№ 6560
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110141002 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца М. И. Ц. срещу ************* и
************** обективно кумулативно съединени искове, както следва: - по
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, евентуално чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит
№ *******, сключен между ищеца и *************, а в условията на
евентуалност- че клаузата по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит
№ *******, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143 вр.
чл. 146 ЗЗП; - по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване за
нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и
************** по повод Договор за потребителски кредит № *******, и иск
по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД , изменен на осн. чл. 214 ГПК по отношение на
размера му с протоколно определение от 11.03.2025 г. за осъждане на
ответника ************** да заплати сумата от 1480 лева, представляваща
платена при начална липса на основание сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника
************* бил сключен Договор за потребителски кредит № *******.
Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи
обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с
одобрен от ************* поръчител. На датата на сключване на договора
ищецът и ответникът ************** подписали договор за предоставяне на
поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение
на поръчителя за срока на действие на договора Посоченото възнаграждение
следвало да се заплаща на ************* заедно с месечната вноска по
кредита, като общият му размер бил 200 лв. Заявява, че договорът за кредит е
недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Твърди, че поставените изисквания за
обезпечението, което заемополучателят следва да осигури, били на практика
невъзможни за изпълнение от последния. Налице е и заобикаляне на закона,
доколкото в разпера на ГПР не било включено възнаграждението за
поръчителство. Налице била приложена заблуждаваща търговска практика.
Уговореното възнаграждение за поръчителство представлявало едно
допълнително оскъпяване на кредита под формата на скрита печалба,
1
доколкото дружествата ответници са свързани лица. Също така поддържа, че
договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като
уговореното възнаграждение е в размер близо до сумата на отпуснатия
кредит, което е в противоречие с добрите нрави. Моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************* подава отговор на
исковата молба, чрез юрк. А. И., с който оспорва исковете като недопустими,
респ.- неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са сключили Договор за
потребителски кредит № *******/28.08.2019 г., по силата на който ищецът е
усвоил сумата от 3000 лв. и е погасил предсрочно задълженията по кредита.
Твърди, че процесният договор за кредит е валиден. Оспорва твърденията на
ищеца, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено в
размера на ГПР. Оспорва твърденията на ищеца, че предоставянето на
поръчителство е условие за сключване на договора за кредит. Оспорва
възнаграждението за поръчителство да попада в обхвата на общи разходи по
кредита. Сочи, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за
кредит, обезпечен с поръчителство. Поддържа, че евентуалната нищожност на
клаузата за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на
договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на
поръчителство Моли прекратяване на настоящото производство, евентуално-
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************** подава отговор на
исковата молба, чрез юрк. С. С., с който оспорва исковете като недопустими,
респ.- неоснователни. Налице било злоупотреба с процесуални права. Ищецът
е завел още 4 иска, с които е могъл да съедини процесните искове. Не се
оспорва, че във връзка сключения между ищеца и ************* Договор за
потребителски кредит № *******/28.08.2019 г. е бил подписан и Договор за
предоставяне на поръчителство между ищеца и **************. Твърди, че
предвиденото възнаграждение за поръчителство било в размер на 2960 лв.,
разсрочено на 24-месечни погасителни вноски. Тъй като задължението по
кредита било заплатено изцяло предсрочно, на ответника му била изплатено
дължимото до този момент възнаграждение. Не оспорва, че ищецът му е
заплатил възнаграждение в размер на 1 лв. Оспорва сключването на договор за
поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва
твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР,
доколкото същото не представлявало общ разход по кредита. Моли
прекратяване на настоящото производство, евентуално- за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Mежду ищеца и ответника ************* е безспорно, че са сключили
Договор за потребителски кредит № *******/28.08.2019 г., по силата на който
ищецът е усвоил сумата от 3000 лв. и е погасил предсрочно задълженията по
кредита. Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да
представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за
поръчителство с одобрен от ************* поръчител. Във връзка сключения
между ищеца и ************* Договор за потребителски кредит №
*******/28.08.2019 г. е бил подписан и Договор за предоставяне на
поръчителство между ищеца и **************. Ответникът **************
е получил възнаграждение за поръчителство в размер на 1 лв. На ищеца била
начисленo възнаграждение за поръчителство, което не било включено при
изчисляване размера на ГПР.
По иска за нищожност на договора за потребителски кредит:
По същество, процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал.
1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
2
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР
ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и
защитата по ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Прочитът на
съдържанието на клаузата обаче, по силата на която се предвижда
дължимостта на ГПР в размер на 48,21%, налага извода, че е налице неяснота
относно неговото образуване. Макар в Договора да е посочен размерът на
годишния процент на разходите, който е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит по ЗПК, в договор не се съдържа ясна
формулировка на неговото съдържание и компонентите, които го образуват.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението , че предостави обезпечение на кредита, същият следва
в зависимост от посочения вид обезпечение да предостави банкова гаранция в
10 дневен срок от подаване на заявлението или да осигури поръчител в срок
до 48 часа от подаване на заявлението.
Видно от сключения на същата дата/28.08.2019 г./ между длъжника по
договора за кредит и ************ договор за предоставяне на
поръчителство, предметът му е да бъдат обезпечени всички задължения на
ищеца по договора за кредит при уговорено месечно възнаграждение за
поръчителството в размер на по 148 лева за периода на действие на договора
при уговорен срок за плащане на възнаграждение – на датата на падежа на
съответното плащане по кредита.
Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по
партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен
собственик на капитала на ответника ************** е *************.
Следователно страната по договора за поръчителство е дъщерно дружество на
кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между
двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ.
Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за
предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че отделни
разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на
търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор
на вземането, представляващо възнаграждение на поръчителя за
предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то
3
кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо
от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит.
Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора. Ето защо,
съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва
да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения.
Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на
поръчителя, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния
договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи
поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за
кредит. С оглед гореизложеното, съдът счита, че възнаграждението за
поръчителство на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора
и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите,
което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита -
допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита. Последното несъмнено води до съществено
и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като
възнаграждението за поръчителя не е включено като разход по кредита в
обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния
размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при включване на таксите, то процентът на разходите
видно от съдебно- счетоводната експертиза, която настоящият състав приема
за компетентно, обективно и безпристрастно изготвена е в размер на 256,56 %,
което надхвърля многократно допустимия съгласно императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за
кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22
ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР,
приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да
се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение № 264616 от
09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение на СЕС от 20.09.2018
г. по дело С-448/17 и др./. Последицата, свързана с неспазване изискването на
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на
договора за кредит поради противоречие на същия с посочените императивни
материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде
уважен на това основание.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане исковете за нищожност, предявени в
условията на евентуалност, поради което не дължи произнасяне по тях.
По кумулативно съединения иск за нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство:
Доколкото договорът, сключен между потребителя и *************, и
договорът, сключен между потребителя и "** ****" ****, се намират във
4
взаимовръзка помежду си като система от правоотношения между страните,
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.
Както беше посочено, касае се за договор за поръчителство, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит
юридическо лице-поръчител, представляващо свързано с кредитора
дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за
поръчителството да се плаща заедно с погасителните вноски по кредита. Т. е.
договорът за поръчителство представлява по съществото си съглашение за
въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора. С оглед на изложеното дотук, съдът приема, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради заобикаляне на императивни
норми на закона - с привидно позволени от закона средства се постига
забранен резултат - сумата, която се претендира по процесния договор за
поръчителство не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит, като при
включване на възнаграждението по същия, действителният ГПР по договора
за кредит надхвърля поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. Предвид
всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявеният иск за
нищожност на договора за поръчителство поради заобикаляне посредством
същия на императивни норми на закона - чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.С оглед на което съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство се явява нищожен поради заобикаляне на закона на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
По кумулативно съединения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице,
както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В
този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС,
III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
С протоколно определение от 11.03.2025 г. е допуснато изменение на
иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на размера му до сумата от
1480 лева. От приетото по делото и неоспорено от ответника ССчЕ, справки -
извлечение по процесния договор за кредит, издадени от ************* и
************ се установява, че общата платена сума по договора за кредит е в
размер на 5424,24 лева, с която сума е погасена главница в размер на 3000
лева, лихва 820,01 лева, вноска по поръчителство в размер на 1480 лева,
преведена от ************* на ************, както и неразпределена сума от
124,23 лева. С оглед изложеното и предвид изводите до които съдът достигна
за недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство, съдът
намира, че предявеният иск за сумата от 1480 лева е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за
5
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.
1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. За определяне размера на адвокатското
възнаграждение, съдът следва да съобрази критериите, изведени в актуалната
практика на съда. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като
взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
исковете са типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет,
срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на
страните, както и цената на исковете, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 500 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 159,20 лв. за държавна такса и 300 лева
за депозит за експертиза.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
*********************************срещу „*************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
*************************************************** иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за
потребителски кредит № *******/ 28.08.2019 г., сключен между тях, поради
противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
********************************* срещу „************, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:
*************************************************** иск с правно
основание по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между тях на 28.08.2019 г., поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД „************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
*************************************************** да заплати на М.
И. Ц., ЕГН **********, с адрес:
*************************************сумата от 1480 лева (хиляда
четиристотин и осемдесет лева), представляваща платена без основание сума
по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между тях на
28.08.2019 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „*************, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:
************************************************* и „************,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********************************************** да заплатят на М. И. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ********************************* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 459,20 лева (четиристотин петдесет и девет лева и
20 стотинки) – разноски в производството пред СРС.
6
ОСЪЖДА *************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ************************************************* и
„************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
************************************************, да заплатят на
еднолично адвокатско дружество *****, БУЛСТАТ *********, с адрес:
********************* на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата
от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
М. И. Ц. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7