Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 30.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 538/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Т.Б.Г. ***, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото
от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-002003 от 21.09.2020
г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от правоуправление за срок от 1 /един/
месец.
В с.з. жалбоподателят се явява лично.
Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № 20-0294-002003 от 21.09.2020 г., на жалбоподателя Т.Г.
са наложени следните административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба”
от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 27.08.2020
г. в гр. Лом управлява товарен автомобил ****, собственост на * Б.Г.
като нарушава разпоредбите на пътен знак В-2,
въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 27.08.2020 г. служителите на РУ – Лом – М.И.
и * патрулирали във връзка с въведена забрана за преминаване по ул. „Софийска“
в гр. Лом. На същата дата жалбоподателят Г. извършвал
товаро-разтоварна дейност в кв. „Младеново“ в гр. Лом. Тъй като из улиците на
квартала имало работещи багери, извършвали се множество ремонтни дейности,
същият се объркал и обикалял из въпросния квартал, опитвайки се да излезе от
него. Видял, че от една от улиците и други автомобили излизат на ул. „Софийска“
за към гр. Монтана и направил същото. Служителите на РУ – Лом го спрели за
проверка, защото бил навлязъл на улицата, след поставен знак В-2, забраняващ
влизането на МПС на тази улица. На място, в присъствието на жалбоподателя св. М.И.
му съставил АУАН за това, че управлява товарен
автомобил ****, собственост на * Б.Г. като нарушава разпоредбите на пътен знак
В-2, въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г. Актът е подписан без
възражения и въз основа на него АНО е издал атакуваното Наказателно
постановление № 20-0294-002003 от 21.09.2020
г., с което е наложил съответните административни наказания.
В случая съдът намира, че наказателното постановление
е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:
На първо място, при съставянето на
АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което е повторено и при
издаването на НП. И в двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното
производство, като нарушена разпоредба е посочен чл. 6, т. 1 ЗДвП. Този текст
гласи, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка…“
На жалбоподателя обаче са наложени
кумулативно предвидените две санкции на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Тази
норма предвижда наказание за водач „който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана
за движение.“ Т.е. разпоредбата
на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП съдържа в себе си състав на административно нарушение
и именно тази разпоредба би следвало да бъде посочена и в АУАН, и в НП като
нарушена, а съответно – и като санкционна. Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП
предвижда най-общо с какво трябва да се съобразяват участниците в движението,
като са изброени 4 предложения, но актосъставителят не е посочил кое точно има
предвид. В този смисъл основателно се явява възражението в жалбата, че
описанието на нарушението не съответства на вписаната като нарушена правна
норма. Посочването на чл. 6, т. 1 ЗДвП като нарушена разпоредба, създава
объркване за наказаното лице, като му се отнема възможността да разбере в
извършването на какво точно административно нарушение е обвинен. Съдът намира,
че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя Г., като така
описаното процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
На второ място /и отново във връзка
с описанието на нарушението/, съдът намира, че не се доказва категорично
жалбоподателят да е навлязъл след поставен знак В-2, забраняващ
преминаването на МПС по
ул. „Софийска“. Както се установи от събраните по делото доказателства, Г.
действително е навлязъл на ул. „Софийска“, за която към момента (27.08.2020 г.)
е имало забрана за навлизане на МПС. От друга страна обаче, безспорно е, че
водачът е бил навлязъл в кв. Младеново
по-рано същата сутрин, за да извършва товаро-разтоварна дейност и е
търсил път, от който да излезе за гр. Монтана. Не се опровергава по никакъв
начин твърдението му, че на страничната улица, от която е навлязъл на ул.
„Софийска“, не е имало пътен знак В-2, който да
указва, че по ул. „Софийска“ се забранява движението на МПС. Въпросната улица е
с продължение от навлизане в гр. Лом, до бензиностанция „Лукойл“, като
преминава през целия кв. „Младеново“. По протежението ѝ има множество
разклонения, като обективно е трудно на всяка една отбивка да бъде поставен
знак, че навлизането на ул. „Софийска“ е забранено. Още повече, че на живущите
в квартала трябва да е предоставена възможност да се придвижват, включително да
излязат на пътя за гр. Монтана и напълно логично е не на всяка една напречна
улица да бъде поставен забранителен знак. При това положение се налага изводът,
че съставът на административно нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП не е
осъществен от субективна страна. Г. нито е имал възможност, нито е предвидил,
нито е бил длъжен да предвиди, че е въведена забрана за преминаване на МПС-та
по ул. „Софийска“ /тъй като е влязъл в кв. Младеново малко преди това, поради
ремонтните дейности се е объркал откъде да мине, а от улицата в квартала, от
която той е навлязъл в ул. „Софийска“ не е имало поставен пътен знак В-2,
указващ за такава забрана/. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.“ В случая не е осъществен
състав на нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва субективният
елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също
така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите ѝ. Жалбоподателят
не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици. Той не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но не е и могъл,
нито е бил длъжен да ги предвиди. Ето защо съдът намира, че в случая не е
осъществен състав на описаното административно нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, тъй като липсва вина като елемент от неговия състав и следователно не
следва да бъде налагано административно наказание. Затова и издаденото НП следва
да се отмени и на това основание.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002003 от 21.09.2020 г., с което на Т.Б.Г. ***, с ЕГН **********
на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване
от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :