№ 346
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110204789 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна,
ул.“ д-р Л. Попов“ № 8, представлявано от В.Я.Г., чрез адв.Д. Т., ВАК срещу НП № 03-
013638/17.06.2021 год. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция Инспекция по
труда Варна.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се иска намаляване размера на
наложената санкция, като се твърди, че АНО не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН
при определяне на наказанието.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано не се представлява.
Депозирана е молба от адв.Т., ВАК, в която се изразява становище по хода и същество на
делото.
Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк
Ошавкова , която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с № 03-013638/07.05.2021 год., административния орган е приел за установено от
фактическа страна, че на 23.04.2021 год. в строителен обект в УПИ IV-11, кв.5, ПИ
1
10135.2570,46 по кадастралната карта на КК Св. Св. Константин и Елена, гр.Варна , че
работодателя „ Лидерстрой ВН" ООД с ЕИК ********* , в качеството на "работодател" е
допуснал до работа лицето Р.П.Д. с ЕГН: ********** на длъжност „общ работник
строителство на сгради" в строителен обект-хотелска сграда и външен басейн, находящ се в
гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена" УПИ IV-11, кв.5, ПИ 10135.2570,46 , където
дружеството извършва СМР, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП.
Нарушението е извършено на 23.04.2021 г. в 11.50 ч. в строителен обект-хотелска сграда и
външен басейн, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ УПИ IV-11, кв.5,
ПИ 10135.2570.46, където дружеството извършва СМР и към който момент на лицето е
следвало да е предоставено копие от уведомление по чл.62 ал.З от КТ заверен в ТД на НАП
нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в графата бележки и
възражения не отразил такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 03-013638/17.06.2021 год.
, с което за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 / пет хиляди / лева.
В хода на съдебното производство със съгласието на страните, съдът е заличил като
свидетели Д.Д. и Д.И..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните и от
приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда" , съгласно Заповед № 0280/03.08.2010
год..Компетентността на актосъставителя Д. произтича от разпоредбата на чл.416,ал.1 от КТ
в качеството и на държавен контролен орган - инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на
съставяне на акта.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
2
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на
дружеството/, адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган и на изискването на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по КТ имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ Лидерстрой ВН" ООД с ЕИК
********* е ангажирана за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 63, ал. 2 се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.
Не се спори между страните, че дружеството – въззивник има качеството на работодател.
Като такова е адресат на нормите на КТ и подзаконовите актове свързани с прилагането му.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения".
От приложените по преписката доказателства по безспорен и категоричен начин се
установи, че на 23.04.2021 год. Р.П.Д. с ЕГН: ********** е полагал труд като „общ
работник строителство на сгради" в строителен обект-хотелска сграда и външен басейн,
находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена" УПИ IV-11, кв.5, ПИ
10135.2570,46 , където са извършване СМР от страна на дружеството – въззивник.
От приложените по преписката трудов договор № 320 се установява, че е сключен на
22.04.2021 г., а уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП е подадено на
23.04.2021 г. в 13:37 часа.
Фактът, че Димитров е полагал труд в обекта на жалбоподателя не се оспорва от
дружеството.
Предвид посоченото по-горе, съдът прие, че „ Лидерстрой ВН" ООД с ЕИК ********* е
осъществил състава на вмененото нарушение на трудовото законодателство.
В конкретният случай в акта и НП административното нарушение правилно е
квалифицирано по чл. 63, ал. 2 от КТ. Тази разпоредба императивно вменява задължение на
работодателите в Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2005 г.)
Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му
на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. (2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма право да
3
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.
При извършване на посоченото по-горе нарушение, законодателят е предвидил и съответна
санкционна норма – чл. 414, ал. 3 от КТ, именно въз основа на която е наложено
административното наказание "Имуществена санкция".
По отношение критерия за "маловажност" на случая следва да се обсъжда евентуалното
приложение на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която изключва общото
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ обаче, не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. В този смисъл, процесното
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ не следва да бъде отчетено като "маловажно".
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба на чл. 414, ал.
3 от КТ предвижда за извършване на подобен вид административни нарушения налагане на
наказание глоба или имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лева.
Административно наказващият орган е наложил санкция в размер от 5 000 лв.. Така
посоченият размер е определен в съответствие с чл. 27, ал 1 от ЗАНН. Според състава на
съда обаче наложената на дружеството санкция е завишена – несправедливо, тъй като не са
налице обстоятелства, които да мотивират налагане на санкция над минималния размер. Ето
защо за така извършеното административно нарушение следва да бъде наложено наказание
"имуществена санкция" в минимален размер, а именно 1500 (хиляда и петстотин) лева.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
4
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80 лева.
Съобразно уважената част на въззиваемата следва да се присъдят разноски в размер на 24.00
лв..
От страна на процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като
е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой. Искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя също е направено
своевременно и предвид изхода на спора е основателно. Съобразно уважената част следва да
се присъдят разноски в размер на 210 лв..
По горепосочените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013638/17.06.2021 год. на изпълняващ длъжността Директор на
Дирекция Инспекция по труда Варна , с което на „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“ д-р Л. Попов“ № 8,
представлявано от В.Я.Г. за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и
чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 / пет хиляди / лева,
като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..
ОСЪЖДА „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Варна, ул.“ д-р Л. Попов“ № 8, представлявано от В.Я.Г. да заплати на Директора на Д
ИТ Варна сумата от 24.00 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение на
юрисконсулта.
ОСЪЖДА Директора на Д ИТ Варна да заплати на „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“ д-р Л. Попов“ № 8,
представлявано от В.Я.Г. сумата от 210.00 лв., представляваща разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5