Решение по дело №538/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260058
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Иван Пламенов Йорданов
Дело: 20201620200538
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Лом, 30.03.2021 г.

                     

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

           Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

           при секретаря А. Рангелова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 538/20 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Жалбоподателят Т.Б.Г. ***, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-002003 от 21.09.2020 г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от   1 /един/ месец.

           В с.з. жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

           Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

           Доказателствата по делото са писмени и гласни.

           Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

           С Наказателно постановление № 20-0294-002003 от 21.09.2020 г., на жалбоподателя Т.Г. са наложени следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба” от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 27.08.2020 г. в гр. Лом управлява товарен автомобил ****, собственост на * Б.Г. като нарушава разпоредбите на пътен знак В-2, въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г.

           Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

           По същество се явява и основателна.        

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

           На 27.08.2020 г. служителите на РУ – Лом – М.И. и * патрулирали във връзка с въведена забрана за преминаване по ул. „Софийска“ в гр. Лом. На същата дата жалбоподателят Г. извършвал товаро-разтоварна дейност в кв. „Младеново“ в         гр. Лом. Тъй като из улиците на квартала имало работещи багери, извършвали се множество ремонтни дейности, същият се объркал и обикалял из въпросния квартал, опитвайки се да излезе от него. Видял, че от една от улиците и други автомобили излизат на ул. „Софийска“ за към гр. Монтана и направил същото. Служителите на РУ – Лом го спрели за проверка, защото бил навлязъл на улицата, след поставен знак В-2, забраняващ влизането на МПС на тази улица. На място, в присъствието на жалбоподателя св. М.И. му съставил АУАН за това, че управлява товарен автомобил ****, собственост на * Б.Г. като нарушава разпоредбите на пътен знак В-2, въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г. Актът е подписан без възражения и въз основа на него АНО е издал атакуваното Наказателно постановление № 20-0294-002003 от     21.09.2020 г., с което е наложил съответните административни наказания.

           В случая съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:

           На първо място, при съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което е повторено и при издаването на НП. И в двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство, като нарушена разпоредба е посочен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Този текст гласи, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…

           На жалбоподателя обаче са наложени кумулативно предвидените две санкции на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Тази норма предвижда наказание за водач „който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“ Т.е. разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП съдържа в себе си състав на административно нарушение и именно тази разпоредба би следвало да бъде посочена и в АУАН, и в НП като нарушена, а съответно – и като санкционна. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда най-общо с какво трябва да се съобразяват участниците в движението, като са изброени 4 предложения, но актосъставителят не е посочил кое точно има предвид. В този смисъл основателно се явява възражението в жалбата, че описанието на нарушението не съответства на вписаната като нарушена правна норма. Посочването на чл. 6, т. 1 ЗДвП като нарушена разпоредба, създава объркване за наказаното лице, като му се отнема възможността да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен. Съдът намира, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя Г., като така описаното процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

           На второ място /и отново във връзка с описанието на нарушението/, съдът намира, че не се доказва категорично жалбоподателят да е навлязъл след поставен знак В-2, забраняващ преминаването на МПС по                  ул. „Софийска“. Както се установи от събраните по делото доказателства, Г. действително е навлязъл на ул. „Софийска“, за която към момента (27.08.2020 г.) е имало забрана за навлизане на МПС. От друга страна обаче, безспорно е, че водачът е бил навлязъл в кв. Младеново       по-рано същата сутрин, за да извършва товаро-разтоварна дейност и е търсил път, от който да излезе за гр. Монтана. Не се опровергава по никакъв начин твърдението му, че на страничната улица, от която е навлязъл на ул. „Софийска“, не е имало пътен знак В-2, който да указва, че по ул. „Софийска“ се забранява движението на МПС. Въпросната улица е с продължение от навлизане в гр. Лом, до бензиностанция „Лукойл“, като преминава през целия кв. „Младеново“. По протежението ѝ има множество разклонения, като обективно е трудно на всяка една отбивка да бъде поставен знак, че навлизането на ул. „Софийска“ е забранено. Още повече, че на живущите в квартала трябва да е предоставена възможност да се придвижват, включително да излязат на пътя за гр. Монтана и напълно логично е не на всяка една напречна улица да бъде поставен забранителен знак. При това положение се налага изводът, че съставът на административно нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП не е осъществен от субективна страна. Г. нито е имал възможност, нито е предвидил, нито е бил длъжен да предвиди, че е въведена забрана за преминаване на МПС-та по ул. „Софийска“ /тъй като е влязъл в кв. Младеново малко преди това, поради ремонтните дейности се е объркал откъде да мине, а от улицата в квартала, от която той е навлязъл в ул. „Софийска“ не е имало поставен пътен знак В-2, указващ за такава забрана/. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая не е осъществен състав на нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите ѝ. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Ето защо съдът намира, че в случая не е осъществен състав на описаното административно нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва вина като елемент от неговия състав и следователно не следва да бъде налагано административно наказание. Затова и издаденото НП следва да се отмени и на това основание.

           С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

                

 

           ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002003 от 21.09.2020 г., с което на Т.Б.Г. ***, с ЕГН **********  на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         

           Решението може да се обжалва пред Административен съд                 гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

     

           След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

                          

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :