Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 14.06.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в публично
съдебно заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря БИЛЯНА МИТКОВА,
като разгледа гр. д. № 8637/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против Е.П.П.,***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
кв. Проучване, бл. 7, вх. А, ап. 5.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на
потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно
предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в
облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да
предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а
ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия,
ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е извършена
доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 754.17 лв. и ответникът не е
изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода 08.07.2014 г. –
26.09.2017 г. в общ размер от 162.66 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 6959/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 754.17 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, кв. Проучване, бл. 7, вх. А, ап. 5 през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 162.66 лв., считано за периода 08.07.2014 г. –
26.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2017
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
6959/2017 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените
в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. Перник, кв.
Проучване, бл. 7, вх. А, ап. 5 е доставяна топлинна енергия на стойността,
претендирана от ищеца.
Твърди, че в сградата не е
въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР
за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Моли
съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител – адв. В. оспорва предявения иск. Излага
съображения за неговата неоснователност. Моли съда да го отхвърли като
неоснователен, алтернативно, като погасен по давност. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес на ищеца, се обосновава от приложеното ЧГД № 6959/2017
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие
по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД, решение № ОУ – 11/14.04.2008 на ДКЕВР за одобряването им. Затова
съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради
което представените общи условия имат обвързваща сила по отношение на страните
по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна
енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Видно от представения по делото
нотариален акт № 64, том ХІV, н. д. № 3645/2010 г. и препис – извлечение от акт
за смърт № 70/22.01.2007 г., ответницата има учредено вещно право на ползване
върху целия процесен недвижим имот. Съдът счита за неоснователно възражението
на ответника, че не е налице идентичност между имота, посочен в нотариалния акт
и този, предмет на делото. Видно от декларираните данни в декларацията по чл.
14 от ПЗР на ЗМДТ, подадена за имота, собственикът е посочил като титул за
собствеността си приложения по делото нотариален акт. Това сочи на извода, че
недвижимият имот, предмет на нотариалния акт е идентичен с процесния такъв.
Затова съдът приема за доказано по делото, че ответницата е единствен ползвател
на топлоснабденото жилище, поради което на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди и отговаря към ищеца за
стойността на доставената такава в топлоснабденото жилище.
Количеството и стойността на
доставената през спорния период топлинна енергия не е спорен между страните. С
протоколно определение от 04.05.2018 г. съдът е приел за безспорно между тях и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г. в топлоснабден имот с административен адрес: гр. Перник, кв.
Проучване, бл. 7, вх. А, ап. 5 е доставена топлинна енергия на стойност 754.17
лв., като дължимото върху главницата обезщетение за забава за периода от 08.07.2014
г. до 26.07.2017 г. е в размер на 162.66 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение
да я заплащат на цена, при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34
от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесет-дневен срок. Следователно
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 754.17 лв., представляваща
доставена през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот с административен адрес: гр. Перник, кв. Проучване, бл. 7,
вх. А, ап. 5, като дължимото върху главницата обезщетение за забава за периода
от 08.07.2014 г. до 26.07.2017 г. е в размер на 162.66 лв.
Ответникът е заявил възражение за
погасяване по давност на исковата претенция. Вземанията, предмет на делото са
периодични, тъй като са за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ
факт – доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително
определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова за
погасяването им по давност е относим тригодишния срок по чл. 111, б. В от ЗЗД.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия
в 30 –дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Следователно
изискуемостта на вземането за заплащане на топлинна енергия настъпва в края на
месеца, следващ, месеца за който се отнася. Затова и като взе предвид, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.10.2017 г.,
съдът прие, че погасени по давност са вземанията на ищеца срещу ответника за
периода 01.05.2014 г. – 31.08.2014 г.
Стойността им е преизчислена от съда въз
основа на представеното извлечение от сметка и е в размер на 129.40 лв. Предвид
изложеното съдът счита, че като основателен следва да се уважи иска за сумата
от 624.77 лв., дължима за периода 01.01.09.2014 г. – 30.04.2016 г. и - да се
отхвърли като погасен по давност за сумата от 129.40 лв., начислена за периода
01.05.2014 г . – 31.08.2014 г.
Основателен е иска за
обезщетение за забава върху уважената част от главницата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия всяко от вземанията на ищеца е изискуемо в края на месеца,
следващ месеца, за който е доставяна топлинната енергия. Следователно началния
момент, от който е дължимо обезщетението за забава е 09.11.2014 г. и е в размер
на 121.80 лв. До този размер иска е
основателен и следва да се уважи. За разликата от 40.86 лв., претендирана върху
погасената по давност главница за периода 08.07.2014 г. – 26.09.2017 г. следва
да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – 60.75 лв. – в заповедното производство и
186.30 лв. – в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете – 57 лв. – в заповедното
производство и 76 лв. – в исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение на Е.П.П.,***, че дължи на “Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 624.77
лв. /шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2014
г. - 30.04.2016 г. в топлоснабдено жилище, с административен адрес: гр. Перник,
кв. Проучване, бл. 7, вх. А, ап. 5, ведно с обезщетение за забава в размер на 121.80
лв. /сто двадесет и един лева и осемдесет стотинки/, считано за периода 09.11.2014
– 26.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата от 624.77 лв.,
считано от 16.10.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6959/2017 г. по описа на
ПРС като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 129.40 лв., претендирана като главница
за периода 01.05.2014 г. – 31.08.2014 г. и за сумата от 40.86 лв., претендирана
като обезщетение за забава върху нея за
периода 08.07. 2014 г. – 26.09.2017 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Е.П.П.,*** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”,
представлявано от Любомир Вангелов Спасов направените разноски съразмерно с
уважената част от исковете - сумата от 186.30 лв. /сто осемдесет и шест лева и
тридесет стотинки/ - в исковото производство и 60.75 лв. /шестдесет лева и
седемдесет и пет стотинки/ - в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов да заплати на Е.П.П.,*** сумата от 57.00 лв. /петдесет и седем
лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство, съразмерно
с отхвърлената част от иска и сумата от 76.00 лв. /седемдесет и шест лева/ -
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението препис от него, ведно с ЧГД № 6959/2017 г. по описа на ПРС да се
върнат на Х гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: