№ 1456
гр. Варна, 15.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20243100501726 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Въззивникът Г. П. П., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ж. К., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемите В. В. В., М. В. В., Ж. М. В. и Д. В. В., редовно и
своевременно призовани, не се явяват, представляват се от адв. А. Х., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 55036/05.07.2024г. от Г. П. П.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 1872 от 23.05.2024 г.,
постановено по гр.дело № 20233110112652 по описа за 2023 година на
1
Районен съд - Варна, с което съдът:
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. М.
В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5558,90лева, представляваща
наследствената й квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д. В., с
която сума тя е обедняла, а ответника се е обогатил и представляваща част от
вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от
наследодателя за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит
с Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В. В.
В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5558,90лева, представляваща
наследствената му квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д. В.,
с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща част
от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от
наследодателя за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит
с Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М. В.
В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5558,90лева, представляваща
наследствената му квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д. В.,
с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща част
от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от
наследодателя за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит
с Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В.
В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5558,90лева, представляваща
наследствената му квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д. В.,
с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща част
от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от
наследодателя за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит
с Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
2
молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 59 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради допуснато процесуално нарушение, а
именно неприемане за съвместно разглеждане на предявеното надлежно и в
срок от ответника възражение за прихващане. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че за възражението за прихващане е
налице СПН по силата на решение № 260126/28.02.2022 год., постановено по
гр.д.№ 2113/2021 год. по описа на ВРС, потвърдено с решение №
69/23.01.2023 год., постановено по в.гр.д. № 1500/2022 год. на ВОС. Правното
основание на вземането, за което е напрано възражението за прихващане по
посоченото дело, е било договор за заем, докато възражението за прихващане
по настоящото дело е с правно основание неоснователно обогатяване, поради
което липсва СПН. Като не е приел за съвместно разглеждане възражението за
прихващане, съдът е постановил неправилен съдебен акт, като е осъдил
ответника за цялата стойност на главните претенции.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на ищеца
като погА.и чрез прихващане.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата, в който излага становище, че постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно, като постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон и обосновано. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че
направеното възражение за прихващане е обхванато от СПН, доколкото
вземането произтича от едни и същи факти, а именно едно и също платежно
нареждане за сумата от 19 500 лева, преведена от брата на ответника: С. П. П.
на наследодателя на ищците: В. Д. В.. Твърди, че е без правно значение факта,
че се сочи различно правно основание - не договор за заем, а неоснователно
обогатяване, тъй като няма как едно и също вземане да бъде прехвърлено два
пъти от цедента по договор за цесия. По същество в случай, че бъде прието и
разгледано възражението за прихващане сочи, че в конкретния случай,
съгласно TP 2/2020 г., по тълкувателно дело №2 за 2020 г., доколкото е налице
съдебно прихващане с активно вземане, което е погА.о по давност, още при
въвеждане на възражението, и влизането на решението в сила винаги следва
по време момента на изтичане на давностния срок, това изключва всяка
3
възможност за съдебно прихващане с погА.о по давност вземане и
противоречи на чл. 103. ал. 2 от ЗЗД.
Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Във въззивната жалба на
стр. 4, абзац четвърти, ред трети, съм допуснала техническа грешка, където е
посочено „парично вземане в размер на 19 000“, това е погрешно посочено, а
„19 500 лева“ е правилно.
АДВ. Х.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
СЪДЪТ намира, че с оглед постановеното определение №
3667/29.08.2024 г. пришитите към корицата на първоинстанционното дело
договор за цесия, уведомление за извършена цесия, пълномощно и платежно
нареждане, следва да бъдат разшити и пришити към настоящото въззивно
дело, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ РАЗШИЯТ от корицата на първоинстанционното дело и се
ПРИШИЯТ по въззивното дело приетите с определение 3667/29.08.2024 г.
писмени доказателства, а именно: договор за цесия от 22.11.2023 г.;
уведомление за извършена цесия от 23.11.2023 г.; пълномощно от С. П. П. от
23.11.2023 г. и платежно нареждане от 10.01.2014 г.
АДВ. К.: Представям отчет по сметка, издаден от „Първа
инвестиционна банка“ по отношение на сумата, която на 10.01.2014 г. е
преведена от цедента по договора за цесия - С. П. по сметка на наследодателя
на ответната страна.
АДВ. Х.: Този факт не се оспорва, в предходното производство по
частичния иск беше установено, че тази сума е постъпила по сметка на
наследодателя на въззиваемите.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното днес от въззивника
4
писмено доказателство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
представения от въззивника в днешно съдебно заседание отчет по сметка за
10.01.2014 г., издаден от „Първа инвестиционна банка“ АД.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Моля да отмените обжалваното решение на
първоинстанционния съд и да отхвърлите претенцията на ищците. Моля да
уважите направеното възражение за прихващане в цялост. От събраните по
делото доказателства се установява основателността на възражението за
прихващане по основание и размер. Подробни съображения сме изложили във
въззивната жалба, като моля да съобразите аргументите, изложени във
въззивната жалба, при постановяване на решението. Моля да ни присъдите
сторените разноски съобразно представения списък.
АДВ. Х.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, като
5
потвърдите обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Моля
да ни присъдите сторените разноски, включително за адвокатско
възнаграждение. По отношение приетите писмени доказателства от
въззивника в настоящото производство моля да имате предвид, че от ищците е
направено възражение за изтекла погасителна давност на вземането на
ответника за неоснователно обогатяване от наследодателя на ищците - В. В., в
първото съдебно заседание по гр.д. № 12652/2023 г., 19-ти състав, проведено
на 24.04.2024 г. Същото е записано на стр. 6 от протокола, въпреки че
възражението не е прието за съвместно разглеждане, а писмените
доказателства са останали между кориците на делото. Такова изрично
възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ответника за
неоснователно обогатяване правя и сега във въззивното производство, след
като съдът е приобщил към доказателствения материал договор за цесия от
22.11.2023 г., заедно с уведомление за извършената цесия и банково платежно
нареждане от 10.01.2014 г. Поддържам и възражението, направено с отговора
на въззивната жалба, че сключеният договор за цесия от 22.11.2023 г. е
нищожен поради липса на предмет, доколкото вземането в размер на 19 500
лева е преминало в патримониума на цесионера още с предходен договор за
цесия от 20.04.2020 г., представен по гр.д. 2113/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, 42-ри състав. Този договор за цесия не е развален и вземането е
преминало към цесионера, няма как това вземане да бъде прехвърлено втори
път от цедента на цесионера на друго основание, доколкото се касае за една и
съща сума в размер на 19 500 лева. Повече от очевидно е, че договорът от
22.11.2023 г. е създаден единствено и само за защита на теза на ответника -
настоящ въззивник. На следващо място, дори да се приеме, че договорът за
цесия не е нищожен и вземането е валидно прехвърлено, то това вземане за
неоснователно обогатяване се основава на платежно нареждане от 10.01.2014
г. Процесното вземане се погасява с изтичане на петгодишна давност съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Братът на ответника – настоящ въззивник, С.
П., който е наредил тази сума на наследодателя на ищците на 10.01.2014 г., е
можел да получи обратно дадената сума с платежното нареждане в
петгодишен давностен срок по смисъла на чл. 110 от ЗЗД. В случая намира
приложение разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и следва да се приеме, че
давността е започнала да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е.
датата на плащане от С. П. към наследодателя В. В. – 10.01.2014 г. Давността
6
започва да тече от момента на изискуемост на вземането и това е денят на
падежа, ако такъв е уговорен. Когато изрична уговорка липсва, както е в
настоящия случай, давността започва да тече от деня на възникване на
задължението - 10.01.2014 г. Решение № 754/13.11.2007 г. по търг. дело №
416/2007 г. по описа на ВКС е в този смисъл. Моля за решение в този смисъл.
АДВ. К.: Двата договора за цесия имат за предмет две различни
вземания, доколкото са с различни основания. Всяко вземане се характеризира
със страни, размер и основание. В случая става въпрос за вземане между едни
и същи страни в един и същ размер, но с различни основания, не е едно и
също вземане. Нямаме спор, че сумата е една и съща, но са вземания,
основани на различни юридически факти. В единия случай става въпрос за
договор за заем, това е първият договор за цесия, а в този, който в днешно
съдебно заседание беше присъединен към делото, става въпрос за вземане,
произтичащо от неоснователно обогатяване. По отношение възраженията за
погасителна давност искам да посоча, че няма пречки да бъде извършено
съдебно прихващане и с вземане, което е погА.о по давност. Изрично
разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД посочва, че прихващане се допуска и след
като вземането е погА.о по давност. В тази връзка е Тълкувателно решение №
2/18.03.2022 г., като в т.1 изрично Общото събрание на гражданската колегия
на ВКС е дало разяснение по отношение обстоятелството, че в случаите на
съдебно прихващане прихващането винаги настъпва с обратна сила, т.е. няма
пречки да се извърши с погА.о по давност вземане, като погасителният ефект
има обратна сила.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7