хиляда петстотин четиридесет
и един лева), представляваща направени съдебни разноски в настоящото исково
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски Апелативен съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена до
изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: